Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 443
гр. Силистра 18
декември 2018 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
гр. дело № 1419 по описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от
ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът Община С. моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че е собственик на имот с идентификатор 66425.500.128,
намиращ се в гр. С., бул. М. № , с площ от 163 кв.м. с трайно предназначение на
територията – урбанизирана и начин на трайно ползване: за търговски обект,
комплекс и да осъди ответника да му предаде владението върху имота, както и да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за лишаването от ползването на имота, изчислено под
формата на месечен наем за период от три години назад,
считано от 31. 08. 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноските си по делото.
Твърди, че по действащия регулационен план на гр. С.,
имотът е отреден за зелени площи и тротоар. Ответникът притежава сграда,
разположена в процесния имот, изградена като временна постройка по реда на чл.
120 от ППЗТСУ / отм/. Предвид липсата на право на собственост по отношение на
земята от страна на ответника, ищецът го е поканил да заплати обезщетение за
ползването на ПИ за последните три години, както и да бъде сключен договор за
наем по реда на чл. 20, ал. 2 от НОС на Община С.. Предвид получения отказ от страна
на собственика на сградата, ищецът е мотивиран да предяви правата си по съдебен
ред.
Ответникът едноличен търговец Р. Я. К. с фирма „Е. – – Р. К.“ с ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. М. № , вх. , ет. , ап. , чрез процесуалния си
представител адв. Т.С. – САК оспорва изцяло предявените искове, като се
позовава на липсата на доказателства относно обстоятелството, че процесният
имот е публична общинска собственост. Излага подробни доводи относно статута на
постройката, по отношение на която твърди, че не са налице основания да се
счита, че е с временен характер, като в тази връзка прави изявление, че е
придобил по давност правото на строеж, респектино счита, че ищецът няма правен
интерес от предявения ревандикационен иск предвид невъзможността вещта да се
ползва по предназначение докато постройката съществува.
В тази връзка са
възраженията и по отношение на основателността на втория предявен иск, като
ответникът счита, че не са посочени фактически основания относно обогатяването
му за сметка на обедняването на ищеца, като изрично се позовава на разпоредбата
на чл. 64 от ЗС. Излага и доводи във връзка с наличието на влязъл в сила
правораздавателен акт, с който ищецът е признат за длъжник, изпаднал в забава
при изпълнение на задължението си да върне на ответника постройката в
състоянието, в което тя е получена.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателствени средства, доводите и
становището на страните, намира за установено следното:
Правото на собственост на ищеца върху процесния имот се
установява от събраните по делото доказателства и по силата на закона. Видно от
заключенията на вещите лица по назначените по делото експертизи по КЗРП на
централната градска част на гр. С., одобрен със Заповед № РД-14.03-19 / 28. 02.
1984 г. процесния имот е попадал в границите на бул. К. / настоящ бул. М. / и е
представлявал публична държавна собственост. С влизане в сила на ЗОбС на 01.06.1996 г. по силата на чл. 2,
ал. 1, т. 5 / в тогавашната му редакция/ имотът е станал публична общинска
собственост
и съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗОбС не е
необходимо за него да бъде съставян акт за общинска собственост. Тъй като с общ
устройствен план на Община С., одобрен с Решение на ОС № 1278 / 22. 03. 2007
г. и проведената във връзка с него
процедура по изготвяне на ПУП е обособен
УПИ ІІ -128, 130, 131, 132, 133, 134,136, 5116, 7045 – за храм, площад и
озеленяване, като за тази част от терена, на който попада временната постройка
на ответника е съставен АОС № 420 / 17. 06. 1998 г.
Не е спорно обстоятелството, че ответникът притежава постройка
в имота, но е спорен нейният характер. Тази постройка е изградена след
строителна инициатива, започнала с проект за изграждане на „бюро за машинописни
услуги и кафе – аперитив“, като е издадено строително разрешение № 164 / 28.
08. 1992 г. за 54 кв.м на основание чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ, договор за наем
от 25. 08.1992 г., сключен за срок от 1 година. Временният статут на постройката изключва възможността за
придобиване на вещно право върху имота, в който е построена, тъй като
собственикът на такава сграда не разполага с правомощието да я държи в чуждя
имот, който определя нейния временен характер. Ответницата не се възползвала от
последващите законово определени възможности за получаване на траен устройствен
статут на постройката – с § 50а от ПЗР на ЗТСУ и § 17, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ,
поради което, предвид временния характер на притежаваната от нея постройка, тя
не притежава вещни права по отношение на
земята.
Предвид изложеното, съдът счита, че ищецът е собственик
на имота, част от който се държи без основание от ответника, поради което
предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен.
Тъй като ответникът ползва част от имота на ищеца без
основание, то основателен се явява и искът за заплащане на обезщетение по чл.
59 от ЗЗД, като относно размера на това обезщетение, формирано от пропуснати
ползи, изчислени под формата на месечен ваем, по делото е назначена СЦЕ,
съобразно заключението на която, размера на дължимото обезщетение за посочения
период възлиза на 10 754.80 лева. – по 307.28 лева месечно. Тъй като
претенцията на ищеца е в размер на 10 000.00 лева, съдът я уважава в предявения
размер.
С оглед изхода на
делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски,
които за производството пред тази инстанция са в размер на 1 950.00 лв. и
са формирани от платените държавни такси, разноски за експертизи и адвокатско
възнаграждение
Предвид гореизложеното, СРС
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на едноличен търговец Р. Я. К. с фирма „Е.
– – Р. К.“ с ЕИК, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. М. № , вх. , ет. , ап. , че Община С., ЕИК, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. В.
№ , представляван от д-р Ю. Н. Н. е
собственик на следния недвижим имот: имот с идентификатор 66425.500.128,
намиращ се в гр. С., бул. М. № , с площ от 163 кв.м. с трайно предназначение на
територията – урбанизирана и начин на трайно ползване: за търговски обект,
комплекс, при съседи: имот с идентификатор 6645.500.5116 и го ОСЪЖДА да му предаде владението върху заетата част от описания
имот.
ОСЪЖДА „Е. – – Р. К.А“ с ЕИК, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. М. № , вх. , ет. , ап. , да заплати на Община С., ЕИК, седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. С. В. № , представляван от д-р Ю. Н. Н. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за ползването на 78.80 кв.
м. от поземлен имот с идентификатор
66425.500.128, намиращ се в гр. С., бул. М. № , в за периода 01. 10. 2014 г. –
31. 08. 2017 г. в размер на 10 000.00
/ десет хиляди / лева, ведно със
законната лихва от 31. 08. 2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и и направените по делото разноски в
размер на 1 950. 00 / хиляда деветстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: