№ 54
гр. Сливен, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20232230104029 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително дело № 1429/2023
г. на ЧСИ Гергана Грозева, по което са преведени в изпълнение АУЗ от 18.12.2013 г., АУЗ
от 27.05.2016 г. и АУЗ от 22.07.2021 г., с които е задължен ищеца да заплати на Община
Сливен главница в размер на 2369,11 лв. и лихви в размер на 1418,30 лв. Сочи се, че
задължението на ищеца по отношение на АУЗ от 18.12.2013 г. за главница в размер на
109,61 лв. и лихва в размер на 29,33 лв. и АУЗ от 27.05.2016 г. за главница в размер на
969,20 лв. и лихва в размер на 242,83 лв., са погасени по давност. Изложено е, че през 2017
г. Община Сливен е депозирала молба пред ДСИ на СлРС да бъдат приведени в изпълнение
АУЗ от 18.12.2013 г. и АУЗ от 27.05.2016 г. Твърди се, че последното изпълнително
действие е извършено на6.11.2017 г. и изпълнителното дело е прекратено на 29.05.2023 г.
Сочи се, че на 15.06.-2023 г. Община Сливен е депозирала молба пред ЧСИ Гергана Грозева,
да бъдат приведени в изпълнение АУЗ от 13.12.2013 г., АУЗ от 27.05.2016 г. и АУЗ от
22.07.2021 г. Твърди се, че вземанията по актовете за установяване на задължения от 2013 и
2016 г. са погасени по давност, както за главница, така и за лихва.
Поискано е, да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 109,61лв, представляваща главница по АУЗ от 18.12.2013 г., 29,33лв
представляващи лихва по АУЗ от 18.12.2013 г., 969,20лв, представляваща главница по АУЗ
от 27.05.2016 г., 242,83 лв., представляваща лихва от 27.05.2016 г., както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
1
Съдът е квалифицирал така предявените четири отрицателни установителни иска,
като такива с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за
изтекла погасителна давност , е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявените искове са допустими и основателни. Направено
е възражение, че Община Сливен не следи служебно за изтичането на петгодишната давност
по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Посочено е , че с протокол от 9.06.3203 г. Община Сливен е
отписала задълженията за периода 2008 – 2012 г. посочено е, че задълженията за периода от
1.01.2013 г. до 31.12.2015 г. са погасени по давност към датата на образуване на
изпълнително дело № 1429/2023 г.
Поискано е, да се признае за установено спрямо ищеца, че не дължи на ответника
главница в размер на 692,51 лв. по АУЗ от 18.12.2013 г. и АУЗ от 27.05.2016 г. и лихва в
размер на 619,11 лв. за периода 01.05.2013 г. до 31.12.2015 г. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и е поискано относно претендираните
разноски, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК същите да бъдат за сметка на ищеца.
Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията
му за отписване на задълженията за периода 2008 – 2012 г., поради изтекла 10 годишна
давност, е негова.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца адв.Й. моли предявеният
иск да бъде уважен, да бъде постановено решение при признание на иска и да бъдат
присъдени на доверителя му направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът Община Сливен, редовно призована, явява се юриск.
Очкова, която моли да бъде постановено решение съобразно признанието на иска и да не
бъдат присъждани на ищеца разноски, защото ответникът не е станал с поведението си
причина за завеждането на делото.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Решението се основава на признание на иска.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По основателността на четирите отрицателни установителни иска с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК, а именно за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 109,61лв, представляваща главница
по АУЗ от 18.12.2013 г., 29,33лв представляващи лихва по АУЗ от 18.12.2013 г., 969,20лв,
представляваща главница по АУЗ от 27.05.2016 г., 242,83 лв., представляваща лихва от
27.05.2016 г., . Съдът приема, че предявените искове са основателни и доказани с оглед
направеното признание на исковете от ответникът и предвид направеното искане от двете
2
страни за произнасяне на решение при признание на иска. С оглед изложеното, предявените
искове се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца направените разноски в размер на 650лв. Съдът не приема довода на ответникът, че с
поведението си не е станал причина за завеждането на настоящото
производство.Изпълнителното производство е образувано по молба на ответникът о и към
нея са посочени по АУЗ от 18.12.2013 г., АУЗ от 27.05.2016 г. и АУЗ от 22.07.2021г. на
15.06.2023г., а на 9.06.2023г. Община Сливен служебно е погасила вземанията по АУЗ от
18.12.2013 г., АУЗ от 27.05.2016 г. в претендираните в настоящото производство размери т.е
ответникът е могъл преди образуването на изпълнителното производство да съобрази, че
служебно е погасил по давност вземанията и съответно да не ги претендира в
изпълнителното производство от ищеца.
Така мотивиран,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че Щ. Н. Щ., ЕГН ********** от гр......... НЕ ДЪЛЖИ на Община Сливен, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654
сумата от 109,61лв, представляваща главница по АУЗ от 18.12.2013 г., поради изтекла
погасителна давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че Щ. Н. Щ., ЕГН ********** от гр......... НЕ ДЪЛЖИ на Община Сливен, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654
сумата от 29,33лв представляващи лихва по АУЗ от 18.12.2013 г., поради изтекла
погасителна давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че Щ. Н. Щ., ЕГН ********** от гр......... НЕ ДЪЛЖИ на Община Сливен, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654
сумата от 969,20лв, представляваща главница по АУЗ от 27.05.2016 г., , поради изтекла
погасителна давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че Щ. Н. Щ., ЕГН ********** от гр......... НЕ ДЪЛЖИ на Община Сливен, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654
сумата от 242,83 лв., представляващи лихва по АУЗ от 27.05.2016 г., поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА Община Сливен, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Щ.
Н. Щ., ЕГН ********** от гр......... направените по делото разноски в размер на 650лв.,
3
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4