Определение по дело №38/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производствто е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№1491/15.07.2010г. от Т. Н. Н. чрез особеният представител А.Е. срещу решение №141/02.07.2010г. по Г.д. №50/2010г. по описа на районен съд Г..Счита решението че е незаконосъобразно и извода на районният съд за нейна вина намира, че е необоснован.Необоснован е извода ,че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака само от факта ,че ответницата Н. отишла до магазина и повече не се върнала в семейното жилище.Счита ,че липсват доказателства брака да е дълбоко и непоправимо разстроен.

Неизяснен е останал и въпроса със семейното жилище.Твърди ,че представеното от ищеца съдебно решение по делото третира въпроса за семейното жилище на ищеца с предишната му съпруга,което е предоставено в дял,а не семейното жилище ,което са ползували настоящите съпрузи.Необоснован е извода за вина на ответницата Н..Счита ,че е обвързала живота си с един значително по-възрастен от нея съпруг ,с когото обаче са живеели в сговор.Поддържа всички доводи развити в писменият си отговор до районен съд Г. и в становището си ,изразено в първата инстанция.Моли съда да отмени решението на районен съд Г. .Претнендира за разноски

В законният срок по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Ф. С. А. чрез А.И. срещу депозираната жалба,която счита за неоснователна.Твърди ,че от две години с жалбоподатгелката са във фактическа раздяла като последната въобще не е направила опит за помирение и не го е потърсила,въпреки молбите му да заживеят заедно.Твърди ,че на практика бракът им съществува само формално като е настъпило пълно отчуждение помежду им,което не може да бъде преодоляно.Счита ,че вина за това има единствено жалбоподателката, която след молбите му да заживеят заедно прекъснала всякакъв контакт с него,сменила си номера на мобилния телефон и не е направила никакви действия за заздравяване на брака. Относно семейното жилище ,находящо се в Г. ,ул"Р. " №. твърди ,че и двете страни са го напуснали преди доста години и са се установили в Г.Пловдив.А на посоченият адрес жилището е негова лична собственост ,придобито от предишен негов брак,което му е предоставено в дял със съдебно решение ,което е приложено по делото.Намира ,че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред окръжен съд Г.Смолян жалбоподателката Т. Н. редовно и своевременно призована не се явява Не се явява и особеният и представител А.Ф. Е. ,редовно призован.

Въззиваемият Ф. С. А. редовно призован се явява лично и с А.И. ,надлежно упълномощена ,който поддържа становище ,че жалбата е неоснователна.Жалбоподателката е незаинтересована от този брак тя сама е напуснала семейното жилище и е заживяла на семейни начала с друг мъж.Счита ,че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.Няма направено искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от особен представител ,назначен по Закона за правната помощ,в законният срок ,срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения :

В писменият си отговор на исковата молба в първата инстанция Т. Н. моли съда да отхвърли иска за развод или, ако съдът постанови такъв евентуално ,да приеме ,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи,без присъждане на разноски,а семейното жилище да бъде предоставено на съпругата и ответница,в което живее с детето от първия си брак.

Не се спори ,че страните са сключили граждански брак на 31.08.1998г. като от брака си нямат деца.И двамата са имали предишен брак като Ф. А. има три деца от този брак , а Т. Н. - едно дете.

Законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака и то по вина на Т. Н.. Не се обори твърдението в исковата молба ,че от две години страните са във фактическа раздяла.Обстоятелството ,че на ответницата сега жалбоподателка и е назначен особен представител,тъй като същата не е открлита за да участвува и вземе становище лично в производството още веднъж обяснява нейната незаинтересованост от този брак.

От показанията на св.Здравко А. се установява ,че след като са се преместили да живеят в Г.Пловдив , Т. Н. през 2008г. го напуснала ненадейно и от тогава не живеят заедно.Последната не е направила никакви опити да заздрави брака.

Обстоятелството ,че от две години са във фактическа раздяла и нямат никакви контакти помежду си още веднъж потвърждава извода на районният съд, че брака им е изпразнен от съдържание и съществува само формално.Районният съд при изготвяне на доклада си правилно е разпределил доказателствената тежест между страните по делото като изрично е посочил ,че в тежест на ответницата Т. Н. е да докаже ,че вина за разстройството на брака има и ищеца .В тази насока липсват доказателства по делото.Поради това ще следва да бъде потвърдено обжалваното решение и в частта с която е прието ,че вина за разстройството на брака има ответницата Т. Н..

Относно семейното жилище ,законосъобразно районният съд е разсъждавал,че жилището, в което страните по делото са живеели в Г. е собственост на Ф. А. и е придобито преди брака му с ответницата Н..Това е видно от приложеното решение №88/17.VІ1985г. по Г.д. №60/1985г. по описа на Златоградски районен съд като му е предоставен гаражът с една стая ,залепени до двуетажната жилищна срада,находяща се в Г.,бул"Д. с. №.8/сега ул"Р." №./.В писменият отговор на ответницата в първата инстанция особеният представител никъде не сочи конкретно ,че семейното жилище е различно от това ,посочено от ищеца в Г. ,ул"Р. " №..,за да се събират доказателства в тази насока.

Поради това и в частта ,с която е предоставено семейното жилище за ползуване от ищеца Ф. С. А. следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

На основание чл.48,ал.2 ГПК ще следва да бъде осъден Ф. А. да заплати за особеният представител на жалбоподателката Т. Н. ,А.Ф. Е. възнаграждение в размер на 100 лева за изготвяне на жалбата във въззивната инстанция.

Ще следва да бъде осъдена Т. Н. да заплати в в полза на окръжен съд Г.Смолян държавна такса по жалбата в размер на 20 лева.

Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №141/02.07.2010г. по Г.д. №50/2010г. по описа на районен съд Г.,като законосъобразно и обосновано постановено.

ОСЪЖДА Ф. А. да заплати за особеният представител на жалбоподателката Т. Н. ,А.Ф. Е. , възнаграждение в размер на 100/сто / лева за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Т. Н. Н. да заплати в полза на окръжен съд Г.Смолян държавна такса по жалбата в размер на 20 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :