Р Е
Ш Е Н
И Е
№471
06.08.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на трети август две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Йорданка
Попова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 708 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Е.Д.А., с ЛНЧ **********,
гражданин на А., с посочен по делото адрес гр. Харманли, жк „Д.“ №2*, РПЦ Х., против
Решение № УПХ-187/12.07.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за
бежанците (ДАБ), с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на
международна закрила.
Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Материалната
незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за
нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа,
били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган бил игнорирал
факта, че причината оспорващият да напусне страната си била наличието на
заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят сочи, че изложил подробно
своята история пред административния орган, който правилно я възприел, но
неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегната, тъй като
поради несигурната обстановка в А. и засиленото присъствие на талибани в
района, където живеел, непрекъснато бил изнудван от талибаните да се сражава на
тяхна страна, след като отказал, това означавало, че трябва да напусне страната
си изцяло или да го убият, страхувал се за
живота си. Поради това нямало как да остане в А.. Не искал и не можел да се
върне в държавата си на произход, поради влошаващата се обстановка с всеки
изминал ден. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид
под никаква форма от ответника ДАБ при издаването на обжалвания акт.
Административният орган в обжалвания акт не разгледал поотделно и в тяхната
съвкупност изложените от жалбоподателя факти, обуславящи основателността на
искането му за предоставяне на статут на бежанец. Евентуалното му завръщане в А.
щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Поради това
считал, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1
от ЗУБ. Навеждат се доводи, че вътрешното преселване също било невъзможно за
оспорващия, макар, че този аспект не бил обсъждан от административния орган.
Сочи се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за
отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в
противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че
оспорващият не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или
унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за
оспорващия бил налице и той не можел да се завърне в А., поради изложените
по-горе обстоятелства. Незаконосъобразен бил и извода на решаващия орган
относно прилагането на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. В жалбата оспорващият обективира
информация от публикации на интернет издания, съобщаващи за отделни атентати и
други събития на територията на А., като посочва, че в страната, макар и да
няма въоръжен конфликт в тълкувания от органа смисъл, бил налице конфликт,
който в значителна степен засягал цивилните лица. Този конфликт не бил ситуиран
само в една област и било невъзможно да се контролира от официалните власти,
поради което същият можело да бъде определен като безогледен, доколкото данните
сочели, че в месеците преди и след датата на постановяване на решението, в
редица райони на страната ставали непрекъснати самоубийствени атентати, при
които загивали цивилни лица. Твърди се, че направената от административния
орган преценка за приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена не само
едностранно, а дори и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимовръзка
наличната информация. Отказът на административния орган да се предостави
хуманитарен статут следвало да се приеме за постановен при съществено нарушение
на задължението на органа да изясни всички факти и обстоятелства от значение за
случая, което водело и до неправилно приложение на материалния закон. Сочи се,
че тъй като бил налице отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен
статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно
сигурността на държавата на произход на оспорващия. Мотивираното произнасяне
относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за
спазване на принципа (non refoulement ) – забрана за връщане на бежанците –
забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била
застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута
на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. Евентуалното завръщане
на чужденеца в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му.
Хиляди хора напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултат на
ръководените от метежниците военни действия срещу властите. Съгласно
константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с
личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани
с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната
му по произход, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание
чл.173, ал.2 във връзка с чл.146, т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ следвало
решението да бъде отменено и върнато на административния орган за ново
произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира съдебна практика. Поради това
административният акт се явявал немотивиран и следвало да бъде отменен. Моли се
за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния
орган.
Ответникът - Интервюиращ орган към Държавна агенция за
бежанците (ДАБ) при МС (П. К.), чрез процесуален представител моли жалбата да
бъде отхвърлена.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. № 105450-2040/22.06.2021г. в СДВНЧ – Любимец,
Дирекция „Миграция“ /л.44/, жалбоподателят, под името И.С.от А., поискал от
властите в Република България предоставяне на закрила. Желанието за закрила е
потвърдено с молба с вх.№1155/28.06.2021г. на РПЦ – гр. Харманли с посочени в
нея имена Е.Д.А.. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен
лист с рег.№УП-17312/28.06.2021г. като Е.Д.А., гражданство - А., етническа
принадлежност – п., роден на ***г. в А., пр. К., общ. Т., с. Н., със същия
постоянен адрес, с начално образование, професия а., религия – с., неженен, без
документи за самоличност, други документи – копие на афг. карта за самоличност.
Видно от Решение за настаняване №2553/28.06.2021г. с рег.№УП-17312/28.06.2021г.,
чужденецът е бил настанен в РПЦ – Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с
Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за
процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците,
подали молба за закрила в Република България, както и със списък на
организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни
в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящия
жалбоподател, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен в
ДАБ с рег.№УП-17312/28.06.2021г. На 28.06.2021г. към търсещия закрила е била
отправена писмена покана за провеждане на интервю на 29.06.2021г.
С Писмо с рег.№ УП 17312/29.06.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли изискал от Държавна
агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за
международна закрила.
На 29.06.2021г. било проведено интервю с Е.Д.А., като
част от административната процедура по предоставяне на международна закрила,
видно от Протокол от проведено интервю рег.№ УП-17312/29.06.2021г., с което му е
предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто
чужденецът посочил, че потвърждава казаното от него по време на регистрация. Не
използвал други имена и фалшиви документи. Нямал роднини в държава-членка на
ЕС. Напуснал А. през януари 2021г. нелегално и преминал на територията на
Пакистан. Останал в продължение на 3 дни и след това продължил към Иран. Там се
установил в продължение на 30 дни и оттам продължил по пътя към Турция.
Установил се в продължение на 2 месеца и 15 дни. С помощта на няколко
трафиканта и група от 30 човека се качили в микробус и тръгнали към границата с
Гърция. Преминали границата през река с помощта на лодка, след това вървял още
известно време, около 2 месеца и стигнал в България. В Република България
пристигнал нелегално, укрит в камион. Преминали цялата територия и на границата
с Румъния го задържала полицията. Не притежавал разрешение за влизане или
пребиваване в друга държава-членка на ЕС. В Гърция искал да подаде молба за
закрила, но видял,че живота не е спокоен и решил да отиде към Румъния. Не
подавал молба за закрила там. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по
произход или в друга държава. Относно
причините да напусне държавата си на произход разказал, че е от провинция
Каписа, с. Наурозхел, по професия бил автомонтьор, а сервиза му бил в община
Тагаб, в центъра. Един ден отишъл в сервиза, малко поработил, преди да затвори
сервиза, дошла една кола. Слезли хора и показали служебни карти, че работят за
полицията. Колата им имала авария и искали помощ. Направили колата, след това
чужденецът затворил сервиза и отишъл към спирката. Тогава му се обадила майка
му, казала да не се прибира. Талибаните нахлули в дома им и отвели баща му и
брат му. Казала му да не се прибира, да не отведат и него. Тъй като чужденецът
направил колата на цивилните полицаи, талибаните смятали, че работи за
полицията и държавата. Искали да се предаде и тогава щели да освободят баща му
и брат му. Когато майка му казала това, чужденецът отишъл в едно валутно бюро,
тъй като там си държал парите. Взел едно такси и заминал за Кабул, а от там за
Немруз и напуснал страната. Всичко в селото било под контрола на талибаните. Преди
около 5 месеца и 15 дни дошли цивилните полицаи да им ремонтира автомобила.
Спрямо него нямало отправена заплаха от талибаните, освен това, което казала
майка му по телефона, не получил заплаха от никой, просто това, което казала
майка му по телефона. Нямал информация за брат си и баща си, дали са освободени
от талибаните. Дори нямал връзка с майка си. Не останал да живее в гр. Кабул,
защото знаел, че когато талибаните искат да накажат някого, ще го намерят,
където и да остане. Дори и в гр. Кабул можели да му навредят. Другият му
проблем бил, че при тях нямало училище в селото, нямало администрация, само
война имало. Напуснал от страх да не му се случи нещо. Искал да стигне до
Европа и да си устрои живота. На въпроса има ли точно определена държава,
където иска да достигне, отговорил, че няма значение, да бъде в Европа. Искал
спокойно да живее. Не искал да се върне в държавата си по произход. Там можело
да му направят нещо талибаните. Страхувал се. Само това му бил проблема. Там
имало опасности, заради войната. Искал спокоен живот, далеч от оръжия и
заплахи. Подал молба за закрила в Република България, защото искал да работи
като автомонтьор тук, в България. Само имал нужда от документи. Нямал проблеми
с властите в страната. Не членувал в политически партии или организации. Нямал
проблеми заради религията или етноса.
С Решение №УПХ-187/12.07.2021г. Интервюиращ орган при
ДАБ (П. К.) отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на Е.Д.А.,
на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
В решението си органът посочва, че проблемите,
изложени от молителя, не били релевантни за предоставянето на закрила. Той не
заявил спрямо него да била осъществена репресия или преследване поради раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група. Не били налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен
статут. Изложената фактическа обстановка не давала основание да се смята, че
молителят бил принуден да напусне А., поради реална опасност от смъртно
наказание или екзекуция. Релевантни твърдения по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ
кандидатът не правил. Административният орган разгледал обширно и възможността
за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като стигнал до извода, че няма
основания за това в случая. В акта е посочено и, че за кандидата не са налице и
предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
На 13.07.2021г., срещу подпис, решението е връчено на
жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който
владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е
подадена чрез административния орган на 13.07.2021г. Същата е процесуално
допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при
спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от
ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено
от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя длъжностни
лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да
извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена
Заповед №РД05-271/08.06.2021г. на Председателя на ДАБ, с която Петя Тодорова
Корцанова, старши експерт в Транзитен център – с. Пъстрогор, е определена за
интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ,
производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1 в срок
до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да
приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като
явно неоснователна. Към датата на издаване на процесното решение – 12.07.2021г.,
предвидения срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено
производство е бил спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното
решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока. Установява
се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия
орган, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол,
прочетен на интервюирания в присъствието на преводач, на разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание
по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на
фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В
случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за
предоставяне на международна закрила. Следва обаче да се отбележи, че липсата
на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото
същият е постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорено производство, а
в този случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.10, изр.2 от ЗУБ, такова
становище не се изисква.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на която
се е позовал интервюиращият орган, „молбата на чужденец за предоставяне на
международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице
условията по чл.8, ал.1 и ал.9, съответно по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8, и
чужденецът: т.1, се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 –
не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“. Член 8,
ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва
да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с
оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за
напускане на страната си по произход – А., някоя измежду изброените в чл.8,
ал.1 от ЗУБ. От обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи
извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя,
административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо
последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. В проведеното интервю чужденецът
е посочил като основни мотиви за исканата закрила обстоятелството, че имало
едно обаждане от майка му, че можело талибаните да го отведат и да има някакви
проблеми с тях, заради това, че направил ремонт на автомобил на полицията. Поради
това решил да напусне А.. Другият му проблем бил, че имало война и напуснал от
страх да не му се случи нещо. Искал да стигне до Европа и да си устрои живота. Правилно
интервюиращият орган е приел, че тези причини не попадат в предметния обхват на
ЗУБ. Изложените от кандидата причини за напускане на А. правилно са преценени
като неотносими към приложното поле на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изводът на
административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за
предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Очевидно
изразеното желание за напускане на страната по произход не следва да се приема
като причина, която би могла да се определи като една от тези, визирани в чл.8
или чл.9 от ЗУБ. Същата е в сферата на лични проблеми, които не могат да се
приемат като основание за предоставяне на международна закрила. В хода на
интервюто Е.Д.А. заявил, че не е членувал в политически партии или организации,
не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с властите в страната си.
Всичко това води на извода за наличието на причини, различни от посочените в
ЗУБ, поради които жалбоподателят е напуснал А.. Няма обективирани данни същият
да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или
предоставен хуманитарен статут в България, нито са заявени други причини от
хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и
условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Правилна е и преценката на органа за липса на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В
случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход
той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно
наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателя не са налице и
материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се
предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от
държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от
тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал
бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари
Административният орган е извършил преценката си за
страната по произход след анализ на информацията, обективирана в Справка с
вх.№МД-293/18.06.2021г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ,
относно Ислямска Република А.. От същата става ясно, че ситуацията в тази
страна не е такава, която да обосновава предоставяне на международна закрила на
гражданите ѝ. От данните в справката и от приобщения доказателствен
материал може да се направи извода, че дори и да се завърне в държавата си по
произход, жалбоподателят би могъл да води нормален живот, при условията на
социално-икономическата обстановка в А.. Ситуацията в тази страна не достига
границите на въоръжен конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки
заплахи поради такъв конфликт, поради което в случая не са налице
предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.
Настоящият съдебен състав намира извършената преценка
на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна, предвид
оценката, че в конкретния случай няма обоснован страх от преследване и
индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде удовлетворена
дадена молба за закрила, безогледното насилие в А. следва да е изключително,
каквото не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката
там. Изложените данни в Справка с вх.№ МД-293/18.06.2021г., изготвена от
Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ и в тази с вх.№ МД-327/05.07.2021г.,
представена в хода на съдебното производство, относно А., не сочат да е налице крайно
тежка икономическа криза, нито да има политически и социални сътресения, макар
и тези фактори да не рефлектират пряко върху преценката за наличието или
липсата на основания за предоставяне на международна закрила.
Като цяло, от анализа на представената по делото
официална справка на ДАБ, както и от информацията, налична в общодостъпни
източници, не се установява ситуацията в А. да е усложнена до степен, че да са
налице основания за предоставяне на международна закрила на граждани на тази
страна.
Предвид
гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с
материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото
постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е засегнат от порок,
налагащ неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърден, а подадената
против него жалба отхвърлена като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.А., гражданин на А.,
против Решение №УПХ-187/12.07.2021г. на Интервюиращ орган П. К. към Държавната
агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: