№ 314
гр. Благоевград , 19.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20211200500223 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано е по повод на жалба от Е. Л. И., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. "Ш.п.
№, ет., ап., в качеството и на длъжник по ИД № 900/2020г. по описа на ЧСИ М.К., с искане
за отмяна на незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител- налагане на възбрана
върху единствения имот, собственост на длъжника, който е несеквестируем по чл. 444 т. 7
от ГПК, както и поради налагане на възбрана върху единственото жилище на длъжника, без
да е спазена разпоредбата за съразмерност на обезпечението, с размера на задължението.
Изложени са в жалбата оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на действията на
ЧСИ М.К. по образуваното от него ИД № 900/2020г., с което е наложена възбрана върху
единствения и обитаван от жалбоподателката недвижим жилищен имот, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.602.40.13.15, находяща се в гр.Б., ул.
Ш.П. №, бл. В с площ от 34.27кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж връху земята. Наведени са жалбата и възражения, че
принудителното изпълнение в настоящия случай е насочено срещу несеквестируем имот, по
смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК, тъй като същият съставлява единственото жилище на
жалбоподателката Е. Л. И., в която тя и понастоящем живее. Поддържа се, че съобразно
дадените указания с ТР № 2/2013г. на ВКС на ОСГТК, не е необходимо да бъдат извършени
принудителни действия, като опис или публична продан, за да упражни длъжникът правото
си на жалба. Достатъчно е налагането на запор или възбрана, за да са налице основанията за
длъжника да упражни правото си на жалба срещу действия насочени срещу несеквестируем
1
недвижим имот.
С жалбата се иска отмяна на незаконосъобразното действие на ЧСИ М.К. по образуваното
пред него ИД № 900/2020г., тъй като чрез налагането на възбраната върху недвижимия
имот, чиято отмяна се иска от съда, не е спазена разпоредбата за съразмерност на
обезпечението с размера на задължението на длъжника, тъй като стойността на имота
надхвърля 10 пъти стойността на задължението.
Не на последно място- сочи се с частната жалба че между длъжника по изпълнителното дело
и ЧСИ е постигнато споразумение за доброволно изпълнение на задължението- чрез внасяне
на месечни погасителни вноски от по 50лв., до пълното изплащане на дълга.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК, по делото е депозирано писмено възражение от адв. Ц.П.,
пълномощник на ЧСИ Б.В.- взискател по ИД № 900/2020г. по описа на ЧСИ М.К., с което се
оспорва жалбата депозирана на осн. чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК.
Във връзка с оплакването на жалбоподателя- длъжник в изпълнителното производство, че
възбранения недвижим имот е несеквестируем, навеждат се възражения, че
несеквестируемостта е забрана за ЧСИ да осребрява обявеното от закона за несеквестируемо
имущество, но не и да го възбранява, когато се касае за жилище. Поддържа се с писменото
становище, че съгласно т. 1 от ТР № 2/26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
възбрана върху несеквестируема вещ/недвижим имот/ е допустима, тъй като се касае за
обезпечителна мярка, а не за предприемане на изпълнително действие от страна на съдебния
изпълнител срещу несеквестируем недвижим имот. Отделно излагат се съображения, че
съгласно указанията дадени на съдилищата със същото ТР, запорът и възбраната, не са
същински изпълнителни действия, поради което не подлежат на обжалване.
Оспорва се с писменото становище по чл. 436 ал. 3 от ГПК и оплакването наведено с
жалбата от Е. Л. И., за неспазване на разпоредбата на чл. 422а от ГПК за съразмерност на
обезпечението с размера на задължението по изпълнителното дело.
Поддържа се, че искането е недопустимо, тъй като в нормата на чл. 435 ал. 2 от ГПК не е
предвидена възможност за длъжника, да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне
наложените запори или възбрана, като такава възможност не е предвидена и в разпоредбата
на чл. 422а ал.1 от ГПК. Такава възможност с разпоредбата на чл. 435 ал.1 от ГПК е
предвидена от закона, но само за всизкателя по изпълнителното дело. Поради изложеното,
не е предвидена от законодателят възможност за обжалване по реда на чл. 435 от ГПК,
действията на ЧСИ, на основание нарушение на разпоредбата на чл. 422а от ГПК, в каквато
насока е установена константна съдебна практика. За длъжника остава единствено
процесуалната възможност съгласно чл. 422а ал. 2 от ГПК, да релевира доводи за
несъразмерност, чрез възражение до съдебния изпълнител, каквото в настоящия случай не е
наведено.
2
Поддържа се с писменото становище от пълномощникът на взискателя по изпълнителното
дело- че „споразумение“ между длъжника и ЧСИ за начина на погасяване на задължението,
не е предвидено в закона и не може да е релевантно към настоящия казус.
Предвид на изложеното с писменото становище от адв. Ц.П., пълномощник на ЧСИ Б.В.-
взискател по ИД № 900/2020г. по описа на ЧСИ М.К., иска се от съда да отхвърли жалбата
на длъжника Е. Л. И., като неоснователна.
В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, ЧСИ М.К., с рег. № 891 на КЧСИ, с район на
действие ОС Благоевград, изразява становище, че депозираната жалба е процесуално
недопустима, а по същество неоснователна. Сочи се в мотивите на съдебния изпълнител, че
законодателят изчерпателно е изброил в закона действията на съдебния изпълнител, които
могат да бъдат обжалвани пред съда от длъжника по изпълнителното дело и искането от
длъжника за отмяна на наложена възбрана, дори върху несеквестируемо
имущество/недвижим имот/, е извън предметния обхват на цитираната правна норма и
длъжникът не е активно процесуално легитимиран да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да вдигне наложената възбрана върху имота. Отделно поддържа се становище и
за неоснователност- доколкото съгласно ТР № 2/26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, възбраната на несеквестируем недвижим имот е допустима, тъй като се касае за
обезпечителна мярка, а не за същинско изпълнително действие.
Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на
жалбоподателя, материалите по изпълнително дело № 900/2020г. по описа на ЧСИ М.К.,
представено в заверен препис, намира следното:
Жалбата, инициирала настоящето производство е едначаст процесуално недопустима, а в
другата част неоснователна.
Съображенията за това са следните:
ИД № 900/2020г. по описа на ЧСИ М.К., е образувано по молба на взискателя ЧСИ Б.В., въз
основа на изпълнителен лист от 02.09.2020г., издаден по гр.д. № 259/2017г. по описа на ОС
Благоевград, срещу Е. Л. И., ЕГН **********, за сумата 1 140.00лв., представляваща
разноски пред въззивната съдебна инстанция на осн.чл. 78 ал. 4 от ГПК.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от ЧСИ извършване на
проверка относно имущественото състояние на длъжника, която е извършена от ЧСИ М.К.,
като е констатирано че Е. Л. И. е собственик на недвижим имот: самостоятелен
обект/апартамент/ в сграда с идентификатор 04279.602.40.13.15, находяща се в гр.Б., ул.
Ш.П. №, бл. В с площ от 34.27кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху земята, като правото на собственост е придобито на
осн. договор за покупко продажба.
3
С постановление от 03.11.2020г. на ЧСИ М.К. по ИД № 900/2020г. по неговия опис, е
наложена възбрана върху недвижимия имот собственост на длъжника- самостоятелен
обект/апартамент/ в сграда с идентификатор 04279.602.40.13.15, находяща се в гр.Б., ул.
Ш.П. №, бл. В с площ от 34.27кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж връху земята.
При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, излага
следните правни съображения:
Депозираната жалба е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити
съобразно разпоредбите на чл.260, 261 и 262 от ГПК, като жалбоподателката Е. Л. И., като
страна по изпълнителното дело, е процесуално легитимирана да подава жалби срещу
незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител, като е надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалване на валиден подлежащ на обжалване акт на ЧСИ М.К. по
образуваното ИД № 900/2020г.
С разпоредбата на чл. 435 от ГПК законодателят съществено е ограничил предметния обхват
на обжалването срещу незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител, като
лимитивно и изчерпателно е определил както лицата с право на жалба, така и
изпълнителните действия срещу които същата може да бъде насочена. На основание чл. 435
ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо. Съгласно приетото по с т. 1 от ТР № 2/26.05.2015г. по т.д.
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва срещу отделен
имуществен обект на длъжника, с налагането на запор или възбрана върху този обект от
съдебния изпълнител. Запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на
обжалване по реда на чл. 435 от ГПК. На обжалване подлежи насочването на изпълнението
върху несеквестируемо имущество. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе,
секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата
може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия- запор,
възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др.. Съдът се
произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са
несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на
тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя
всички изпълнителни действия, които нарушават/несъвместими са/ с несеквестируемостта и
без да е отправено изрично искане за това.
В настоящия случай макар на длъжника по ИД № 900/2020г. да не е предоставена от закона
изричната възможност да обжалва наложената от ЧСИ М.К. възбрана върху негов собствен
недвижим имот, като отделно изпълнително действие, както и жалбоподателката да не е
процесуално легитимирана да иска отмяната на наложената възбрана и нейното вдигане от
съдебния изпълнител, доколкото с жалбата на Е. Л. И. са наведени доводи, че налагането на
възбраната е извършено върху нейния единствен жилищен имот, т.е. срещу
4
несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК, съставът на ОС Благоевград
намира жалбата в тази и част за процесуално допустима, но по същество намира същата за
неоснователна.
Действително- видно е от материалите по ИД № 900/2020г., представени и приложени в
заверен препис по настоящото дело, че ЧСИ М.К. е наложил възбрана върху единствения
жилищен имот на длъжника Е. Л. И., съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 04279.602.40.13.15, находяща се в гр.Б., ул. Ш.П. №, бл. В с площ от
34.27кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху земята. Съгласно т. 1 от ТР № 2/26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника,
с налагането на запор или възбрана върху този обект. Налагането на запор или възбрана
върху несеквестируемата вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни
действия. За приемане на така наложеното разрешение с цитираното ТР, съобразено е че
налагането на възбрана върху недвижимия имот не е извършване на същинско
изпълнително действие, а действие по обезпечение на вземането на кредитора,
предназначено да запази възбранения недвижим имот в патримониума на длъжника, което
само ограничава длъжника в правото му да се разпорежда, изменя, поврежда или унищожава
имота, като в случай че бъдат извършени такива действия, те биха били
непротивопоставими на кредитора- взискател по изпълнителното дело./чл. 451 от ГПК/.
Следователно налагането на възбрана върху несеквестируемия недвижим имот на длъжника,
не е изпълнително действие за осребряването на имота на длъжника, което да се счита за
насочено срещу несеквестируем недвижим имот по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК и което
да подлежи на отмяна по искане на длъжника на осн. чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК. Жалбата на Е.
Л. И. в тази и част е неоснователна, тъй като чрез наложената възбрана, не е извършено от
ЧСИ М.К. същинско действие по изпълнението, което да се счита за насочено срещу
несеквестируемо имущество на длъжника по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК. Следователно
искането за отмяна на наложената възбрана, макар и процесуално допустимо, е
неоснователно и следва да бъде оставено от настоящия състав на ОС Благоевград без
уважение.
Жалбата на Е. Л. И. в частта и в която е направено оплакване че при налагане на възбрана
върху имота от ЧСИ М.К., не е спазена разпоредбата на чл. 422а от ГПК за съразмерност на
наложеното обезпечение с размера на задължението по изпълнителното дело, е процесуално
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Законодателят в разпоредбата на чл. 435 от ГПК е ограничил възможността за обжалване на
действията на съдебния изпълнител както по отношение на активно легитимираните лица,
така и по отношение на действията, които могат да се обжалват и основанията за обжалване.
Разпоредбите са императивни и ограничителни, поради което и разширителното им
тълкуване е недопустимо.
5
В нормата на чл. 435 ал. 2 от ГПК не е уредена изрично правната възможност за длъжника
да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори и възбрани. Такава
възможност не е предвидена изрично и в разпоредбата на чл. 442а от ГПК, на която се
позовава жалбоподателят. Въпреки това, невъзможността за обжалване на отделни
изпълнителни действия, непопадащи в обхвата на чл. 435 от ГПК, не е пречка да се
извършва преценка относно тяхната законосъобразност в други производства, включително
и в производства по иск за вреди от действия на частния съдебен изпълнител.
Действително със ЗИД на ГПК/ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./ е приета новата разпоредба на чл.
442а ал. 1 от ГПК, с която е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените
обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението.
Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата
незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441 ал. 2 от ГПК. С оглед на
това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното
принудително изпълнение при несъразмерност, като на същия е предоставена възможността
по чл. 442а, ал. 2 от ГПК, да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния
изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки.
Следователно, процесуалното средство за защита, с което разполага длъжникът съгласно чл.
442а ал. 2 от ГПК, е да отнесе несъразмерността чрез възражение до съдебния изпълнител,
като при евентуален отказ по така релевираното възражение, длъжникът би могъл да
ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди по общия исков ред по глава
XXXII, раздел II от ГПК. В този смисъл са Определение № 3022/19.09.2019 г. на САС по в.
гр. д. № 4176/2019 г.; Определение 1598/15.05.2019 г. по в. гр. д. № 1773/2019 г. на САС,
Определение 2189/13.07.2018 г. по в. гр. д. № 3189/2018 г. на САС; Определение №
357/22.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 318/2018 г. на БАС; Определение № 477/31.10.2018 г. по в.
ч. гр. д. № 526/2018 г. на ПАС; Определение № 230/15.06.2018 г. по в. гр. д. № 160/2018 г. на
ОС – Шумен, Определение № 1292/28.11.2018 г. по в. гр. д. № 670/2018 г. на ОС – Русе,
Определение 77/25.01.2018 г. по в. гр. д. № 25/2018 г. на ОС – Смолян, Решение
423/12.03.2018 г. по в. гр. д. № 2355/2017 г. на ОС – Варна, Решение 319/25.10.2018 г. по в.
гр. д. № 1357/2018 г. на ОС – Стара Загора.
Според съдебната практика, обективирана в Определение № 420 от 25.06.2019г. на ВнАС по
в.ч.гр. д. № 297/2019г., разпоредбата на чл. 422а от ГПК предвижда защита на длъжника
срещу несъразмерно предприети от съдебния изпълнител действия, но тази защита следва да
се осъществи по исков ред, съобразно предвиденото в чл. 441 ал. 2 от ГПК. Това следва
както от систематичното място на нормата в раздел II – "Защита по исков ред", така и от
самия текст на чл. 442а ал. 1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, наличието на
несъразмерност на изпълнителните действия се преценява след като бъдат отчетени всички
данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността
вземането да остане неудовлетворено, а за извършването на такава преценка е необходимо
спорът да бъде решен по същество след събиране на съответните доказателства и при
6
съобразяване с интереса на взискателя, който е водещ в изпълнителното производство, а
това не може да стане в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител.
По така изложените съображения, съдът намира жалбата на Е. Л. И., срещу налагането на
възбрана върху несеквестируем недвижим имот, в частта и основана на несъразмерност на
наложеното обезпечение на размера на задължението на длъжника по ИД № 900/2020г., като
процесуално недопустима. Предвид това, същата следва да се остави без разглеждане, а
производството в тази му част се прекрати.
Мотивиран от горното при изложените съображения от фактическа и правна страна,
съставът на ОС Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 07400/22.12.2020г., подадена от Е. Л. И., ЕГН
**********, от гр. Благоевград, ул. "Ш.п. №, ет., ап., в качеството и на длъжник по ИД №
900/2020г. по описа на ЧСИ М.К., с искане за отмяна на незаконосъобразно действие на
съдебния изпълнител- налагане на възбрана върху единствения имот, собственост на
длъжника, който е несеквестируем по чл. 444 т. 7 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 07400/22.12.2020г., подадена от Е. Л. И.,
ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. "Ш.п. №, ет., ап., в качеството и на длъжник по ИД
№ 900/2020г. по описа на ЧСИ М.К., с искане за отмяна на незаконосъобразно действие на
съдебния изпълнител- налагане на възбрана върху единствения имот, собственост на
длъжника, поради несъразмерност на наложеното обезпечение на задължението на
длъжника по смисъла на чл. 422а ал. 1 от ГПК, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 223/2021г. по описа на ОС Благоевград, в
частта в която жалбата е оставена без разглеждане.
Определението подлежи на обжалване, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му, пред АС София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7