Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
07.09.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №2513 по описа на СГС за 2017г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба
на Г.О.З. ЕГН ********** ***-СО против А.И.В.
ЕГН ********** *** , с която са предявени искове :
- с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за
прогласяване на нищожност поради противоречие със закона ;
- с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради заобикаляне на закона ;
- с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие ;
-
с правно
основание чл.26 ал.2 пр.5 за прогласяване на нищожност поради привидност на
договор за заем от 01.02.2005г. в нотариален акт №29 том I рег.№4466 нотар.дело
№29/15г. от 22.05.2008г. на нотариус №310 А.Ч.
С молба от 30.11.2017 г ищецът е заявил, че не
поддържа исковете си за нищожност и унищожаемост на договорна ипотека в
нотариален акт №29 том I рег.№4466 нотар.дело
№29/15 г от 22.05.2008г на нотариус №310 А.Ч. В тази част производството по
делото е прекратено. Уточнени са и са изменени исковете за нищожност на
договора за заем.
С молба от 30.11.2017г ищецът е поискал да се приеме
за разглеждане инцидентен установителен иск, че не е налице валидно сключен
договор за заем от 01.02.2005г. в нотариален акт №29 том I рег.№4466 нотар.дело
№29/15 г от 22.05.2008г на нотариус №310 А.Ч.за сумата от 100 000 лева,
което искане е оставено без уважение.
В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че
ответницата е близка приятелка на неговия брат. Към 2008г. живеели в апартамент
№14, находящ с в гр.София, бул.“********, който апартамент бил съсобствен на
ищеца и брат му по наследство. Твърди, че през 2003г. изтеглил банков кредит от
Банка ДСК, с който изплатил дела на брат си и станал едноличен собственик.
Твърди, че брат му и ответницата останали да живеят в апартамента и изявили
желание в един момент да придобият собствеността му, като за целта следвало да
поемат изплащането на вноските по кредита. Убедили ищеца да подпише НА за
договорна ипотека върху недвижими имот, с цел обезпечение на заем, който му
били дали. Твърди, че не е получавал никаква сума нито в брой, нито по банков
път, също така не бил подписвал и договор за заем. Сочи, че към момента на
вписване на ипотеката в полза на ответницата, вече е била учредена договорна
ипотека в полза на Банка ДСК за обезпечение на предоставения му кредит в размер
на 65 000лв. Твърди, че ответницата
не е заплащала вноските по кредита, но е
останала да живее в имота, което според ищеца обуславяло необходимостта от
прогласяване на нищожност на договор за заем от 01.02.2005г. между страните на
следните основания:
- чл.26 ал.1
пр.1 ЗЗД /поради противоречие със закона/ тъй като съгласно чл.152 ЗЗД не може
да се уговори предварително, че при неизпълнение на задължението кредиторът ще
стане собственик на вещта. Целта на ответницата е била чрез ипотеката да
придобие имота и да увреди банката кредитор, което влече нищожност и на
договора за заем ;
-
чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД / поради заобикаляне на
закона / тъй като е обезпечено
несъществуващо вземане и целта на ответницата е била чрез ипотеката да придобие
имота, да се обогати и да увреди банката кредитор;
-
чл.26 ал.2
пр.2 ЗЗД / поради липса на съгласие /, тъй като страните не са имали намерение
да се обвържат, а само да обосноват учредяване на договорна ипотека, като са
знаели, че вече има учредена ипотека в полза на банката ;
-
чл.26 ал.2
пр.5 ЗЗД / поради привидност/ тъй като страните не са имали намерение да се
обвържат, а само да обосноват учредяване на договорна ипотека и възможност за
придобиване на имота, като се прикрива договор за заместване в дълг .
Ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Оспорва, че са налице визираните пороци на договора за заем. Твърди, че
процесната сума е предадена на ищеца, между страните е бил сключен действителен
договор за заем и между тях е възникнало валидно облигационно отношение,
обезпечено с учредената договорна ипотека.
Безспорни
факти между страните не са
изрично заявени.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото НА за
покупко-продажба на недвижим имот №74 том I рег.№4366 дело №28 от 21.05.2004г.
ищецът е станал собственик на апартамент №14, находящ се в гр.София, СО – Район
„Слатина“, бул.“********, описан подробно в акта.
От представения НА за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот №29 том I
рег.№4466, дело №29 от 2008г., издаден от нотариус А.Ч.се установява, че ответницата
като заемодател и ипотекарен кредитор и ищеца като ипотекарен длъжник и собственик
на имота са заявили пред нотариус, че сключват договор за безлихвен заем,
съгласно който А.В. отпуска на Г.З. заем в размер на 100 000лева, съгласно
договор за заем от 01.02.2005г., която сума заемателят е заявил, че е получил
напълно от заемодателя преди сключването на договора, със срок на погасяване до
29.01.2018г. Посочено е, че за обезпечение на вземането на А.В., Г.З. е учредил
в нейна полза ипотека върху собствения му недвижим имот – апартамент №14 находящ
се в гр.София, СО – Район „Слатина“, бул.“********. Страните са заявили, че са съгласни с условията на
договора.
От представените по делото доказателства,
изходящи от ЧСИ М.Б. с район на действие СГС, се установява, че през 2015г. процесния
апартамент е бил продаден на публична продан и сумата е била разпределена между
кредитори на ищеца – Банка ДСК ЕАД, М. АД, ПАМД СО р-н Слатина, такси и
разноски на ЧСИ.
Представена е и приложена към доказателствата
по делото преписка №29/2008г. във връзка с изготвения НА за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот №29 том I рег.№4466, дело №29 от 2008г., издаден
от нотариус А.Ч.
Разпитания по делото свидетел по искане на
ищеца – А.М., не внася яснота във фактическата страна на спора. Същата е
работила като помощник нотариус на нотариус А.Ч., но не си спомня нищо,
свързано с конкретната сделка по учредяване на договорната ипотека върху имота
на ищеца през 2008г.
Настоящият съд след като провери събраните по
делото доказателства и обсъди становищата на страните, като взе предвид
приложимите по казуса материалноправни и процеусални норми, намира за установено
следното от правна стрена.
Претендира се
прогласяване нищожност на договора за заем от 01.02.2005г. поради
противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради липса на съгласие и поради привидност.
Съдът счита, че по делото не се доказаха посочените
основания за нищожност на договора за заем. Смисълът и съдържанието на тези
основания за нищожност са правни, а не житейски /лаически /, изяснени са в
доктрината и трайната практика на ВС и ВКС
и съществено се различават от твърденията на ищеца и от наличните и
доказани по делото факти.
Най-тежкият порок на
договора е нищожността. Тя е абсолютна (важи за всички
и всеки може да се позове
на нея), изначална и несанируема. Това означава, че договорът начално
не произвежда, както и не може
да произведе действие по-късно чрез заздравяването/санирането/ му. Поради тази характеристика
на нищожността на сделките, порочната
сделка е необходимо да бъде сключена
отново между страните, при спазване
на законовите изисквания за да
произведе желаното от тях действие,
което обаче е само занапред, а не с обратна сила.
Сделката противоречи на закона, когато
има основание, но това основание
(причина, кауза) не е позволено от закона, както
и когато тя има предмет, но
този предмет е забранен от закона.
Не всяко нарушение на закона
води до нищожност
на сделката. На първо място
нарушаването на закона може да
има различни правни последици: нищожност, унищожаемост, друга форма на
недействителност, право на обезщетение. Не може да
се приеме, че когато в закона
не е посочена друга последица от нарушаването му, последицата е нищожност. Вярно е обратното. Най-често когато в закона не е уредена друга
последица от нарушаването му, последицата е право на обезщетение.
Сделката противоречи на закона, когато нейният резултат (приложението на правните й последици) противоречи на закона. Затова нищожни като противоречащи на закона са сделките, с които се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона; договорите за продажба с уговорка за обратно изкупуване (не уговорката за обратно изкупуване, а целия договор); както и договорите за продажба, по които действителни купувачи са лица, които нямат право да купят продаваните имущества или права. Ако резултатът на такива сделки се цели да бъде постигнат чрез позволени сделки, те ще са нищожни поради заобикаляне на закона. Не са нищожни и сделките, когато техния резултат не е забранен, но не са спазени предписания или забрани, установени с императивна правна норма, която има друг смисъл. Не противоречат на закона сделките, които, ако бяха сключени по друг начин, могат да породят същия резултат.
Когато кредиторът иска в случай на неизпълнение, да стане собственик на недвижим имот на длъжника, той знае, че такъв договор е невъзможно да бъде изповядан от нотариус предвид правомощието и задължението на нотариуса по чл. 574 ГПК.
Липса на съгласие.
Договорът е сключен, когато страните постигнат съгласие по неговия предмет.
Липсва съгласие по смисъла на
чл. 26, ал. 2 ЗЗД, когато волеизявленията (предложение и приемане) са направени и съвпадат, но някое
от тях или
и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без намерение за
обвързване. Няма намерение за обвързване,
когато съгласието е изтръгнато чрез насилие и когато е дадено на игра,
на шега или
като учебен пример.
Когато волеизявлението не изхожда от страната,
а от някой, който се е представил
за страната, няма договор.
При привидните договори също няма намерение
за обвързване от явната сделка,
но и двете страни са съгласни
да се създаде
привидността. Действителното
намерение може да е страните да
не се обвържат
въобще (абсолютна симулация) или да се обвържат
от друго прикрито съглашение (относителна симулация). Привидността се отнася до третите
лица, в които трябва да се
създаде погрешна представа относно действителното правно положение, а не до страните по
сделката, които са наясно, че
същата няма правно действие. И в двата случая привидното
съглашение е нищожно (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), а ако някоя от
страните твърди, че има прикрито
съглашение, тя може да поиска
разкриването му (чл. 17, ал. 1 ЗЗД), тъй като за
разлика от привидната, относно дисимулираната сделка страните желаят последната да прояви
своето правно действие. Привидни може да бъдат
и едностранните сделки, но само при
знание на страната, която се ползва от
тях.
Съдът намира, че между страните е възникнало облигационно отношение, подчинено на правилата на договор за заем. Неоснователни са твърденията на ищеца за нищожност на договора на претендираните основания. Посоченият в НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №29 том I рег.№4466, дело №29 от 2008г., издаден от нотариус А.Ч.договор за заем, сключен между страните от 01.02.2005г. не беше представен по делото. Дори да се счете, че този договор не съществува, той е инкорпориран в самия НА. По своята същност договора за заем е реален, защото е необходимо заемодателят реално да предаде заемната сума на заемателя. Съгласно чл.240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Съдът приема, че сключеният договор за заем е
действителен и валидно е обвързал страните по него. В случая е налице
индивидуализация на кредитора, посочено е кой е ипотекарния длъжник, описан е
недвижимия имот, послужил като обезпечение за задълженията на длъжника З.,
посочен е размерът на сумата. Договорът има страни, основание, предмет, срок и
съгласие. В нотариалния акт от 29.01.2008г. ищецът е заявил пред нотариуса в
качеството му на длъжностно лице, че е получил напълно от заемодателя –
ответницата В. заем в размер на 100 000лв. Ищецът признава, че е получил
заемната сума, като е налице нотариална заверка на подписа. За действителността
на договора не се изисква форма, изисква се сумата да е получена, което той е
заявил при изповядване на сделката. Към датата на учредяване на договорната ипотека върху
недвижим имот 29.01.2008г. не е имало ограничение при извършването на плащания
в брой на парични суми. Това ограничение
се въвежда с обнародван на Закона за ограничаване на плащанията в брой в ДВ
бр.16, 22 февруари 2011г. Т.е ответницата не е имала задължението да превежда
заемната сума по сметка на ищеца. Това, че липсва писмено доказателства за
предаване на сумата, не прави договора нищожен, а е въпрос, който би имал
значение при доказване на евентуална претенция за връщането й.
Съдът ще отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани.
Мотивиран
от изложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.О.З. ЕГН ********** ***-СО против А.И.В.
ЕГН ********** *** за прогласяване на нищожност на договор за заем от
01.02.2005г., сключен между Г.О.З. и А.И.В. на следните основания: чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД поради
противоречие със закона, по чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД поради заобикаляне на
закона, по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД поради липса на съгласие, и по чл.26
ал.2 пр.5 ЗЗД поради привидност, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: