РЕШЕНИЕ
№ 5443
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20241110216181 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на “против Наказателно постановление №.......... г., издадено от
директора на офис „Младост” при ТД на НАП-София, с което, на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО, на
жалбоподателя била наложена финансова санкция, в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 92,
ал. 2 вр. ал. 1 ЗКПО.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за наличието на предпоставки за
приложение на чл. 28 ЗАНН, поради липса на вредоносен резултат. Моли се за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се представлява. Същият не
е открит за призоваване на посочения в жалбата адрес.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата, като излага конкретни и подробни
съображения за законосъобразност на АУАН и НП както и за доказаност на административното
обвинение. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира деловодни
разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството-жалбоподател е регистрирано в ТД на НАП-София, офис „Младост”.
В срок до 30.06.2023 г. дружеството не подало годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.
1 и ал. 2 ЗКПО за отчетната 2022 г.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля С. А.; АУАН; НП; резолюция за проверка; протокол от проверка; искане за предоставяне
на документи и обяснения; протокол; покана; удостоверение за връчване; заповеди за
компетентност.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, който атакува
процесното наказателно постановление на материално основание и навежда доводи за
маловажност.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че в срок до 30.06.2023 г. дружеството не подало
годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО за отчетната 2022 г.
Налице е годен субект на административнонаказателна отговорност - “е регистрирано в
НАП и попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗКПО.
Нарушението по чл. 261, ал. 1 ЗКПО е формално и е довършено с неподаване на
декларация в законовия срок. Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е
безвиновна, поради което разсъждения за субективната страна са неуместни.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
2
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11
ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в закона задължения на физическите и юридическите лица, без
законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай, неизпълненото
задължение на “................ е засегнало държавна политика по проследяване приходите и разходите
на юридически лица, във връзка с евентуално дължим корпоративен данък, формиращ солидна част
от републиканския бюджет. По тази причина и предвид обстоятелството, че данни за подаването на
декларацията липсват и към момента на настоящото произнасяне, обществената опасност на този
пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира
по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 261, ал. 1 ЗКПО, данъчно задължено лице, което не подаде
декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или
обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно
намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в
размер от 500 до 3 000 лв. Санкцията в настоящия случай е отмерена близо до специалния
минимум, който е съобразен с продължителността на забавата.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
а именно – 80 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
3
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 773963-F748484/12.06.2024 г., издадено
от директора на офис „Младост” при ТД на НАП-София, с което, на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО,
на “............ била наложена финансова санкция, в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 92, ал. 2
вр. ал. 1 ЗКПО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, “................... да заплати на НАП сумата от
80 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4