№ 12640
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110163135 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск от Ж. Д. З., ЕГН ********** срещу М. В. И., ЕГН
********** с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК.
Ищцата поддържа, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен през 2021г. с решение на СРС, 83 състав, с което е одобрено
постигнатото между тях споразумение. От брака си имат родено едно дете –
Мария М.ова И.а, ЕГН *********. Майката упражнява родителските права,
като след развода ответникът се върнал във Великобритания, където живее и
работи преимуществено. Никога не е имал проблеми да контактува с дъщеря
си, както и да я взима при себе си, когато е в България. Ищцата родила второ
дете от друг мъж, който е американски гражданин. Ответникът отправил
закани спрямо ищцата по телефона. През месец януари 2023г. ответникът
поискал детето да замине при него в Англия и майката предоставила такава.
Когато поискала декларация – съгласие от бащата, той предоставил такава за
срок от 6 месеца, като валидността й изтекла през месец юни 2023г. Ищцата
няколко пъти молила ответника да й предостави декларация за пътуване на
детето, като той отказал. Сочи, че има възможност да води детето на почивки
и екскурзии в чужбина, както и да пътуват при приятели и роднини на
1
сегашния й партньор. За ищцата било невъзможно да получи декларация –
съгласие от бащата поради изключително влошените им отношения. Моли
съда да замести съгласието на ответника за пътуване на детето извън
територията на Република България в страните – членки на Европейския
съюз, Сърбия, Турция, Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия и САЩ, придружавано от своята майка, целогодишно, за кратки
престои – до 1 /един/ месец в рамките на една календарна година, с цел
екскурзия, почивка или на гости, за максимално дълъг срок на разрешението,
считано от датата на влизане в сила на решението. Претендира разноски.
Ответникът в предоставения от съда едномесечен преклузивен срок по
чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба чрез назначения му
особен представител. Счита иска за допустим и основателен.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира
за установено следното от фактическа страна:
Страните са родители на детето Мария М.ова И.а, ЕГН **********. С
решение на СРС, 83 състав от 23.03.2021г., влязло в сила на 23.03.2021г.,
бракът между страните е прекратен поради сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие, като родителските права спрямо детето са предоставени на майката,
определено е местоживеенето на детето при нея, определен е режим на лични
отношения на бащата с детето, както и дължимата от същия месечна
издръжка.
Ищцата и детето са с постоянен адрес в гр. София.
На 01.03.2021г. е сключен трудов договор между Ралица – 2004 ООД и
ищцата, като последната е назначена на длъжност специалист, търговия на 4
часа.
От 17.05.2024г. ищцата е постъпила на работа по сключен трудов
договор с „КолПойнт Ню Юръп“ ЕАД.
Ищцата има и друго родено дете – Синая Седария Рейнс.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Оборище. От проведеното социално проучване е видно, че
по данни на майката, бащата вижда детето, когато се прибира в страната.
Майката разказва, че съжителят й е професионален баскетболист от
американски произход и имат възможност да пътуват често извън пределите
2
на България. Посочва, че двамата имат и общо дете Синая, която е
биологична сестра на малолетната Мария. По думите й, М. И. отказвал да
предостави нотариално заверено пълномощно за пътуване в чужбина на
дъщеря им Мария. Според майката, бащата се страхува, че детето ще бъде
заведено в САЩ и няма да има възможност да осъществява контакт с него.
Майката разказва, че по – малката й дъщеря Синая не познава близките си
роднини, които живеят в САЩ. Майката споделя, че няма никакво намерение
да живее в чужбина. Разказва, че съжителят й е трудово ангажиран в
България. Пътуванията биха били с цел туризъм. Детето има личен лекар.
Основни грижи за Мария полага неговата майка. Майката е трудово
ангажирана. Детето е записано за предстоящата 2024/2025 г. в 1 клас на 112
ОУ „Стоян Заимов“. Отчита се силно изразена емоционална привързаност
между майката и детето. Майката се отнася с топло чувство на съпричастност
и загриженост към дъщеря си Мария. Понастоящем родителите на
малолетната Мария не поддържат никакъв контакт. Според майката, с М. И.
си препредават съобщения чрез детето и дядото по бащина линия.
От показанията на св. Евелина Любозарова З. се установява, че ищцата
иска да пътува с децата на екскурзия, на почивка. Партньорът, с когото живее,
е американски гражданин. Тя има дете от него и искат да отидат в САЩ, за да
могат неговите роднини да видят детето. А ищцата не иска да дели децата.
Ищцата има възможност да води децата на почивки и екскурзии извън
страната. Мария е пътувала извън страната. Ходила до Англия при ответника.
Ищцата и детето в момента живеят в гр. София с настоящия партньор на
майката. Малкото дете също е с тях. Настоящият партньор на ищцата се казва
Седариян и играе професионално баскетбол. Той се грижи и за двете деца.
Съдът кредитира показанията на св. З. като обективни и
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото, като не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за
които няма лични впечатления.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на детето
им в чужбина се решава от съда по настоящ адрес на детето. При разногласие
3
между родителите спорът се решава по реда на чл.127а от СК.
За да е допустимо настоящото производство, е необходимо между
родителите на детето да е налице разногласие по спорния въпрос или такова
съгласие да не може да се получи от родителя. Ответникът е с неустановено
местонахождение, поради което не може да се получи съгласие от същия за
пътувания на детето извън страната. Предвид това, спорът следва да се реши
от съда, като се съобразят най-вече интересите на детето.
В конкретния случай в интерес на детето е да пътува извън територията
на Република България, да придобива впечатления и от другите държави, като
по този начин се разширява неговия мироглед, а пътуванията ще му се
отразят благоприятно на възпитанието и развитието като цяло. Съгласно чл.
35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България „всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията
на страната и да напуска нейните предели”, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2
КРБ „това право може да се ограничава само със закон, за защита на
националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани”. Правото на свободно движение в рамките на държавите - членки
на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 от Договора за Европейски
съюз. Съдът не намира основания за ограничаване правото на детето да
напуска страната. Съгласно ТР 1/2016г. на ОСГК на ВКС от 03.07.2017г.,
решението на съда следва да е в съответствие с най – добрия интерес на
детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед
специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя на пътуването на
детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка действителните
мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на детето или
произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между
двамата. От доказателствената съвкупност се обосновава изводът, че
причината за непредоставяне на необходимото съгласие на бащата за
пътувания на детето в чужбина са влошените отношения между страните и
пълната липса на контакти между тях, в подкрепа на което е и извършеното
социално проучване. Изложеното безспорно не е в интерес на детето. Не се
установява възможност за поставяне на детето в риск, тъй като пътуването му
е свързано до посещение на държави, в които не са налице размирици и
природни бедствия. Ищцата е обективирала искане за заместващо съгласие за
пътуване на детето за максимално дълъг срок. Към настоящия момент Мария
4
е на 7 – годишна възраст. Не следва съгласието на бащата да бъде изначално
заместено, в подкрепа на което и горепосоченото Тълкувателно решение.
Безспорно противопоставянето на бащата не следва да оказва влияние върху
правилното физическо и психическо израстване на детето и възможността да
добива нови знания и впечатления, поради което съдът намира, че исканото
заместващо съгласие на бащата следва да бъде дадено за срок от пет години.
Поради изложеното, следва да бъде дадено исканото разрешение за пътуване
на детето извън страната до всички държави от Европейския съюз, Турция,
Сърбия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и
Съединените американски щати, за срок от пет години, придружавано от
своята майка, без ограничение на броя на пътуванията и тяхната
продължителност, по време, несъвпадащо с определения режим на лични
отношения на бащата с детето.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено от ищцата.
Разноски съдът не следва да присъжда, същите остават за сметка на всяка от
страните такива, каквито са направени, тъй като производството представлява
такова на спорна съдебна администрация, имащо охранителен за интересите
на детето характер, независимо изхода на спора /Определение №
385/25.08.2015 г. по ч. гр. д.№ 3423/2015 г. на ВКС - I Г.О./.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА, на основание чл. 127а СК, СЪГЛАСИЕТО на бащата М.
В. И., ЕГН **********, за пътувания на детето Мария М.ова И.а, ЕГН **********,
извън територията на Република България до всички държави от Европейския
съюз, Турция, Сърбия, Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия и Съединените американски щати, за срок от пет години,
придружавано от своята майка Ж. Д. З., ЕГН **********, без ограничение на
броя на пътуванията и тяхната продължителност, по време, несъвпадащо с
определения режим на лични отношения на бащата М. В. И., ЕГН ********** с
детето Мария М.ова И.а, ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж. Д. З., ЕГН **********, за
5
присъждане на разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6