Р Е Ш Е Н И
Е
гр.Кърджали, 17.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Елеонора Георгиева като разгледа докладваното от
съдията гр.д. N 1387 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр.София, срещу Х.О.А. *** установителен иск по чл.422, ал.1, вр. чл.99
от ЗЗД за парични вземания, произхождащи от неплатени главница от 2 282.08
лв. и договорно обезщетение за забава от 1 951.90 лв. за периода
от 16.08.2012г. до 13.04.2018г., произтичащи от неизпълнение на договор за потребителски кредит от
10.05.2012г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, при следните обстоятелства, на
които се основава иска: на 10.05.2012г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит с
номер SPEL-10006319,
по силата на който първото предоставя на втората кредит от 2 500 лв.,
платим на 15 месечни погасителни вноски, при преустановяване на
плащанията от ответника на 15.08.2012г.- падежът
на първата неплатена вноска, след който кредитополучателят изпада в забава и дължи договорено
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Крайният
срок за изпълнение на договора настъпва на 15.08.2013г., след който с договор от 08.07.2014г. кредиторът
по договора прехвърля вземанията си на ищеца, и като цедент на
основание чл.99 ал. 3 от ЗЗД упълномощава ищеца като
цесионер да уведоми длъжника за прехвърляне на вземанията, за което на
ответника е изпратено уведомление, но пратката е върната в цялост, поради което
претендира уведомяването да настъпва с връчване на исковата молба, към която е
приложено уведомлението.В съдебно заседание ищецът не се представлява, но
поддържа иска по чл.422, ал.1 от ГПК с писмена молба чрез упълномощен
юрисконсулт, материализираща списък на претендирани раноски по делото, в т.ч. и
по предхождащото го заповедно производство.
След изтичане на срока по чл.131 от ГПК ответникът Х.О.А. чрез назначения й от съда особен
представител с отговор на исковата молба оспорва иска при възражение за
изтекла погасителна давност по чл. 111 б “в“
предл. посл. от ЗЗД,
позовавайки се на дължимо по процесния договор периодично плащане, което
обуславя прилагане на кратка тригодишна давност, в съответствие на
което се позовава
на ТР N 3 от
18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС и приложение на нормата на
чл. 33 ал. 3 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ при частично
плащане по потребителския кредит. Наред с това счита за недоказано твърдението
на ищеца за дължимост на исковите суми. В съдебно заседание ответникът чрез особения
представител поддържа възраженията срещу иска и претендира за отхвърлянето му.
Районният съд като прецени събраните по
делото писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено
следното:
Не се спори между страните, че ответникът като
кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ***
като кредитор сключват договор за потребителски паричен кредит с номер SPEL-10006319/10.05.2012г., по който първотo предоставя на вторaта сумата 2 500 лв., подлежаща на връщане съгласно
погасителен план на 15 вноски, формирани от равни месечни вноски от по 261 лв.,
както и, че вземането си по договора кредиторът прехвърля на ищеца с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г. по Приложение N 1 към Приемо-предавателен протокол от 24.07.2014г. под
номер 53090 и Приемо-предавателен протокол към приложението, подписано за
страните по договора –цедент и цесионер, за което прехвърляне ответникът като
длъжник по договора не е уведомен преди заповедното производство, а в хода на
настоящото производство –с връчване на книжата по делото на назначения й от
съда особен представител, които книжа съдържат уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания, адресирано до ответника, за което ищецът е надлежно
упълномощен от първоначалния кредитор по договора за потребителски кредит с
пълномощно от 29.07.2014г. Връчването на исковата молба на ответника чрез
назначения й особен представител, ведно с приложеното уведомление за извършено
прехвърляне на вземане, адресирано до ответника, изпълнява изискването на
чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът преустановява плащанията по
договора на 15.08.2012г., към която дата признава да са платени вноски с
падежни дати 15.06.2012г. и 13.07.2012г., всяка по 261 лв.Видно от договора
вноските включват както главница, така и договорна възнаградителна лихва по
кредита от 74.56 %, при договорен ГПР 102.35 %, и подлежаща на връщане сума по
кредита от 3 915 лв., при което общата договорена по размер възнаградителна
лихва възлиза на 1 415 лв.Към подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, по
което е издадена възразената по реда на чл.415, ал.1 т.2 от ГПК заповед за изпълнение, крайният срок на
договора за кредит е изтекъл на 15.08.2013г..
Неоспореното по реда на чл.200, ал.3 от ГПК заключение на
съдебно-счетоводна експертиза установява, че по договора ответникът плаща 522
лв., от които 217.92 лв. главница и 304.08 лв. лихва, с дата на последно
плащане по вноска с падеж 13.07.2012г. и с дата на първа неплатена вноска 15.08.2012г.,
като дължимата за плащане главница е 2 282.08 лв., дължимата за плащане
договорна възнаградителна лихва е 1 110.92 лв. за периода от 15.08.2012г.
до 15.08.2013г./която не е процесна/, и дължимото по т.5 от договора
обезщетение за забава е 1 777.98 лв. и то е за периода от 16.08.2012г. до 13.04.2018г.,
обстоятелство, уточнено от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание.
Съгласно посочената точка 5 от процесния договор при
забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение в размер на действащата законна лихва за периода на забава върху всяка забавена погасителна вноска,
ведно с направените за събирането на вземането разноски, каквито разноски не се
претендират от ищеца.
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК за частично невърната кредитна
главница и обезщетение за забавата й е доказан по основание.Паричното вземане
произтича от неизпълнение от ответника на договор за потребителски паричен
кредит, вземанията по който кредиторът прехвърля на ищеца с договор за цесия,
уведомлението за което е връчено на кредитополучателя чрез особения му
представител в хода на настоящото производство.Срокът за изпълнение на договора
за кредит е изтекъл на 15.08.2013г. и ищецът на основание чл.240, ал.1, вр.
чл.79, изр.1-во предл.1-во от ЗЗД има право да получи невърнатата по договора
главница от 2 282.08 лв., в която част искът е доказан по размер.Кредиторът
има право на основание чл.79, ал.1 предл.1-во, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД да
получи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на
забавата, считано от 16.08.2012г.-денят, следващ този на падежната дата на
първата неплатена по договора вноска до 13.04.2018г..Последната предхожда датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 03.05.2018г., от която дата в
заповедното производство е присъдена законна лихва за забава върху неплатената
главница по кредита, както и лихва за забава за периода от 16.08.2012г. до
13.04.2018г..Искът за обезщетение за забава за периода до 13.04.2018г. е
установен по основанието си поради неизпълнение в срок на задължението за
плащане на кредита по вноски.В съответствие с договора вещото лице изчислява
законната лихва върху всяка неплатена вноска, включваща главница и договорна
лихва.Договорна лихва не се претендира от кредитора и съответно последиците на
забавата са относими само за неплатената главница, за периодите от падежа на
всяка неплатена вноска за главница до 13.04.2018г.
След изтичане на срока, в който дадената в заем сума
подлежи на връщане, и неизпълнение на задължението за това от длъжника,
кредиторът има право да претендира обезщетение за забава, което за паричните
задължения е регламентирано в чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД в размер на законната
лихва от деня на забавата, която забава при срочно задължение настъпва след
изтичане на срока-чл.84, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, в случая за всяка неплатена погасителна вноска по
договора. Съгласно чл.240, ал.4 от ЗЗД ако срок за връщане не е уговорен,
заетата сума подлежи на връщане в течение на един месец от поканата.Когато е
уговорен срок за връщането, приложими са правилата за броене на сроковете в
ЗЗД.При съобразяване на правилата на чл.70, ал.1 от ЗЗД, че срокът се смята
уговорен в полза на длъжника, и на чл.84, ал.1 изр.1-во, вр. чл.86, ал.1 изр.
1-во от ЗЗД, че за неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата-този, следващ
изтичането на срока за изпълнение-чл.72, ал.1 изр.4-то от ЗЗД, то обезщетение
за забава кредиторът може да иска от деня следващ този на всяка неплатена
месечна погасителна вноска.Ответникът не плаща 13
месечни вноски по договора с падеж на 14-то или 15-то число от месеца, първата
от тях на 15.08.2012г. и последната на 15.08.2013г. Вноските за
главница не са еднакви по размер и размерът им е посочен в констативната част
на заключението на ССчЕ.Дължимото обезщетение за забава за процесния период
съобразно падежа на всяка неплатена вноска по отношение на главницата няма
пречка да се определи по преценка на съда съгласно чл. 162 от ГПК и с помощта
на калкулатор за изчисляване на законна лихва.
Възражението
за погасяване на главницата по договора на основание чл.111 б „в“ от ЗЗД е
неоснователно.При липса на обявена предсрочна изискуемост на кредита поради
неизпълнение на задължението за плащане на месечните погасителни вноски,
изискуемостта му изцяло настъпва на падежа на последната уговорена месечна
погасителна вноска, т.е. при изтичане на срока на действие на договора на
15.08.2013г..Вземането за главница се погасява с общата погасителна давност от
5 години по чл.110 от ЗЗД и до подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК на 03.05.2018г. срок от пет години не е
изтекъл. Юридическият факт, който поражда вземането на кредитора е договорът за
потребителски паричен кредит.Съгласно чл.71 от ЗЗД кредиторът не може да иска
връщане на заетата сума преди изтичане на срока, когато задължението за това е
срочно, освен при предвидените в текста изключения, като в случаите на
предсрочна изискуемост размерът на вземането на кредитора по договор
за заем се определя в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума /главницата/
и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането, и възнаградителна лихва върху предсрочно падежиралата
главница не се дължи, защото тя е уговорена като
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора/т.2 ТР 3/2017 на ОСГТК на ВКС/, което по арг. за
по-силното основание е относимо и към падежиралото поради изтичане на срока
вземане на кредитора, при което
уговорката, че и неплатената договорна възнаградителна лихва подлежи на
олихвяване по време на действие на
договора и след изтичане на срока му, е нищожна съгласно чл.10, ал.3, вр. чл.26, ал.1 изр.1-во от ЗЗД.По въпросът коя давност е приложима за кредитната
главница и „налице ли е периодично плащане по смисъла на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД при договор за заем, с който е уговорено връщането на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати“, ВКС е отговорил в Решение N 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. N 795/2010 г., ГК, IV Г.О. и
Решение N 28 от 05.04.2012 г. по гр.д. N 523/2011 г., ГК, III Г.О., че за
разлика от периодичните плащания, всяко едно от които е независимо и
самостоятелно от останалите еднородни задължения, при договора за заем
задължението е неделимо плащане и уговореното връщане на сумата да стане на погасителни вноски
на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания, а е налице
само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части, по аргумент за противното от чл. 66 от ЗЗД, като отделните погасителни вноски по предоставения заем не
превръщат договора в такъв за периодични платежи, а представляват частични
плащания, по отношение на които е приложим общият 5 – годишен давностен срок по
чл. 110 от ЗЗД.
С ТР
3/2011 от 18.05.2012г. се прие, че понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл.111 б „в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни или плащанията да са еднакви.
За
разлика от плащанията на вноски по договора за банков кредит, при
периодичните плащания е налице изискуемост на всяко едно плащане независимо от
другото, предхождащо или последващо го, и всяко едно съществува независимо от
другото, тъй като макар да имат единен правопораждащ факт, то се
индивидуализира окончателно с изтичане на съответния период от време, за който
е дължимо. Противоречията в практиката по отношение на застъпеното в същата
становище за неделимост на задължението по договора за заем е преодоляно с Решение N 103 от 16.09.2013 г. по т.д. N 1200/2011 г., ТК, I Т.О., с което се приема, че задължението като парично е делимо и допустимото
съгласно чл.66 от ЗЗД уговаряне да се погаси с отделни вноски не превръща тези
вноски в периодични плащания, и съгласно ТР 3/2011 на ОСГТК на ВКС съдържанието
на понятието “периодични плащания“ по
смисъла на чл.111 б „в“ от ЗЗД е за плащане, което не е еднократно, а е за
задължение за трайно изпълнение, като изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт.Разсрочването на плащането на
кредита на отделни вноски не променя самостоятелността на задължението за
връщането му и приложим към правоотношението по кредита е общият давностен срок
по чл.110 от ЗЗД, с оглед на което исковата главница е изцяло дължима със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, откогато
искът по чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявен, в случая от 03.05.2018г.
Съгласно
чл.111 б „в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, но в случая лихвите за периода, предхождащ три години преди
предявяване на иска на 03.05.2018г., т.е. от 16.08.2012г. до 02.05.2015г.
включ., не са погасени по давност поради ненадлежно възражение за това, тъй
като отговорът на исковата молба постъпва в съда на 26.02.2019г., след срока
чл.131 от ГПК, изтекъл на 25.02.2019г.Съгласно онлайн Калкулатор за законна
лихва за периодите от деня, следващ този на падежа на всяка неплатена от 3-та
до 13-та вноска за главница в размерите, посочени от вещото лице, законната
лихва до датата 13.04.2018г. възлиза общо на
1 180.22 лв., съответно за всеки период от деня следващ падежа на
всяка от 13-те неплатени вноски за главница и до 13.04.2018г. е както следва:68.60
лв., 71.79 лв., 75.08 лв., 78.50 лв., 82.09 лв., 85.79 лв., 89.65 лв., 93.79
лв., 97.96 лв., 102.31 лв., 106.85 лв., 111.51 лв., 116.30 лв., и до размер от
1 180.22 лв. искът за обезщетение за забава следва да се уважи, с
отхвърлянето му над този размер и до пълния му предявен от 1 951.90 лв..Обезщетението за забава е
дължимо само върху частта от главницата по падежиралите вноски по кредита, не и
върху договорната лихва, макар върху същата да е уговорено обезщетение за
забава, тъй като клаузата е нищожна.Според чл. 10 ал.3 от ЗЗД, олихвяването на изтекли лихви става съобразно
наредбите на БНБ. Т.е.
съгласно закона уговарянето
на лихва върху лихва е допустимо, но при условията и реда,
определени с наредби на БНБ. Налице са и други допускащи анатоцизма разпоредби - чл.143, ал.1, изр.2 от ЗЗД /относно
платените от поръчителя суми, вкл. лихви, върху които има право на законни
лихви за забава/ и чл.294, ал.2 от ТЗ /в отношенията между търговци/. БНБ не е приела посочените в чл. 10 ал.3 от ЗЗД наредби и липсва нормативна рамка
за допустимия ред и условия за анатоцизъм при кредитополучатели физически лица. Следователно същият няма нормативно съдържание, прилагането му е недопустимо и няма законово
основание за постигане на съглашение за олихвяване на изтекли лихви/ Решение N
706/19.07.2004 г. по д. N 1922/2003 г., ІІ т.о. на ВКС, Определение N 826 от
27.10.2016 г. на ВКС по т. д. N 498/2016
г., I т. о., ТК,/.Наред с това договорената възнаградителна лихва по кредита в размер от 74.56 % е
несъответна на добрите нрави съгласно чл.9 от ЗЗД като надвишаваща повече от пет пъти законната
лихва, тъй като за
процесния период на действие на договора е
установен основен лихвен процент между 0.08 и 0.02, в
частност той е 0.08 към сключване на договора. Съгласно чл.1
от Постановление N
426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения,
че годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент
на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта, и за периода на действие на процесния
договор законната лихва се движи в границите между 10.08 и 10.02 процента, което
съотнесено с уговорките в договора за лихвен процент от 74.54, прави верен изводът, че
възнаградителната лихва значително, в т.ч. седемкратно надвишава размерът на приложимата законна лихва.
Трайно е прието в практиката, че максималният размер на договорната лихва,
възнаградителна или за забава, е ограничен винаги от чл.9 от ЗЗД, и за противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг субект, и лихва, надвишаваща значително
установената от закона, формирана от основния лихвен % на БНБ плюс 10 пункта, е
несъответна на добрите нрави, за което съдът е длъжен да извърши преценка по
възможност и в заповедното производство, тъй като когато същите са накърнени, е
налице нищожност на договореното съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД, като съдът следи
служебно за спазване на императивния закон/Определение N 974/07.12.2011г. по ч.т.д.N 797/2010 г.,
ІІ т.о.,
ВКС, Определение N 901/10.07.2015г. по ч.т.д.N 6295/2014 г., ІV г.о., ВКС/. В подкрепа на така посочената практика са и разпоредбите на
чл.19, ал.4-6 от действащия Закон за потребителския кредит от 2010г., въведени
с изменението му от ДВ, бр.35/2014г., в сила от 23.07.2014г., съгласно които
годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определена с Постановление на Министерския съвет на Република България/чл.19,
ал.4/, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни/чл.19,
ал.5/ и надвзети вземания по нищожни клаузи се приспадат от последващи
вземания /чл.19, ал.6/, които норми в случая са
неприложими, тъй като са приети след сключване на процесния договор, но са
критерий при преценка накърняване на добрите нрави.
Така в съответствие със закона е олихвяването само на
просрочената главница със законна лихва като обезщетение за забавата.Съгласно
чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
което е предвидено и в чл.33, ал.1, вр. ал.2 от ЗПК, че при забава на
потребителя кредиторът има право на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забава, като обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва.
Частичното
неизпълнение на договора и забавата на длъжника
обуславят правомощие на съда да уважи иска по чл.422, ал.1 от ГПК до
горепосочените размери на главница и обезщетение за забава, в т.е. и
такова от деня на заявлението по чл.410 от ГПК в съответствие с издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски по делото съразмерно на
уважената част от иска.В настоящото производство ищецът прави разноски от 77.68 лв. за дължима
държавна такса, 526.38 лв. за възнаграждение на особен представител на ищеца,
300 лв. за възнаграждение на вещо лице, и има право съгласно чл.78, ал.8, вр.
чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ на
възнаграждение за юрисконсулт от 100 до 300 лв., което съдът определя на 100
лв.В заповедното производство ищецът
прави разноски от 134.68 лв., от които 84.68 лв. за държавна такса и 50 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт.Съразмерно на уважената част от иска дължими от
ответника на ищеца са разноски в настоящото производство от 821.06 лв., и
разноски в заповедното производство от 110.13 лв..
Мотивиран
от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Х.О.А. с ЕГН **********,***, съществуване на парично вземане на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, произхождащо от договор за потребителски паричен кредит с
номер SPEL-10006319/10.05.2012г., за сумата 2 282.08
лв. частично неплатена главница по дадена на кредит парична сума, ведно със
законната лихва от 03.05.2018г. и до
окончателното й изплащане, и за сумата 1 180.22 лв. обезщетение в размер
на законната лихва за забава в периода от 16.08.2012г. до 13.04.2018г., за което парично вземане е издадена Заповед N 352/04.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. N
686/2018г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА Х.О.А. с ЕГН **********,***, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата 821.06 лв.,
представляваща разноски по настоящото производство, и сумата 110.13 лв., представляваща
разноски по заповедното ч.гр.д. N 686/2018г. на Районен съд-Кърджали.
Решението подлежи на обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: