№ 824
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100513373 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжника ВЛ. Г. К. срещу постановление от 01.04.2021
г. по изп. д. № 20118610401790 по описа на ЧСИ Д.В., с което е оставил без уважение
искането му за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди, че с молба то
същата дата е поискал прекратяване на изпълнителното производство, на основание
чл.433, т.8 ГПК. Счита, че по делото не е ясно дали са поискани изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността и дали съответните са били извършени.
Самото искане на взискателя до съдебния изпълнител не е достатъчно, за да прекъсне
давността, а е необходимо съдебният изпълнител да го е извършил. Моли съда да
отмени обжалваното изпълнително действие и да прекрати изпълнителното
производство. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е постъпило възражение от взискателя
„Т.Б.А.К.“ ЕАД..
ЧСИ Д.В. е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, с които поддържа,
че депозираната жалба е неоснователна. Счита, че няма изтекли 2 години, през които да
не е поискано от взискателя извършването на изпълнителни действия. Взискателят е
осъществил достатъчна процесуална активност и не е показал дезинтересиране от
изпълнението. С оглед на това счита, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата съображения, мотивите на
1
съдия – изпълнителя, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на „Т.Б.А.К.“ ЕАД,
срещу ВЛ. Г. К., въз основа на изпълнителен лист от 14.09.2010 г. за сумата от 369, 20
лв., ведно със законната лихва от 22.06.2010 г., сумата от 48, 05 лв. за периода
15.07.2009 г. – 22.06.2010 г., държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв. Отправено е искане за насочване на принудителното
изпълнение върху движимите вещи на длъжника, находящи се на адреса по
местоживеенето му, като с призовката за доброволно изпълнение насрочи дата за
извършване на опис.
На 28.12.2011 г. ЧСИ Д.В. изпратил запорни съобщения до различни банки за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На същата дата е изпратил и
покана за доброволно изпълнение до длъжника, като не е удостоверен моментът на
връчването й.
С писмо от 13.01.2012 г. „Райфайзен Банк (България)“ ЕАД е уведомила ЧСИ
Д.В.у че длъжникът има банкова сметка в банката, по която има наложени предходни
запори. Към момента няма наличност, която да бъде преведена по запора. Сметката ще
остане блокирана до получаване на надлежно съобщение за отмяна на запора, като
всички бъдещи постъпления ще бъдат превеждани своевременно, съгласно дадените
указания.
С писмо от 19.01.2012 г. „ЦКБ“ АД е уведомила ЧСИ Д.В., че длъжникът има
открита сметка в банката, която е запорирана, като същата е без авоар. Върху нея има
наложен предходен запор по друго изпълнително дело и остава блокирана за пълния
размер на сумата, посочена в запорното съобщение.
На 07.08.2012 г. е изпратена отново покана за доброволно изпълнение,
връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
На 09.09.2013 г. взискателят е отправил искане до ЧСИ да направи справка в
НАП за наличието на трудови договори, МПС, банкови сметки и недвижимо
имущество на длъжника и да наложи запор върху трудовото възнаграждение, МПС,
банкови сметки и възбрана на недвижимо имущество.
На 13.02.2014 г. е постъпило писмо от „ЦКБ“ АД до ЧСИ Д.В., че по
банковата сметка на длъжника няма наличност и движение на парични средства за
срок, по – дълъг от дена година, поради което договорът за откриване на сметка е
прекратен.
С писмо от 01.06.2015 г. „ОББ“ АД е уведомила ЧСИ Д.В., че предстои
служебно закриване на банковата сметка на длъжника.
На 29.04.2016 г. „АПС Б.Б.“ ЕООД е уведомил ЧСИ Д.В. за сключен договор
2
за цесия с взискателя и моли да бъде конституиран като взискател по делото и да
продължи изпълнителните действия, възложени от цедента.
На 24.08.2015 г. взискателят е отправил искане до ЧСИ Д.В. да направи
справка в НАП за наличието на трудови договори, МПС, банкови справки и недвижимо
имущество и да наложи запор върху трудовото възнаграждение, МПС, банкови сметки
и възбрана на недвижимо имущество.
На 15.08.2017 г. е постъпила молба от взискателя до ЧСИ Д.В. с искане да
направи справка в НАП за наличието на трудови договори, МПС, банкови сметки и
недвижимо имущество на длъжника, да наложи запор върху трудовото
въззнаграждение, МПС, банкови сметки и възбрана на недвижимото имущество.
На 04.06.2019 г. взискателят е отправил искане до ЧСИ Д.В. да извърши
справка в регистъра на БНБ за налични сметки, както и да наложи запори върху
същите. Моли да извърши опис на движимите вещи.
С молба от 25.01.2021 г. всикателят е отправил искане за извършване на
справка от НАП за декларираните недвижими имоти, МПС, трудови договори и
банкови сметки, върху които да наложи запор. Да извърши справка в Регистъра на
банковите сметки и сейфове и да изиска информация от БТБ за номерата на банковите
му сметки, върху които да наложи запор.
С преводно нареждане от 11.02.2021 г. длъжникът е превел в полза на ЧСИ
Д.В. сумата от 1 004 лв. по изп. д. № 20118610401790.
При така установената фактически обстановка, съдът приема следното
от правна страна:
Нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК регламентира правото на длъжника да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение.
За да е налице регламентираното в нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК основание
за прекратяване на принудителното изпълнение, следва взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Правно
релевантният момент, считано от който се изчислява установеният в посочената норма
2 – годишен срок, е последното отправено от взискателя искане до съдията –
изпълнител за извършване на изпълнително действие.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк.
д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.10, прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
При извършване на преценка кое е последното изпълнително действие,
следва да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение,
че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
3
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и съответно не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др. Разяснено е също така, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне
на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
По делото се установи, че между молбите, депозирани от взискателя, няма
изтекъл период от 2 години. С тях той е сезирал ЧСИ с искания за налагане на запори
върху трудовото възнаграждение на длъжника, банковите му сметки, МПС и възбрана
върху недвижими имоти. Така взискателят е сезирал ЧСИ Д.В. с искане за повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
действия. По този начин взискателят е проявил необходимата активност, за да
поддържа висящността на изпълнителното производство. Това от своя страна се явява
пречка за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК, доколкото правно релевантно е обстоятелството взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
По изложените съображения съдът счита, че законосъобразно ЧСИ Д.В. с
обжалваното постановление от 01.04.2021 г. е оставил без уважение молбата на
длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК. Ето защо жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави
4
без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 8621/10.05.2021 г., депозирана от
длъжника ВЛ. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. **** и съдебен адрес гр.
София, бул. ****, офис 3 – адв. С.З., срещу разпореждане от 01.04.2021 г., постановено
по изп. д. № 20118610401790 по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861, с което е оставена без
уважение молба за прекратяване изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5