Решение по дело №5864/2018 на Софийски градски съд

                                     Р Е Ш Е Н И Е

                                      

                           В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

                                                №…………. Гр.София, 13.03.2020 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито  съдебно заседание, проведено на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:                     

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Златка Чолева

                                                             Мл. Съдия   Андрей Георгиев

при участието на секретаря  Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 5864 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решението на СРС, 123 състав  от 08.09.2017г., постановено по гр.дело № 47732/2012г., с което са отхвърлени обективно съединените искове, предявени по реда на   чл.422 от ГПК от жалбоподателя срещу И.Н.К. , както следва: 1/ иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД - за сумата от 3 078,03лв. - главница, претендирана като неизплатена цена на топлинна енергия за периода м.07.2008г. – м.04.2011г., доставена за имот - ап.№ 71, находящ се в гр.София, район ж.к.*****, както и 2/ иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД - за сумата от 761,29лв.- мораторна лихва върху главницата, натрупана за периода 31.08.2008г.- 15.06.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 17872/ 2012г. на СРС, 113 състав. Решението се обжалва и в частта за разноските.

 Въззивникът, „Т.С.“ ЕАД, заявява искане за отмяна на атакуваното решение, като се позовава на отменителните основания - нарушение на материалния закон и неправилност.  Поддържа , че неправилно от първата инстанция не са кредитирани приетите по делото заключения на ССЕ и СТЕ.  Твърди, че от приетото по делото заключение на СТЕ, изготвено въз основа на данните по документите на третото лице-помагач, се установява действително доставеното количество топлинна енергия /ТЕ / за процесния имот. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него – постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат уважени като основателни, с присъждане на направените по делото разноски. Заявява евентуално възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна , в случай, че жалбата бъде отхвърлена като неоснователна.

                                                                       

Въззиваемата страна И.Н.К. – не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание чрез назначения й по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител- адв.М.К., заявява становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски за въззивното производство.

 

Третото лице – помагач на ищеца - „Т.с.“ ЕООД– не заявява становище по жалбата.

        

Софийски градски съд, като обсъди становищата и  доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на предявените положителни установителни искове по чл.422 от ГПК, вр. с чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.422 от ГПК, вр. с чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК – препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба настоящият съдебен състав приема следното:

Съдът намира за основателно заявеното от ответницата възражение с отговора на ИМ  за липса на валидно облигационно правоотношение между тях и ищеца. Настоящият съдебен състав приема, че  ответницата няма  качеството  на потребител на ТЕ за битови нужди, съгласно легалната дефиниция по пар.1,т.42  /отм. , но в сила и приложима за исковия период от време/. От ищеца, в съответствие с носената от него доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК, не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърдението му, че ответницата се явява собственик или титуляр на вещното право на ползване върху  процесния топлоснабден имот. Единственото представено от ищеца доказателство и списък-приложение  на етажните собственици, взели участие в Общото събрание на бл.*****, ж.к.Младост, гр.София, в който списък ответницата не фигурира. Нещо повече, твърдението на ищеца, че ответницата има качеството на потребител на ТЕ за процесния имот се опровергават от представените от самия него писмени доказателства- съобщения към фактури , издадени за процесния топлоснабден имот, в които  като потребител на ТЕ е посочено трето, неучастващо в процеса лице- Г.Д.К.. При липса на доказателства за собственост или притежание на вещното право на ползване от страна на ответницата върху процесния топлоснабден имот, съдът приема че тя няма качеството на потребител на ТЕ за този имот.  Като последица от това приема, че по делото не е доказано наличието на твърдяното облигационно правоотношение от ищеца между него и ответницата за процесния имот, с предмет- доставката на ТЕ, поради което и ответницата не е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря по предявените искове. Ето защо, законосъобразно и правилно с обжалваното решение исковите претенции са отхвърлени като неоснователни.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата – обжалваното  решение следва да бъде потвърдено , а въззивната жалба на ищеца срещу него- оставена без уважение като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК въззивникът-ищец дължи на въззиваемата –ответник направените от последната разноски по делото във въззивното производство, но тъй като искане за присъждане на такива от ответницата не е заявено, съдът приема, че те остават в тежест на страните така, както са направени.

            Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

 

                                          Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 123 състав  от 08.09.2017г., постановено по гр.дело № 47732/2012г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.