Решение по дело №540/2019 на Окръжен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер148/3.7.2019г..Град Варна

 

Варненският окръжен съд                                                   Наказателно отделение

На  тридесети май                                             Две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                      

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:АСЕН ПОПОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ:ЖУЛИЕТА ШОПОВА

                                                                                                СТОЯН ПОПОВ

 

Секретар:К.Апостолова

като разгледа докладваното от съдия А.Попов

ВНЧХД №540 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид:

                     

Предмет на въззивното производство е присъда №64/11.03.2019г. по НЧХД №3992/2018г., с която подсъдимият П.П.Я. е признат за невиновен за това, че на 15.12.2017г. в гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице – командир на отделение в Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, по повод изпълнение на службата си, в писмено сведение рег. №365р-53154/15.12.2017 г. по описа на ОД на МВР – Варна, дадено във връзка с извършване на дисциплинарна проверка по заповед №365з-4947/11.12.2017 г. на директор на ОД на МВР – Варна, да е разгласил клеветническо твърдение, че А.Е.А. е криминално проявен - престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК.

Отхвърлен е бил предявения граждански иск от А.Е.А. срещу подсъдимия П.П.Я. за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деяние по чл.148, ал.2 от НК, като неоснователен.

На основание чл.190 от НПК, частният тъжител е бил осъден да заплати сумата от 1500/хиляда и петстотин/ лева, явяваща се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от подсъдимия Я..

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от частния тъжител, чрез процесуалния му представител адв.П.Д. от ВАК. В допълнението към жалбата се навеждат доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон. От една страна първоинстанционния съд не е дал отговор на всички въпроси по чл.301 и в частност този по чл.301,ал.1,т.1 от НПК. На второ място се твърди необоснованост на извода за липса на субективния елемент на инкриминираното с частната тъжба престъпление. Искането на адв.Д. е да бъде отменена присъдата и подсъдимият да бъде осъден по възведеното обвинение, алтернативно при констатиране на съществено нарушение на процесуалните правила делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция, частния тъжител поддържа въззивната жалба на визирание основаниякато доводите се доразвиват пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия поддържа подаденото възражение в което счита извода на съда за правилен и законосъобразен.

В последната си дума пред въззивната инстанция подсъдимият моли да бъде оправдан.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

           

Въззивната жалба  е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.

           

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

През 2004г. подс.Я. постъпил на работа в системата на МВР. Към 15.12.2017г. същият изпълнявал длъжността „Командир на поделение“ в ОД на МВР – Варна 04 РУП, участък Белослав. В същото полицейско управление работел и свид. Ив.Г. като двамата били в приятелски отношения. На 25.04.2017г. в електроннен сайт „Afera.bg“/л.74/ била публикувана статия  „Варна осъмна облепена с плакати:“Кокаинов крал придобиващ общински имоти и организатор на фалшиви протести“- като било визирано лицето за което се отнася – А.А.. По същото време  по спирките на градския транспорт в гр.Варна били облепени множество плакати със снимки и името на А.Е.А. и текстове визиращи го като „кокаинов крал“ и др./л.75-78/.  На 13.03.2017г. в електроннен сайт „Afera.bg“ /л.79-82/ била публикувана и статия относно близки отношение на А.Е.А. с лица от МВР и Кмета на гр.Варна  като са повдигнати въпроси относно това дали употребява и разпространява забранени от закона субстанции – кокаин лицето А.Е.А.. На 09.05.2017г. било образувано ДП № 156/2017г. по чл.330 ал.1 от НК срещу Неизвестен извършител за палеж на два автомобила/л.55/. В хода на разследването в протокол за разпит на свидетел от 08.06.2017г. П.Д. – едно от пострадалите лица е заявило, че има съмнения относно лицето А. А. като извършител или подбудител на палежа. Заявило е също така, че това лице – А. А. „…. в действителност той продава наркотични вещества между които кокаин и марихуана….“. В показанията си Д. е визирал и случаи при които А. му е предлагал да го „почерпи“  с неговата стока – кокаин, като нееднократно и визирал това лице като такова продаващо наркотични вещества /л.58-60/. Издирването на автора на палежите било възложено на св.Д. и Д.Д.. Полицейските служители провели беседи с пострадалия – П.Д. когото познавали под прякора „Р.“, при които последният споделил ,че подозира като поръчител на палежа А.А., както и го посочил като лице което носи и разпространява наркотични вещества – кокаин и марихуана. За резултатите от проведените беседи св.Д. изготвил докладна записка /л.60/. Докато свидетелите Д. и Д.Д. издирвали автора или поръчителя на палежите, те си споделяли придобитата оперативна информация и докато в сградата на 4 РУП обсъждали помежду си информацията дадена им от  П.Д. – „Р.“ относно подозренията му, че А.А. е поръчител на палежа този им разговор случайно станал достояние на намиращият се в близост подс.Я., както и на колегата му – св.Ив.Г.. Чутото към него момент не направило впечатление нито на подс.Я., нито на св.Г. т.к. нямали касателство към този случай.

През втората половина на 2017г. по заповед на Директор на ОД МВР-Варна била отпочната дисциплинарна проверка срещу тогавашният Началник на 04 РУП – Варна – св.В., който бил временно отстранен от длъжност. На 02.11.2017г. сутринта св.В. позвънил на мобилният телефон на св.Ив.Г. и поискал да си поговорят. Св.Г. го уведомил, че е в дома си в гр.Белослав и св.В. му заявил, че вече пътува към него. Малко след това пред дома на св.Г. спрял автомобил – джип „Мерцедес МЛ“ със затъмнени задни стъкла, управляван от св.В.. На предната дясна седалка седял св.Н.Б., когото св.Г. не познавал. Св.В. слязъл от автомобила си и започнал да говори със св.Г. във връзка с провежданата срещу него проверка относно избягало задържано лице, като излагал своя версия на случилото се и се опитвал да накара св.Г. да я потвърди. Св.Г. отричал версията на св.В. и забелязал, че последният го записва тайно с телефона си. Св.В. си тръгнал, като докато правел маневра с автомобила си св.Г. забелязал, че на задната седалка в джипа седи лице, което познава като А. и за когото бил дочул колегите му да говорят,че е евентуален поръчител на палежи.

Всички тези обстоятелства, а именно – опитите на св.В. да въздейства на св.Г. по неприключила дисциплинарна проверка, нерегламентирано записване на разговора между тях в присъствието на непознато лице, посещението в дома му, както и необявеното присъствие зад затъмнените задни стъкла на автомобила на лице, за което Г. е чул, че се подозира като поръчител на палеж, силно притеснили св.Г., както за собствената му неприкосновеност, така и за членовете на семейството му и имуществото му. Г. веднага се свързал по телефон с подс.Я. и му разказал, че бил посетен от св.В. в дома си и поискал да си поговорят. Подс.Я. разбрал, че св.Г. е силно притеснен и уплашен и малко по-късно през деня отишъл до дома му. При срещата им св.Г. разказал на подс.Я. за посещението на св.В. в дома му и за провелият се разговор. На подс.Я. му направило впечатление, че св.Г. бил силно притеснен и изплашен от обстоятелството, че А. също е бил в автомобила зад затъмнените стъкла и същият споделил чутото от него за това лице, че се сочи, че е евентуален поръчител на палеж. Подс.Я. също си спомнил дочутият от него разговор в сградата на 04 РУП относно подозренията на колегите му за лицето А., както и свързал това име с прочетеното по рано в електронните сайтове и по резлепените афиши по спирките на града.

На 15.02.2017г. подс.Я. бил призован да даде писмено сведение във връзка с извършвана дисциплинарна проверка по Заповед №365з-4947/11.12.2017г. на Директор на ОД на МВР-Варна. В изисканото от него писмено сведение/л.43/ заведено под № 365р-53154/11.12.2017г. подс.Я. описал проведеният разговор по телефон със св.Г. на 02.11.2017г., както и проведената същият ден между тях среща. Я. преразказал споделеното му при срещата от св.Г.. Описал и споделеното от Г. относно направеният запис на разговора от В., както и присъствието на непознато лице на предна дясна седалка на джипа. Описал и забелязаното от Г. трето лице в автомобила, който факт довел до силните му притеснения по следния начин:„…На задната седалка е седял друг мъж, който И. разпознал като А., за когото аз знам, че е криминално проявен…“.

Във връзка с наложено дисциплинарно наказание по водената проверка св.В. водел съдебно производство, като същото било за разглеждане пред Върховен административен съд.

При запознаване с материалите по делото св.В. прочел и депозираното от подс.Я. писмено сведение № 365р-53154/11.12.2017г. и на 15.08.2018г. изпратил копие от същото на електронната поща на ч.т.А..

След запознаване със същото ч.т.А. се почувствал наклеветен и на 03.09.2018г. депозирал пред ВРС частна тъжба, въз основа на която било образувано настоящето производство.

 

Горната фактическа обстановка на практика не се спори и се доказва  от събраните по делото доказателства, а именно: от показанията на свидетелите допуснати от първоинстанционния съд - Г., Д., Д., В., Б., събраните и приети в хода на производството писмени доказателства, свидетелство съдимост и др..

Въз основа на приетата фактическа обстановка, съставът на съда е приел, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК.

 

Така направените крайни изводи на съда на база приетата за установена и от въззивния състав фактическа обстановка се споделят напълно.

 

Сторените пред въззивната инстанция оплаквания от страна на частния тъжител, чрез неговия процесуален представител за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон не се споделят от ВОС.

 

Частично основание съдът намира в оплакването, за липса на подробни изводи по отношение на обективните признаци на престъплението, за което е възведено обвинение в частната тъжба. Тук следва да се стори анализ на конкретния състав на престъпление, с оглед на фактическата установеност. ВОС не приема изцяло мотивите на ВРС в тази им част, като счита състава на престъплението осъществен от обективна страна. Правилно решаващия съд е отпочнал анализ на употребения израз инициирал цялото производство. Дори без да разполага със специални знания, на база правилно коментирания от частния тъжител тълковен речник на българския език, всеки гражданин обичайно възприема словосъчетанието „криминално проявен“, като описание на човек престъпил наказателния закон. Тук е нужен по-внимателен разграничителен анализ между двете форми на изпълнителното деяние по чл.147 от НК - разгласяване на неистинско позорно обстоятелство и приписване на неизвършено от лицето престъпление. В конкретния случай ВОС намира, че се касае за първата форма на деянието, доколкото не се касае за приписване на конкретно извършено престъпление, каквото според теорията и съдебната практика е необходимото условие, щото да е осъществен състава на престъплението при втората форма на изпълнителното деяние. Безусловно за всеки гражданин твърдяното обстоятелство „криминално проявен“ е позорно, доколкото би накърнило неговото добро име в обществото. Естествено тази преценка следва да се стори в рамките и от гледна точка на господстващия морал. Не на последно място, извън прецизното съпоставяне може да се приеме, че се касае за обстоятелство отразяващо отрицателни качества на пострадалия, които характеризират негативно личността му.

По отношение субективния елемент на деянието:

В тази част ВОС споделя мотивите и изводите на първоинстанционния съд. В конкретния случай с оглед обстоятелствата отразени в мотивите на съда не би могло да се приеме, че подсъдимия Я. е осъществил от обективна страна състав на престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК. Инкриминираният израз: " …А., за когото аз знам, че е криминално проявен….", представлява субективно мнение, израз на оценъчна дейност и неговата истинност не подлежи на проверка и доказване, а съдържанието му зависи единствено от съзнанието на автора й. Изразяването на мнение не осъществява престъпния състав на клеветата, а представлява упражняване на гарантирано от чл. 39 от Конституцията на Република България право. Всяко лице има право да формира и изразява оценка за действията на друго лице, а позорността е обективна характеристика на самото действие, с оглед нормите на общоприетия морал, а не на оценката за него. Ето защо клевета е разпространяването на позорни факти, касаещи поведението на пострадалия, а не разгласяването на негативно мнение, критика или отрицателна оценка за това поведение. Правилно първоинстанционният съд е анализирал това твърдение, с оглед цялостна оценка на събраните по делото доказателства. По делото се установява, че частният тъжител действително е формирал мнение въз основа на обективно получена информация от множество и различни източници – състоянието и заявеното от св.Г., данните от св.Д. и Д., изнесеното в статиите от електронен сайт „afera.bg“, личните му възприятия от разлепените по спирките плакати и др., но и от източник, различен от подсъдимия, тоест в случая става въпрос за обстоятелство, получило известна гласност в обществото. За да е налице клевета, това обстоятелство трябва да е разгласено с целта за увреждане доброто име на някого. В случая това не е налице. Подсъдимият е бил убеден във верността на твърденията си, което изключва отговорност за клевета.Несъстоятелно в тази връзка е и възражението, че Я. като служител на МВР би могъл и следвало да провери това обстоятелство. Подобна информация би могла да се ползва от служители на министерството , но при строго определени случаи и обстоятелства визирани в нормативни и поднормативни актове, каквито не са били налице.

Въпреки депозирани доказателства за договор за правно помощ пред въззивната инстанция, защитата не пледира присъждане на съдебно деловодни разноски, ето защо и съдът не се произнесе в тази насока.

По изложените съображения, с оглед  и предвид липсата на служебно констатирани основания и възможност за отменяне или изменяне на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр.Варна, като въззивна инстанция,

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №64/11.03.2019г. по НЧХД №3992/2018г. на ВРС 4-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                    2.