Решение по дело №349/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261111
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 12 юли 2021 г.)
Съдия: Петя Георгиева Георгиева
Дело: 20211100900349
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

 

по чл.238, ал.1 от Гражданския процесуалния кодекс

гр. София, 12.07.2021  г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в открито съдебно заседание на шести юли през две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията Георгиева търг.дело № 349 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от ищеца „БДЖ –Т.П.“ЕООД против „НЛЦ Н.К.Л.“ООД за осъждането му да заплати:

-сумата от 23 844.89 лв. с ДДС, представляваща остатък от неизплатени превозни разноски по фактура № ********** от 25.02.2020 г., дължими за осъществените на 16.02.2020г. железопътни превози на товари по релация: отправна гара Димитровград юг - получаваща гара Видин граница, съгласно опис сметка № 22 217/20 33051 от 17.02.2020г., представляваща съставна част на описаната по-горе фактура;

умата от 29 818.66 лв. с ЖС, представляваща неизплатени превозни разноски по фактура № ********** от 28.02.2020 г., дължими за осъществените на 23.02.2020 г. железопътни превози на товари по релация: отправна гара Димитровград юг - получаваща гара Видин граница, съгласно опис сметка № 22 217/20 33455 от 26.02.2020г., представляваща съставна част на описаната по-горе фактура;

- сумата от 115 009.30 лв. с ДДС, представляваща неизплатени превозни разноски по фактура № ********** от 28.02.2020г., дължима за осъществените през периода от 11.02.2020г. до 29.02.2020г. железопътни превози на товари по релации: отправна гара Драгоман граница - получаваща гара Димитровград юг; отправна гара Димитровград юг - получаваща гара Драгоман граница, съгласно опис-сметки № 11 217/20 33460 от 26.02.2020г., № 11 217/20 33461 от 26.02.2020г., № 11 217/20 33637 от 28.02.2020г., № 12 217/20 33185 от 19.02.2020г„ № 12 217/20 33186 от 19.02.2020г„ № 12 217/20 33456 от 26.02.2020г„ № 12 217/20 33457 от 26.02.2020г„ № 12 217/20 33524 от 27.02.2020г„ № 12 217/20 33525 от 27.02.2020г., № 12 217/20 33638 от 28.02.2020г., представляващи съставна част на описаната по -горе фактура;

-  сумата от 2 218.90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 23 884.89 лв. по фактура № ********** от 25.02.2020г., предмет на исковата претенция, за периода от датата на възникване на изискуемостта по фактурата 26.03.2020г., до деня, предхождащ завеждането на исковата молба;

-  сумата от 2 236.40 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 29 818.66 лв. по фактура № ********** от 28.02.2020г., предмет на исковата претенция, за периода от датата на възникване на изискуемостта по фактурата 30.05.2020г., до деня, предхождащ завеждането на исковата молба;

-  сумата от 8 625.70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 115 009.30 лв. по фактура № ********** от 28.02.2020г., предмет на исковата претенция, за периода от датата на възникване на изискуемостта по фактурата 30.05.2020г., до деня, предхождащ завеждането на исковата молба, както и

-                     законната лихва върху горепосочените главници за периода от датата на предявяване на исковата молба 24.02.2021г. до окончателното им погасяване. Претендира присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че с ответника са в договорни правоотношения по договор за превоз – договор № 217 от 2020 г. и Анекс №1 от 19.12.2019 г. и анекс №2 от 19.12.2019 г., по силата на които ответникът е възложил на ищеца да извърши железопътен превоз на товари срещу заплащане.  Въпреки изпълнението на задължението си за извърши превоза и издаде фактури за дължимите суми, съгласно т.3.2.1 от договора и вписаните кодове в товарителниците, на ищеца не му били заплатени в срок (30 дни след изпращането на фактура по имейл) и в пълен размер уговорените суми за възнаграждение, за които били съставени фактурите (3 бр., с опис – сметки). След извършено прихващане съгласно протокол от 31.12.2020 г. по фактура **********/25.02.2020 г.  е останала дължима сума в размер на 23 844, 89 лв. Предвид горното и тъй като ответникът не платил, нито отговорил на писмена покана (получена на 20.05.2020 г.), налице бил интерес от предявяване на иска за заплащане на сумите по фактури, както и лихва за забава от датата на изискуемостта на вземанията по всяка фактура до датата на предявяване на исковата молба.

            Ответникът в срока по чл.367 ГПК не депозира писмен отговор, не изпраща представител и не взема становище по иска.

            Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.239, ал.1 от ГПК, прие от фактическа и правна страна следното:

В първото съдебно заседание по делото ответникът   не се явява и не изпраща процесуален представител, въпреки че е редовно призован, освен това ›не е представил отговор на исковата молба  и ›не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, след като са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, а ищецът е направил  искане по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. С оглед събраните по делото писмени доказателства, които подкрепят обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че искът е ›вероятно основателен. За да направи този извод, съдът взе предвид установеното от писмените доказателства – договор, анекси – 2 бр., фактури – 4 бр. и опис-сметки, че в периода от 11.02.2020 г. до 29.02.2020 г. ищецът е извършил в полза на ответника железопътни превози на товари  по релации Димитровград – юг – получаваща гара граница Драгоман – граница, отправна гара Димитровград граница-получаваща гара Димитровград – юг, отправна гара Димитровград юг- получаваща гара Видин граница, на обща стойност  168 672,85 лв. с ДДС, след погасяване чрез прихващане с протокол от 31.12.2020 г. на сумата по фактура № **********/25.02.2020 г. до размера от 23 844, 89 лв.

Съгласно уговореното в чл.3.2.1 от договора сумите по фактури са дължими в уговорения срок- 30 дни, считано от датата на изпращане на съответната фактура по електронната поща. От този момент- респ. от датата на получаване на покана за плащане за сумите по фактура № **********/28.02.2020 г. и фактура № ********** от 28.02.2020 г., ответното дружество дължи и мораторна лихва за забавеното плащане на дължимите суми

С оглед на горното, съдът намира за установено издаването на процесните фактури, в които фигурира описание на стоките и услугите, количества и стойност, посочен е начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване, а относно вземането по фактура от 25.02.2020 г. е налице и извънсъдебно признание обективирано в протокола от 31.12.2020 г., което обосновава извода за вероятната основателност на иска. Като законна последица и тъй като ответното дружество е в забава, то и дължи и законна лихва върху дължимата сума за цена на доставената стока, считано от изтичане на срока по чл.303а, ал.1 от ТЗ вр. с чл.84, ал.1 ЗЗД до датата на исковата молба, в размер установен по делото на основание чл.162 от ГПК. Ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявявана на иска  до окончателното й изплащане.

Ето защо, при наличие на всички предпоставки по чл.238, ал.1  и чл.239, ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено съдебно решение, с което исковете да бъде уважени без да се излагат мотиви по същество.

Като последица и на основание чл.78, ал.1  от ГПК следва ответникът  да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 7270, 15 лв. за внесена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК и чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2 вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „НЛЦ Н.К.Л.“ООД с ЕИК ******** да заплати на „БДЖ –Т.П.“ЕООД с ЕИК********, както следва:

-сумата от 23 844.89 лв. с ДДС, представляваща неплатен остатък от превозни разноски по фактура № ********** от 25.02.2020 г., дължими за осъществените на 16.02.2020г. железопътни превози на товари по релация: отправна гара Димитровград юг - получаваща гара Видин граница, съгласно опис сметка № 22 217/20 33051 от 17.02.2020г., представляваща съставна част на фактурата, ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на исковата молба 24.02.2021г. до окончателното й погасяване;

умата от 29 818.66 лв. с ЖС, представляваща неизплатени превозни разноски по фактура № ********** от 28.02.2020 г., дължими за осъществените на 23.02.2020 г. железопътни превози на товари по релация: отправна гара Димитровград юг - получаваща гара Видин граница, съгласно опис сметка № 22 217/20 33455 от 26.02.2020г., представляваща съставна част на фактурата, ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на исковата молба 24.02.2021г. до окончателното й погасяване;

- сумата от 115 009.30 лв. с ДДС, представляваща неизплатени превозни разноски по фактура № ********** от 28.02.2020г., дължима за осъществените през периода от 11.02.2020г. до 29.02.2020г. железопътни превози на товари по релации: отправна гара Драгоман граница - получаваща гара Димитровград юг; отправна гара Димитровград юг - получаваща гара Драгоман граница, съгласно опис-сметки № 11 217/20 33460 от 26.02.2020г., № 11 217/20 33461 от 26.02.2020г., № 11 217/20 33637 от 28.02.2020г., № 12 217/20 33185 от 19.02.2020г„ № 12 217/20 33186 от 19.02.2020г„ № 12 217/20 33456 от 26.02.2020г„ № 12 217/20 33457 от 26.02.2020г„ № 12 217/20 33524 от 27.02.2020г„ № 12 217/20 33525 от 27.02.2020г., № 12 217/20 33638 от 28.02.2020г., представляващи съставна част на фактурата, ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на исковата молба 24.02.2021г. до окончателното й погасяване;

-  сумата от 2 218.90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 23 884.89 лв. по фактура № ********** от 25.02.2020г., за периода от датата на възникване на изискуемостта по фактурата 26.03.2020г., до 23.02.2021 г.

-  сумата от 2 236.40 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 29 818.66 лв. по фактура № ********** от 28.02.2020г., за периода от датата на възникване на изискуемостта по фактурата 30.05.2020г., до 23.02.2021 г.

-                     сумата от 8 625.70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 115 009.30 лв. по фактура № ********** от 28.02.2020г., за периода от датата на възникване на изискуемостта по фактурата 30.05.2020г., до 23.02.2021 г.          ОСЪЖДА „НЛЦ Н.К.Л.“ООД с ЕИК ******** да заплати на „БДЖ –Т.П.“ЕООД с ЕИК********, сумата от 7270, 15 лв. за държавна такса и 450 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1  и чл.78, ал.8 от ГПК.

Банковата сметка на “Б.П.“ЕООД с ЕИК********, по която да бъде извършено плащане е IBAN ***, BIC ***  „Уникредит Булбанк“ АД.

Съгласно чл.239, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                          

 

 

СЪДИЯ: