№ 497
гр. Дупница, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100161 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. В. А. срещу И. А. М..
Ищецът твърди, че заедно с В В.а М.а са законни наследници на баща им В А. Н,
починал на 10.09.2021г. Заявява, че въз основа протокол с рег. № 4809 от 15.09.2021г. на
нотариус С С било обявено саморъчно завещание по силата на което В А. Н е завещал на
ответника И. А. М. (внук на завещателя и син на В В.а М.а) описаните в завещанието
движими и недвижими имоти. Поддържа, че в завещанието били посочени две различни
дати - 07.10.2020г. и 17.10.2020г. – без да е отбелязано, че едната бележи началото на
процеса по изготвяне на завещанието, а другата – неговия край, поради което счита, че
завещанието е нищожно. Моли да бъде прогласена нищожността на завещанието.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК, с който заявява, че не оспорва предявения иск и признава неговата
основателност. Изтъква, че завещанието е обявено без неговото знание, не е упражнявал
права си по него, в т.ч. не е извършил вписване на завещанието, поради което смята, че не е
дал повод за завеждане на делото и не дължи разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
1
Съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН неспазването на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН води до
нищожност на завещателното разпореждане.
В съдебната практика по приложение на цитираните разпоредби (Решение № 398 от
16.01.2013г. на ВКС по гр.д. № 992/2011г., IV г.о., Определение № 165 от 10.02.2016г. на
ВКС по гр.д. № 6314/2015г., III г.о., Решение № 151 от 07.05.2009г. на ВКС по гр.д. №
6379/2007г. ІІ г.о., Решение № 601 от 08.11.2005г. на ВКС по гр.д. № 302/2005г. І г.о.,
Решение № 1050 от 21.10.1991г. на ВС по гр.д. № 853/1991г., І г.о. и др.) се приема, че
предвид характера на завещанието като строго формален акт, датата на съставянето му е
един от съществените му задължителни реквизити, тъй като само въз основа на нея може да
се извърши преценка за поредността на няколко последователни завещания, за последиците
от отменяване на някое от тях, както и за наличие на завещателна дееспособност на автора
му към момента на извършване на разпореждането. Ако в завещанието са посочени две дати,
такава преценка е невъзможна, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод,
че едната от тях сочи началото на съставянето му, а другата бележи края на извършването на
разпореждането, което не може да се предполага.
В настоящия случай предмет на предявения иск е извършено от В А. Н в полза на
ответника И. А. М. завещание, обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от
15.09.2021г. на нотариус С С с район на действие – района на Районен съд – Дупница, с рег.
№ 293 на Нотариалната камара. От текста на завещанието е видно, че в него се съдържат две
различни дати – 07.10.2020г. и 17.10.2020г. В съдържанието обаче няма никакви данни, които
да позволят извод, че едната от датите сочи началото на съставянето му, а другата бележи
края на извършването на разпореждането, поради което следва да се приеме, че при
съставянето му не са спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН. Както бе отбелязано по-горе,
констатираният порок води до нищожност на завещателното разпореждане (чл. 42, б. „б“
ЗН), в който смисъл е и становището на двете страни.
По изложените съображения, предявеният иск за прогласяване нищожността на
извършеното завещание се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
Основното разногласие между страните на практика се отнася до разноските, сторени в
настоящото производство, по който въпрос съдът намира следното:
В задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика се приема, че
отговорността за разноски в исковото производство се възлагат на страната чието
неправомерно поведение е станало причина за воденето на делото (т. 3 ТР № 2 от 22.11.2022
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК). Фактическият състав, от който се поражда
отговорността за разноски, включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски,
причинени от водене на дело по повод този спор; съдебно решение, което потвърждава
правното твърдение на претендиращия разноски и отхвърля правното твърдение на
отговарящия за разноски. Отговорността за разноски следователно се понася от страната, за
която решението е неизгодно, тъй като нейното правно твърдение или нейната претенция са
отхвърлени от съда, като се явява и като своеобразна санкция за неоснователно предизвикан
правен спор (ТР № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГК).
2
В конкретния случай от ангажираните по делото доказателства не може да се приеме,
че извънпроцесуалното поведение на ответника е предизвикало правен спор с ищеца. От
приложения по делото протокол за обявяване на завещание (л. 6) е видно, че същото е
обявено от нотариус С С 5 дни след смъртта на завещателя по молба на трето за настоящия
спор лице (В В.а М.а), без никакво участие на ответника. Обявеното завещание не е вписано
в Служба по вписванията (което обстоятелство е отделено за безспорно между страните с
определение от 27.09.2024г.) и няма никакви други данни, въз основа на които да се приеме,
че ответникът се е позовал на правата по него. При това положение не може да се приеме, че
извънпроцесуалното поведение на ответника е предизвикало правния спор между страните,
а последното съставлява задължителна предпоставка за възникване на отговорността за
разноски.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че ответникът следва да понесе разноските, тъй
като последният не е заявил отказ от завещанието по реда на чл. 22 ЗН преди образуване на
делото. В тази връзка следва да се отбележи, че с откриване на наследството наследникът,
съотв. заветникът, не придобива самото наследство, а правото на наследяване (т.е.
възможността да придобие наследството) и затова отказът от наследство всъщност е отказ от
правото на наследяване. В същото време, в ТР № 1 от 23.01.2024 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2021 г., ОСГК се сочи, че „за да се откаже от едно право, субектът трябва да го притежава“.
В настоящия случай оспореното завещание е нищожно и като такова не поражда правни
последици, в т.ч. не е в състояние валидно да породи за ответника право на наследяване,
което последният да е в състояние валидно да упражни.
От друга страна, не може да се сподели и становището на ответника, че сторените от
него разноски следва да се възложат на ищеца. От една страна, в настоящия случай
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като решението се постановява по
общия ред, а не по реда на чл. 237 ГПК. От друга страна, признанието на иска от страна на
ответника не означава, че правният спор е предизвикан неоснователно от ищеца. Наличието
на обявено завещание в полза на ответника създава правна несигурност за ищеца, поради
което независимо от процесуалното поведение на ответника, ищецът разполага с легитимен
интерес да се брани срещу недействителното завещание с иск по чл. 42 ЗН.
По изложените съображения, съдът намира, че доколкото възникналият между
страните правен спор не е свързан с извънпроцуалното поведение на никоя от тях, то
сторените от тях разноски следва да останат за всяка от страните, така както са сторени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, по предявения иск от Н. В.
А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к. *** срещу И. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
3
***, ул. „* (**)“ *, нищожността на саморъчно завещание, извършено от В А. Н, ЕГН:
********** в полза на И. А. М., ЕГН: **********, обявено с протокол за обявяване на
саморъчно завещание от 15.09.2021г. на нотариус С С с район на действие – района на
Районен съд – Дупница, с рег. № 293 на Нотариалната камара.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4