Определение по дело №235/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са обективно съединени искове за връщане на дадени в заем парични суми за попълване масата на несъстоятелността на "Д.- М- 72" О. Г. К., ведно с обезщетение за забава с цена общо в размер на 380160 лв., от които главница 352000 лв. и 28160 лв. мораторна лихва, с правно основание чл. 365 т. 4 от ГПК във вр. с чл. 240, чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че с решение № 31/10.02.2010 г. по Г. д. № 371/2009 г. по описа на окръжен съд К., „Д. -М – 72” О. било обявено в несъстоятелност и съгласно правомощията му на С. на основание чл. 658 ал. 1 т. 8 от ТЗ за събиране вземането на длъжника, предявил исковете срещу „Г. М. 2" Е.. Твърди, че с договор за паричен заем от 05.01.2009 г. „Д. -М -72” О. дало в заем „Г. М.- 2” О. сумата от 113000 лв. със срок на връщане на заетата сума- до една година от датата на подписването на договора, който изтекъл на 05.01.2010 г. с договорена лихва в размер на 8 % върху дадената в заем сума. С договор за паричен заем от 04.05.2009 г., „Д.- М- 72" О. дало в заем на „Г. М. 2" О. сумата от 63000 лв., със срок за връщане до една година от датата на подписването на договора, който изтекъл на 04.05.2010 г. С договор за паричен заем от 31.08.2009 г. „Д.- М- 72" О. дало в заем на „Г. М. 2" О. сумата от 176000 лв. със срок зÓ връщане до една година от датата на подписването на договора, който изтекъл на 31.08.2010 г. Дадените в заем суми по договорите, не били върнати. Твърди се също, че длъжника „Г. М. 2” Е. бил правоприемник на „Г. М. 2” О. след като с договор за прехвърляне на дружествен дял, съдружниците и управителите Н.Г.П. и Г.С.П., продали на Г.П.К. своите дялове. С договор за прехвърляне на дружествени дялове от 12.07.2010 г. Г.П.К. прехвърлила своите дружествени дялове на Н. Т. Н.. Моли да се постанови решение, с което да бъде осъдено „Г. М. 2” Е. да заплати на „Д.-М- 72" О. сумата от 352000 лв., представляваща невърнати суми по заемните договори, както и сумата 28160 лв., представляваща договорена лихва по договора от 05.01.2009 г.- в размер на 9040 лв. върху сумата от 113000 лв.; по договора от 04.05.2009 г.- в размер на 5040 лв. и по договора за паричен заем от 31.08.2009 г.- сумата от 14080 лв. върху сумата 176000 лв. Претендира разноски. Сочи доказателства. Ищецът не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът чрез пълномощника си в писмен отговор изразява становище, че претенцията на ищеца за вземане на дружество "Д.-М- 72" О. от "Г. М. 2" Е. в размер на 113000 лв., произтичащо от договор за паричен заем от 05.01.2009 г. е неоснователна, тъй като сумата била върната, за което дружество "Д.- М- 72" О. издало приходен касов ордер за върнатата сума с № 01/31.01.2009г., копие от който прилага към отговора. По отношение на претендираната сума от 63000 лв., произтичаща от договор за паричен заем от 04.05.2009 г. между "Д.- М- 72" О. и "Г. М. 2" О., също заявява, че била върната на 07.05.2009 г., за което "Д.- М- 72" О. е издало приходен касов ордер № 9/07.05.2009 г., приложен към отговора. Връщането на сумите било отразено и счетоводно, за което прилага счетоводни справки. В подкрепа на изложеното посочва и заключението на съдебно- счетоводната експертиза, направена в производството за откриване на производство по несъстоятелност на "Д.- М- 72" О.. Заявява, че направеното искане за налагане на възбрана върху описания в исковата молба недвижим имот, било неоснователно, тъй като имота не бил собственост на дружество "Г. М. 2" Е., за което излага съображения. Моли искът да бъде отхвърлен. Сочи доказателства. Претендира разноски. В съдебно заседание обяснява, че искът е основателен за сумата 176000 лв. по договора за паричен заем от 31.08.2009 г. и признава, че ответникът я дължи на ищеца.

От фактическа страна се установява следното:

С решение № 31/10.02.2010 г., постановено по Г. дело № 371/2009 г. по описа на Окръжен съд- Г. К., заверен препис от което е приложен към делото, дружество „Д.- М- 72” О. Г. К. е обявено за неплатежоспособно, открито е производство по несъстоятелност и за С. на дружеството е назначен Д. Н. Г.. Последният в правомощията му на С. и на основание чл. 658 ал. 1 т. 8 от ТЗ предявил искове срещу „Г. М.- 2” Е. Г. К. за връщане на дадени в заем парични суми за попълване масата на несъстоятелността на "Д.- М- 72" О. Г. К., ведно с обезщетение за забава с цена общо в размер на 380160 лв. По реда на глава 32 от ГПК- производство по търговски спорове, окръжният съд разглежда като първа инстанция исковете с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до предвидените в т. 1- 5 на чл. 365 от ГПК, хипотези. Предявените в случая осъдителни искове за връщане на дадени в заем суми на дружество в производство по несъстоятелност се води за попълване на масата по несъстоятелността. И тъй като попълването на масата на несъстоятелността означава да бъдат върнати в патримониума на длъжника дължими, но нереализирани, имуществени права или имуществени права, които са напуснали патримониума, а синдикът, който е инициирал производството по делото от името на дружеството- длъжник, е активно легитимиран да предявява и поддържа искове, предназначени за попълване масата на несъстоятелността, с оглед разпоредбата на чл. 658 ал. 1 т. 7 ТЗ, то съдът приема, че предявените исковете са допустими.

Не се спори по делото, че ответникът по иска „Г. М. 2” Е. Г. П.с У. Н. Т. Н., е правоприемник на „Г. М.” 2 О. Г. П..

По същество страните по делото не спорят и за това, че между тях били сключени договори за парични заеми. Първият бил подписан на 05.01.2009 г. като „Д.- М- 72” О. Г. К. дало в заем на „Г. М.- 2” Е. Г. П. сумата от 113000 лв., със срок за връщане на заетата сума- 05.01.2010 г. и с договорена лихва в размер на 8% върху дадената в заем сума. Бил подписан и договор за паричен заем на 04.05.2009 г., съгласно който „Д.- М- 72” О. Г. К. дало в заем на „Г. М.- 2” Е. Г. П.сумата в размер на 63000 лв. със срок за връщане на сумата от една година- до 04.05.2010 г. Между страните по делото бил подписан и договор за паричен заем на 31.08.2009 г., съгласно който „Д.- М- 72” О. Г. К. дало в заем на „Г. М. 2” Е. Г. П.сумата от 176000 лв. като срокът за връщане на заетата сума изтекъл на 30.06.2010 г.

От заключението на вещото лице Г. Д., което съдът приема, се установява, че сумите по двата договора за заем- този от 05.01.2009 г. за сумата в размер на 113000 лв. и този от 04.05.2009 г. за сумата размер на 63000 лв., били върнати от ответника на ищеца. За това били съставени ПКО с № 1/31.01.2009 г. и с № 9/07.05.2009 г., /приложени към отговора на ответника по иска/, ведно с квитанции към тях с отбелязване, че основанието за връщане на сумите са договори за паричен заем, съответно от 05.01.2009 г. и от 04.05.2009 г. Квитанциите били подписани от касиер- получил сумите, положен бил печат на „Д.- М- 72” О.. Движението на тези парични средства били отразени в двете дружества съгласно представените счетоводни регистри от ответника за него самия и за ищеца. Вещото лице посочва, че ищецът по делото не разполагал с никакви счетоводни документи, касаещи касовия приход и разход на дружеството за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. Налична била единствено Оборотна ведомост за периода от 01.01.2009 г. до 31.05.2009 г. При анализа на счетоводна сметка 156 „Предоставени заеми”, вещото лице констатирало, че дружество „Д.- М- 72” имало вземания по предоставени заеми към 01.01.2009 г. в размер на 62961 лв. За периода от 01.01.2009 г. до 31.05.2009 г. били предоставени заеми в размер на 352000 лв. За същия период били върнати заеми в размер на 239051 лв. и оставала дължима /невърната/ сума по предоставени заеми към 31.05.2009 г. в размер на 175910 лв., без вещото лице да може да се установи по Оборотната ведомост на кого и кога са предоставени заеми, както и от кого и кога са върнати заеми. Вещото лице изготвило експертизата по счетоводни документи за ищеца и ответника, които били предоставени от ответното дружество и съгласно които вещото лице приело, че сума в размер на 113000 лв., предоставена по силата на договор за паричен заем от 05.01.2009 г., е върната от ответника на ищеца, за което била съставена квитанция към ПКО № 1/31.01.2009 г. за внесена сума в размер на 113000 лв. от „Г. М.- 2” О. в касата на „Д.- М- 72” О. с основание „връщане на заем по договор от 05.01.2009 г. Вещото лице е приело също, че сума в размер на 63000 лв., предоставена по силата на договор за паричен заем от 04.05.2009 г. е върната от ответника на ищеца, за което била съставена квитанция към ПКО № 9/07.05.2009 г. за внесена сума в размер на 63000 лв. от „Г. М. 2” О. в касата на „Д.- М- 72” О. с основание „връщане на заем по договор от 04.05.2009 г. Вещото лице посочва, че предоставените в заем суми по двата договора били отразени в „Хронологична оборотна ведомост” на ответника „Г. М.” О. и включени в Отчет по журнал на операциите за периода от 01.01.2009 г. до 10.12.2009 г. Върнатите суми на „Д.- М- 72” О. били отразени по дебита на сметка 151 „Предоставени заеми” и включени в Отчет по журнал на операциите за периода от 01.01.2009 г. до 10.12.2009 г. Оборотната ведомост при синдика показвала движение и, че са върнати сумите, но не можело да се направи заключение, че това касае точно тези суми. Задължението по третия договор за заем- 175910 лв. се покривало донякъде с исковата претенция и като задължение било осчетоводено по документи и съществувало като задължение. Вещото лице в съдебно заседание обяснява, че документите на фирма „Д.- М- 72” О. Г. К. били предадени с протокол на синдика Д. Н., но същият не могъл да го представи на вещото лице. Между предадените документи, нямало касови документи. При синдика имало единствено една оборотна ведомост за движението по счетоводни сметки, поради което вещото лице направило констатациите въз основа на приходните ордери и квитанциите към тях, заверени с печата на „Д.- М- 72” О., които били представени от ответника. Обяснява също, че в счетоводството при ответника правилно били отразени сумите по двата договора за заем.

С оглед изложеното съдът приема, че към завеждане на исковата молба, останала неизплатена само сумата по договора за заем между двете дружества от 31.08.2009 г. в размер на 176000 лв., за което ответникът по иска прави признание чрез своя процесуален представител в писмения отговор на исковата молба и в съдебно заседание. Поради това, следва предявените искове за връщане на дадени суми по договор за заем от 05.01.2009 г. за 113000 лв. и по договор за заем от 04.05.2009 г. за 63000 лв., да се отхвърлят като неоснователни, а предявения иск за сумата в размер на 176000 лв., която е била получена от ответника по договор за заем от 31.08.2009 г. и не е върната в определения срок, следва да се уважи като се осъди ответникът по иска да я заплати на дружество „Д.- М- 72” О. Г. К. чрез синдика му Д. Н. Г. за попълване на масата на несъстоятелността.

Що се касае до претендираната от ищеца лихва върху заемната сума по всеки от договорите за заем, следва да се посочи, че ищецът въпреки указанията на съда, не сочи доказателства в тази насока и по- конкретно относно размера на лихвата, поради което исковете в тази им част като недоказани, следва да се отхвърлят. Отделно от това следва да се посочи, че видно от заключението на вещото лице, сумите по двата договора за заем от 05.01.2009 г. и от 04.05.2009 г., са върнати на заемодателя далеч преди изтичането на сроковете за връщането им.

Разноски в полза на ищеца не се следват, тъй като такива не са направени. При този изход на делото следва ответната страна да заплати по сметка на Окръжен съд- К. държавна такса върху уважената част от иска в размер на 7040 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Г. М. 2”Е. с ЕИК * със седалище и адрес на управление Г. П., бул. „Х. Б. №*, представлявано от Н. Т. Н. да заплати на „Д.- М- 72” О. със седалище и адрес на управление Г. К., бул. „Х. Б. №* . вх.. * ап.* с ЕИК * сумата в размер на 176000 лв. по договор за заем от 31.08.2009 г., като отхвърля исковете в останалата им част и за разликата до пълния предявен размер общо на 380160 лв.- главница и лихви.

ОСЪЖДА „Г. М. 2”Е. с ЕИК * със седалище и адрес на управление Г. П., бул. „Х. Б. №*, представлявано от Н. Т. Н. да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 7040 лв.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: