Решение по дело №5121/2017 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260731 / 21.6.2021г.      

         

гр. Перник, 21.06.2021 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 05121 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу Б.Д.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1435,30 лв. - представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 20.06.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 278,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 25.05.2017 г., за които вземания е издадена Заповед № 3058 от 20.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 03671 по описа за 2017 г. на Районен съд – Перник.

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се в ****, за процесния период при действието на публично известни общи условия, които обвързват ответника в качеството на собственик на топлофицирания имот. Тъй като стойността на месечните задължения не била заплатена в предвидения в общите условия срок – 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, е начислена и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи процесните суми, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага твърдения, че топлоснабденият имот в процесния период е ползван от Ю.М.И. и Д.С.М., поради което е направено искане сочените лица да бъдат конституирани като трети лица помагачи на страната на ответника. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

С Определение от 05.02.2018 г. Ю.М.И., ЕГН **********, и Д.С.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, са конституирани в качеството на трети лица помагачи на страната на ответника Б.Д.Е., които не са изразили становище по делото.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 3058 от 20.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 03671 по описа за 2017 г. на Районен съд – Перник срещу Б.Д.Е., ЕГН **********, за сумата 1435,30 лв. - представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 20.06.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 278,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 25.05.2017 г., и са присъдени разноски в полза на заявителя.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 28.06.2017 г., който е подал възражение на 11.07.2017 г.

Указанията на съда по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя на 17.07.2017 г., който е депозирал исковата молба на 07.08.2017 г.

По делото е представен заверен прпис на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на 29.04.2008 г., а на съда е служебно известно, че същите са публикувани и във в. „Новинар“ на 30.04.2008 г. /национален ежедневник/.

          От Нотариален акт № 68, том I, рег. № 1066, дело № 60 от 2010 г. се установява, че на 26.03.2010 г. С.Л.А., ЕГН **********, Д.М.А., ЕГН **********, са прехвърлили на Б.Д.Е., ЕГН **********, правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 55871.505.789.2.11 по КККР на ****, срещу продажна цена от 45000,00 лв.

          С Решение от 13.02.2020 г. по гр.д. № 939 по описа за 2019 г. на ВКС, IV ГО, е отменено Решение № 1889/18.07.2018 г., постановено по гр.д. № 4447/2017 г. от 10-ти състав на САС, като вместо това е признато за установено в отношенията между Д.С.М., ЕГН **********, и Ю.М.И., ЕГН **********, С.Л.А., ЕГН **********, Д.М.А., ЕГН ********** /починал в хода на процеса и заместен от неговите законни наследници С.Л.А. и В.Д.Т./, Б.Д.Е., ЕГН **********, че договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.03.2010 г., извършен с нотариален акт № 68, том I, рег. № 1066, дело № 60 от 2010 г. на нотариус, вписан под номер 63, в регистъра на Нотариалната камара, район на действие – Районен съд Перник, вписан в Служба по вписвания с рег. № 773 на 26.03.2010 г., акт № 66, том III, дело № 407/2010 г., с който С.Л.А., ЕГН **********, Д.М.А., ЕГН **********, са прехвърлили на Б.Д.Е., ЕГН **********, правото на собственост на недвижим имот с идентификатор № 55871.505.789.2.11 по кадастралната карта на гр. Перник, одобрена със Заповед № РД 18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ Апартамент № 11, находящ се на ****, ведно с избено помещение № 5, с площ от 10,29 кв.м. и таванско помещение с площ от 8,75 кв.м., ведно с 6.437 ид.ч. от общите части на сградата с продажна цена от 45000,00 лв. е нищожен като привиден, прикриващ действителните купувачи по договора. Със същото решение на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД е прието за установено по отношение на Д.С.М., ЕГН **********, и Ю.М.И., ЕГН **********, С.Л.А., ЕГН **********, Д.М.А., ЕГН ********** /починал в хода на процеса и заместен от неговите законни наследници С.Л.А. и В.Д.Т./, Б.Д.Е., ЕГН **********, че по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.03.2010 г., извършен с нотариален акт № 68, том I, рег. № 1066, дело № 60 от 2010 г. на нотариус, вписан под номер 63, в регистъра на Нотариалната камара, район на действие – Районен съд Перник, вписан в Служба по вписвания с рег. № 773 на 26.03.2010 г., акт № 66, том III, дело № 407/2010 г., с който С.Л.А., ЕГН **********, Д.М.А., ЕГН **********, са прехвърлили на Б.Д.Е., ЕГН **********, правото на собственост на недвижим имот с идентификатор № 55871.505.789.2.11 по кадастралната карта на гр. Перник, одобрена със Заповед № РД 18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ Апартамент № **, находящ се на ****, ведно с избено помещение № 5, с площ от 10,29 кв.м. и таванско помещение с площ от 8,75 кв.м., ведно с 6.437 ид.ч. от общите части на сградата с продажна цена от 45000,00 лв., действителните купувачи за сумата от 45000,00 лв. са Д.С.М., ЕГН **********, и Ю.М.И., ЕГН **********, а не Б.Д.Е., ЕГН **********.

          По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че доставената топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: ****, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е в размер на 1435,30 лв., формирана от главниците за отчетните периоди, съгласно приложеното към исковата молба извлечение от сметка, както и че законната лихва за забава на месечните плащания за периода от  08.07.2014 г. до 25.05.2017 г. е в размер на 278,43 лв., формирана от лихвите върху главниците, съобразно приложеното към исковата молба извлечение от сметка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

 

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От представения по делото заверен препис на Нотариален акт № 68, том I, рег. № 1066, дело № 60 от 2010 г. се установява, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 26.03.2010 г. ответникът е придобил собствеността върху имот, находящ се на адрес:  ****.

По възражението на ответника, направено в проведеното открито съдебно заседание по делото, че исковете следва да бъдат отхвърлени, тъй като с Решение от 13.02.2020 г. по гр.д. № 939 по описа за 2019 г. на ВКС, IV ГО, е признато за установено, че не е собственик на топлоснабдения имот, съдът намира следното:

Субективните предели на силата на пресъдено нещо определят кръга от лицата, които са обвързани от констатациите в съдебното решение относно съществуването или несъществуването на спорното право. Поначало сила на пресъдено нещо се поражда само между страните по делото- чл.298, ал.1 ГПК. Третите лица не са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, освен в изрично предвидените от закона случаи: например чл.298, ал.2 ГПК, съгласно който влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници и чл.298, ал.3 ГПК, съгласно който решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички. Кредиторът на страна по делото не е неин правоприемник, поради което постановеното по отношение на длъжника съдебно решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на неучаствалия като страна по това дело кредитор. Съдебното решение за прогласяване нищожността на сделка не е и измежду изрично посочените в закона съдебни решения, които имат сила на пресъдено нещо по отношение на неограничен кръг лица, каквото действие съгласно чл.298, ал.3 ГПК имат решенията по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове. Поради това, ако искът за недействителност на сделката, от която длъжникът черпи правото си на собственост върху имот, е бил предявен само срещу другата страна по сделката, но не и срещу кредитора, решението по този иск не може да бъде противопоставено на кредитора. В процеса с кредитора, на общо основание следва да бъдат доказани конкретните опорочаващи юридически факти, които водят до нищожност на сделката. Ако не стори това, по отношение на кредитора сделката следва да се счита за действителна. Следователно не е допустимо съдът да приеме, че е доказана нищожност на договор въз основа на установена нищожност на този договор по друго дело, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящето дело. Решението по това предходно дело не може да се ползва и като доказателство за юридическите факти, проявяването на които е обусловило нищожността /в този смисъл Решение № 60086/15.06.2021 по дело № 3629/2020 г. на ВКС, I го/.

С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че не се намира в облигационно правоотношение с ищеца и не е ползвал процесния имот, като е посочил, че между него и третите лица помагачи са налице висящи производства по спор за собственост и за прогласяване за нищожна на сделка за прехвърляне на недвижимия имот, посочен в исковата молба. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е навел в настоящия процес конкретните опорочаващи юридически факти, които водят до нищожност на сделката, поради което с доклада по делото не му е указано, че в негова доказателствена тежест е да ги докаже.

С оглед изложеното и доколкото ищецът не е страна в производството по гр.д. № 939 по описа за 2019 г. на ВКС, IV ГО, спрямо него не е установено, че сделката, по силата на която ответникът е придобил собствеността върху топлоснабдения имот, е нищожна.

По горните съображения, съдът приема, че за процесния период страните по делото са се намирали в договорни отношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

По делото е безспорно, че доставената топлинна енергия за периода  01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. е на стойност 1435,30 лв.

С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възниканло вземане за главница спрямо ответника в претендирания размер.

Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 20.06.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.

 

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице по проведената  съдебно-икономическа експертиза, както и падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 278,43 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 25.05.2017 г.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетнеие за забава в размер на законната лихва спрямо ответника в претендирания размер.

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски. В заповедното производство ищцовото дружество е сторило следните разноски: 34,74 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 84,74 лв., а в исковото производство – 73,14 лв. – държавна такса, и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т. е. в общ размер 173,14 лв.

Предвид извода за основателност на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в заповедното и исковото производство в пълен размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Д.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 1435,30 лв. /хиляда четиристотин тридесет и пет лева и тридесет стотинки/ -  главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 20.06.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 278,43 лв. /двеста седемдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/ - обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 25.05.2017 г., за които вземания е издадена Заповед № 3058 от 20.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 03671 по описа за 2017 г. на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА Б.Д.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 84,74 лв. /осемдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ – разноски за заповедното производство, и сумата 173,14 лв. /сто седемдесет и три лева и четиринадесет стотинки/ – разноски за исковото производство.

Решението е постановено при участието на Ю.М.И., ЕГН **********, и Д.С.М., ЕГН **********, в качеството на трети лица помагачи на страната на ответника Б.Д.Е., ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 03671 по описа за 2017 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.