Р Е Ш
Е Н И Е
№ 77
гр.
Силистра, 13 януари 2023 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:
Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при секретаря Анета Тодорова, при
участието на прокурора от Окръжна
прокуратура-Силистра Стефка Ганчева, като разгледа докладваното от съдия
Чернева КАНД № 79 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „Корнер“ ООД гр. София против Решение № 53 от 29.07.2022 г., постановено по АНД № 52 по
описа на Районен съд - Каварна за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 08-002167/062 от 28.05.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Добрич, и дружеството е осъдено да заплати
разноски в размер на 80 лв.
В жалбата се твърди, че
решението е постановено при допуснати съществени нарушения на закона и
процесуалните правила като съдът не е взел предвид възраженията, че както в
съставения акт за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото НП, не са посочени точна дата на съставяне на трудовия договор,
конкретна дата на действително явяване на работа на лицето и кога е изтекъл
срокът, в който дружеството е длъжно да уведоми Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“. В резултат на това е допусната неяснота и съдът е възприел
погрешно датата на извършване на нарушението. Посочено е също, че са налице
предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В допълнителна молба на
касатора от 13.12.2022 г. е изтъкнато и обстоятелството, че производството се е
развило при неправилно конституирана страна като съдът е призовал учреждението
вместо наказващия орган. Моли се за отмяна на оспореното решение и потвърденото
с него НП, а в условията на евентуалност за обезсилването на съдебния акт и за
връщане на делото за ново разглеждане.
Ответната страна Дирекция „Инспекция по труда“ е
депозирала писмен отговор, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето
ѝ. Моли се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП-Силистра изразява
становище, че жалбата е неоснователна, поради което първоинстанционното решение
следва да се потвърди.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на обжалване е решение на районния съд, потвърждаващо Наказателно постановление
(НП) № 08- 002167/062 от 28.05.2021 на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Добрич, с което на дружеството е било наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. на основание чл. 78, ал. 1
от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) за нарушение на
нормата на чл. 10, ал. 1 от същия закон.
От фактическа страна пред съда е установено, че при проверка на
05. 03. 2021 г. от служители на ДИТ-Добрич на хотел и ресторант“Роял Гранд Енд
Спа“ в гр. Каварна, стопанисван от дружеството, в обекта е била заварена да
полага труд като масажист О.Г., руска гражданка. От попълнената от лицето
декларация е било установено, че същото работи в обекта по трудов договор,
установено работно време, осигурени почивки и трудово възнаграждение. В хода на
последвалата документална проверка е установено, че лицето е притежавало разрешение
за продължително пребиваване в страната и предоставен достъп до пазара на
труда, но работодателят не е изпълнил за задължението си да уведоми писмено ДИТ
– Добрич в 7-дневен срок от действителното започване на работа на гражданката
на трета държава. Прието е, че лицето работи по трудово правоотношение от 15.
09. 2020 г. по силата на трудов договор № 1170 / 15. 09. 2020 г., като
нарушението е извършено на 23. 09. 2020 г. и е установено на 12.03.2021 г. За констатираното нарушение е бил съставен АУАН,
а въз основа на него и оспореното пред РС наказателно постановление.
При така установените факти
по делото съдът е формирал извод за законосъобразност на оспореното наказателно
постановление. Коментирал е, че образуваното и водено административнонаказателно
производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете
на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице. Обсъдил е, че с оглед представената заповед за
оправомощаване санкционният акт е издаден от компетентен орган. В
материалноправен аспект съдът е коментирал, че дружеството, което е
осъществявало дейността си на територията на страната и е регистрирано по
българското законодателство, е ползвало за своята дейност услугите на работник
от трета държава – Федерация Русия, поради което е следвало съгласно чл. 10,
ал. 1 от ЗТМТМ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа
на гражданина на трета държава, в качеството си на работодател, да уведоми за
това ИА „ГИТ“. В тази връзка и предвид неизпълнението на произтичащото от
закона задължение, съдът е приел, че административнонаказателната отговорност
на дружеството е била ангажирана правилно, а санкцията е определена при
съобразяване с критериите в чл. 27, ал. 2 ЗАНН в минимален размер. Счел е за
неоснователни доводите за наличие на предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, отличаващи го като такова с по-ниска степен на
обществена опасност.
Настоящият състав, след
проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното
решение с материалния закон, намира за установено следното:
Макар настоящият касационен
състав принципно да не споделя виждането, че оспореният юрисдикционен акт е
издаден от надлежно оправомощен орган, с оглед постановеното решение по КАНД №
648 / 2021 г. на АдмС-Добрич и предвид разпоредбите на чл. 224 и чл. 226, ал. 1
от АПК преценката на първоинстанционния съд относно това обстоятелство следва
да се счете за правилна, тъй като същият се е съобразил с указанията и със
заложените от касационната инстанция рамки.
Неоснователно е оплакването, че
както в съставения акт за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото НП, не са посочени точна дата на съставяне на трудовия договор,
конкретна дата на действително явяване на работа на лицето и кога е изтекъл
срокът, в който дружеството е длъжно да уведоми Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, както и че съдът е възприел погрешно датата на извършване
на нарушението. В решението на първоинстанционния съд са налице фактически установявания
относно посочените обстоятелства. В самото НП е посочена датата на сключване на
трудовия договор между дружеството и гражданката на Федерация Русия –
15.09.2020 г. и формулировката на текста пределно ясно посочва, че това е и
датата на започване на работа. В 7-дневен срок от тази дата работодателят е
следвало да уведоми писмено ИА „ДИТ“ за това обстоятелство. Съгласно
разпоредбата на чл. 183, ал. 2 НПК, приложима по силата на чл. 84 от ЗАНН,
срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в
края на последния ден. Отнесено към настоящата хипотеза това означава, че
седмодневният срок е започнал да тече на 16. 09. 2020 г. и е изтекъл на
22.09.2020 г., като от 23.09.2020 г. дружеството е в нарушение, точно както са
приели АНО и първоинстанционния съд. При
административното нарушение, осъществяващо се чрез бездействие, каквото е
настоящото, се установява едно трайно фактическо състояние, изпълняващо
непрекъснато състава на административното нарушение през периода, започнал от момента на просрочие на дължимото
по закон действие – в случая изтичането на 7-дневния период, в който е следвало
да се извърши уведомяването, и
приключващ с изпълнението на това задължение. Към момента на документалната
проверка, когато е открито нарушението,
противоправното бездействие на дружеството-касатор не е било преустановено,
което означава, че съставът на нарушението е бил проявен в пълен обем както към
23.09.2020 г., когато е изтекъл 7-дневния срок за уведомяване на ИД “ГИТ“, така
и към момента на проверката. В този смисъл настоящата инстанция намира, че относно
посочените обстоятелства не е била налице неяснота в оспореното НП, водеща до
накърняване на правото на защита на санкционираното дружество. Фактическите
констатации на органа са били потвърдени въз основа на самостоятелната
преценка, която първоинстанционния съд е направил на база на събраните по
делото доказателства, обосноваващи правилни изводи относно факта на извършване
на нарушението.
Допълнително изтъкнатото
оплакване, че производството се е развило при неправилно конституирана страна,
тъй като съдът е призовал учреждението вместо наказващия орган, макар и заявено
след изтичане на срока за подаване на касационна жалба, касае допустимостта на
съдебния акт, поради което попада в рамките на служебната проверка на съдебния
акт съгласно чл.218 АПК и съдът дължи произнасяне по него. Във връзка с
оплакването се установява, че при първото разглеждане на делото пред РС-Каварна
е било призовано учреждението, чийто орган е издал наказателното постановление,
в съответствие с тогавашната редакция на чл. 61 от ЗАНН, действала до
22.12.2021 година. Тази редакция е била в сила и към датата на подаването на
касационната жалба и образуването на производството по КАНД № 648 / 2021 г. на
АдмС-Добрич, с решението по което е отменен правораздавателния акт на първата
инстанция и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Каварна (изменението на чл. 61 ЗАНН с ДВ бр. 109 /
2020 г. е влязло в сила от 23. 12. 2021 г.). В тази връзка страните в
производството при новото разглеждане на делото пред РС- Каварна са били
правилно конституирани, тъй като детерминирането им е обусловено от правилата,
действащи към датата на предходното разглеждане, още повече, че при наличието
на произнасяне от страна на АДмС-Добрич като касационна инстанция, която не е
открила нередности относно конституирането на страните, би било недопустимо първоинстанционния
съд да заменя някоя от тях, заличавайки по този начин последиците на силата на
присъдено нещо на касационния акт по отношение на новоконституираната страна.
Несъстоятелно е и твърдението,
че преценката на факта за наличие на обстоятелства, даващи основание да се
приеме, че нарушението е маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, е
неправилна. Неизпълнението на задължението на дружеството е типично за вида си
и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид и няма белезите на маловажно деяние по смисъла на § 1,
т. 4 от ДР на ЗАНН. Ето защо настоящият състав намира, че наведените доводи за
маловажност на деянието са несъстоятелни, а преценката на районния съд в тази
насока е правилна.
В заключение настоящата
инстанция приема, че районният съд е установил вярно фактическата обстановка по
делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е
стигнал до обоснован извод, че неизпълнението на задължението по чл. 10, ал. 1
от ЗТМТМ, за което е санкциониран работодателя, е налице, поради което са
налице предпоставките за ангажирането на имуществената отговорност на
дружеството съгласно чл. 78, ал. 1 от същия закон. Оспореното решение е валидно
и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото
и със закона, поради което следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съответства на посочените в чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ
- в диапазона от 80.00 до 150 лева. Принципно фактическата и правната
сложност на спора не обуславят присъждане на възнаграждение над установения
минимум, поради което касаторът следва да заплати на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице
на бюджетна издръжка, към което принадлежи Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич
(арг. от чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствения правилник на
изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" във вр. с § 1, т. 6
от ДР на АПК), разноски в размер на 80.
00 лева.
Във връзка с гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал.
1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
53 от 29.07.2022 г., постановено по АНД
№ 52 по описа на Районен съд - Каварна за 2022 г.
ОСЪЖДА „Корнер“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.
„Вискяр планина“ № 15-17, представлявано от управителя В.А.Н., да заплати на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" разноски по делото в
размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.