ПРОТОКОЛ
№ 12487
гр. София, 01.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
СъдебниСВЕТЛАНА СТ. МАРИНОВА
заседатели:ИВАЙЛО Г. МАРИНОВ
при участието на секретаря М.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Наказателно дело от общ характер № 20251110203433 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ С. С. М., редовно призован от предходно заседание с
надлежно връчени книжа, СЕ ЯВЯВА ЛИЧНО.
ЯВЯВА СЕ ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Н. А. с пълномощно по
делото, редовно уведомен.
ПОСТРАДАЛАТА ПО ТВЪРДЕНИЯТА В ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ –
Ц. И. К. ЧРЕЗ ЗАКОННИЯ Й ШРЕДСАТВИТЕЛ ПО ЗАКОНА ЗА
ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО – НЕЙНИЯТ НАСТОЙКНИК И
ПОПЕЧИТЕЛ (БАЩА) И. Б. К. - редовно призована с надлежно връчени
книжа, НЕ СЕ ЯВЯВА.
ЯВЯВА СЕ ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСАТВИТЕЛ ПО ЗАКОНА ЗА
ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО – НЕЙНИЯТ НАСТОЙКНИК И
ПОПЕЧИТЕЛ (БАЩА) И. Б. К. - редовно призован.
ЯВЯВА СЕ РОДИТЕЛЯТ (МАЙКА) на пострадалото лице - Ц.А.К..
ЯВЯВА СЕ ПОВЕРЕНИКЪТ с надлежно пълномощно по делото
АДВОКАТ Р. М., редовно призована.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - редовно призована е с
представител РАЙОНЕН ПРОКУРОР В. Ш.
1
СЪДЪТ ВРЪЧВА НА ПОВЕРЕНИКА АДВОКАТ Р. М. преписи във
връзка с молба от доказателствени искания.
СЪДЪТ ИНФОРМИРА ЗАЩИТНИКА АДВОКАТ Н. А., че в
предходното съдебно заседание е докладвана молба по чл.76,ал.1 от НПК в
условията на устност и непосредственост.
ПРОКУРОРЪТ: Да бъде допусната молбата.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВОКАТ Р. М.: Поддържам молбата. Моля да
конституирате Ц. И. К. в качеството й на частен обвинител.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Н. А.: Молбата за конституиране на
страната в качеството й на частен обвинител произтича от лично право. Не е
обвързана с конкретни условия. Няма процесуална пречка да бъде
конституирано конкретното лице като частен обвинител.
ПОДСЪДИМИЯТ С. С. М.: Поддържам казаното от моя адвокат.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ РЕЗЕРВНИЯТ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ, НАМИРА, ЧЕ депозираната молба е редовна и
процесуално допустима.
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ ПО ТВЪРДЕНИЯТА В
ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ Ц. И. К. е процесуално легитимирана страна да
заяви искане за конституирането й, и действайки чрез законния си
представител по Закона за лицата и семейството и чрез упълномощения си
повереник, като подпомагаща държавното обвинение страна. Депозираната
молба по чл.76 от НПК съдържа необходимите реквизити. Своевременно е
подадена до началото на разпоредителното заседание. В молбата е посочено
конкретното инкриминирано твърдяно събитие, съответно на данните
отразени в обвинителния акт. СЪДЪТ СЛЕДВА ДА ГАРАНТИРА
възможността на ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ ПО ТВЪРДЕНИЯТА В
ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ Ц. И. К. да упражнява правата си като частен
обвинител.
ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
КОНСТИТУИРА В КАЧЕСТВОТО НА ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ
ПОСТРАДАЛАТА ПО ТВЪРДЕНИЯТА В ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ – Ц. И.
К., действаща чрез законния си представител по Закона за лицата и
семейството - нейният настойник и попечител - баща И. Б. К. и чрез
2
повереника АДВОКАТ Р. М., във връзка с обвинението на Софийска Районна
прокуратура от 10.03.2025г. по чл.343, ал.3, пр.последно, б. „а“, пр.1 вр. ал.1,
б. „б“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК СРЕЩУ ПРЕДАДЕНОТО НА СЪД
ЛИЦЕ С. С. М., с ЕГН: **********.
Определението на съдебния състав не подлежи на самостоятелно
обжалване.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВОКАТ Р. М.: Имам искане по чл.274 от НПК за
отвод на прокурора.
Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни заседатели нашето
искане е за прокурор В. Ш. - за отвеждането й от наказателното производство
с цялото ми уважение към СРП. Съображенията ми са следните.
Почитаемият прокурор Ш., преди да внесе настоящия обвинителен акт в
съда, на два последователни пъти прекрати наказателното производство, като
първият беше с постановление от 20.12.2023г., а вторият - с постановление за
прекратяване от 02.04.2024г. и двете постановления са по преписка № 20018
от 2022г. по описа на СРП.
В двата посочени прокурорски акта прокурор Ш. прие, че деянието не е
осъществено и че същото не представлява престъпление, както и че е налице
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Тези изводи на прокурора се
базираха само въз основа на единствената по делото автотехническа
експертиза. В двете постановления за прекратяване на наказателното
производство, които бяха обжалвани от нас пред два различни състава на СРС,
се уважиха тези жалби и съставите върнаха делото на прокурора.
В първото постановление за прекратяване липсваха годни мотиви,
поради което съдът не даде конкретни указания към прокурора.
Постановлението беше отменено като необосновано, без да се дават указания
за извършване на някакви процесуални действия и за да не бъде подменена
волята на прокурора.
При второто прекратяване имаше кратки мотиви, като отново се
приемаше, че липсва извършено престъпление и че са налице основания по
чл.15 от НК за случайно деяние. С акт на СРС отново се отмени и второто
постановление, като се дадоха конкретни указания на наблюдаващия
прокурор. Тези указания не бяха изпълнени, а бяха разпитани няколко
свидетели, които не знам защо в продължение на година не бяха разпитвани от
разследващите органи въпреки, че бяха известни от момента на настоящото
ПТП.
След това директно беше внесен настоящият обвинителен акт.
Междувременно не бяха уважени направените от нас доказателствени
искания в хода на предявяването на материалите по разследването. Тези
искания бяха пряко свързани с разкрИ.е на обвинението, включително с
предмета на доказване и предвид необходимостта от назначаване на
допълнителна автотехническа експертиза. Не бяха извършени други действия
3
по разследването, а дори в големи периоди от време не бяха извършвани
никакви действия по разследването. Единствено бяха удължени сроковете му.
Изведнъж въз основа на доказателствата, които са послужили на
прокурор Ш. втори пъти да прекрати разследването, тя внася настоящият
обвинителен акт.
Всичко това ме кара да твърдя, че според нас представителят на СРП е
предубеден пряко и косвено от изхода на делото. Целта на внесения
обвинителен акт не е да поставя рамки на съдебната фаза на наказателното
производство, нито целта е да се изпълни обвинителната функция на
прокурора пълноценно.
Като повереник на пострадалата в качеството й на частен обвинител
считаме, че са налице основания за отвод на прокурор В. Ш. съгласно чл. 47,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 от НПК, както на основание чл.47, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
т. 1 от НПК .
Освен това е налице основание за отвод на наблюдаващия прокурор Ш. и
на основание чл. 47, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 от НПК, тъй като от името на
пострадалото лице чрез неговия настойник сме депозирали сигнал до Главния
прокурор на Република България да бъде извършена проверка относно
воденото разследване по № 20018 от 2022г. по описа на СРП. Представям
копие от сигнала. Моля да уважите искането ми.
ПРОКУРОРЪТ: Предоставям на съда.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Н. А.: Считам искането за отвод на
прокурора за неоснователно и неправомерно. Ако повереникът на
пострадалата е имал възражения срещу начина, по който наблюдаващият
прокурор наблюдава възложеното му досъдебно производство, би следвало да
направи тези възражения тогава, когато това би имало значение за хода на
делото. Фактът, че на досъдебното производство прокурорът по силата на
собственото си вътрешно убеждение въз основа на доказателства е приел, че е
необходимо наказателното производство да бъде прекратено, не сочи на
заинтересованост в полза на едни и във вреда на други. Сочи на вътрешно
убеждение фактът, че не са уважени доказателствените искания на
повереника. Не сочи на предубеденост. Никои доказателствени искания не са
задължителни. Именно в правомощието на прокурора е да прецени дали
направените доказателствени искания са основателни и дали биха допринесли
за изясняване на обективната истина. Това не е направено, когато прокурорът
е бил господар на процеса, т.е. в досъдебната фаза, когато от прокурор Ш. е
зависело каква ще бъде съдбата на производството. По настоящем прокурорът
заема обвинителна теза. В тази фаза на производството съдът решава делото, а
не прокурора. От това, че понастоящем се явява прокурор, който все пак е
внесъл обвинителен акт в съда е пределно ясно, че той е на мнение, че има
извършено престъпление. Именно това е и съдържанието, поради което е
образувано настоящото наказателно производство, по което Вие сте съдия.
Считам, че искането е неоснователно. Не смятам, че отводът на Ш. е
4
възможно да промени изхода на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ С. С. М.: Поддържам казаното от защитника си.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ РЕЗЕРВНИЯТ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ, НАМИРА СЛЕДНОТО с оглед приложението на
процесуалния закон и предвид релевираното възражение за отвод на прокурор
Шикренова:
РЪКОВОДНО-РЕШАВАЩ ОРГАН НА НАКАЗАТЕЛНОТО
ПРОИЗВОДСТВО в съдебната му фаза е единствено и само съдът.
Единствено и само съдът носи отговорността за решаването на делото.
Съдебният състав има правораздавателни правомощия да прецени
обосноваността на обвинението с финалния съдебен акт по смисъла на
разпоредбите на чл.301 от НПК.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ фигурата на оттегляне на обвинение не
съществува като уредена в НПК. Съдът е сезиран с внесен обвинителен акт.
Съдът дължи достъп до правосъдие на страните по него. Съдебният състав
има правомощия по реда и способите на НПК да събира и да проверява
доказателства и доказателствени средства чрез процесуалния инстР.тариум на
процесуалния закон. Съдът има и служебни правомощия. Евентуалната
активност и/или пасивност на държавния обвинител или неговото становище
по повдигнатото обвинение, не освобождават съда от задължението му да
прецени основателността на обвинението с присъдата.
С ОГЛЕД РАЗВИТИЕТО НА ДЕЛОТО СЪДЪТ ЗАЯВЯВА, ЧЕ ще
гарантира процесуалните права на всяка от главните страни, но и
процесуалните права на акцесорната страна, която действа с оглед правния си
интерес винаги и всякога в рамките на очертаните факти от обвинителния акт.
Всяка от страните са независими. Имат своите вътрешни убеждения и могат
да упражняват свободно процесуалните си функции в наказателния процес.
Съдът като арбитър ще им гарантира тази процесуална възможност. Съдът
няма правото да извършва оценка на качеството на процесуалната дейност в
хода на разследването. Активността или пасивността на органите на
разследването и прокурора не освобождават настоящият съдебен състав от
отговорността му по НПК. Единствено и от тук насетне отговорност носи
само съдът.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ в хода на провелото се разследване не се
установяват обективни факти и обстоятелства прокурорът да е проявил
предубедено отношение. Досъдебното производство по характер има само
подготвителна насоченост. Преценката дали да се съберат или да се
проверяват определени доказателства решава единствено и само прокурорът,
който е ръководно-решаващ орган на досъдебното производство, защото
негова е изключителната дискреция дали да повдигне обвинение или да вземе
друго решение по развитието на делото.
5
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ прокурорът и пострадалото по твърденията в
обвинителния акт лице чрез процесуалния си представител са упражнявали
своите права и правомощия. В хода на делото всяка от страните упражняват
единствено и само права, а дали ще се възползва от правата си решава
единствено страната. Съдът не може да задължава страните да упражняват
своите права, защото решаващата функция на съда не изключва отговорността
на съдебния състав служебно да изяснява обективната истина.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ искането за отвод
на прокурор Шикренова е неоснователно и не следва да бъде уважавано.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЯ процесуалното искане за отвод на
ПРОКУРОР В. Ш.
Определението на съда не подлежи на самостоятелно обжалване и/или
протестиране отделно от крайния съдебн акт.
СЪДЪТ ПОКАВНА страните по тяхна преценка да упражняват
процесуалните си права и задължения в съответствие с предвидените от
закона процесуални функции.
СЪДЪТ ЩЕ СЪБЛЮДАВА като ръководно-решаващ орган на
наказателния процес техните права.
ПРОКУРОРЪТ: Относно сигнала това не е повод. Сега разбирам, че е
пуснат сигнал до Главния прокурор. Мога да продължа процеса. Нямам
искане към съда да бъда самоотведена.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Да се даде ход на делото. Нямаме
възражения.
При липсата на процесуални пречки,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ, както следва по
негова лична карта, която след това му се върна:
С. С. М. - роден на ***********г. в гр. С., българин, с българско
гражданство, със средно образование, неженен, без деца, неосъждан,
трудово ангажиран в частния сектор, с адрес: гр.С. ,,Г. В.“ № *** ет.**, с
ЕГН: **********.
6
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на ПОДСЪДИМИЯ С. С. М. в
настоящето производство.
ПОДСЪДИМИЯТ С. С. М.: Разбирам правата си. Нямам искания за
отвод.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВОКАТ Р. И. М.: Нямам искания за отвод.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Н. А.: Нямам искания за отвод.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ на участниците в разпоредителното заседание
възможност да вземат становище по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на Софийски Районен съд. Не са
налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. В хода на ДП считам, че не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила. Считам, че не са налице
основания за разглеждане на делото по особените правила. Нямам искания за
събиране на нови доказателства. Моля да насрочите дата за следващото
съдебно заседание.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВОКАТ Р. М.: Моето становище по въпросите на
чл. 248, ал. 1 е следното.
По т. 1 настоящото дело е подсъдно на Софийски Районен съд,
съобразно правилата на родовата и местна подсъдност.
По т. 2 не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По т. 3 считам, че е допуснато отстранимо процесуално нарушение. На
първо място в обвинителния акт - същият не е съставен съгласно изискванията
на чл. 246 от НПК, като в съставения внесен обвинителен акт не е описано
времето, мястото и начина на извършване на престъплението, като е налице
противоречие между доказателствата, на които се позовава прокурорът и
изводите му относно допуснатото нарушение на правилата по ЗДвП.
В тази връзка е повдигнато обвинението за това, че подсъдимият е
причинил телесни повреди на Ц. К. в резултат на нарушенията на
изискванията чл. 119 от ЗДвП, като не е бил пропуснат стъпИ. и преминаващ
по пешеходна пътека пешеходец.
Липсва в обвинителния акт описание къде е била разположена
пешеходната пътека, на която е пресичала пострадалата К.. Няма информация
имала ли е пътна маркировка и поставен знак за пешеходна пътека. В целия
обвинителен акт се говори за пресичане на червен светофар, а не за пресичане
7
на пешеходна пътека.
Без да обсъждам доказателствата намирам, че е налице противоречие
между обстоятелствената част на обвинителния акт, където са анализирани
доказателствата и посоченото като допуснато от подсъдимия М. нарушение на
чл. 119, от ЗДВП.
Липсва описание на поведението на подсъдимия М., с което поведение
той е допуснал вмененото му в отговорност нарушение. Липсват описания
къде по широчина и дължина на платното за движение по широчина или
дължина на пешеходната пътека е настъпил ударът между ,,Ауди“ ,,А3“ с
регистрационен номер № ******* и Ц. К.. Всичко това, освен, че води до
нарушение процесуалните права на подсъдимия М., води и до невъзможност
за пострадалата, конституирана като частен обвинител да разбере в какво се
състои обстоятелствената част на обвинението, защото в обвинителния акт е
прието, че произшествието е било непредвидено за водача на лекия автомобил
,,Ауди-А3“, който е изправен пред Вас. След поведението на Ц. К., след това
се приема, че водачът М. е нарушил чл. 119 от ЗДвП без да се излагат правни
съображения на прокурора. За този извод дадената правна квалификация на
деянието не съответства на фактите от обстоятелствената част от
обвинителния акт.
Поставена съм в положение като повереник да не мога да осъществявам
спомагателната роля на частния обвинител по настоящото обвинение, което е
в разрез с изведената фактическа обстановка.
Въз основа на доказателствения материал този вид обвинение не може
да изпълни функциите, които НПК предвижда.
По т. 4 не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
По т. 5 не се налице основания за разглеждане на делото при закрити
врати, за привличане на резервен съдебен заседател и резервен съдия. Липсва
необходимост от назначаване на преводач, тълковник и за извършване на
следствени действия по делегация.
По т. 6 няма взета мярка за процесуална принуда.
По т. 7 нямам искания за нови доказателства.
По т. 8 моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Н. А.: Делото е подсъдно на Софийски
Районен съд и не са налице предпоставки за прекратяване на наказателното
производство. Считам, че не са допуснати нарушения на процесуалните права
на подсъдимия М. на досъдебното производство, като, ако позволите ще взема
отношение по твърдените нарушения по разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3 от
НПК, която предвижда възможност да са нарушени процесуалните правила.
Тези нарушения, обаче, трябва да са съществени - да нарушават нечии права, а
от друга страна е необходимо да бъдат основателни оплакванията на колегата
към съдържанието на обвинителния акт. Те не представляват процесуално
нарушение, защото посочването на правната квалификация за едни
8
определени факти не е въпрос на процедура, а въпрос на вътрешно убеждение
на ръководно-решаващия орган на досъдебното производство. Дори и да
съществува разминаване между фактите и правото при положение, че фактите
ги има, съдът може да измени обвинението, като постанови акт, който да
приеме друга правна квалификация по вече съществуващите в обвинителния
акт факти. Твърдя, че описаното от колегата за липса на фактическа
обстановка, няма основание. Не почива на съдържанието на обвинителния акт.
От него несъмнено става ясно къде точно е възникнало инкриминираното
деяние и като дата, място и час. Дали има знак за пешеходна пътека - това не
би променила по никакъв начин фактическата обстановка, нито отговорността
на подсъдимия М.. Нещо повече. Съдът не може да откаже, дори да приеме, че
е налице процесуално нарушение. Съдът не може да укаже на прокурора кои
факти да влизат в обвинителния акт и как да бъдат квалифицирани. Т.е. това
означава да се промени неговото вътрешно убеждение, както по фактите, така
и по правото, поради което бил излязъл от собствената си роля на съд. Би се
превърнал сам в обвинител. В този смисъл считам, че възражението за
наличие на допуснати съществени процесуални нарушения още повече за
подсъдимия М. считам за неоснователни. Предлагам да изразя становище по
останалите въпроси след това, след като вземем отношение по тези по т. 3.
ПРОКУРОРЪТ: Считам за неоснователни възраженията на повереника.
Моля да не бъдат уважени.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВОКАТ Р. М.: В чл.246 от НПК е казано, че
прокурорът, за да състави обвинителен, е нужно да е убеден, че са събрани
достатъчно доказателствени средства, и най-вече достатъчно доказателства, за
да го внесе в съда, както следва да сме сигурни, че прокурорът е събрал
необходими и достатъчно доказателства. Според него въз основа на същите
доказателства прокурорът втори пъти прекратява досъдебното производство.
Според нас обвинителният акт не е изготвен съобразно целите на чл.246 от
НПК. От друга страна, наличие на пешеходни знаци е от изключително
значение за установяването на поведението на подсъдимия М. и за преценката
за предотвратяването на ПТП. Ако е налице пътен знак, пешеходна пътека и
той е игнориран от подсъдимия М. и е продължил да се движи с висока
скорост, това говори за неговото поведение, което е в пряка връзка с
допълнителното нарушение по ЗДвП и с причинените на Ц. К. тежки телесни
повреди.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ НИКОЛА А.: Поставените от колегата
въпроси намират отговор в постановлението за привличане на обвиняемия С.
С. М.. Смятам, че обвинението ще издържи според закона. Смятам, че
прокурорът е създал достатъчно доказателства за отговорността на лицето.
Това не може да бъде променено, като се върне делото с внесения
обвинителен акт в съда. Прокурорът е приел, че са налице достатъчно
доказателства за отговорността на С. С. М. и за разглеждане на делото.
9
ПОДСЪДИМИЯТ С. С. М.: Поддържам казаното от защитника си.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ РЕЗЕРВНИЯТ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА РЕЗЕРВНИЯ
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ, НАМИРА СЛЕДНОТО съгласно въпросите на
чл.248, ал.1 от НПК:
В хода на разпоредителното заседание съдебният състав съобразява, че с
оглед възведените твърдения в обвинителния акт наказателното производство
е родово, местно и функционално подсъдно на Софийски Районен съд по
правилата за подсъдността.
Съдът не установява правопораждащи и/или правопрекратяващи
юридически факти, които да предопределят цялостното спиране или
прекратяване на наказателното производство.
По въпросите на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
ЕДИНОДУШНО ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
Обвинителният акт има за процесуална цел да очертае фактическата и
правната рамка, в която ще се упражнява правото на защита на обвиненото
лице, ще се събират и проверяват доказателства и доказателствени средства и
в чиито рамки съдът дължи произнасянето на своята присъда.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ следва да обсъди реквизитите на обвинителния
акт от 10.03.2025г., като това няма да измести ръководно-решаващата му
функция. СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ няма да навлиза в обвинителната власт.
Обвинителната дискреция вече е направена. Внесен е обвинителен акт.
Съгласно тълкувателните постановки на т. 4 от Тълкувателно решение № 2
от 2002г. на ОСНК на ВКС в обвинителния акт следва да бъдат очертани
хронологично всички елементи от фактическа страна на възведените факти
въз основа, на които правната квалификация следва да е тяхно продължение.
Правната квалификация следва да съответства на фактите. Между тях следва
да е налице хармонична връзка, като не следва да са налице противоречия.
СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ описаните в обвинителния акт фактически и
правни рамки са недостатъчни. Обвинителният акт според съда е неясен.
Фактическата обстановка според съдебният състав е лаконична. Тя се изразява
в изложенията на лист 3 (три), като в рамките на първия абзац се съдържат
описани няколко изречения. Това са фактите на делото, които прокурорът
очертава в обвинителния акт. Следващите изложения на държавния обвинител
са свързани с цитиране и посочване на конкретни способи на доказване,
според които се установяват конкретни факти. Прокурорът извършва анализ
на събраните доказателства и доказателствени средства, който от фактическа
и правна страна противостои на фактическата рамка в обвинителния акт. В
настоящия случай е очертано обвинение за пътно-транспортно произшествие
с настъпила тежка телесна повреда. Според съда прокурорът следва да
очертае механизма на конкретното престъпление в необходимата пълнота
10
съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2002г. на ОСНК на ВКС, за да е
ясно при какви факти се преследва наказателната отговорност на обвиненото
лице, а не тези факти за първи път да се изясняват в рамките на наказателното
производство. Съдебният състав приема, че механизмът на пътното-
транспортно произшествие следва да се опише с изложение на обстоятелства,
свързани с пътната настилка. Според съда следва да се посочат пътното
платно по траекторията на движението на конкретния лек автомобил ,,Ауди“,
от колко ленти е било съставено? Каква е била маркировката, като в края на
маркировката му и лентите за движение къде е била поставена светофарната
уредба? Къде конкретният водач се е престроил, движейки се по посоката си
на движение? С каква скорост се е движел? Дали с 90.00 км/ч или с 89.8 км/ч?
Липсва изложение дали по траекторията на движение на конкретния
автомобил имало ли е поставени пътни знаци. Тези пътни знаци били ли са
видими за водача по конкретното пътното платно. Следва да се очертае
траекторията на движение на конкретното физическо лице, именно - на
ПОСТРАДАЛАТА ПО ТВЪРДЕНИЯТА В ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ Ц. И.
К. Тя от къде се е движила? По какъв начин се е движила? Какво означава
изречението: „Спокойно бягане.“ Как се дефинира това понятие? Следва да се
очертае според съдебният състав с каква цел се е движила? От коя точка като
начало и край на траекторията й на движение и какво е било движението й по
пътното платно и в каква посока? Как е била разположено конкретното
физическо лице спрямо местоположението на лекия автомобили на пътното
платно. Следва да бъде очертано в кой момент траекторията на движението на
лекия автомобил на обвиняемото лице М. и траекторията на конкретното
физическо пострадало лице кога се засичат, при каква обстановка? Според
съда липсват изложения на конкретни факти свързани с това каква е била
пътната настилка, където е била поставена въпросната пешеходна пътека?
Конкретното физическо лице стъпило ли е на пешеходната пътека? Следва да
се очертае как е настъпило съприкосновението на лекия автомобил на
обвиненото лице с пострадалото лице от дясната му страна. Съдът не може да
разбере коя дясна страна се има в предвид, в коя част от тялото на
пострадалото лице? Прокурорът следва самостоятелно да очертае фактите и
механизма на конкретното събитие, а не да препраща и да цитира
доказателства и доказателствени средства, доколкото в обвинителния акт не са
посочени какви по вид телесни увреждания са били причинени на
пострадалото лице, а се извършва препращане към тях с оглед описанието им
в съдебно-медицинската експертиза. Същевременно в обвинителния акт
липсва посочване каква е била скоростта на движение по закон в конкретния
пътен участък. Не само в крайната точка на настъпилото събитие, но и в
началната точка на траекторията на движението на обвиненото лице М.. Съдът
не може да разбере кои части от обвинителния акт съдържат фактическа рамка
на събитието и в кои части се съдържа позоваване на доказателствени
средства. Според съда в обвинителния акт би следвало да се съдържа
изложение на фактите, а след това прокурорът може да извършва
доказателствен анализ и едва след това да очертае диспозитива на
обвинителния акт. Диспозитивът на обвинителния акт следва да е логично
11
продължение на фактическата рамка в него. Същевременно прокурорът
извършва правна оценка на телесните увреди на пострадалото лице, като е
посочено в общ вид, че е настъпила тежка черепномозъчна травма,
посочвайки медикобиологичния й признак. Действително в началната част на
обвинителния акт не е посочена датата на конкретното инкриминирано
събитие, а едва в обстоятелствената част, където вече е очертано обвинението.
Обстоятелствената част не съответства на диспозитива на обвинителния акт.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ОТЧИТА, че видът на инкриминираното
събитие изисква да се постави по-обоснована, по-ясна и непротиворечива
фактическа рамка на елементите на възведеното престъпление. Съдът в тези
рамки следва да изясни внимателно и законосъобразно фактите по делото,
гарантирайки възможността на обвиненото лице да упражни правната си на
защита. и доколкото обвиненото лице следва да е насяно при какви факти се
дири наказателната му отговорност. Съдът не може да изменя обвинението,
освен ако прокурорът не упражни правомощията си в тази насока. Съдът може
да измени обвинението при друга хипотеза От друга страна, фактите, които не
са отразени в обвинителния акт, ако бъдат установени за първи път в хода на
съдебното следствие означава съдът да проведе съдебното производство, без
да е било проведено разследване чрез досъдебно производство за тези факти.
ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ МОТИВИРАТ СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ДА
ПРИЕМЕ, ЧЕ е допуснато съществено процесуално нарушение в
обвинителния акт, при което същият обвинителен акт следва да бъде върнат
на Софийска Районна прокуратура за изпълнение на указанията на съда,
свързани с процесуална годност на реквизитите му. Съдът няма право да
разпорежда на прокурора, но съдът следва да съблюдава правилното
приложение на закона, като изискванията за годността на обвинителния акт са
императивни и съдът ги съблюдава.
ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО, СРС, НО, 9-ТИ СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА НАЛИЧИЕ НА съществено процесуално нарушение
по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, което накърнява процесуалното
право на зашита и процесуалните права на ПРЕДАДЕНОТО НА СЪД ЛИЦЕ
С. С. М., с ЕГН: ********** във връзка с повдигнатото му обвинение от
10.03.2023г.
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО НОХД №
3433/2025г. на СРС, НО, 9-ти състав.
ВРЪЩА МАТЕРИАЛИТЕ ОТ ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО
НА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА за изпълнение на указанията
на съда, свързани с отстраняването на допуснатото процесуално нарушение
във фактическата и правна рамка на обвинителния акт.
12
Определенията на съда могат да бъдат обжалвани и/или
протестирани по реда на глава XXII oт НПК пред Софийски Градски съд в 7
(седем) дневен срок от днес.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, ЧЕ не са налице основания да се обявява
съдебен акт с мотиви към него по останалите въпроси по чл. 248, ал.1, т. 4 – т.
6 от НПК
Препис от протокола да бъде издаден на страните при поискване без
нарочна молба.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:14
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
13