Р Е Ш Е Н И
Е № 168
гр.Пазарджик, 02.07.2018год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки окръжен съд ,търговска колегия, в открито
съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВАНКА
ИЛИНОВА
При секретаря Константина Рядкова като разгледа докладваното от съдията т.д.№202 описа за 2017г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по предявена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД,ЕИК
*********,седалище:гр.София,бул.„Драган Цанков",№37,представлявано от С П
изпълнителен директор и Н К - член на УС на Банката и пълномощник на изпълнителните
директори против „ХЕДА" ООД,ЕИК
*********, седалище и адрес
на управление в
гр. Пазарджик, ул. „Гео Милев" № 9, ет. 1, ап. 2 и Х. С.
А.,ЕГН ********** ***.
Твърди се,че на 07.11.2017г.банката получила съобщение
от Районен съд - Пазарджик,с което е уведомена за подадени възражения срещу
издадената в нейна полза заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК по частно гражданско дело №1696 от 2017г.
по описа на Районен съд Пазарджик.
Във връзка с
разпореждане на съда и подадените възражения,твърдят,че за тях е налице
правен интерес да предявят субективно съединените искове по чл.415 във връзка с чл. 422 от ГПК против ответниците.
Твърдят,че между „Първа инвестиционна банка"
АД като универсален правоприемник на
„МКБ Юнионбанк" АД и „ХЕДА" ООД е сключен Договор за предоставяне на
кредит „Развитие"№ 325-492/06.11.2007г.По силата на Договора Банката е
предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 32 000 лева, усвоен и отчетен по банкова сметка ***.
Срокът за погасяване на отпуснатия кредит е до
30.10.2012 г.Съгласно Раздел ІІІ т.5 от Договора формираният редовен дълг се
олихвява с плаващ лихвен процент за редовен дълг в размер на сумата на
лихвената база - действащ три месечен SOFIBOR и фиксирана надбавка в размер на
4,13 пункта. Лихвата за просрочие съгласно т.5.3 е в размер на лихвата за
редовен дълг и надбавка от 10 пункта на годишна база.Съгласно т.6.2 Банката
събира комисионна за обработка и управление на кредита ежегодно в размер на 0,5%
от остатъка от дълга на годишна база и платим в началото на всеки едногодишен
период.
С Анекс №3 от
10.06.2011г.падежа на задължението на кредитополучателя е предоговорен на
06.12.2014г.
Отпуснатият
кредит е усвоен от Кредитополучателя
на 12.11.2007 г. по банкова сметка ***, открита на името на
Кредитополучателя в Банката.
Кредитът е в просрочие,считано от 25.04.2011г.Към
настоящият момент кредитът е с настъпил падеж, считано от 06.12.2014 г.
съгласно Раздел I, т. 1.1 на Анекс №3/10.06.2011г.към Договор за предоставяне
на кредит „Развитие" № 325-492/06.11.2007г.Задължението не е погасено и
към настоящия момент.
Със Заявление по реда на чл. 417 и Извлечение от
счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка" АД от 05.05.2017г.,Банката
е помолила съда за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в
качеството си на кредитор по Договора за кредит.Районен съд-Пазарджик е издал заповед за незабавно изпълнение
1023/10.05.2017г.и изпълнителен лист 1343/10.05.2017г. в полза на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД,с които е осъдил „ХЕДА" ООД и Х.С.А.
да заплатят в режим на солидарност на кредитора „Първа инвестиционна
банка" АД сумата 16 760,00лева -
просрочена главница по Договора, ведно със законната лихва за периода от
05.05.2017г.-датата на подаване на заявлението,до изплащане на вземането;
сумата 4 244,57 лева-просрочена
договорна лихва за периода от 25.05.2011 г. до 06.12.2014 г., включително; 10
520,47 лева - просрочена наказателна
лихва за периода от 26.04.2011г. до 04.05.2017г.,включително;29,17лева-
комисионна за управление,начислена за 2014г.и 781,08 лева - направени разноски
по делото.
Съдът е сезиран
с искане на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 от ГПК, да постанови
решение, с което да приеме за
установено, че ответниците „ХЕДА" ООД, ЕИК ********* и Х.С.А., ЕГН **********
към 05.05.2017 г. -датата, на която е подадено в съда заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, дължат на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА" АД сумата от общо 31
554,21 лева, от които: главница - 16
760,00 лева; просрочена договорна лихва
- 4 244,57 лева; просрочена наказателна
лихва 10 520,47 лева; комисионна за
управление, начислена за 2014г.- 29,17лева,както и да присъди в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД
направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания да бъде допусната
съдебно-счетоводна експертиза, която след запознаване със счетоводните книги на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, както и документите по настоящото дело, да
даде заключение за размера на задълженията на ответниците към Банката,
изчислени към момента на подаване на заявлението пред районния съд - 05.05.2017
г., разделени по пера - главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси,
комисиони и разноски; да се изиска от
Районен съд - Пазарджик частно гражданско дело №1696/2017 г.
В срока за отговор на исковата молба ответниците са
депозирали становище по предявения иск в
смисъл,че оспорват същия изцяло като неоснователен поради погасяването на
задължението за връщане на предоставената в заем сума по давност.
Акцентират,че съгласно т.15.2 от договора
изискуемостта на задължението настъпва
когато „кредитополучателят не е погасил
в срок,която и да е погасителна вноска по главница,дължими лихви,такси
или комисионни,съгласно тарифата на банката" на основание т.8.1.2. от Договор за предоставяне на кредит
„развитие" от 19.09.2008г., Раздел 11-„Стандартни условия по кредита"
/ .Твърди ,че изискуемоста е настъпила и при условията на т.15.6 и т.15.7 от
договора,тъй като е безспорно,че между
страните по делото има сключен и договор за кредитен овърдрафт
№325-32/10.03.2010г.В тази връзка според ответниците предсрочната изискуемост е
настъпила на 06.09.2011г.като от този момент започва да тече и петгодишната
погасителна давност за принудителното събиране на вземането.Самият ищец твърди
в исковата молба,че кредита е в просрочие от 25.04.2011г. ,от което следва,че давността е изтекла на
25.04.2016г.
Пледира за
отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноските по
делото.Противопоставя се на допускането на СИЕ,тъй като по начало иска е
неоснователен и размера му при това положение не подлежи на установяване.Не
възразява да се приемат представените от ищеца писмени доказателства.
Представя писмени доказателства.
В допълнителната искова молба ищеца твърди,че падежа
на задължението е този уговорен от страните по договора,а именно 06.12.2014г.и
акцентира върху признанието на факта на спиране на плащанията по договора още
през 2011г.,направено от ответниците в отговора на исковата молба.Твърди ,че
срока на погасителната давност е прекъснат с депозиране на заявлението по
чл.417 от ГПК и образуване на изпълнителното дело по издадената заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В допълнителния отговор на исковата молба ответниците
поддържат становището си за настъпване на предсрочна изискуемост на
06.09.2011г.и оспорва твърденията на ищеца за прекъсване на давността с
депозиране на заявление по чл.417 от ГПК и образуване на изпълнително
дело.
Като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,за да се
произнесе при условията на чл.235 от ГПК съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Относно допустимостта на предявения иск по реда на чл.422 от ГПК съдът взема предвид
представеното като доказателство по делото гр.д.№1696/2017г.по описа на ПРС.От
него се установява,че на 05.05.2017г.ищеца е депозирал заявление в съда по реда
на чл.417 от ГПК против двамата ответници при условията на солидарност на
основанието и в размерите съответстващи на посочените в исковата молба .Съдът е
издал заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист против длъжниците за същите суми. На 25.09.2017г.на
длъжниците е връчена ПДИ и издадената от съда заповед за незабавно
изпълнение.Против същата на 04.10.2017г.двамата се депозирали възражения по
реда и в срока по чл.414 ал.2 от ГПК.В дадения от съда срок по чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен по своя характер иск.
При това положение съдът приема,че иска е допустим.
По основателността на иска с правно основание чл.430
ал.1 и 2 от ТЗ във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД,предявени като обективно съединени
по процесуалния ред на чл.422 от ГПК,съдът приема за установено по категоричен
начин,че на 06.11.2007г.между ответника по делото „Хеда“ ООД и ТБ „МКБ
ЮНИОНБАНК“ АД,чийто правоприемник е ищцовата банка е сключен договор за предоставяне на банков
кредит „Развитие“ ,по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя сумата от 32000,00лв.,който факт не се оспорва от ответниците
по иска.
Страните не спорят по валидността на договорните
клаузи и действителността на договора,предоговарянето им с последващи
анекси №1/21.12.2009г.,Анекс
№2/28.01.2011г.и Анекс №3/10.06.2011г.,както и относно изпълнението на
задължението на банката да предостави уговорената сума на ответното дружество.
Съгласно т.11 от Договора крайния срок за погасяване
на задължението на кредитополучателя да върне взетата сума е до 30.10.2012г.Срока
е предоговорен с Анекс №3 /10.06.2011г.до 06.12.2014г.
С Анекс №1/21.12.2009г.страните по договора и
ответника Х.А. са постигнали съгласие последния да встъпи в дълга по кредита
като солидарен длъжник с кредитополучателя.
В т.15 от Договора са предвидени условия и
предпоставки ,при наличието на които Банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително изпълнение.Като такива са
включени основанията визирани в разпоредбата на чл.432 ал.1 от ТЗ,непогасяването
в срок ,на която и да е погасителна вноска формирана от главница,лихви,такси
или комисионни,нарушение на което и да е задължение на кредитополучателя по
договора,при нарушение на задължения произтичащи от други съглашения с
банката,при настъпване на предсрочна изискуемост и/или пристъпване към принудително изпълнение
за дълг по други договори сключени между банката и кредитополучателя или
свързани с него лица.
По делото е
допусната СИЕ,заключението на която съдът цени и кредитира като доказателство като компетентно и безпристрастно и в крайна
сметка неоспорено от страните.
От заключението на експерта се установява,че
кредитополучателя е усвоил сумата от 38470,00лв.както следва:32000,00лв.на
12.11.2007г.,2670,00лв.на 21.12.2009г.и 3800,00лв.на 10.06.2011г.
От заключението се установява,че са извършени плащания
за погасяване на задължението по договора в размер на 29973,57лв.,от които към
главницата се отнася сумата 21710,00лв.,към договорната лихва – 7949,85лв.и към
начислената наказателна лихва – 313,72лв.
От експертизата се установява,че към датата на
депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК по гр.д.№1696 по описа на ПРС за
2017г.по договора има непогасена главница в размер на 16760,00лв.,договорна
лихва за периода от 26.04.2011г.до 06.12.2014г.в размер на 3676,28лв.и
наказателна лихва за периода от 26.04.2011г.до 05.05.2017г.в размер на
10397,35лв.
Последната погасителна вноска по кредита е направена
на 29.06.2011г.,с която са погасени договорни
лихви в размер на 430,94лв.до26.04.2011г.и наказателни лихви в размер на
137,35лв.до същата дата и частично наказателна лихва в размер на 21,63 лв.с
падеж 25.05.2017г.
При това положение съдът приема,че предявеният иск е основателен.
Между ищеца и ответника „Хеда“ ООД е сключен валиден
договор за предоставяне на банков кредит по чл.430 от ТЗ. Договорът за банков
кредит е двустранно задължаващ, възмезден, формален, консенсуален договор, по
силата на който банката кредитор предоставя на заемателя кредитополучател
договорена парична сума за определена цел, при договорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне в
сроковете, посочени в договора . Срещу ползвания кредит заемателят
кредитополучател плаща възнаградителна лихва, която по своето естество представлява
възнаграждението, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да
престира на кредитора, защото са му предадени в собственост и се е разпоредил с
тях . Кредиторът се задължава да изпълни договорното си задължение да
предостави договорената парична сума на кредитополучателя, а кредитополучателят
се задължава да върне заема на месечни анюитетни вноски, посочени в
погасителния план, който е неразделна част от договора. Анюитетните вноски
включват съответната разсрочена част от главницата и възнаградителната лихва.
В настоящия казус се установи,че банката е изпълнила
поетото задължение да предостави сумата предмет на страните по договора.За
ответното дружество е възникнало насрещното задължение в срок до 06.12.2014г.да
върне заетата сума.По силата на постигнатото съглашение между страните по
договора и ответника Х.А. отразено в Анекс №1/21.12.2009г.последният е встъпил
като съдлъжник по договора ,който институт е уреден в разпоредбата на чл.101 от ГПК.Съгласно последното изречение на цитирания законов текст при това положение
първоначалният длъжник и встъпилият съдлъжник отговарят към кредитора
солидарно.
От заключението на допуснатата по делото експертиза се
установи по категоричен начин ,че по договора има непогасени задължения както
следва: главница в размер на 16760,00лв.,договорна лихва за периода от
26.04.2011г.до 06.12.2014г.в размер на 3676,28лв.и наказателна лихва за периода
от 26.04.2011г.до 05.05.2017г.в размер на 10397,35лв.Срока на договора е
изтекъл на 06.12.2014г.и до момента няма погасяване на задълженията на
кредитополучателя да изплати посочените по-горе дължими от него и солидарния
съдлъжник суми.
С оглед на горното съдът приема,че предявения иск е
основателен-ответниците дължат неизплатената част от главницата по договора в
размер на 16760,00лв.,договорна лихва за периода от 26.04.2011г.до 06.12.2014г.-датата
на прекратяване на действието на договора поради изтичане на уговорения срок за
връщане на заетата сума,в размер на 3676,28лв.и наказателна лихва за периода от
26.04.2011г.до 05.05.2017г.в размер на 10397,35лв. Наказателната лихва се дължи ,тъй като е уговорена в
т.5.3 от Договора ,а от обективна страна се установи,че след настъпване на изискуемостта на задължението на ответниците - 06.12.2014г.и
до този момент той те не са изпълнявали договорните си задължения за заплащане
на месечните вноски по главницата и възнаградителната лихва в сроковете,
предвидени в договорения погасителен план, са налице предпоставките за заплащане
на наказателна лихва върху всяка една
неплатена вноска от датата на падежа й до датата на плащане, съответно до
предявяване на исковата молба.
Неоснователни са възраженията на ответниците,че не
дължат исковите суми ,тъй като задължението им за главница и лихви е погасено
по давност.Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на пет годишна
давност се погасяват всички задължения ,за които закона не предвижда друг
срок.Друг срок е предвиден в разпоредбата на чл.111 от ЗЗД и той е три годишен
относно вземанията за лихви.Давностния срок започва да тече от момента,в който
длъжника изпадне в забава.Ответниците са в забава ,считано от 07.12.2014г.,тъй
като падежа на задължението им да върнат заетата сума ведно с лихвите,таксите и
комисионните.При това положение давностния срок за лихвите –договорна и
наказателна,изтича на 07.12.2017г.,а за погасяване на главницата – на 07.12.2019г.Исковата молба е
депозирана в съда на 06.12.2017г.,т.е. давностния срок не е изтекъл както по
отношение на лихвите,така и по отношение на главницата.
Необосновано с оглед законовите разпоредби и сключения
договор предмет на делото е становището на ответниците,че забавата е с начална дата 06.09.2011г.когато е извършено
последното плащане по договора.Впоследствие с оглед заключението на вещото лице
ответниците поддържат,че е настъпила предсрочна изискуемост на задължението още
на 25.05.2011г.когато е падежа на първата непогасена вноска.В писмената защита
отвениците отново поддържат тезата,че предсрочната изискуемост е настъпила на
06.09.2011г.
Действително в т.15.2 от договора е предвидено,че
неплащането на която и да е погасителна вноска е основание за превръщане на
задължението по договора в предсрочно изискуемо. Тази обективна предпоставка за
възникване на предсрочната изискуемост е налице.По своята същност предсрочната
изискуемост е предоставена от закона правна възможност в полза на кредитора за
едностранно изменение на договора ,при които разсроченото плащане уговорено в
полза на длъжника отпада.Именно защото е уговорено в полза на кредитора в
негова власт е да реши да се възползва
или не от него.В този смисъл е формулировката на разпоредбата на чл.432 ал.1 от ТЗ възпроизведена в договора в т.15 – банката може,има право,да обяви
кредита за предсрочно изискуем.Словесното и логическо тълкуване на закона и на
договора ,налагат извода,че при наличие на посочените обективни предпоставки за
кредитора е налице правна възможност,а не и задължение да обяви кредита за предсрочно изискуем. В
настоящия казус кредитора не се е възползвал от тази си възможност,а претендира
плащане на падежа в рамките на предвидените в закона давностни срокове за
главница и лихви.
Без значение за изводите на съда относно началната
дата на забавата на длъжниците е наведеното от ответниците основание за
настъпване на предсрочна изискуемост на основание т.15.6 и т.15.7 от договора,а
именно неизпълнение на друго задължение към банката и/или настъпване на
предсрочна изискуемост по други договори
сключени между страните.За да възникне предсрочна изискуемост на което и да е
от посочените основания,банката следва да е решила да се възползва от това си
право и да е обявила намеренията си на длъжника,което в настоящия казус не е
сторено.
С оглед изхода
на делото ищеца има право на разноски сторени в производството по делото пред
окръжния съд в размер на 1481,08лв.съгласно представения списък на разноските
по чл.80 от ГПК.
Неоснователно е
възражението на ответника Х.А. за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение.Същото е в размер на 450,00 лв.,който е в пъти по-нисък от
минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,с който може да
бъде съпоставен при определянето му от съда в хипотезата на чл.78 ал.8 от ГПК,нито пък надхвърля максималния такъв по чл.37 от Закона за правната помощ
във вр.с чл.25 ал.1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца и разноските в заповедното производство в размер на 781,08 лв.
Водим от
горното Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И
По обективно съединените искове с правно основание
чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД,предявени по процесуалния ред на чл.422 от ГПК от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД,ЕИК
*********,седалище:гр.София,бул.„Драган Цанков",№37,представлявано от
С П изпълнителен директор и Н К - член на УС на Банката и пълномощник на
изпълнителните директори против
„ХЕДА" ООД,ЕИК *********,
седалище и адрес
на управление в
гр. Пазарджик, ул. „Гео Милев" № 9, ет. 1, ап. 2 и Х. С. А.,ЕГН ********** *** ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на двамата
ответници при условията на СОЛИДАРНОСТ,че Банката има вземане против ответниците,за което е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК по частно
гражданско дело №1696 от 2017г. по описа на
Районен съд Пазарджик за сумите:
16 760,00лева - просрочена главница по
Договор за предоставяне на банков кредит
„Развитие“ от 06.11.2007г., ведно със законната лихва за периода от
05.05.2017г.-датата на подаване на заявлението,до изплащане на вземането;
сумата 4 244,57 лева-просрочена договорна
лихва за периода от 25.05.2011 г. до 06.12.2014 г. включително; 10 520,47 лева - просрочена наказателна лихва за
периода от 26.04.2011г. до 04.05.2017г.,включително;29,17лева комисионна за
управление,начислена за 2014г.и 781,08 лева - направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „ХЕДА" ООД,ЕИК *********
и Х. С. А.,ЕГН ********** с
оглед изхода на делото да заплатят в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"
АД,ЕИК ********* деловодни разноски по делото в размер на 1481,08лв.както и
разноските сторени от ищеца като заявител в заповедното производство в
размер на 781,08 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския Апелативен
съд.
Съдия: