№ 13171
гр. ............, 05.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.............
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20241110144535
по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Н. Ц.,
ЕГН: **********, адрес: .............. чрез адв. Н. Ц. от САК, срещу „..............
седалище и адрес на управление: гр. ................, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1,
вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 1, предл. 1 и т. 2 КЗ за осъждане на
ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да заплати на ищеца следните
суми:
- 1 893,52 лв. (след допуснато с протоколно определение от 24.01.2025
г. намаляване на размера на иска на осн. чл. 214 ГПК), представляваща
неплатен остатък от дължимо обезщетение за имуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 21.04.2024 г. в ...........“ и ............, причинено от водача на
лек автомобил марка .......... рег. № ........, за който е била сключена с ответното
дружество валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с полица № ..............., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.07.2024 г. до окончателното
изплащане;
- 3 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 21.04.2024 г. в
...........“ и ............, причинено от водача на лек автомобил марка .......... рег. №
........, за който е била сключена с ответното дружество валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № ..............., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.07.2024 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 21.04.2024 г. в ...........“ и ............,
1
водачът С. Г. С., управляваща лек автомобил марка .......... рег. № ........, не се
съобразила с пътен знак Б1, вследствие на което ударила движещия се по пътя
с предимство лек автмобил марка ..........., управляван от ищеца Д. Н. Ц., който
вследстиве на удара се завъртял и навлязъл в платното за насрещно движение.
В резултат на произшествието на собствения на ищеца автомобил били
нанесени множество вреди. Към датата на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач била застрахована при ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна полица № ................ На .......... г. ищецът подал уведомление за
щета и предявил пред застрахователя по задължителната застраховка
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди, по която била образувана щета № **********/.......... г.
Служители на ответното дружество извършили два огледа на автомобила, при
които били констатирани множество вреди, като били дадени препоръки за
отстраняването им, а именно: калник заден десен – 1бр., за подмяна и боя;
стъклоподемник на задна врата – 1 бр., за подмяна; декоративна лайсна
вътрешен праг, задна – 1 бр., за подмяна; основа на заден десен калник – 1 бр.,
лека деформация; задна дясна врата, не се отваря – 1 бр., за подмяна и боя;
задна дясна джанта 20 – 1 бр., за боя; PVC облицовка на десен праг – 1 бр.,
средна степен на увреждане, за боя. Ремонтът на автомобила бил извършен в
сервиз на ..............., като стойността на ремонта, включващ необхдоимите и
одобрени от застраховатял резервни части, материали и труд, възлизал на 6
736,91 лв., за което била издадена фактура на посочената стойност, която била
заплатена от ищеця изцяло. Ответникът без да изчака приключването на
ремонта, на 12.06.2024 г., изплатил на ищеца сумата от 1 809,31 лв., а след
представяне на фактурата, издадена от сервиза, извършил ремонта, извършил
допълнително плащане в размер на 2 452,17 лв., а разликата над платеното до
пълния размер на дължимото обезщетение останала непогасена. Твърди се, че
вследствие на процесното ПТП ищецът, освен посочените имуществени
вреди, е претърпял и неимуществни вреди, които оценява на сумата от 3000,00
лв. В момента на инцидента ищецът преживял силен стрес и уплах както от
случилото се, така и от реалната опасност от челен сблъсък с идващите в
насрещното платно автомобили, почувствал се безпомощен, силно ядосан и
афектиран. През нощта след инцидента, а и през следващите няколко
денонощия бил под непрекъснато напрежение и безпокойство, не можел да
заспи, тъй като случилото се непрекъснато изплувало в съзнанието му.
Спомените от преживяното непрекъснато се връщали и той изпадал в ужас,
като си представял, че е можело да получи тежки телесни увреждания. Твърди
се, че ищецът още преживявал случилото се, а при управление на автомобил
имал усещане и страх, че всеки момент някой невнимателен водач може да го
удари. Освен това ищецът бил запленен от автомобилите и същите били
неговата страст, а процесният автомобил бил първият лична негова
собсвеност и се е грижел с изключително внимание за него. Ищецът приел
изключително тежко настъпилото ПТП и това, че той и семейството му
2
останали без автомобил цели два месеца, вкл. по време на Великденските
празници, което провалило плануваните пътувания за срещи с близки и
роднини. На 01.07.2024 г. ищецът предявил пред ответното дружество
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но
последния с писмо от 11.07.2024 г. уведомил ищеца, че отказава да заплати
претендираното обезщетение. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника за
......... отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата
чрез юрк. .................. Процесуалният представител заявява, че не оспорва
наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
относно описания в исковата молба лек автомобил към датата на процесното
ПТП. Оспорва процесното ПТП да е настъпило по описания в исковата молба
механизъм, както и вината на водача на лек автомобил марка .......... рег. №
......... В тази връзка сочи, че по делото липсват писмени доказателства, от
които да се установява механизма на ПТП. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, при твърдения, че същият е
управлявал с превишена скорост, спрямо пътните условия, което не е дало
възможност на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да реагира своевременно и да избегне настъпването на
произшествието. На следващо място оспорва ищецът да е претърпял
твърдените неимуществени вреди. Освен това, сочи, че претенцията на ищеца
е неимуществени вреди от ПТП, от което същият не е претърпял травматични
увреждания. Сочи, че стресът е бил в резултат на имуществените вреди по
автомобила. Твърди, че претендираните вреди не били преки и
непосредствени от произшествието. Поддържа, че на обезщетяване подлежат
единствено болки и страдания, понесени във връзка с получени травми, както
и имуществени вреди, изразяващи се в разходи във връзка с лечението на
пострадалия и неговите увреждания, каквито в случая липсвали. Твърди, че
останалите неимуществни вреди в резултат на провалена организация за
пътуване също не подлежат на обезвреда от страна на застрахователя. Сочи, че
в случая са налице единствено имуществни вреди по автомобила, а не
физически травми на ищеца. Освен това липсата на съставен протокол за ПТП
с пострадали лица било индиция, че такива не е имало.Оспорва ищецът да е
преживал твърдения стрес и душевни страдания. Оспорва предявените искове
и по размер. В тази връзка твърди, че с плащането на сумите от 1 809,31 лв. и
2452,17 лв. ответникът е заплатил изцяло дължимото обезщетение за
имуществни вреди. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове, евентуално – да намали размера им.
Претенидра направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
3
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 1,
предл. 1 и т. 2 КЗ.
По силата на чл. 429, ал. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД,
да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя,
т. е. за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи
наличието на валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и застрахователя, настъпили вреди
(имуществени и неимуществнеи) за ищеца, противоправно поведение на
виновния водач и причинна връзка между това поведение и причинените
вреди. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията
на обратно доказване, наличието на вина. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане. Във връзка с наведеното от ответника възражение за съпричиняване в
негова тежест е да установи твърдяното от него поведение на ищеца, което да
е допринесло за настъпване на вредите.
Застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е уредено в чл. 493 КЗ. Съгласно чл. 493,
ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1. неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; и 2.
вредите, причинени на чуждо имущество.
Между страните не се спори, че към датата на процесното ПТП по
отношение на лек автомобил марка .......... рег. № ........ е бил сключен валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти“, обективирана в полица № ............... страна по който е
ответното застрахователно дружество.
Между страните не се спори, а и от приложения по делото протокол за
ПТП № ............. г. се установява, че на 21.04.2024 г. е настъпило ПТП между
лек автомобил марка .......... рег. № ........, управляван от С. .......... С., и лек
автмобил марка ..........., управляван от ищеца Д. Н. Ц..
Спорът между страните се концентрира върху следните въпроси: 1) какъв
4
е механизмът на настъпилото събитие и чия е вината за настъпване на
процесното ПТП, респ. дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца; 2) настъпили ли са за ищеца твърдените имуществени и
неимуществени вреди; 3) налице ли е пряка причинно-следствена връзка
между механизма на ПТП и настъпилите вреди (имуществени и
неимуществени), както и 4) относно стойността на вредите по собствения на
ищеца лек автомобил и размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди.
За установяване на механизма на ПТП е приет като писмено
доказателство протокол за ПТП, събрани са гласни доказателствени средства
чрез разпит на един свидетел и е изслушано заключение на съдебна
автотехническа експертиза.
В приложения по делото протокол за ПТП № .............. г., подписан от
водачите на участвалите в произшествието автомобили, е посочено, че ПТП е
настъпило на 21.04.2024 г. в ................. Изготвена е скица на произшествието и
са описани видимите щети върху двата автомобила. От изготвената скица е
видно, че в същия са отразени следните обстоятелства: лек автомобил марка
.......... рег. № ........ се движи по .............. по посока от ............. към ............ и на
кръстовището с ............ излиза при наличие на пътен знак Б1 и реализизра
ПТП с идващия отляво лек автомобил марка ..........., движещ се по ............ с
пътен знак Б3.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св.
С. .......... С. – водач на лек автомобил марка .......... рег. № ......... Същата
свидетелства, че инцидентът се е случил на едно Т-образно кръстовище. По
главния път са се движели два автомобила – от нейно ляво идвал лек
автомобил ..............., а от нейно дясно – лек автомобил „........ Тези два
автомобила се движели на улица с предимство, а на улицата, от която излизала
тя, имало знак „Стоп“. От нейно ляво имало пешеходна пътека и водачът на
лек автомобил ............... намалил, тъй като имало пешеходец. Сочи, че тя
искала да завие наляво, поради което подала светлинен сигнал и излязла
напред, за да се огледа. Спряла на табелата и видяла, че водачът на лекия
автомобил отдясно й дава път, поради което тръгнала напред без да погледне
отляво, откъдето идвал лек автомобил ..............., който след пешеходната
пътека продължил напред, при което тя го ударила в дясната задна страна.
Свидетелства, че на място пристигнали служители на КАТ, на които обяснили
какво се е случило, след което попълнили и подписали протокол пред
органите на реда. Съдът кредитира показанията на свидетелката като
обективни, логични, последователни и житейски логични, още повече, че
същата възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия досежно
случилото се. Съдът не кредитира показанията й единствено в частта относно
вида на табелата, с която е била регулирана улицата, по която се е движела тя,
доколкото в тази част показанията й не се подкрепят от останалия
доказателствен материал. Видно от протокола за ПТП кръстовището на
............ и .............. е регулирано, като на .............. е поставен пътен знак „Б1“ –
5
„Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, а не пътен знак „Б2“ –
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", което обстоятелство
се подкрепя и от заключението на приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза.
По делото е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Според вещото лице механизмът на ПТП е следният:
на 21.04.2024 г. в ...........“ и ............ водачът на лек автомобил марка .......... рег.
№ ........ отнема предимството на водача на лек автомобила марка ...........,
вследствие на което настъпва ПТП с материални щети. Вещото лице е
посочило, че причина за настъпване на произшествието са действията на
водача на л.а. „...........“, който не е пропуснал движещия се по улица с
предимство л.а. ................
Съдът намира, че от събраните и обсъдени по-горе писмени доказателства
(протокол за ПТП), показанията на св. С. и заключението на автотехническата
експертиза се установява по безспорен начин механизма на настъпване на
процесното ПТП и причината, която е довела до него, а именно: водачът на
лек автомобил марка .......... рег. № ........ при движение по .............. по посока
от ............. към ............, на кръстовището с .............. при наличие на пътен знак
Б1 не пропуска идващия от негово ляво по .............. и движещ се по път с
предимство лек автомобил марка ..........., вследствие на което удря задната
дясна част на този автомобил и реализира ПТП с него.
Съгласно чл. 47 ЗДвП, водач на пътно превозно средство, приближаващо
се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост
да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство. Редът за преминаване на пътните превозни средства през
кръстовища се определя от пътните знаци относно предимството – чл. 45, ал. 1
ППЗДвП. На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство – чл. 50, ал. 1 ЗДвП. В конкретния случай, установява се по
делото, че процесното ПТП е настъпило на кръстовище, което е било
регулирано с поставен пътен знак „Б3“ („Път с предимство“) на ул. ............ и
пътен знак „Б1“ („Пропусни движещите се по пътя с предимство!“) на .............
Задължение на водача на лек автомобил марка .......... рег. № ........, съгласно чл.
50 ЗДвП, е било, на самото кръстовище да пропусне движещия се по пътя с
предимство участник в движението – лек автомобил марка ............ Като е
допуснал нарушение на тези правила за движение, водачът на лекия
автомобил е причинил пътнотранспортното произшествие. Съобразно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е да опровергае презумпцията по чл.
45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.
От приложеното по делото уведомление за щета от .......... г. се установява,
6
че ищецът е уведомил ответното застрахователно дружество за настъпилото
ПТП и предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по
банков път, която била заведена при ответника под щета № .............. г.
Причинените на собствения на ищеца лек автомобил вреди, наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и вредите, както и
техния размер, се установяват от приложените по делото писмени
доказателства – опис на щета № 1 от .......... г., опис на щета № 2 от 30.04.2024
г., калкулация по щета № **********/.......... г., и заключението на приетата по
делото съдебна автотехническа експертиза. Видно от заключението на вещото
лице на лек автомобил марка ........... са били причинени следните вреди:
калник заден десен – 1бр., за подмяна и боя; стъклоподемник на задна врата –
1 бр., за подмяна; декоративна лайсна вътрешен праг, задна – 1 бр., за подмяна;
основа на заден десен калник – 1 бр., лека деформация; задна дясна врата, не
се отваря – 1 бр., за подмяна и боя; задна дясна джанта 20 – 1 бр., за боя; PVC
облицовка на десен праг – 1 бр., средна степен на увреждане, за боя, които се
намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице
е изчислило, че стойността на щетите, изчислена по средни пазарни цени,
възлиза на сумата от 6 155,00 лв.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КТ
и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал.
1 КЗ. Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото
застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително
претърпените вреди към момента на настъпването им, но не по-голямо от
застрахователната сума (лимита на отговорност). Следователно при
определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна
стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на
застрахователното събитие (в този смисъл решение № 37/23.04.2009 г. на по т.
д. № 667/2008 г. на ВКС, I т. о.; решение № 59/06.07.2017 г. по т. д. №
2367/2015 г. на ВКС, I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г.
на ВКС, II т. о.) . При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в този смисъл константната
съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, І т.о.; решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на
ВКС, І т.о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.;
7
решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т.о.).
С оглед изложените съображения съдът приема, че размерът на
застрахователното обезщетение следва да бъде определен по средна пазарна
стойност към момента на настъпване на застрахователното обезщетение, т. е.
сумата от 6 155,00 лв. По делото не се спори, а и от приложените по делото
платежни нареждания от 12.06.2024 г. и 09.07.2024 г. се установява, че
ответникът е платил на ищеца застрахователо обезщетение за имуществени
вреди в общ размер на 4261,48 лв. (сумата от 1 809,31 лв. на 12.06.2024 г. и
сумата от 2 452,17 лв. на 09.07.2024 г.), поради което е останал непогасен
остатък в предявения от ищеца размер от 1 893,52 лв. (след допуснато с
протоколно определение от 24.01.2025 г. намаляване на размера на иска на
осн. чл. 214 ГПК).
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на
ищеца съдът намира за неоснователно по следните съиберажения. По
приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на
съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на
пострадалия и делинквента е формирана трайна съдебна практика (решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, II т. о.; решение № 98/24.06.2013 г.
по т. д. № 596/12 г. на ВКС, II т. о.; решение № 151/12.11.2010 г. по т. д. №
1140/11 г. на ВКС, II т. о.; решение № 169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, I т. о.,
решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, I т. о.; решение №
18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.), според която,
за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да
бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да
прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз
основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера
на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на
степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия,
степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва
да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на
общата вреда.
В конкретния случай, ответникът своевременно е навел възражение за
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при твърдения, че ищецът се е
8
движел с превишена скорост. Правилата за максималната допустима скорост
за движение по пътищата са уредени в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно
които при избиране скоростта на движение в населено място на водача на лек
автомобил е забранено да превишава 50 км/ч, а когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената, това се
сигнализира с пътен знак. В конкретния случай между страните няма спор, а и
от приложения по делото протокол за ПТП се установява, че процесното ПТП
е настъпило в гр. ............, т.е. в населено място. Посоченото обстоятелство се
потвърждава и от показанията на св. С., водач на лек автомобил марка ..........
рег. № ......... По делото няма данни максималната допустима скорост за
движение в процесния участък на ............ да е бил допълнително регулиран с
пътен знак, поради което съдът намира, че важи ограничението по чл. 21, ал. 1
ЗДвП от 50 км/ч. От събраните по делото доказателства обаче не се установява
ищецът да се е движел със скорост, която да превишава посоченото
ограничение, или с такава, която е несъобразена с пътната обстановка.
Напротив, единствените доказателства, събрани по делото, са в посока, че
предвид наличието на пешеходна пътека на ............, непосредствено преди
кръстовището с .............., ищецът е намалил скоростта на движение, за да
пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец, в каквато насока
са показанията на разпитания по делото св. С.. Ето защо възражението на
ответника не е основателно и определеното обезщетение не следва да се
намалява.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът доказа всички елементи
отфактическия състав на чл. 432 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на
ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на водача на участвалото превозно средство в процесното ПТП
относно претърпените имуществени вреди от ищеца.
С оглед изложеното съдът намира предявения иск с правно основание чл.
432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 2 КЗ за доказан по основание и
размер и същият следва да бъде уважен за сумата в предявения размер от 1
893,52 лв.
Що се касае до иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3,
вр. 493, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди съдът
намира същия за неоснователен по следните съображения. Както се посочи
по-горе отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” е обусловена от деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на
виновния за съответното ПТП водач на МПС, т. е. за застрахователя по риска
„Гражданска отговорност” възниква задължение за плащане на обезщетение,
само ако за водача, управлявал автомобила – обект на застраховката
„Гражданска отговорност”, е възникнало задължение по чл.45 ЗЗД за
обезщетяване на вредите, настъпили за другия участник в автопроишествието.
Вредите, които застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива, са уредени в чл. 493,
9
ал.1 КЗ, като съгласно т. 1, предл. 1 от същата алинея, застрахователят покрива
причинените на трети лица неимуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт. От посочената разпоредба следва, че застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ покрива не какви да е неимуществени
вреди, а тези които са резултат от телесни увреждания или смърт, причинени
от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при него, поради
което съдът споделя доводите на ответника в тази насока. В конкретния
случай ищецът не твърди, а и от събраните по делото доказателства не се
установява, същият в резултат на процесното ПТП да е претърпял каквито и
да е телесни уреждания. Напротив, претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди е свързано с изпитани от него душевни страдания и
страх от случилото се ПТП и евентуалните телесни увреждания, които същият
е би могло да претърпи, но не е претърпял, както и от дискомфорта, причинен
от невъзможността да ползва автомобила си и последвалата от това промяна в
първоначалните му планове за пътувания. Посочените вреди обаче не
подлежат на обезвреда от ответното застрахователно дружество – арг. чл. 493,
ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ. Освен това на обезвреда подлежат само реално
настъпили вреди, а не евентуални такива, които ищецът допуска, че ще
настъпят за него.
Само за пълнота следва да бъде отбелязано,че в приложения по делото
протокол за ПТП липсват данни за пострадали лица. В този протокол ищецът е
вписан като водач на лек автомобил марка ..........., който е вторият автомобил,
участвал в ПТП-то, описано в същия протокол, но няма отбелязване в резултат
от ПТП-то да са били причинени телесни увреждания на който и да е от
двамата водачи или на техни спътници. Когато в резултат от ПТП има
нанесени телесни увреждания или смърт на лица се съставя констативен
протокол по определен образец, а в конкретния случай няма нито твърдения,
нито данни, нито доказателства да е съставен такъв протокол. По настоящото
дело не са представени писмени доказателства (напр. медицинска
документация) за претърпени от ищеца Д. Н. Ц. травматични увреждания.
Нито в подаденото от ищеца уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, нито в предявената пред ответното
дружество претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
се съдържат твърдения от процесното ПТП на ищеца да са били причинени
травматични увреждания. Поради посочените причини по настоящото дело
ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин, че е пострадал от
процесното произшествие. Не са доказани травматични увреждания на ищеца
от процесното ПТП, поради което и липсва една от кумулативно изискуемите
предпоставки за основателността на предявения иск.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр.
чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени
вреди е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
10
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни, които своевременно са направили искане за
присъждане на такива.
Ищецът е сторил разноски за държавни такси, адвокатско
възнаграждение и депозит за възнаграждение за вещо лице в общ размер на
1520,00 лв. Същият е представил доказателства за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лв. Ответникът в отговора на исковата
молба е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът като взе предвид, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, извършените от
процесуалния представител на ищеца действия, изразяващи се в подаване на
искова молба и процесулано представителство, материалния интерес по
делото, намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждние не е
прекомерно. Съразмерно с уважената част от исковете ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 588,16 лв.
Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение и депозити
за възнаграждения за вещо лице и свидетел в общ размер на 2260,00 лв.
Ищецът своевременно е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което
съдът намира за основателно. В случая осъществените от адв. Мариан Гочев
процесуални дейстивия се свеждат единствено до подаването на три молби,
една от които с приложени доказателства за внесени депозити за експертизи и
свидетел, втората с приложени писмени доказателства, а третата с приложен
списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, като всички
останали процесуални действия, свързани със защитата на ответника, в т.ч.
подаване на отговор на искова молба и процесуално представителство в
открити съдебни заседания със събиране на доказателства, са извършени от
юрисконсулт. Ето защо, съдът като отчете фактическата и правна сложност,
обема на извършените от адвоката действия, изразяващи се в подаване на три
молби, без процесуално представителство, както и материалния интерес по
делото, намира, че адвокатският хонорар, претендиран от ответника в размер
на 1340,00 лв. е прекомерен, поради което следва да се редуцира до 120,00 лв.
с ДДС. Посоченият размер съдът приема, че съответства на положения от
адвоката труд. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
плати на ответника разноски за сумата в общ размер на 637,58 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.............. седалище и адрес на управление: гр. ................, да
заплати на Д. Н. Ц., ЕГН: **********, адрес: .............. на основание чл. 432, ал.
1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, сумата от 1 893,52 лв. (след
допуснато с протоколно определение от 24.01.2025 г. намаляване на размера
на иска на осн. чл. 214 ГПК), представляваща неплатен остатък от дължимо
11
обезщетение за имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
21.04.2024 г. в ...........“ и ............, причинено от водача на лек автомобил марка
.......... рег. № ........, за който е била сключена с ответното дружество валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица №
..............., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 26.07.2024 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. Ц., ЕГН: **********, адрес: ..............
чрез адв. Н. Ц. от САК, срещу „.............. седалище и адрес на управление: гр.
................, иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал.
1, т. 1, предл. 1 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
да заплати на ищеца сумата от 3 000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
21.04.2024 г. в ...........“ и ............, причинено от водача на лек автомобил марка
.......... рег. № ........, за който е била сключена с ответното дружество валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица №
..............., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 26.07.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „.............. седалище и адрес на управление: гр. ................, да
заплати на Д. Н. Ц., ЕГН: **********, адрес: .............. на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 588,16 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Н. Ц., ЕГН: **********, адрес: .............. да заплати на
„.............. седалище и адрес на управление: гр. ................, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 637,58 лв. – разноски по делото.
Ответникът ......... може да заплати присъдените на ищеца Д. Н. Ц. суми
по следната банкова сметка, посочена от ищеца:
Банкова сметка с IBAN: .................. при „.............
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12