Решение по дело №302/2022 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 6
Дата: 7 февруари 2023 г. (в сила от 24 февруари 2023 г.)
Съдия: Божидарка Данчова Йосифова
Дело: 20221310200302
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Белоградчик, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20221310200302 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Производството е образувано по Жалба на П. Н. С. от гр. Б., обл. Видин,
чрез адв. И. В. от ВАК, против Наказателно постановление № 22 – 0242 –
000581/ 30.11.2022 г. на Началника на РУ – Белоградчик, с което на осн. чл.
175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени наказания “Глоба” в размер
на 200 лв., „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на
осн. Наредба № Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки.
С депозираната Жалба се моли, съда да отмени Наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на
производството.
В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и пледира съда да отмени Наказателното постановление,
поради недоказаност на вина – липсва умисъл, тъй като жалбоподателя не е
знаел, че регистрацията на автомобила му е била служебно прекратена и не е
бил уведомен по надлежния ред за това обстоятелство. Освен това, се
1
изтъкват и доводи, че още на следващия ден след установяване на
нарушението и съставяне на АУАН, жалбоподателят веднага е сключил
задължителната за автомобила му застраховка „Гражданска отговорност“.
Представител на въззиваемата страна, не се явява в съдебно заседание. В
писмено становище правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя и молят същото да бъде редуцирано до
минималния такъв.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна
– В. Р. В. – актосъставител и Д. Ц. Т. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта.
За нуждите на делото, е изискана от РП – Видин и представена
Прокурорска преписка № 3025/ 2022 г. по описа на РП – Видин.
От страна на жалбоподателя, по делото са представени писмени
доказателства.
Съдът, намира, че подадената жалба е процесуално допустима.
Същата е подадена от лице с право на жалба – наказаното физическо лице,
пред компетентния съд и в законния срок.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Съображенията на съда са следните :
С показанията си, разпитаните по делото свидетели на въззиваемата
страна установиха следната фактическа обстановка: На 10.05.2022 г., около
10.40 ч., двамата служители на РУ – Белоградчик – св. В. В. и Д. Т.,
извършвали контрол на републикански път III – 102, при км.17+100, с посока
на движение с. Боровица – в района на ресторант „Ханчето“. Спрели за
проверка лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ВН 3792 АА, управляван от
жалбоподателя П. С.. Била извършена проверка на документите на водача и на
автомобила. Установено било, че автомобилът е лична собственост на
жалбоподателя. Чрез централизирана система РСОД, контролните органи
установили, че за автомобила управляван от жалбоподателя, няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и регистрацията на
автомобила е прекратена на осн. чл. 143, ал.10 ЗДвП, на 05.05.2022 г. от
Сектор „Пътна полиция“ – гр. Видин. На полицейските служители, жалб. С.
обяснил, че не е знаел, че регистрацията на автомобила му е прекратена.
2
За нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, св. В. В., съставил на
жалбоподателя П. Н. С. АУАН серия GA № 361574/ 10.05.2022 г.
Била образувана Пр. Преписка № 3025/ 2022 г. по описа на РП – Видин,
като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
15.11.2022 г., РП – Видин е отказала образуване на ДП за престъпление по чл.
345, ал. 2 НК. Материалите са изпратени на РУ – Белоградчик и е издадено
процесното Наказателно постановление № 22 – 0242 – 000581/ 30.11.2022 г.
на Началника на РУ – Белоградчик.
Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното :
Безспорно е, че от събраните по делото доказателства – в частност
показанията на свидетелите на въззиваемата страна, се установи, че на
инкриминираната, жалб. С. е управлявал автомобил, чиято регистрация е
прекратена служебно на осн. чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради това че не е имало
сключена валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност» за
управлявания от него автомобил.
Съдът намира, че определящо за изхода на делото значение има,
виновно ли е извършено административното нарушение от страна на
наказаното лице.
В случая, регистрацията на автомобила е прекратена служебно на осн.
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ – служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно
средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на
собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В представената и приобщена по делото Преписка № 3025/ 2022 г. по
описа на РП – Видин, на л. 11 от същата се съдържа Писмо рег. № 953р –
5525 от 18.10.2022 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР
– Видин, в което е посочено, че регистрацията на лек автомобил „Опел
Астра“, с рег. № ВН 3792 АА, собственост на жалбоподателя П. Н. С., е
3
прекратена на 05.05.2022 г. на осн. чл. 143, ал. 10 ЗДвП, за което собственика
не е уведомен от Сектор ПП – Видин.
От горното се установява, че не са изпълнени разпоредбите на
материалния закон – ЗДвП и собственика на автомобила не е уведомен по
никакъв начин за прекратената регистрация на автомобила му. Поради това и
в деня на извършената проверка от контролните органи, жалбоподателя не е
знаел, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена
регистрация. Това е заявил и жалбоподателя пред полицейските служители в
хода на извършената проверка – че не е знаел за служебно прекратената
регистрация.
Предвид изложеното по – горе от фактическа страна, се налага правния
извод, че нарушението не е доказано от субективна страна.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е регламентирано, че
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Следователно и за разлика от други предвидени в ЗДвП и в Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. случаи на прекратяване на регистрацията на МПС, при
служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, администрацията дължи уведомяване на собственика на автомобила.
В случая няма никакви данни жалбоподателят, като собственик на
лекия автомобил да е бил надлежно уведомен за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
на 05.05.2022 г. Това обстоятелство е констатирано и от Районна прокуратура
– Видин в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство.
От доказателствата по делото се установи, към датата на извършване на
вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – 10.05.2022
г., той няма как да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е бил
длъжен да предположи за прекратената регистрация на автомобила, и
съответно да съобрази поведението си с това обстоятелство. Поради това,
липсват каквито и да е било доказателства за наличието на субективната
страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост.
Недоказан е волевият момент на вината, като субективен елемент на
соченото противоправно деяние. Действително, незнанието на закона не е
4
обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, но в
случая се касае за незнание на факт от обективната действителност /за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи
към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо
във вр. с 140, ал. 1 от ЗДвП.
И най – вече това незнание се явява резултат от едно неизпълнено
административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на
собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила в
какъвто смисъл е изискването на закона. Поради това по отношение на
санкционираното нарушение се изключва не само умисълът на дееца, но и
извършване на деянието при форма на вината – непредпазливост.
При така изложените мотиви, се налага извода за несъставомерност на
санкционираното деяние от субективна страна поради недоказаност на
неговото виновно извършване, което дисквалифицира това деяние като
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и представлява
основание за отмяната на издаденото наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Предвид на това, съдът намира, че не се доказа жалбоподателя да е
реализирал от субективна страна състава на административното нарушение,
поради което крайния акт, с който му е ангажирана
административнонаказателна отговроност – издаденото Наказателно
постановление, следва да бъде отменен.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното
постановление, то въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
процеса – съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН и чл. 143, ал. 1 АПК.
По направеното възражение от въззиваемата страна за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че не са налице
основанията за редукция на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй
като размера на същото е съобразен с разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което и не е налице прекомерност.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 – 0242 – 000581/
30.11.2022 г. на Началника на РУ – Белоградчик, с което на П. Н. С. от гр. Б.,
обл. В., ул. „...................“ № .., с ЕГН **********, са му наложени наказания:
“Глоба” в размер на 200.00 лв. „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца – осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвПза нарушение
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, и на осн. Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012 г., са му
отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД МВР – Видин , РУ – Белоградчик, ДА ЗАПЛАТЯТ на
П. Н. С. от гр. Б., обл. В., ул. „..................“ № ..., с ЕГН **********,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6