Решение по дело №2069/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260096/22.2.2021г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

 

при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 2069/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Примекс Логистик“ ЕООД гр. Шумен против „Вип карготранс“ Чехия, Прага, с която е предявен иск, с правно основание чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 3 851.03 (три хиляди осемстотин педсете и един лева и три стотинки) лева или /1969 евро/ – възнаграждение за извършена международна транспортна услуга, по издадени: фактура № *********/02.02.2018 г., на стойност 1490.34 лв. /762 евро/, с падеж 07.04.2018 г.; фактура № **********/13.02.2018 г., на стойност 1343.66 лв. /687 евро/, с падеж 07.04.2018 г.; фактура № **********/15.02.2018 г., на стойност 1017.03 лв. /520 евро/, с падеж 07.04.2018 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2019 г. до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че с ответника имали Договор за извършване на международен превоз на товари, като за всяка една услуги, с приета поръчка за транспорт, била издавана международна товарителница ЧМР, които били изпращани обратно до ищеца с т. нар. Известия за доставяне с подробно описание на доставените стоки. Във връзка с договореното ищецът извършил няколко международни транспортни услуги, както следва: С Поръчка № 2018-42/30.01.2018 г. по маршрут товарене - Обермахтал и разтоварване - Хамбург, договореното възнаграждение за ищеца било в размер на 1 490.34 лв. или 762 евро, за което обстоятелство издал фактура № **********/02.02.2018 г. с падеж 07.04.2018 г.; С Поръчка № 2018-65/12.02.2018 г. по маршрут от Германия до Франция, договореното възнаграждение за ищеца било в размер на 1343.66 лв. или 687 евро, за което обстоятелство издал фактура № **********/13.02.2018 г. с падеж 07.04.2018 г.; С Поръчка № 2018-68/13.02.2018 г. по маршрут между два града във Франция, договореното възнаграждение за ищеца било в размер на 1017.03 лв. или 520 евро, за което обстоятелство издал фактура № **********/15.02.2018 г. с падеж 07.04.2018г. Ответникът следвало да плати на посочената падежна дата сумите от фактурите по посочена от ищеца банкова сметка. ***, че към момента ответника не бил платил дължимото. Моли съдът да постанови решение с което да осъди ответника да плати 3 851.03 лв. - дължима сума за извършена международна транспортна услуга, по издадени: фактура № *********/02.02.2018 г., на стойност 1490.34 лв. /762 евро/, с падеж 07.04.2018 г.; фактура № **********/13.02.2018 г., на стойност 1343.66 лв. /687 евро/, с падеж 07.04.2018 г.; фактура № **********/15.02.2018 г., на стойност 1017.03 лв. /520 евро/, с падеж 07.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2019 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, уведомен чрез районен съд Прага, не е подал писмен отговор на исковата молба, не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават; не е изложил възражения срещу исковите претенции и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, не е представил писмени доказателства, с които разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, ищецът чрез процесуален представител, поддържа предявения иск. Моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което предявения иск да бъде уважен.

Основателността на предявения иск по чл. 288, вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД е предпоставено от установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, наличие на валидно облигационно отношение между страните по Договор за извършване на международна транспортна услуга; че е изпълнил възложената му работа, както и приемане на работата от възложителя.

Като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се яви в първото заседание по делото въпреки редовното призоваване, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, че с разпореждане № 3571/31.07.2021 г. изрично са му указани последиците от неспазването на сроковете за отговор на исковата молба и от неявяване в съдебно заседание, както и че ищецът е своевременно е поискал постановяване на неприсъствено решение, настоящият състав на ШРС намира, че са налице предпоставките на чл. 239 вр. чл. 238, ал. 1 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

С оглед посочените в исковата молба обстоятелства, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от ищеца доводи, намира, че исковете са вероятно основателни, поради следното: От представените писмени доказателства еднозначно се установява, че страните са били в облигационни правоотношения – твърдяните от ищеца сделки, по силата на които ответникът е приел извършените от ищеца в негова полза поръчки на транспорти услуги, срещу което в тежест на ответника е възникнало задължението да заплати на ищеца дължимата по тях цена в общ размер 3851.0 лв. с ДДС /1969 евро/. Предвид изложеното предявения иск е основателен, поради което следва да се постанови положително решение.

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху исковата претенция от 17.07.2019 г. до окончателно плащане и на искането за разноски по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Возим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

Осъжда „Вип карготранс“, 730/59 CZ24718912, със седалище: Чехия, Прага 2- Винохради Лондинска, да плати на „Примекс логистик“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Цветан Зангов“ № 1, сумата 3 851.03 (три хиляди осемстотин петдесет и един лева и три стотинки) лева или /1969 евро/ – възнаграждение за из***ършена международна транспортна услуга, по издадени: фактура № *********/02.02.2018 г., на стойност 1490.34 лв. /762 евро/, с падеж 07.04.2018 г.; фактура № **********/13.02.2018 г., на стойност 1343.66 лв. /687 евро/, с падеж 07.04.2018 г.; фактура № **********/15.02.2018 г., на стойност 1017.03 лв. /520 евро/, с падеж 07.04.2018 г., платима по банкова сметка в „Райфайзенбанк“ - клон Шумен, ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2019 г. до окончателно плащане, на основание чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД.

Осъжда „Вип карготранс“, 730/59 CZ24718912, със седалище: Чехия, Прага 2- Винохради Лондинска, да плати на „Примекс логистик“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „ Цветан Зангов“ № 1, сумата 1 197.46 (хиляда сто деветдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки) лева, представляваща разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

 

Районен съдия:.............................