Р Е Ш Е Н И Е №.........
гр.Казанлък, 04.11.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА
при секретаря........................Х.К.… …..........…...................................като разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №1479 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е развод по взаимно съгласие с правно основание чл.50 от СК.
Ищцата твърди, че сключили с ответника на 26.10.1980г. в гр.Казанлък, първи за двамата, от който имат родени две деца, понастоящем пълнолетни. След сключването на брака, заживели в гр. *******, ул.”*******” бл.*, вх.*, ет.*, ап.**. От самото начало бракът им не потръгнал. Имали противоречия и различни виждания по всички въпроси – относно грижата за децата, отношенията с родителите им, с приятелите. Противоречията им не рядко преминавали в кавги и разправии. Ответникът упражнявал тормоз, обиждал я с груби думи не само в присъствието на децата, но и в компания пред външни хора, приятели, родители, съседи. Не се зачитало мнението й. Надявала се с времето отношенията им да се подобрят, но не се получило. През 2002г. заминала на работа в Израел с по изрично съгласие и настояване на ответника. Малката им дъщеря останала при него, а голямата била студентка в гр.Пловдив. Изпращала средства, както за издръжката на децата, така и за други нужди в къщи. През м.септември 2009г. се прибрала в България, но не се прибрала в семейното им жилище, тъй като ответникът при предишни прибирания, се държал грубо и арогантно. Посетила два пъти семейното жилище като твърди, че и при двата пъти разговорите с ответника завършвали с груби скандали, обиди и заплахи от негова страна. Твърди, че преди заминаването й за Израел, не поддържали никакви контакти- нито физически, нито духовни. Всеки заживял свой собствен живот, независим от другия и повече от десет години живеели във фактическа раздяла. Помежду им липсвали топли чувства, взаимно уважение и привързаност, както откровеност, откритост и семеен уют. Счита, че към момента на подаване на исковата молба, отношенията им са необратимо разстроени, напълно отчуждени и че бракът им е една формалност, отдавна изчерпан от съдържание, дълбоко и непоправимо разстроен. Желае производството да продължи при условията на чл.40 ал.4 от СК. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака с развод, без да се произнася по въпроса за вината, не претендира ползването на семейното жилище и издръжка, желае след развода да носи предбрачното фамилно име И.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмено становище, в което не оспорва обстоятелството, че с ищцата са разделени. Изразява желание бракът да бъде прекратен. Оспорва изложените в исковата молба причини, че вината за обтегнатите отношения има единствено и само той. Заявява, че живеят разделени по желание. Счита, че бракът е непоправимо разстроен. Прави предложение за постигане на споразумение за уреждане на отношенията във връзка с прекратяването на брака.
В с.з страните заявяват, че са стигнали до сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие и представят споразумение по чл.51 от СК, което заявяват, че поддържат. С определение на основание чл.321 ал.5 от ГПК съдът е постановил преминаване към производството за развод по взаимно съгласие.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Страните сключили граждански брак на 26.10.1980 г. в гр.Казанлък, от който имат две деца Н.Н.С., родена на *** г. и С.Н.С., родена на 06.07.1084 г. /удостоверение за граждански брак, изд. въз основа на акт за граждански брак №402/26.10.1980 год., 2 бр. удостоверения за раждане/. Съдът се увери в сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за прекратяване на брака, изразено в съдебно заседание и в представеното споразумение. Споразумението по чл.51 от СК не противоречи на закона, като с него се уреждат всички последици по повод прекратяването на брака: личните отношения, ползване на семейно жилище, фамилно име и издръжка между съпрузите, поради което съдът намира, че следва да го утвърди, с решението си.
Съгласно т.5 от споразумението ищцата следва да заплати по сметка на РС-Казанлък 40 лв. окончателна държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод по взаимно съгласие сключения на 26.10.1980 г. в гр.Казанлък, граждански брак между Р.К.С., с ЕГН-********** *** и Н.С.С., с ЕГН-********** ***.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение както следва:
Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Казанлък, ул.” ********” бл.*, вх.*, ет.*, ап.** на мъжа Н.С.С., с ЕГН-**********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи предбрачното фамилно име И.
ОСЪЖДА Р.К.С., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 40 лв. окончателна държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: