Р Е Ш Е Н И Е
Номер 576
/24.10. Година 2019 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и четвърти септемви Година 2019
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Роза Ризова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01159 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-***/03.04.2019г.,
изд. от Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, на А.Х.К. ***, е наложено
административно наказание “глоба”, в размер 400 лв., на основание чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането, за това, че на 10.02.2019 г., в 18.02 часа, в с.
Драгичево, общ. Перник, път I-1, при извършена проверка, се установило, че управлява лек автомобил „Киа
Спортидж“ с рег. №***, собственост на М. А.
Д., без сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение на чл.683, ал.3 от Кодекса
за застраховането..
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от А.Х.К., който оспорва констатацията за липса на сключена задължителна
застраховка за МПС и твърди, че е имал сключен договор към датата на проверката.
Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.
На същата позиция жалбоподателят
остава и в съдебните прения. Навежда и допълнителни доводи в насока отсъствие
на субективния признак от състава на вмененото му нарушение, а именно, че
нарушението не е извършено виновно.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и
доводите на страните от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.683, ал.3 от Кодекса за застраховането. Същото
е установено с акт за установяване на административно нарушение серия АА,
№168541/10.02.2019г. В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 10.02.2019г., в 18.02 часа, в с. Драгичево,
общ. Перник, път I-1, спрямо А.К. е извършена проверка
от свидетелите Д.И.Ч. и Р.Г.А. – мл.
автоконтрольори при ОД МВР Перник, при която същите установили, че К. управлява
превозното средство без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Въз
основа тази констатация на място срещу А.К. било образувано
административнонаказателно производство с АУАН серия АА,
№168541/10.02.2019г. като актосъставителят – свид. Ч. приел, че жалбоподателят виновно е нарушил
разпоредбата на чл.683, ал.3 от Кодекса за застраховането. В съставения акт
било отразено, че соченият като нарушител няма възражения.
Със съставянето
на АУАН свидетелството за управление на МПС на водача и контролния талон към него били иззети.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН А.К. не упражнил правото си на писмени възражения
На 03.04.2019г.,
основавайки се на доказателствата по преписката и след проверка по реда на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.638,
ал.3 от Кодекса за застраховането наложил на К. административно наказание глоба
за нарушението по-горе.
Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по делото - показанията
на свидетелите Д.И.Ч.
и Р.Г.А.; писмените
доказателства: акт
за установяване на административно нарушение, серия АА, №168541/10.02.2019г.,
полици за сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите №№BG/28/118001077123 от 09.04.2018г. и BG/07/119000471950 от 11.02.2018г., заповед №313з-281/09.02.2016г.,
издадена от директор ОД МВР – Перник, намира, че вмененото
на жалбоподателя нарушение не е доказано по несъмнен начин, което мотивира
отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като
незаконосъобразен.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 53 от ЗАНН
наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
административнонаказателното производство тежестта на доказването лежи върху
АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията,
респ., че не е действал виновно, нито е
допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал
възраженията си. Регламентираната
в чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не
обвързва съда. Отразените в
него обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в
съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с
правилата и принципите в кодекса, като
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила и доказателствената тежест остава за
административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл.16
от НПК, приложима и в административнонаказателното производство съгласно чл.84
от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства не установяват обстоятелствата
по чл.53 от ЗАНН.
Разпитаните в съдебното
следствие свидетели – актосъставителят Д.Ч. и Р.А., не допринасят съществено в
тази посока, тъй като заявяват, че не помнят
конкретните обстоятелства, при които е
протекла проверката. Съобщават единствено, че констатацията за липса
на задължителната застраховка са направили
въз основа служебна проверка в регистъра
на Гаранционния фонд, каквато е обичайната практика, като не помнят дали
водачът на автомобила им е представил полица за сключена застраховка, относима
към датата на проверката, респективно какви изявления е направил. Такива факти
не са отразени и в обстоятелствената част на съставения АУАН. Установяването им
би имало значение за казуса, предвид линията на защита на жалбоподателя,
основана на твърдение за липса на виновно поведение. След като релевантните за
спора факти не е възможно да бъдат изяснени в пълнота чрез показанията на
свидетелите, то възраженията на К. в горната насока не могат да бъдат
игнорирани като недостоверни и защитни.
По делото не е спорно, че жалбоподателят
е управлявал на процесната дата лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. №***, чийто
собственик е друго лице - М. А. Д.. Безспорно е установено също, че собственикът е
изпълнил вменените му от ЗДвП и Кодекса за застраховането
задължения, като
чрез застрахователен посредник е сключил договор за задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите със ЗК „Олимпик“. Видно е от
приетото като писмено доказателство заверено копие на полица № BG/28/118001077123 от 09.04.2018г.,
че застраховката е със срок на действие от 15.04.2018 до 24.00 часа на 14.04.2019
г., както и че застрахователната премия
е платена изцяло на 09.04.2018г..
Следователно, към датата на проверката – 10.02.2018 г., за управляваното от К.
МПС е имало сключен договор за застраховка.
Не е спорно, че към същата тази
дата, поради обстоятелства извън
поведението на застрахования, действието на договора е било прекратено. Общоизвестно
е към момента, че сключените задължителни застраховки
"Гражданска отговорност" със Застрахователна компания "Олимпик" АД, клон България, са прекратени считано
от 00.00ч. на 18.08.2018г., тъй като лицензът на застрахователя със седалище в
Кипър е отнет от Надзорния орган върху застраховането в Република Кипър като е назначен
предварителен ликвидатор. Т.е., считано от тази дата, сключеният договор не е
осигурявал застрахователно покритие.
Наличието на обективните признаци
от състава на нарушението обаче не са достатъчни. За съставомерността на нарушението от субективна страна се изисква
доказване на пряк умисъл у дееца – т.е., да съзнава отсъствието на сключен и действащ
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и въпреки това да управлява
превозното средство. Тъй като в случая е установено, че собственикът на
превозното средство е имал сключен по-рано договор, то на доказване
подлежи знанието на ползвателя на
автомобила, че към датата на проверката договорът не е бил действащ.
Такова субективно отношение
към извършеното не се установява в казуса.
Тезата на жалбоподателя е, че като несобственик е имал
знание за наличието на сключен договор за застраховка и за срока на действието
му, но не и за дружеството застраховател
– страна по договора, а оттук и за прекратяването на действието на договора по причината по-горе.
Твърди, че ги е узнал при извършената му от служители на МВР проверка, както и
че незабавно след това е сключен нов договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ с друг застраховател „Евроинс“, установяващо се от приетата полица BG/07/119000471950 от 11.02.2018г.
Позицията на жалбоподателя не е в противоречие с останалите събрани
доказателствени материали. Както се посочи, свидетелите Ч. и А. не внасят
конкретика за обстоятелствата свързани с проверката. В същото време, по делото не са налични
доказателства до застрахования (който
от своя страна има задължение да уведоми ползвателя), да е изпращано изрично съобщение
от застрахователя по сключения договор ЗК "Олимпик",
от застрахователния посредник, или от друга институция /напр. Комисията за
финансов надзор или Гаранционния фонд/, че договора за застраховка е прекратен,
считано от 00.00 ч. на 18.08.2018г., за да могат косвено да се правят изводи и
за субективното отношение на жалбоподателя като лице, на което е било предоставено
същото превозно средство за управление.
Вярно е, че в средствата за масова информация – в печатните и електронните
медии, горното обстоятелство бе оповестено, но този факт не дава основание
еднозначно да се приеме, че информацията е достигнала и до жалбоподателя, особено
след като отрича такова знание. Информирането чрез разпространяваната в медиите
информация е възможност, не задължение за гражданите, а и тази информация няма
обвързваща сила. Нещо повече - предвид броя на засегнатите в Р. България от отнемането
на лиценза на застрахователя, в националните медии широко бе оповестено и обстоятелството, че първоначално
водачите на МПС, представящи полици с прекратено действие, няма да бъдат
санкционирани от контролните органи при проверка,
а ще им бъде указвано веднага да предприемат действия за сключване на нов
договор, при друг застраховател. Времевите рамки на този своеобразен гратисен
период на съда не са известни, не се съобщават и от разпитаните свидетели, няма
основание и да се приеме, че са били известни на жалбоподателя.
Изложеното мотивира съдебния
състав да приеме, че извършеното деяние
не може да бъде вменено във вина на А.К.. Наличието на умисъл не е
доказано по делото, поради което макар формално да са налице предпоставките от
обективна страна, деянието не може да бъде квалифицирано
като административно нарушение поради отсъствието на субективния признак от
състава.
Извън горното,
дори да се приеме, че в случая има виновно извършено нарушение,
то същото отговаря на критериите за маловажност съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.93, т.9 от НК и е била приложима нормата
на чл.28, б. „а“ от ЗАНН.
Изложеното
обосновава уважаване на жалбата и отмяна на издаденото наказателно
постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-1158-***/03.04.2019г., изд. от
Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, с което на А.Х.К. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание “глоба”, в размер 400 /четиристотин/ лв. за нарушение
на чл.683, ал.3 от Кодекса за застраховането..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ