Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. д. № 796 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 277912 от 18.11.2019 г. постановено по гр. д. № 12222/2019 г. по
описа на СРС, І ГО, 40 с-в е ОТХВЪРЛЕН предявения от К.Ц.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. М.П., срещу „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
недължимост на вземането в размер на 3033,70 лева - главница за ползвана
топлинна енергия за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г., за което вземане е
издаден изпълнителен лист от 17.09.2015г. по гр.д. №18361/2015г. по описа на
СРС, 24 състав, въз основа на който е образувано изп. дело №20158560403466 по
описа на ЧСИ Б.Б., с район на действие СГС, поради изтекла погасителна давност
и на основание чл.78, ал. 3 във вр. с
ал. 8 ГПК, ищцата К.Ц.Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на ответника „Т.С.“
ЕАД сумата от 100 лева - разноски по делото.
Срещу
първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищцата К.Ц.Г., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. М.П., с която решението се обжалва изцяло като
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излага, че са неправилни изводите
на първоинстанционния съд, че вземането по влязлата в сила Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК се приравнява на вземане, установено със съдебно
решение и по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, давността по него е всякога 5
години. В този смисъл се посочва, че при завеждане на отрицателен установителен
иск по чл. 439 от ГПК за недължимост на вземанията на „Т.С.“ ЕАД, за които
дружеството се е снабдило с изпълнителен лист по реда на заповедното производство,
съгласно постоянната практика на съдилищата се прилага специалната тригодишна
погасителна давност поради периодичния характер на вземанията на ответника,
както и поради факта, че влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
не е съдебен акт, който да се ползва със сила на пресъдено нещо. Сочи се, че
заповедта за изпълнение не е съдебно решение, тъй като не разрешава възникнал
правен спор, постановява се без изслушване на страните, без събиране на
доказателства и без провеждане на устни състезания. С оглед на изложеното се поддържа,
че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е неприложима по отношение на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от което следва, че
за процесните вземания приложение следва да намери специалната три годишна
давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Навеждат
се доводи, че са незаконосъобразни и неправилни и изводите на
първоинстанционния съд, че по изп. дело № 20158560403466 по описа на ЧСИ Б.не е
налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона. Сочи се, че за да достигне до този
извод, решаващият състав е приел, че съобщението на ЧСИ от 07.12.2017 г., с
което е насрочен опис на движимите вещи, находящи се по адреса на длъжника за
15.03.2018 г., е действие, с което е прекъснато теченето на погасителната
давност. Поддържа се, че посоченият извод на съда е в разрез с приетото в т. 10
от ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, в което е предвидено, че извършването
на описа е същинското изпълнително действие срещу длъжника, с което се прекъсва
теченето на давността, а не самото му насрочване. Жалбоподателката твърди, че за
да се приеме, че описът като изпълнително действие прекъсва давността, следва
същият да е бил извършен, а насроченият за 15.03.2018 г. опис не е извършен.
Наред с това липсват дори данни длъжникът да е получил съобщението на ЧСИ за
насрочването му от 07.12.2017 г., нито пък е приложено залепено уведомление на
адреса по местоживеенето му, с което той да се счита за уведомен. На следващо
място се сочи, че в посоченото ТР № 2/2013 г., членовете на ОСГТК на ВКС ясно
разграничават и правят разлика между „насрочването” и „извършването“ на даден
изпълнителен способ - насрочването и извършването на продан и т.н.“, което е допълнителен
аргумент, подкрепящ изложеното, че съобщението от 07.12.2017 г. за насрочване
на опис на движими вещи за датата 15.03.2018 г. не представлява действие, спиращо
теченето на погасителната давност. В жалбата се излага, че по изп. дело №
20158560403466 няма и данни, че взискателят е заплатил за извършването на описа,
насрочен за 15.03.2018 г., както и че на тази дата същият се е състоял, поради
което са неправилни изводите на СРС, че за прекъсване на давността е достатъчно
само насрочването на изпълнителното действие, доколкото съгласно цитираното ТР давността
се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ.Поради изложеното се поддържа, че като начална дата, от която е
започнала да тече погасителната давност по изп. дело № 20158560403466 на ЧСИ Б.следва
да се приеме датата на първото и единствено извършено изпълнително действие по
делото, а именно на 05.01.2016 г., вследствие на което към 05.01.2018 г. е настъпила
т. нар. „перемпция“ на делото и същото е следвало да бъде прекратено на основание
чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК поради липса на изпълнителни действия или молба от
взискателя за такива. В таз ивръзка, жалбоподателката счита, че така към
05.01.2019 г. - три години след последното надлежно извършено изпълнително действие,
вземането е било погасено по давност, като в конкретния случай счита, че приложение
следва да намери специалната тригодишна давност за периодични вземания, каквото
е процесното вземане. В тази връзка поддържа, че действията, извършени след
датата на перемпцията като такива, които не прекъсват погасителната давност се
явяват ирелевантни по отношение на настоящото производство, съгласно ТР №
2/2013 г. на OCГТК на ВКС.
Поради
изложеното моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск. Претендира разноски
пред двете инстанции.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не е депозирала отговор на въззивната жалба в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК. В депозирана молба на 15.02.2021 г. моли съда да постанови
съдебен акт, с който да остави без уважение въззивната жалба, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като обсъди по
реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за удтановено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка, въззивната инстанция намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
По
отношение на правилността му, по наведените от въззивника доводи за
неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав намира следното:
С
оглед фактическите твърдения в исковата молба, доколкото се сочи недължимост на
вземането на основание изтекла погасителна давност, съдът приема, че е сезиран с
иск с правно основание чл. 439 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
По
делото е безспорно, че с изпълнителен лист от 17.09.2015 г., издаден въз основа
за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18361/2015 г. по описа на СРС,
24 състав, длъжникът К.Ц.Г. е осъдена да заплати в полза на кредитора „Т.С.“ ЕАД
сумите от 3033,70 лева за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2012г.
до 30.04.2014г., ведно със законна лихва за периода от 02.04.2015г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 485,21 лева за периода от
30.06.2012г. до 21.03.2015г., както и 423,54 лева - разноски по делото.
Няма
спор между страните също така, че на 04.12.2015 г. по подадена молба от
взискателя „Т.С.“ ЕАД въз основа на посочения изпълнителен лист е било
образувано изп. дело № 20158560403466 по описа на ЧСИ Б.Б..
Спорен
е въпросът налице ли е недължимост на вземанията по изпълнителния лист поради
изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Въззивният
съд намира, че в конкретния случай вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист са за неплатена стойност на ползвана
топлоенергия, респ. по договор с периодично изпълнение и следователно същите са
периодични вземания, поради което са скрепени с кратката 3-годишна погасителна
давност. Това е така, тъй като се касае за трайно и периодично изпълнение на
задължение по договор за доставяне на топлинна енергия. Задълженията са
еднородни и повтарящи се през определен период от време и неотносимо в случая е
обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен /в този см. ТР№
3/2012 г. на ОСГК на ВКС/, поради което приложима за процесните вземания за
главница и лихва е 3-годишната погасителна давност.
Погасителната
давност на вземания, възникнали въз основа на договори с периодично изпълнение,
може да бъде с по-дългия 5 годишен срок само в хипотезата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД – ако вземането бъде установено със съдебно решение. Тогава започва да тече
нова давност и тя е петгодишна, като за нейното прекъсване е необходимо да се
предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.
"в" ЗЗД. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е императивна
материално-правна норма и за нейното приложение съдът следи служебно,
независимо дали е въведена като оплакване във въззивна жалба.
Настоящият
състав счита, че заповедта по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК и изпълнителният лист
нямат последиците на съдебно решение за установяване съществуване на вземането на
кредитора по см. на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В тази връзка, въззивният съд намира,
че неправилно е било прието от първоинстанционния съд, че по отношение на процесните
вземания, за които е налице издадена заповед за изпълнение, която е влязла в
сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК, следва да намери приложение нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно
която вземанията се погасяват с петгодишна давност. Въззивната инстанция
намира, че подаването на молбата за изпълнителен лист не води до промяна на
давностния срок, с който се погасява задължението, за което тези съдебни актове
са издадени - срокът на новата погасителна давност съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането, предмет на това производство по чл. 410 ГПК, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение, както неправилно е
било прието от първоинстанционния съд. Това е така, защото изпълнителният лист,
издаден по реда на заповедното производство се издава без да се провежда исково
производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването
на вземането на кредитора. Със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се
разпорежда да се плати и се издава изпълнителен лист на посочено от заявителя
основание, поради което не се променя характерът на задължението. Издаденият
изпълнителен лист в тази хипотеза няма последиците на съдебно решение за
установяване на съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД. Срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния
срок за погасяване на вземането, а както вече беше изложено, в случая тя е
кратката тригодишна погасителна давност.
Погасителната
давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114
от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД
давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Спорно
по делото е към кой момент е приложима разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД и изтекла ли е погасителната давност по отношение на претендираните от
ответника вземания предвид данните за извършени действия по изпълнението.
Погасителната
давност се прекъсва на основание чл. 116, б.“в“ ЗЗД с предприемането на
изпълнителните действия, като в хода на принудителното изпълнение давността се
прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането
на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и
изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез
налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис,
оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта
или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само
до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова
погасителна давност. Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната
давност - образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на поканата
за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника,
набавяне на документи и книжа, назначаване на експертиза за определяне
непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение - в този см. т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ВКС.
В
настоящия случай, въззивният съд намира, че погасителната давност, предвидена в
чл. 111, б. „в“ ЗЗД за процесните вземания е започнала да тече считано от влизането
в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В
конкретния случай, поради невъзможност да се установи точната дата, на която е
влязла в сила заповедта за изпълнение срещу ищците, следва да се приеме, че
най-късно това е станало на 16.09.2015 г. – денят, предхождащ издаването на
изпълнителния лист по влязлата в сила заповед за изпълнение. Изпълнителното
дело е образувано по молба на взискателя на 04.12.2015 г.
Въззивният
съд намира, че именно от влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК – на 16.09.2015 г. е започнала да тече тригодишната погасителна давност на
основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Съдът намира, че неправилно е било прието от
първоинстанционния съд, че давността е била прекъсната с подаването на молба от
ответника за образуване на изп. дело № 20158560403466 по описа на ЧСИ Б.Б. на 04.12.2015
г. и че считано от тази дата за процесните вземания е започнала да тече нова
давност. Както вече бе изложеното от въззивната инстанция, съгласно приетото в т.
10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, изпращането на покана за добровобно изпълнение и др. не са
изпълнителни действия, които водят до прекъсване на погасителната давност, поради
което настоящият състав приема, че погасителната давност за процесното вземане не
е била прекъсната на 04.12.2015 г. – с подаването на молба за образуването на
изпълнителното дело.
От
приложеното копие от изп. дело № 20158560403466 на ЧСИ Б.е видно, че по банкова
сметка *** К.Г. в „Юробанк България“ АД е наложен запор на 07.01.2016 г., което
въззивният съд намира, че по силата на указанията в цитираното по-горе
тълкувателно решение представлява годно изпълнително действие, което прекъсва
давността и считано от извършването му е започнала да тече нова погасителна
давност за вземането на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
По
отношение на наличието на предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. Следователно, за да се прекрати изпълнителното
производство по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следва в
продължение на две години, взискателят по изпълнителното дело да е бездействал,
като от момента на прекратяването на изпълнителното дело започва да тече нова
давност.
По
делото се установи, че последното предприето изпълнително действие е налагането
на запор върху банкова сметка *** К.Г. в „Юробанк България“ АД на 07.01.2016 г.,
от което следва, че считано от тази дата е започнала да тече нова давност за
процесните вземания. Въззивният съд намира, че доколкото съгласно цитираното
тълкувателно решение давността се прекъсва - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ, а по делото няма данни да са били извършвани други такива
действия, водещи до прекъсване на погасителната давност, то следва да се
приеме, че към 07.01.2018 г. е настъпила „перемпция“ на делото, поради което и
са налице основания за прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК
поради липса на изпълнителни действия или молба от взискателя за такива.
В
тази връзка, настоящият състав намира за неправилни изводите на първоинстанционния
съд, че по процесното изп. дело № 20158560403466 не е налице хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, поради
приетото от СРС, че съобщението на ЧСИ от дата 07.12.2017 г., с което е
насрочен опис на движимите вещи, находящи се на адреса на длъжника за
15.03.2018 г. е действие, с което е прекъснато теченето на погасителната
давност. Съгласно приетото в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл.330, ал.1,
б.”д” ГПК отм./, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. В такива случаи, новата погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Тълкувайки разпоредбата на чл. 116, б.”в” ЗЗД, с посоченото ТР, ОСГТК
на ВКС е приел, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за
вземането са: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. В тази връзка въззивният съд намира, че
изпратеното до длъжника съобщение на ЧСИ от 07.12.2017 г., с което е насрочен
опис на движимите вещи, находящи се на адреса на длъжника за 15.03.2018 г., не
представлява действие по изпълнението, което да води до прекъсване на давността,
защото такова е фактическото извършване на описа и оценка на имуществото на
длъжника, а не уведомяването на същия, че такова ще бъде извършено. В този
смисъл, съгласно приетите постановки в ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, изрично е направено разграничение между насрочване и
извършване на опис на движими вещи, като в т. 10 сред прекъсващите давността изпълнителни
действия в рамките на определен изпълнителен способ е посочено извършването на опис и оценка на вещ,
като не е предвидено - насрочване на
опис и оценка на движима вещ, така както е предвидено по отношение на проданта
- насрочването и извършването на продан.
Следователно,
настоящият състав намира, че доколкото съобщението от 07.12.2017 г. за
насрочване на опис на движими вещи за датата 15.03.2018 г. не представлява
действие, спиращо теченето на погасителната давност и доколкото по изп. дело №
20158560403466 на ЧСИ Б.не са налице данни, а и доказателства за това, че взискателят
е заплатил за извършването на въпросния опис, насрочен за 15.03.2018 г., както
и че на тази дата описът се е състоял са налага извод, че последното валидно
извършено изпълнително действие е налагането на запор върху банковата сметка на
ищцата в „Юробанк България“ АД на 07.01.2016 г., поради което и поради
непредприемането на други изпълнителни действия, прекъсващи давността, следва,
че считано на 07.01.2018 г. е настъпило прекратяване на делото на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона. Извършването на изпълнителни действия
по прекратено поради перемция, но фактически висящо изпълнително дело се
приравнява на искане за образуване на ново изпълнително дело и предприемане на
действия по това дело /в този см. Решение № 37/2021 г. по гр.д. № 7047/2020 г.
на ВКС, IV г.о./. Следователно,
действията извършени след датата на перемпцията не са валидни изпълнителни
действия, които могат да прекъснат давността, доколкото са предприети след
настъпилата законова перемция на изпълнителното производство, съгласно мотивите
на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които
новата давност започва да тече от последното по време валидно изпълнително
действие.
Във
връзка с изложените правни изводи и доколкото се установи, че последното извършено
изпълнително действие по изпълнителното дело е на 07.01.2016 г., въззивният съд
приема че считано към 07.01.2019 г. - три години след последното надлежно
извършено изпълнително действие, вземането за главницата и лихвите по издадения
изпълнителен лист е погасено по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като
лихвите и разноските по изпълнителния лист са погасени по давност на основание
чл. 119 ЗЗД и съгласно даденото разрешение в т. 10в от ТР № 4/2013 г. на ВКС.
Поради
изложеното, въззивната инстанция намира, че предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване недължимост на вземането по издадения изпълнителен лист от
17.09.2015г. по гр.д. №18361/2015г. на СРС, 24 с-в поради изтекла погасителна
давност се явява основателен и следва да се уважи.
По
изложените съображения и предвид липсата на съвпадане на крайните изводи на
настоящата съдебна инстанция, с тези на първоинстанционния съд относно крайния
изход на спора, решението следва да бъде отменено изцяло като неправилно, а
предявените от ищцата искове следва да бъдат уважени като основателни.
По разноските:
Предвид
крайния изход на спора решението на СРС следа да бъде отменено и в частта, с
която на основание чл. 78, ал. 3 във вр.
ал. 8 ГПК на ищеца са били възложени в тежест разноски в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение пред СРС, като ответникът „Т.С.“ ЕАД следва бъде
осъден да заплати на ищцата разноски по делото пред двете инстанцци. От
процесуалния представител на въззиваемата страна е направено възражение за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна, респ.
от въззивницата по делото, което съдът намира за основателно, предвид липсата
на фактическа и/или правна сложност на делото, поради което същото следва да се
намали до минималния размер от 360 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази
връзка, в първоинстанционното опроизводство, ответникът следва да заплати на
ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в общ размер от 517,70
лв., от които 360 лв. – адвокатско възнаграждение и 157,70 лв. – държавна
такса. Във въззивното производство въззиваемата страна следва да заплати на
въззивницата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в общ размер на 440 лв.,
от които 360 лв. /адвокатско възнаграждение/ и 80 лв. – държавна такса.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 277912 от 18.11.2019
г. постановено по гр. д. № 12222/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 40 с-в, с което е
ОТХВЪРЛЕН предявения от К.Ц.Г., ЕГН ********** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземането в размер на 3033,70 лева -
главница за ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г.,
за което вземане е издаден изпълнителен лист от 17.09.2015г. по гр.д. №18361/2015г.
по описа на СРС, 24 състав, въз основа на който е образувано изп. дело
№20158560403466 по описа на ЧСИ Б.Б., поради изтекла погасителна давност и в
частта, с която на основание чл.78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК ищцата К.Ц.Г.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 100 лева - разноски
по делото и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, във вр. чл. 124,ал.1 ГПК, че К.Ц.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. М.П. не
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата в
размер на 3033,70 лева - главница за ползвана топлинна енергия за периода от
01.05.2012г. до 30.04.2014г., ведно със законна лихва от 02.04.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането, лхва в размер на 485,21 лв. – за периода
от 30.06.2012 г. до 21.03.2015 г. и сумата от 423,54 лв. – съдебни разноски, за
което вземане е издаден изпълнителен лист от 17.09.2015г. по гр.д. № 18361/2015г.
по описа на СРС, 24 състав, въз основа на който е образувано изп. дело
№20158560403466 по описа на ЧСИ Б.Б. поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на К.Ц.Г., ЕГН **********, с
адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 517,70 лева – разноски в
първоинстанционното производство пред СРС, както и сумата от 440 лева – разноски във въззивното
производство пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, по аргумент от чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.