МОТИВИ към присъдата по
НОХД №
5631 по описа
на Варненския районен съд за
2019
година, ХХІХ състав
Варненският
районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия С.Й.Д.,
за извършено от него престъпление
от общ характер,
наказуемо съответно по чл.183 ал.1 от НК.
В заключителната
част на обвинителния
акт е посочено, че:
С.Й.Д.
За периода от
м.03.2017г. - до м.08.2019г. включително, в, гр.Варна, след като е бил осъден с
Решение по гр.дело № 12658/2016г., на РС - Варна, влязло в законна сила на
28.02.2017г., да издържа свой низходящ – дъщеря си И.С.Й., родена на ***г.,
чрез нейната майка и законен представител М.И.Н., да заплаща месечна издръжка в
размер на 120 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 30 месечни вноски по 120 лв,
всяка, възлизащи общо на сумата от 3 600/три хиляди и шестстотин лева.
В
съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението и счита, че посъдимия
на основание чл.183 ал.3 от НК,
предвид обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е изпълнил задължението си следва да
бъде признат за виновен, но да не му бъде налагано наказание.
Защитникът
на подс. Д. в
съдебно заседание моли съда да
признае подсъдимия за
виновен, но да
не му налага наказание.
Подсъдимият се
признава за виновен и заявява,
че е изпълнил задължението си.
След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс. С.Й.Д. и св.М.И.Н. били
родители на И.С.Й., род. на *** г. През 2003 г. Д. и Н. се разделили, а детето
останало да живее с майката на адреса й в гр.Варна. С Решение по гр.д.
№12658/16 г. по описа на ВРС, XX с-в, вл.с. на 28.02.2017
г., с което Д. бил запознат, обвиняемият бил осъден да издържа детето си И.С.Й.,
като заплаща в полза на дъщеря си чрез нейната майка и законен представител св.
М.И.Н.,***, месечна издръжка в размер на 120 лв., с падеж пето число на месеца,
за който се дължи издръжката. Съгласно решението, сумата следвало да бъде
заплащана по банкова сметка *** И.С.Й., неконкретизирана в съдебния акт. Със
същото решение упражняването на родителските права по отношение на И.С.Й. било
предоставено на майката М.И.Н., като било определено местоживеенето на детето
при майката на адрес в гр.Варна, ж.к."Младост" бл.141 вх.5 ап.73. Към
момента на постановяване на решението и впоследствие, вкл. до момента, св.И.С.Й.
живеела с майка си св.М.И.Н. на адрес ***. Обвиняемият бездействал и не
изпълнил съдебното решение, въпреки че имал обективна възможност да работи и
реализира трудови доходи и нямало основание за изменение или прекратяване на
издръжката. По този начин с бездействието си обвиняемият съзнателно не изпълнил
задължението си да плати дължимата издръжка в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 30 /тридесет/ месечни вноски по 120 лв., общо в размер на 3600
лв.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свид. И. Й. и свид. М. Н.,
справки и разписки за внесени
парични суми, и всички
други писмени доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След като прецени, че всички
доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на
фактическия състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА
ПОДС. С.Й.Д.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
За периода от
м.03.2017г. - до м.08.2019г. включително, в, гр.Варна, след като е бил осъден с
Решение по гр.дело № 12658/2016г., на РС - Варна, влязло в законна сила на
28.02.2017г., да издържа свой низходящ – дъщеря си И.С.Й., родена на ***г.,
чрез нейната майка и законен представител М.И.Н., да заплаща месечна издръжка в
размер на 120 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 30 месечни вноски по 120 лв,
всяка, възлизащи общо на сумата от 3 600/три хиляди и шестстотин лева,
като преди
постановяване на присъдата от първа инстанция подсъдимото лице е изпълнило
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалото лице.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения :
Субект
на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо
лице.
От обективна страна престъплението е
осъществено от подсъдимия чрез бездействие, изразяващо
се в неизплащане на определените
с влязли в сила съдебни актове месечни суми за издръжка на низходящия му.
От
субективна страна престъплението е извършено от подс.Д.
с пряк умисъл- тъй като безусловно добре е знаел, че е осъден с влязъл в сила съдебен акт да заплаща определена месечна сума
за издръжка на децата си, съзнавал е, че неизпълнението на това задължение има общественоопасен характер, както и неговите обществено опасни последици - неблагоприятното
положение, в което поставя непълнолетните си деца, и пряко е целял настъпването
им. Този извод съдът приема
въз основа на факта, че подсъдимият
е в трудоспособна възраст, не е страдал от заболявания, които да му пречат да реализира
трудови доходи.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства -няма.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства –няма.
Причини за извършване на
деянията- безотговорност и дезинтересираност
по отношение на родителските задължения
и незачитане на установения
в страната правов ред.
Съгласно чл. 183, ал. 3 НК
виновният не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция
изпълни задължението си, както и ако не са настъпили други вредни
последици за пострадалия. Съдът намира, че обстоятелството,
че подсъдимият е внесъл забавената издръжка в срока, предвиден в закона, не
означава, че той е невиновен. Напротив, той е виновен, защото умишлено е
забавил изплащането й в размер на две или повече месечни вноски, и затова с
присъдата съдът призна подс. Д. за
виновен. Съдът намира, че по делото не са налице доказателства, че
за пострадалата са настъпили други вредни последици от забавянето на
плащането. Подс.Д. не се е възползвал до този момент от привилегията на чл.183 ал.3 от НК.
Предвид гореизложеното
и на основание чл.183 ал.3 вр.ал.1 от НК, съдът призна подсъдимия Д. за виновен,
но не му наложи наказание.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: