Решение по дело №673/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Д.М.Я., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-03-38/01.03.2023г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Варна /ТП на НОИ-Варна/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/07.11.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че са били налице основания за отпускане на инвалидна пенсия считано от датата на инвалидизиране. Счита, че административният орган не е обсъдил неговите възражения срещу разпореждането на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна, а именно че към датата на подаване на заявлението за инвалидна пенсия не е имал друго разпореждане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и в тази връзка оспорва същото като антидатирано. На изложените основания претендира отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне с указания за правилното тълкуване и прилагане на закона. Отправя искане за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание поддържа жалбата на изложените основания. Заявява, че не поддържа възражението си за антидатиране на Разпореждането от 08.07.2020 г. за отпускане на лична пенсия и по същество моли да му се признае право и да му се изплати инвалидна пенсия от дата 28.02.2020г., считано от която е инвалидизирането му, съобразно решение на ТЕЛК, до 01.07.2022г., когато му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ответникът – Директора на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Иглика К., с писмено становище оспорва жалбата. Поддържа, че оспорените актове са правилни и законосъобразни като постановени при спазване на всички правила и принципи на административното производство.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта: Жалбата е депозирана от активно процесулно легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното право на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14- дневен преклузивен срок по чл.149 ал.1 от АПК – съобщението за изготвеното от директора на ТП на НОИ – Варна решение е получено от жалбоподателя на 06.03.2023г., а жалбата е подадена на 14.03.2023 г., чрез директора на ТП на НОИ - Варна, като същата съответства на изискванията на закона за форма и съдържание. Предвид това съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността:

На 08.06.2020 г. жалбоподателят е подал заявление до директора на ТП на НОИ – Варна за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След като е отговорил на изискванията за отпускане на такава, с Разпореждане № **********/08.07.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Варна по посоченото заявление на жалбоподателя е отпусната лична пенсия в размер на 247,00 лева, считано от 01.07.2022 г. при условията на чл. 68, ал. 4 от КСО.

На 11.07.2022г. със заявление вх. № 2112-03-851 жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, към което е приложил ЕР № 0993/055/20.04.2022 г. на ТЕЛК – МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, с което му е определена 50 % трайно намалена работоспособност и дата на инвалидизиране 20.08.2020 година.

С Разпореждане № **********/07.11.2022 г. ръководителят на ТП на НОИ – Варна на основание чл. 74, ал. 4 вр. с чл. 94, ал. 1 от КСО е отказал да отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като с Разпореждане от 08.07.2022 г. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Разпореждане № **********/07.11.2022 г. било обжалвано по административен ред пред по-горестоящия административен орган - директора на ТП на НОИ – Варна от Д.Я..

По подадената жалба директорът на ТП на НОИ- Варна се е произнесъл с оспореното пред настоящата инстанция Решение № 2153-03-38/01.03.2023 г., с което е оставил същата без уважение, като е приел, че издаденото разпореждане от 07.11.2022 г. е правилно и законосъобразно. В мотивите на оспореното решение е посочено, че съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата, като в случай, че заявлението е подадено след този срок, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на заявлението. Органът се е позовал и на разпоредбата на чл.74, ал.4 от КСО, съгласно която пенсията за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В изпълнение на дадени от съда указания, в молба от 18.04.2023г. жалбоподателят е заявил, че е спазил двумесечният срок по чл.94 ал.1 изр.1 от КСО за подаване на заявлението за отпускане на инвалидна пенсия, доколкото ЕР на ТЕЛК № 0993/055/20.04.2022г. е влязло в законна сила на 12.05.2022г., като представя и заверено копие от същото.

От ответната страна с писмо с.д. № 5336/06.04.2023 г. са представени доказателства относно получаваната и изплащаната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Д.Я., видно от които първата пенсия за осигурителен стаж и възраст, по Разпореждане № **********/08.07.2022 г., е преведена по сметка на жалбоподателя на 25.07.2022г.

Предвид описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По валидността на акта:

Обжалваното решение № 2153-03-38 от 01.03.2023 г. е издадено от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ – Варна, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО в рамките на предоставените му правомощия. Спазени са изискванията за форма при издаване на оспорения административен акт, като в обстоятелствената му част са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване, които съответстват на разпоредителната му част. Предвид тези съображения, съдът намира, че са спазени изискванията за форма на административния акт, визирани в чл. 117, ал. 3 от КСО и на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, поради което следва да се приеме, че не са налице пороци, водещи до неговата нищожност.

При осъществяване на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не установява да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при постановяване на оспорения индивидуален административен акт, представляващи самостоятелно основание за отмяната му. Както преди постановяване на разпореждането от 07.11.2022 г., така и на решението от 01.03.2023 г. в достатъчна степен са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, в съответствие с разпоредбата на чл. 35 от АПК. Директорът на ТП на НОИ-Варна е обсъдил релевантните за спора факти, съобразно наведените и от жалбоподателя възражения, поради което и съдът намира за неосноватено твърднието на последния в тази насока.

По материална законосъобразност на акта:

Определянето на начална дата на отпускане на пенсиите и добавките към тях е регламентирано в разпоредбата на чл.94 от КСО. Съгласно ал.1 на посочената разпоредбата пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи бъде подадено в 2-месечен срок от датата на придобиване на правото. В случай, че заявлението с необходимите документи бъде подадено след изтичането на този срок, то пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата, на която е подадено заявлението. При последователно тълкуване на посочените разпоредби става ясно, че релевантен момент за отпускане лична пенсия за инвалидност е датата на инвалидизиране. От тази дата започва да тече 2-месечния срок за подаване на заявление за отпускане на инвалидна пенсия. В конкретния случай, видно от приложеното към доказателствения материал ЕР № 0993/055/20.04.2022 г., издадено от ТЕЛК – МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД жалбоподателят е придобил право на инвалидизиране на 20.08.2020 година. С оглед на това за него 2-месечния срок е започнал да тече от 20.08.2020 г. за подаване на заявление за отпускане на инвалидна пенсия.

Неоснователно жалбоподателят счита, че този срок за него тече от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК. Съгласно константната съдебна практика на Върховния административен съд на Република България правото на инвалидна пенсия на освидетелстваните лица е защитено от разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО, която предвижда, че в случаи когато решенията на ТЕЛК са обжалвани, от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Т.е жалбоподателят е имал право да поиска да му бъде отпусна пенсия за инвалидност, въпреки оспорване на първоначално издаденото ЕР № 2286/119/17.09.2020 г. от ТЕЛК - МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД пред НЕЛК, тъй като вече е придобил право на пенсия за инвалидност.

Горното води до извода, че с подаване на заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност на 11.07.2022г. жалбоподателят е пропуснал 2-месечния срок от придобиване правото на инвалидност – 20.08.2020 година, поради което следва да му бъде отпусната пенсия за инвалидност от датата на заявлението, а именно 11.07.2022 година. Същевременно с Разпореждане № 08.07.2022 г. ръководителят на „Пенсионно осигуравяне“ при ТП на НОИ – Варна по заявление от 08.06.2020 г. е отпуснал лична пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст , а по силата на чл. 74, ал. 4 от КСО пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Предвид горното съдът намира, че административния орган е приложил правилно и материалния закон. В настоящия случай, за да бъде отпусната пенсия за инвалидност за периода от 20.08.2020 г. до 01.07.2022 г. – датата, считано от която се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, е било необходимо да бъде спазен срокът, регламентиран в разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, а именно 2-месечния срок от правото на придобиване правото на инвалидизация, като по категоричен начин в настоящото производство се установи, че същият е пропуснат.

С оглед горното оспореният административен акт като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и съобразяване с целта на закона, е правилен и законосъобразен. Жалбата срещу него се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Предвид този изход на спора неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебно-деловодни разноски, а предвид липсата на направено искане за присъждане на разноски от ответната страна, такива не се следват.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.Я., с ЕГН **********,***, срещу Решение № 2153-03-38 от 01.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Варна, с което е оставено в сила Разпореждане № **********/07.11.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Варна, с което на основание чл. 74, ал.1 от КСО е отказано отпусканото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: