Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 19 юли 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 20.06.2019
г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 5042 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото се движи
по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на Гаранционен фонд гр. София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4 срещу Е.К.М. с ЕГН ********** ***.
В същата се
твърди, че че на 25.10.2013 г. в гр. Роман, на кръстовището на ул. „Романова
крепост“ и ул. „Александър Стамболийски“ е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което лек автомобил „Ситроен Ксантия” с рег. № *****,
управляван от ответника Е.К.М., не е спрял на пътен знак „Б2“, не е пропуснал
правомерно движещия се лек автомобил „Ауди 80” с рег. № *****, собственост на Т.В.Т.
с ЕГН **********, управляван от В.В.Т. и е причинил на Т.В.Т. имуществени щети.
Твърди се, че причина за настъпване на ПТП е поведението на ответника Е.К.М.,
което било в нарушение на Закона за движението по пътищата. Ищецът твърди, че
във връзка с гореописаното е образувана щета 110698/05.11.2013 г. Предвид
обстоятелството, че Е.К.М. управлявал автомобил без сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, на 10.02.2014 г. ищецът изплатил обезщетение за
щетите, настъпили в резултат на гореописаното ПТП, в размер на 1 650,00
лв. Ищецът твърди, че на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), във връзка с
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) е встъпил в правата на
увреденото лице срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното
застрахователно обезщетение. Въпреки отправената покана ответникът не
възстановил на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение. Претендират се
разноски.
Искането към съда
е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 1 650,00 лв.-главница,
представляваща изплатено от ищеца на трето увредено лице обезщетение по щета №
110698/05.11.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-26.11.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноските по делото.
Предявеният
иск е с правно
основание чл. 288, ал. 12 от Кодекса на застраховането-отменен (КЗ-отм.).
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът Е.К.М., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. В.Л.,
е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения
иск.
Направено е възражение за
погасяване по давност на процесното вземане. Наведени са твърдения, че
ответникът не е бил поканен да възстанови изплатеното от ищеца на трето лице
задължение. Сочи се, че по делото липсват доказателства Т.В.Т. да е упълномощил
В.Д. Т. да получи изплатеното обезщетение. Оспорени са представените с исковата
молба писмени доказателства досежно тяхната истинност.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
От фактическа
страна.
Видно
от констативен протокол за пътно-транспортно произшествие с пострадали лица (л.
5 от делото), на 25.10.2013 г. около 22.20 часа в гр. Роман, на кръстовището на
ул. „Романова крепост“ и „Александър Стамболийски“ е настъпил инцидент, при
който участник № 1 (лек автомобил с рег. № *****, собственост на М.К.И.,
управляван от ответника Е.К.М., последният неправоспособен водач, с алкохолно
съдържание в кръвта 0,80 промила) не е спрял на пътен знак Б-2 и е отнел
предимството на участник № 2 (лек автомобил с рег. № *****, собственост на Т.В.Т.,
управляван от В.В.Т.), при което участник № 2 е претърпял щети: 2 бр. фарове, 2
бр. пътепоказатели-предни, предна броня, преден ляв калник, преден десен
калник, радиатор, предно панорамно стъкло и други, както и са пострадали хора: В.В.Т.,
В. Т.Т. и М.С.Н..
Установява
се от приложената на л. 6 от делото справка, че към датата на настъпване на
инцидента – 25.10.2013 г., посоченият като причинител на същия лек автомобил с
рег. № ***** не е имал валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“.
От
представеното писмо на РПУ гр. Роман (л. 7 от делото) се установява, че на собственика
на лек автомобил с рег. № ***** не е съставен акт за установяване на
административно нарушение по смисъла на чл. 259, ал. 1 от КЗ-отм. (притежание
на движещ се в България лек автомобил, за който няма действаща застраховка
„Гражданска отговорност“); на управляващия същия автомобил са съставени
наказателни постановления за нарушения на Закона за движението по пътищата: за неспазване
на предписанията на пътните знаци, за неносене на необходими документи, за
управление на лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 0,5 промила
до 1,2 промила включително, за управление на лек автомобил, за който няма
действаща застраховка „Гражданска отговорност“, като всички наказателни
постановления са влезли в сила след прилагане на законовата фикция за връчване
по чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Във връзка с настъпилите щети по лек
автомобил с рег. № ***** и предвид липсата на „Гражданска отговорност“ за
причинилия щетите автомобил, на 31.10.2013 г. собственикът на същия Т.В.Т. е
подал до ищеца Гаранционен фонд заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди.
Въз основа на горепосоченото заявление е
образувана щета № 110698/05.11.2013 г., по която застрахователят е изготвил
опис на претенцията и опис-заключение (озаглавено „техническа експертиза“) с
конкретно посочени по пера разходи за възстановяване на повредите по автомобила.
След изготвен на 05.11.2013 г. доклад по щетата, с платежно нареждане от 10.02.2014
г. (л. 22 от делото) е изплатено застрахователно обезщетение на лицето В.Д. Т.,
в размер на 1 650,00 лв.
С регресна покана на л. 23 от делото, върната
в цялост като непотърсена от ответника-адресат на поканата, видно от
приложеното известие за доставяне, ищецът е претендирал да му се възстанови
размера на определеното и платено застрахователно обезщетение във връзка с
процесната щета.
По
делото липсват доказателства ответникът да е заплатил процесната сума.
От правна страна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 288, ал. 1, т.
2, б. „а“ от КЗ-отм., Гаранционният фонд изплаща по застраховката
„Гражданска отговорност“ обезщетение за вреди на чуждо имущество, ако
причинителят не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. На
основание чл. 288, ал. 12 от КЗ-отм. след изплащане на обезщетението, Гаранционният
фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите
по ал. 8.
В настоящия случай е безспорно
установено, че ответникът Е.К.М. е управлявал лек автомобил с рег. № *****,
собственост на М.К.И., без сключена застраховка „гражданска отговорност“, която
би покрила причинените от него вреди на трети лица. Поради това следва да се
приеме, че са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 288, ал.1,
т.2, б. "а" КЗ -отм. Доказано е и настъпването на щети по лек
автомобил с рег. № *****, както и причинно-следствената връзка между щетите и
противоправното поведение на ответника. Това е така, тъй като същите
обстоятелства са посочени в констативния протокол за пътно-транспортно
произшествие. Протоколът за пътно-транспортно произшествие съставлява официален
свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща за съда доказателствена сила за
фактите, осъществили се от или в присъствието на съответното длъжностно лице. В
този смисъл е и постоянната практика на Върховния касационен съд: решение №
15от 25.07.2014 г. по търг. дело № 1506/2013 г. на I-во т.о., решение № 71 от 16.08.2017 г. по
гр. дело № 60343/2016 г. на II-ро г.о. Несъмнено установено от представеното писмо на РПУ гр.
Роман е обстоятелството, че именно ответникът Е.К.М. е управлявал лек автомобил
с рег. № ***** без сключена застраховка „гражданска отговорност“, след употреба
на алкохол и след отнемане на предимство, тъй като съставителят на констативния
протокол за пътно-транспортно произшествие е отразил тези обстоятелства, за
същото на ответника са били съставени наказателни постановления и тези
обстоятелства не се опровергават от други представени по делото доказателства.
Същевременно съдът
съобрази, че изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение поначало е дължимо на
увреденото трето лице, а именно собственика на лек автомобил с рег. № ***** Т.В.Т.,
като по делото до приключването на съдебното дирене не бяха представени
каквито и да било доказателства, че Т.В.Т. е упълномощил лицето В.Д. Т. да
получи от Гаранционен фонд определеното и изплатено обезщетение в размер на
1 650,00 лв., въпреки че с определение от 15.05.2019 г. съдът възложи в
доказателствена тежест на ищеца установяването на обстоятелството, че процесното
обезщетение е изплатено на Т.В.Т. или на друго лице, което има право да го
получи.
Споменаването в
приложената на л. 23 от делото регресна покана на нотариално заверено
пълномощно от 07.02.2014 г. с упълномощител Т.В.Т. и пълномощник В.Д. Т. не
дава достатъчно основание на съда да приеме, че такова пълномощно действително
съществува.
Изложеното налага
извода, че искът се явява неоснователен, тъй като застрахователното лице е
изплатено на лице, което не е имало правно основание да го получи и
следователно ищецът не се е суброгирал в правата на третото увредено лице срещу
причинителя на вредата.
Досежно възражението на особения
представител на ответника за погасяване
по давност на исковата
претенция, съдът го намира за неоснователно. Погасителната давност за
регресното вземане на
Гаранционния фонд започва да тече от датата на заплащане
на обезщетението, когато възниква
правото на иск на фонда срещу
причинителя, и същата е петгодишна.
В този смисъл
е налице съдебна практика за
регресните искове на застрахователите, която
по аналогия следва
да намери приложение-т.14 от постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на Върховния съд;
решение № 53 от 16.07.2009 г. по търг. дело
№ 356/2008 г. на Върховния касационен съд, І т.о. В случая обезщетението е било
заплатено на 10.02.2014 г., а исковата
молба е подадена на 26.11.2018 г., т.е. към датата
на предявяване на иска не е
бил изтекъл петгодишния давностен срок.
По
разноските:
При този изход на
делото право
на разноски възниква само за ответника, който не е претендирал разноски и не е
представил доказателства за направени такива, поради което съдът не присъжда
разноски на страните.
Воден от гореизложеното,
Врачанският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Гаранционен
фонд гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 срещу Е.К.М. с ЕГН ********** ***
иск с правно
основание чл. 288, ал. 12 от КЗ-отм. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
1 650,00 лв.-главница, представляваща изплатено от ищеца на трето увредено
лице обезщетение по щета № 110698/05.11.2013 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба-26.11.2018 г. до окончателното й изплащане
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
Районен съдия: