№ 1300
гр. Перник, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720102781 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу П. С. Й..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в
топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е
изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена
и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на
имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, като се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на
търсената сума. При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 241,93 лева,
представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. П., кв. *****, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на
29.03.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 24,20 лева, представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 10.07.2016 г. до 16.03.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1540/2022 г. на ПРС. Претендират се разноски.
1
Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва
претенциите по основание, а евентуално – по размер. Поддържа, че не е ползвател на
процесната услуга с твърдение, че топлоснабдяването на имота и на сградата в режим на
СЕС, в която същият се намира, е прекъснато, за което е взето изрично решение на Общо
събрание на Етажната собственост през 2012 г., сведено до знанието на ищеца. В условията
на евентуалност въвежда правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за
част от процесния период.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В настоящия случай вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, изцяло съвпадат, а искът е предявен в срока
и при предпоставките за това, поради което същият е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно отклонение.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период
и влезли в сила, който факт е отделен за ненуждаещ се от доказване по смисъла на чл. 146,
ал. 1, т. 4 ГПК. Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички
потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на
2
територията на гр. Перник. В конкретния случай, отношенията то така действащите общи
условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се
изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се
счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява
топлинна енергия от същата.
В процесния случай не се спори, а от представените писмени доказателства се
установява, че ответникът е собственик на процесното жилище, намиращо се в сграда в
режим на етажна собственост. Спорното обстоятелство е дали СЕС, респ. процесният имот,
са топлоснабдени. В тази връзка и двете страни са представили едно и също писмено
доказателство – копие от Решение на Общото събрание на собствениците на Етажната
собственост, находяща се в гр. П., кв. ******, проведено на дата 21, без посочен месец, през
2012 г. На същото при участие на всички собственици в сградата единодушно е взето
решение, че Етажната собственост дава своето съгласие топлоснабдяването от
„Топлофикация Перник“ към сградата да бъде прекратено. Документът носи и печат с
входящ номер към „Топлофикация Перник“ АД – вх. № 1336/24.10.2012 г.
В с.з. вещото лице по СТЕ е изяснило, че сградата в режим на ЕС поначало ползва
топла вода. Съгласно заключението на СТЕ, в имота на ответника топлата вода е
„запечатана“. За сезона 2020/2021 г. е начислен разход на топла вода служебно по оценка на
фирмата за дялово разпределение, тъй като ответникът не е осигурил достъп до имота си по
време на провеждане на годишния отчет. В имота не се ползва топлинна енергия за
отопление. Разход за сградна инсталация не е начисляван, тъй като цялата сграда не ползва
топлинна енергия за отопление. Ежемесечно са начислявани суми за услугата „дялово
разпределение“ – общо 21,60 лв., както и суми за корекции по сметки – 220,33 лв. Вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза изяснява, че корекциите по сметки са отразени
за битова гореща вода. Съдът кредитира изцяло двете експертни заключения като
обосновани и неоспорени от страните.
Договорът за продажба на топлинна енергия в сграда – етажна собственост като вид
договор има сила на закон за страните по него и може да бъде изменян, прекратяван,
развалян или отменян само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени
в закона (чл. 20а ЗЗД). За да бъде постигнат ефектът на прекратяването, това право следва да
бъде упражнено чрез отправяне на волеизявление, което да достигне до насрещната страна.
В закона са предвидени основания за прекратяване на договора за продажба на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост, както в полза на топлопреносното предприятие, така
и в полза на клиентите на топлинна енергия, и са уредени по аналогичен начин – като
правна възможност, която за да бъде реализирана, следва да бъде отправено волеизявление
до насрещната страна, а последиците на прекратяването настъпват след получаване на
волеизявлението, към момента на прекъсване на топлоснабдяването на сградата (арг. от чл.
153, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗЕ).
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на чл. 62, вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Непоискана по см. на чл. 62 ЗЗП е
тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласие за това. Поради това непоисканата от потребителя
доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл.
62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение е в унисон с уредбата на отношенията в
топлоенергетиката, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ и чл. 153, ал. 2 ЗЕ изискват решение на Общото
събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа, респ. за прекъсване на топлоподаването. Потребител на услугата е цялата етажна
3
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането
на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Отделно от това всеки
собственик на индивидуален обект в сградата може по споразумение с топлопреносното
дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител единствено на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите части на сградата.
При тази правна рамка съдът приема, че непоискана доставка на топлинна енергия в
сграда в режим на етажна собственост (включително за сградна инсталация и отопление на
общите части) е налице тогава, когато е направено надлежно искане при условията на чл.
153, ал. 2 от ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но
въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното дружество.
В процесния случай сочената хипотеза е изпълнена, като до ищеца е било отправено
искане за прекратяване на топлоснабдяването към сградата на Етажната собственост. По
надлежния ред и със съответното изискуемо от закона мнозинство (чл. 153, ал. 2 ЗЕ, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 , б. „л“, вр. чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗУЕС) е взето решение на Общото събрание на
Етажната собственост топлоподаването до сградата да бъде прекратено, което решение е
сведено знанието на ищеца и е депозирано пред него, видно от заведения входящ номер
върху Решението на ЕС от 24.10.2012 г. Липсват твърдения и данни след това да е имало
искане за подновяване на топлоснабдяването. Същевременно, установи се, че сградата не
ползва топлинна енергия за отопление. В имота на ответника също не се ползва топлинна
енергия за отопление, нито за подгряване на битова гореща вода. Начислените суми са във
връзка с корекциите по сметката му, в които е отразена битова гореща вода през 2020/2021
г., поради неосигурен достъп до имота му по време на провеждане на годишния отчет през
2021 г.
Поради изложените съображения съдът намира, че ищецът не е доказал при
условията на пълно и главно доказване наличието на облигационна връзка между страните,
нито да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която да се
дължи посочената в исковата молба сума, поради което искът за главница е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен в цялост. Аналогично, с оглед акцесорния му характер, отхвърлен
следва да бъде и искът за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва
да бъдат присъдени сторените разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 300 лв.
Неоснователно е възражението в исковата молба за прекомерност, доколкото
възнаграждението на адвоката изцяло съответства на минималните размери, предвидени в
Наредба № 1/2004 г. в относимата й редакция, съобразно материалния интерес по делото.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни разглежданите по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ срещу П. С. Й., ЕГН ********** с адрес гр. П.,
ж.к. *****, представляван от адв. М. М., за признаване за установено в отношенията между
страните съществуването на изискуемо вземане за сумата от 241,93 лева, представляваща
главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
4
се в гр. П., кв. *****, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 29.03.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 24,20 лева, представляваща законна лихва
върху главницата за периода от 10.07.2016 г. до 16.03.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1540/2022 г. на
РС-Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
********* да заплати на П. С. Й., ЕГН ********** сумата от 300,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5