№ 621
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500510 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуален представител юрк. Ц.П., срещу
разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 8689 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 06.12.2022 г., издадена по ч.гр.д. №16865 по
описа на РС – Пловдив за 2022 г., с което е отхвърлено подаденото от
дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. Р. С., с ЕГН: **********, за
сумата от 2170.60 лева - възнаградителна лихва за периода 20.09.2009 г. до
20.08.2010 г. и 2236.80 лева - обезщетение за забава за периода 21.09.2009 г.
до 04.10.2022 г.
В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на
делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за
посочената сума.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Р. С., с ЕГН: **********, с предмет
вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит с № 5770 от
1
06.08.2009 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени с Приложение 1 от 23.08.2021 г. към договор за прехвърляне на
парични взсемания /цесия/ от 23.08.2021 г., в полза на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД. Претендираните суми са за невърнат остатък от
главницата по договора за кредит, договорна лихва, обезщетение за забава
върху просрочената главница. Към заявлението е приложено копие от
договора за потребителски кредит.
За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 2170.60 лева - възнаградителна лихва за периода
20.09.2009 г. до 20.08.2010 г. и 2236.80 лева - обезщетение за забава за
периода 21.09.2009 г. до 04.10.2022 г., районният съд е приел, че процесният
договор не отговаря на изискванията, посочени в чл.7, ал.1 т.4 - 14 от ЗПК
/отм. 2009 г./, действащ към датата на сключването му. Съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗПК /отм. 2009 г./ при неспазване на
изискванията на чл.7, ал.1, т.4 -1 ЗПК договорът е недействителен. Предвид
недействителността на договора за кредит потребителят дължи единствено
чистата стойност по него, но не и възнаградителна лихва и обезщетение за
забава.
Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд.
Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде
заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на
неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована
вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на
заповед за изпълнение.
Сключения между страните договор от 06.08.2009 г. е потребителски, а
съгласно чл. 7, т.т. 6, 7 и 10 от ЗПК (отм.) договорът следва да съдържа
годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да
направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно
- годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на
сключване на договора за кредит; условията, при които посочените в т. 6
разходи по кредита могат да бъдат променяни;елементите на общата стойност
на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на
разходите по кредита; когато точният размер на тези елементи е известен, те
трябва да бъдат посочени в договора; когато точният размер на тези елементи
не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична
оценка за тяхната стойност.
Процесният договор не отговаря на тези изискванията, като въобще не е
посочен годишен процент на разходите по кредита; условията, при които
посочените разходи по кредита могат да бъдат променяни; елементите на
2
общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на
годишния процент на разходите по кредита, поради което следва да се приеме
че договорът е недействителен на основание чл. 14 вр. чл. 7, т.т. 6,7 и 10 от
ЗПК (отм.). Когато договорът е недействителен, потребителят връща
единствено заемната сума, но не дължи възнаградителна лихва и обезщетение
за забава .
Ето защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение за тези
вземания правилно е било отхвърлено от заповедния съд. Обжалваното
разпореждане като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 8689 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.12.2022 г., издадена
по ч.гр.д. №16865 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., с което е отхвърлено
подаденото от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу длъжника С. Р. С., с ЕГН: **********, за сумата от 2170.60
лева - възнаградителна лихва за периода 20.09.2009 г. до 20.08.2010 г. и
2236.80 лева - обезщетение за забава за периода 21.09.2009 г. до 04.10.2022 г
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3