РЕШЕНИЕ №____________
гр. Сливен, 08.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на осми
май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,
при секретаря ПЕНКА СПАСОВА, като
разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 37 по описа на съда за 2018г., за
да се произнесе съобрази следното:
Предмет на делото са предявените
от Е.И.Т. против Прокуратурата на Република България искове с правно основание
по чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗОДОВ, във връзка с чл.7 от Конституцията на
Република България и чл.13 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи (КЗПЧОС) за заплащане сумата от 27 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди и 3872.59лв. имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано
от датата на
увреждането - 20.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира деловодни разноски. Обстоятелствата, на които се основават
предявените искове са следните:
По повод възникнал на 01.12.2012 г. инцидент
при извършване на маневра с лек автомобил с ДК№ СН ****КА, при който е била
нанесена щета на лекотоварен автомобил с ДК № 1747КА, собственост на Т.А.Г.,***
образувала против ищцата досъдебно производство № 2269/2012 г.на РУ
„Полиция" - Сливен с обвинение по чл.216, ал.1 от НК.
На
26.08.2013г. било връчено постановление за прекратяване на ДП с мотив, че
деянието е несъставомерно по чл.216, ал.1 от НК, а е
такова по чл.342,ал.3,б."а" от НК. Поради обжалване на
постановлението от собственичката на увредения автомобил Районният съд - Сливен
отменил постановлението за прекратяване и е върнал делото на РП - Сливен.Това
определение на съда е било потвърдено от Окръжен съд - Сливен. След извършеното
доразследване, на 19.03.2014 г. на ищцата е било предявено ново обвинение по
чл.216,а л.1 от НК, както и допълнително обвинение по чл. 325, ал.1 от НК.
На
08.09.2014 г. РП - Сливен внесла в Районен съд Сливен обвинителен акт, с който
ищцата е била обвинена за извършване на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, по
който било образувано НОХД № 1395/2014 г. След провеждането на множество
открити съдебни заседания, назначаването на няколко експертизи, с присъда,
постановена на 27.01.2016 г., ищцата била призната за виновна в извършването на
престъпление по чл.216, ал.1 от НК и й е било наложено наказание „пробация" със следните пробационни
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и със
задължението за явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично" и „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 месеца. Със същата
присъда била осъдена да заплати направените разноски за експертиза в размер на
1 500 лв. по сметката на ОД на МВР-Сливен, както и сумата 2 652.96лв. по
сметката на СРС. По въззивна жалба присъдата на Сливенския районен съд била
потвърдена с решение по ВНОХД № 156/2016г. на Сливенския окръжен съд.
По молба за
възобновяване на наказателното производство, с Решение № 44 от 20.04.2017г. по
ВНОХД№ 18/2017г. Апелативен съд Бургас възобновил производството по ВНОХД №
152/2016 г. на СлОС, отменил постановеното решение по това дело и признал
ищцата за невиновна, като я оправдал по предявеното обвинение по чл.216, ал.1
от НК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
предявените искове са оспорени като неоснователни и недоказани с възражения по
чл. чл. 4, 5 ЗОДОВ, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ – по чл. 52 от ЗЗД относно
размера на евентуално дължимото обезщетение за вреди и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Посочено е, че се касае
за образувано досъдебно производство по реда на чл.212, ал.2 от НПК, в която
хипотеза прокуратурата се уведомява. Не е отбелязано, че след провеждане на
пълно и обективно разследване, в хода на което не е била ангажирана
наказателната отговорност на ищцата, наблюдаващият прокурор е приключил
досъдебното производство с акт преповторен дори и по-накратко от последно
произнеслия се АС - Бургас. Дори и ищцата реално да е изпитвала твърдения от
нея в този период стрес, той няма как да е породен от факта на разпита й в
качеството на свидетел - напълно
задължително действие по разследването предвид извършеното от нея деяние. При
описване хронологията и разрастване на твърдените преживени страдания също е
пропуснат моментът на произнасяне на два съдебни състава, с които е отменено
постановлението на прокуратурата за прекратяване на досъдебното производство и
са дадени задължителни указания по приложение на закона за преценка деянието на
ищцата за съставомерност по чл.216, ал.1, чл.323,
ал.1 и чл. 325, ал.1 от НК. В тази връзка се изтъква, че съществен принос за
настъпването на вреди следва от постановената и влязла в сила присъда на съда,
отменена след възобновяване на наказателното производство. Вместо това в
исковата молба се акцентира на прекратяването на производството от органите на
ПРБ, както и посочените от прокуратурата и възприети от съда многобройни и
смекчаващи обстоятелства при пледиране за налагане на минимално предвиденото от
закона наказание. Не на последно по значение място е и несподеленото в исковата
молба, но направено както пред ОС - Сливен, така и пред АС - Бургас искане на
защитата на подс. Т. за преквалификация на деянието й
по чл.216, ал.4, вр. с ал.1 от НК и реализирането по
този начин на наказателната й отговорност по реда на чл.78а от НК, което на
практика представлява съществена индиция за призната
вина, а съгласно ЗОДОВ и обстоятелство по чл.5 – за съпричиняване от страна на
ищцата за настъпилия вредоносен резултат
В исковата молба е въведено
твърдението и за претърпени неимуществени вреди от изпълнение на наложеното от
съда наказание „Пробация". Дори такива вреди в
действителност да са търпени, те не са в пряка причинно-следствена връзка с
действия на ПРБ, а произтичат от влязла в сила присъда. При такъв юридически
факт е налице задължение на ПРБ да приведе присъдата в изпълнение. Безспорно е,
че за условията в пробационните служби ПРБ не е
пасивно материално-правно легитимирана.
Твърди се, че ПРБ не е
оповестявала публично воденото срещу ищцата Т. наказателно производство или
тези по взетата й най-лека по вид мярка за неотклонение, невъзпрепятстваща
изпълнението както на семейните й, така и на служебните й задължения.
Алтернативно, ако се приеме, че
са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ПРБ, то
претендираните неимуществени вреди са в изключително завишен размер.
Макар ищцата да не е въвела с
исковата молба твърдение за продължителност на делото в досъдебната и съдебната
му фаза, като ПРБ отговаря само за първата, то обстоятелствата, които следва да
се отчетат за намаляване размера на обезщетението са и тези, че от датата на
привличане на ищцата към наказателна отговорност: 19.03.2014 г. до
първоначалното й предаване на съд са изминали 12 дни, а наказателното
производство в цялост е продължило в разумен срок по смисъла на чл.6, §1 и
чл.13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По
отношение на претендираните имуществени щети, определени от ищцата в размер на
3 872.59 лева, представляващи сбора от заплатени суми по водени срещу нея от
ЧСИ М.М. изпълнителни дела, в т.ч. и таксите на
последната и направените разходи за адвокат, следва конкретно за сумата от 2
397.59 лева изплатени към ЧСИ М. да се посочи, че същата произтича от факта на
осъдителната присъда. Събирането на сумата, начинът за това, начисляването на
такси и изобщо плащането е извън действията по закон на ПРБ, а претендирани по този начин вреди към ПРБ са лишени от
правна логика, предвид липсата на пряка причинно-следствена връзка. За остатъка
от сумата, а именно: 1 475 лева, твърдени като направени разходи за адвокат,
следва да бъде представен съгласно т.1 от TP № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС
договор за правна помощ и доказателства за направеното плащане.
В с.з. ищцата не се явява. Явява
се представител по пълномощие – адв. Ел. Х., която от името на доверителката си
поддържа предявените искове с оглед на посочените в исковата молба факти и
основания. В представена по същество писмена защита се изтъква, че
отговорността на държавата е безвиновна и тя се
представлява в производството по предявените искове на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ЗОДОВ от правозащитните органи, като нейни субституенти.
Независимо от конкретните действия от прокуратурата, отменената след влизане в
сила присъда на съда е постановена с оглед поддържаното до последно от ПРБ
обвинение в извършване на престъпление от общ характер, като следва да отговаря
и за вредите, в следствие изтърпяването на наложено наказание. Предявеният
размер от 27 000 лв. съответства на негативните психически преживявания на
ищцата, които следва да се преценяват с оглед на нейната личност, като в
продължение на почти пет години се е чувствала унизена от положението си на
обвиняема и подсъдима, като чувството на срам е обусловено от положението което
имала като професионалист в обществото. В личен план е преживяла депресия,
което се отразило негативно и на личния й живот и този на нейните близки.
Особено разстроена била и от факта на изтърпяване на наказанието, като редовно
посещавала пробационен служител заедно с други
„хулигани“. Доказани са разходите, които е направила за адвокатска защита –
1 475 лв. с оглед договорите за правна помощ – приложени в наказателното
дело, като другите имуществени вреди – 668.66 лв., представляваща разликата между
платеното от нея по и.д. № 505/2016г. и върнатата от съда сума в размер на
2 652.96 лв.. По второто изпълнително дело, образувано от пострадалата Г.ищцата
заплатила сумата 1 728.93 лв. за разноски на тази свидетелка, като съдът
отказал издаването на изпълнителен лист. Поддържа се, че тези вреди се дължат
изцяло на осъждането на ищцата по наказателното дело, като причина за
образуването му е ПРБ.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата оспорва основателността на предявените искове
поради липсата на доказателства, като счита, че следва да бъдат отхвърлени и
поддържа евентуално възражение за несправедливо завишаване в исковата молба на претендирания размер на причинените вреди. В писмено
становище по същество поддържа възражението за неоснователност на предявения
иск за имуществени вреди под формата на деловодни разноски за защита в
наказателното производство, поради репарирането им с окончателния съдебен акт
за потвърждаване на оправдателната присъда. Оспорва причинно-следствената
връзка между воденото наказателно производство и влошаването на здравословното
състояние на ищеца..
Въз
основа на събраните по делото доказателства, относими към релевантните за спора
факти и обстоятелства се установява следната фактическа обстановка:
Съгласно докладна записка от
01.12.2012г. възникнал инцидент с участието на автомобил с ДК№ СН ****КА –
управляван от ищцата, като съгласно изявление на последната при извършената
проверка от полицай в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна
полиция“, при РУ „Полиция“ – Сливен, Е.Т. умишлено нанесла щета на лек
автомобил с ДК № 1747КА, собственост на Т.А.Г..
Видно от материалите по ДП
2269/2012г., пор. № 2084/2012г. на РУП – Сливен, преди възникналия инцидент е
била извършена проверка, приключила с докладна записка, като е установено, че
по приет от Т. Г.сигнал на 29.11.2012г., от г. Сливен, ул. „Софроний Врачански“
за отправени обидни думи и заплаха за саморазправа от страна на съседката й –
ищцата Е.И.Т., са били отправени предупреждения и към двете - да не влизат в
разпра една с друга, като на Е.Т. било разяснено, че с оглед ЗДвП и Наредба за
обществения ред на общ. Сливен относно организация на транспортоно
обслужване и безопасността на движението, следва да премахне поставени от нея
табели „Не паркирайте наглеци! Изпускам, режа гуми. Потрошавам целия автомобил. Плащам щетите по данъчна
оценка.“
На 01.12.2012г. е бил приет
сигнал, че на същата улица ищцата умишлено – с притежавания от нея лекотоварен
автомобил „Тойота“ е ударила лек автомобил, собственост на св. Т. Г..
Към конфликта има отношение писмо
– изпратено от ищцата, публикувано като статия със заглавие „Гневът на една сливналийка“, от 28.11.2012г. на интернет страница „Sliveninfo“ и интернет издание „Седмица –
Сливен“, в която е посочила, че е поръчала табелите с посочените по-горе
надписи, водена недоволство срещу паркирането на автомобили от живущите в
новопостроените на същата улица кооперации.
Във връзка с така възникналия
инцидент, Районната прокуратура - Сливен образувала досъдебно производство №
2269/2012 г.на РУ „Полиция" - Сливен срещу неизвестен извършител, за това
че на 01.12.2012г. повредил чужди движими вещи, собственост на Т.А.Г.,
престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
След извършените действия по
разследване, на ищцата било връчено постановление от 26.08.2013г. за
прекратяване на ДП с мотив, че деянието е несъставомерно
по чл.216, ал.1 от НК, като макар формално да осъществява признаците на състава
на престъпление по чл.342,ал.3,б."а" от НК, деянието не е
престъпление, поради това, че
причинените имуществени вреди не са на значителна стойност.
Поради обжалване на
постановлението от собственичката на увредения автомобил Районният съд - Сливен
с определение от 24.09.2013г. по ч.н.д. № 1597/2013г. е отменил постановлението
за прекратяване и е върнал делото на РП – Сливен, което определение е
потвърдено от Окръжен съд – Сливен определение от 21.10.2013г., с оглед
обстоятелството, че е извън компетентността на РП – Сливен за преценява наличето на престъпление по чл. 342 НК, което съгласно чл.
35, ал. 2 НПК изрично е от компетентността на окръжния съд, респективно –
окръжна прокуратура.
След извършеното доразследване, с
постановление от 06.03.2014г. на ОП – Сливен, е преценено, че деянието не
представлява престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „а“ вр.
ал. 1 НК по обективни признаци, тъй като с оглед размера на причинените вреди –
1 459 лв., те не са на значителна стойност – не надхвърлят сумата от
4 060 лв. `съгласно изрично посочена съдебна практика), като делото е
върнато на РП – Сливен, с оглед чл. 216, ал. 1, чл. 323 и чл. 325 от НК.
С постановление от 12.03.2014г.
на разследващ полицай от РУПолиция – Сливен, за първи
път ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 216, ал. 1 и чл.
325, ал. 1 НК.
РУП – Сливен е предала
материалите по досъдебното производство с мнение от 27.03.2014г. за предаване
на обвиняемата Е.И.Т. на съда за престъпление по чл. 216, ал. 1 и чл. 325, ал.
1 НК.
На 01.04.2014г. РП – Сливен е
внесла пред РС – Сливен обвинителен акт, с който ищцата е била обвинена за
това, че на 01.2.2012г. в Сливен, повредила противозаконно чужда движима вещ –
автомобил, марка „Мерцедес Смарт“, собственост на Т.А. Г., като щетите са на стойност
1 459.60 лв., с което извършила престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, както и
за това, че на същата дата извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи неуважение към обществото, представляващо престъпление
по чл. 325, ал. 1 НК. По така внесения обвинителен акт е било образувано НОХД №
549/2014г. на РС – Сливен, което е прекратено с протоколно определение от
19.05.2014г., поради съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 246,
ал. 1 НПК, като относно престъплението по чл. 325, ал. 1 НК липсва описание на
деянието, като изнесеното в обстоятелствената част относно обиди от страна на
обвиняемата към св. Т. Г.представлява престъпление, което се преследва по тъжба
на пострадалата.
След извършени действия по
допълнително разследване, на 08.09.2014 г. РП - Сливен внесла в Районен съд
Сливен обвинителен акт, с който на ищцата е повдигнато обвинена за извършване
на престъпление по чл.216,ал.1 от НК, по който било образувано НОХД № 1395/2014
г.
След провеждането на 13 открити
съдебни заседания, първото от които на 15.10.2014г. и назначаването на няколко
експертизи, с присъда, постановена на 27.01.2016 г., ищцата била призната за
виновна в извършването на престъпление по чл.216,ал.1 от НК и й е било наложено
наказание „пробация" със „задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и със задължението за явяване
и подписване пред пробационен служител два пъти
седмично" и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от 6 месеца. Със същата присъда била осъдена да заплати
направените разноски за експертиза в размер на 1 500 лв. по сметката на ОД на
МВР-Сливен, както и сумата 2 652.96лв. по сметката на СРС.
По въззивна жалба на ищцата, присъдата
на Сливенския районен съд била потвърдена с решение по ВНОХД № 156/2016г. на
Сливенския окръжен съд.
По молба за възобновяване на
наказателното производство, с Решение № 44 от 20.04.2017г. по ВНОХД№ 18/2017г.
Апелативен съд Бургас възобновил производството по ВНОХД № 152/2016 г. на СлОС,
отменил постановеното решение по това дело и признал ищцата за невиновна, като
я оправдал по предявеното обвинение по чл.216,ал.1 от НК. В мотивите към
решението на Апелативен съд – Бургас е прието, че на 01.2.2012г. Е.Т. е
повредила противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил „Мерцедес Смарт“, с рег. № СН **** КА, при извършена маневра със
собствения й автомобил „Тойота“ с ДК № СН 5178КК“, при което нанесла вреди в
размер на 906 лв. Този размер на вредите е под минималния размер от 14
минимални работни заплати – 290 лв. към момента на деянието, установен с ТР
1/1998г. С поведението на Е.Т., частично са налице признаци за извършено
престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, като от субективна страна е налице
евентуален умисъл по чл. 11, ал. 1 НК, с оглед на което извършеното
представлява административно нарушение по ЗДвП и по реда на ЗАНН, но не
представлява престъпление.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява, че ищцата била в стрес след 01.12.2012г.,
придружен с главоболие, тъй като дълго чакала дали ще й бъде повдигнато
обвинение. Това й пречело да си изпълнява ежедневните домакински задължения и
да полага грижи за детето си, което наложило помощта на близките й. Ищцата била
психически срината от унижението, че е обвинена в извършване на престъпление,
затворила се емоционално в себе си и трудно понасяла напрежението свързано с
провежданите съдебни заседания. Постоянно плачела, била разстроена и звъняла
една седмица преди заседанието на упълномощения от нея адв.
Ем. М.да търси успокоение. Била лабилна и отдавала прекалено голямо значение на
воденото срещу нея наказателно производство. Състоянието й се влошило
съществено след внезапната смърт на баща й – настъпила на 30.04.2016г., като
ищцата преживявала тежко, че той не е дочакала оправдателната присъда. Не
можела да спи, което не позволявало да изпълнява пълноценно работата си. От
2002г. – 2003г. работила в „Миролио“ като сътрудник на единия от изпълнителните
директори там и почти всеки ден извършвала преводи на документи във връзка с
дейността на фирмата. От 2007 год. започнала работа при св. М. Т.като преводач,
като преустановила работата си в „Миролио“ и Отговаряла на всички изисквания на
външно министерство за регистрация на преводи и до ден днешен работи при
свидетелката, която я определя като много добър преводач, като в дадени области много добре познавала терминологията
в двата езика – български и английски и някои клиенти държали точно тя да
извършва преводите. Била е акуратна, но от края на 2012 год. в продължение на 3
- 4 години отказвала да работи по всякакъв начин. Четяла, но не можела да
осмисли текста, което затруднявало превода, поради което отказвала всякакви
контакт и нямала желание да общува с колеги и приятели, срамувала се. Затворила
се в себе си и това продължило много дълго време. От 2016 год., започнала да
посещава терапия в София и в средата на 2016 год. – лятото, успяла да влезе в
кондиция и от тогава работи успешно.
Горното се установява от анализа
на показанията на разпитаните по искане на ищцата свидетели – св. М. Т., която
е майка на ищцата и чиито показания съдът прецени с оглед потвърждаването им от
другите двама свидетели – св. Ем. М.и св. М. Т.. Съгласно представено с исковата
молба удостоверение, издадено от д-р. Р. Петрова - психиатър, ищцата е диагностицирана с „разстройство в адаптацията“ следващо от дистреса от 2014г. по повод на воденото наказателно
производство, за което е проведено медикаментозно лечение, като към м. април
2017г. оплакванията са отшумели. Видно от удостоверение, издадено на
05.10.2017г. от консултативен кабинет при Център за психосоциална
подкрепа – гр. София, ищцата е била в процес на психологическо консултиране в
периода от 17.02.2016 – 25.05.2016г. Във
връзка с обстоятелството, че ищцата дълбоко и отрицателно е преживявала
воденото наказателно производство, съдът отчете и показанията на св. Т. Г. –
посочена от Прокуратурата на РБ.
Същевременно от показанията на
св. Т. Г. се установява, че ищцата преди инцидента от 01.12.2012г. е
предизвиквала конфликти със съседите си по повод на претенциите й като
данъкоплатец, да може да паркира безпрепятствено автомобила си. Във връзка с
пререканията, които я влязла за това са съставени протоколи за предупреждение
да не влиза в разпра, като видно от изнесените от нея самата данни с публикации
в електронните медии, е отправяла за
увреждане на имуществото на съседи, като поставяла изработени по нейна поръчка
табели.
Във връзка с отменената с
решението от 20.04.2017г. по НВОХД № 18/2017г. на Апелативен съд – Бургас след
възобновяване на наказателното производство по искане на основание чл. 422, ал.
1, т. 5 НПК присъда по НОХД №
1396/2014г. на РС - Сливен, с исковата молба е представено удостоверение, от което
е видно, че от 20.07.2012г. до 20.01.2017г. е изтърпявала наказание пробация.
Видно от материалите по
наказателното за защита в наказателното производство е заплатила възнаграждение
от 1 475 лв.
По и.д. № 505/2016г. на ЧСИ М. М.,
ищцата изплатила на 03.10.2016г. доброволно сумата 3 321.62 лв.,
представляваща дължима по НОХД 1395/2014г. д.т. 2 657.96 лв. и разноски по
изпълнителното дело, като й е върната сумата от 2 652.96 лв . Изплатила също – на 13.10.2016г. сумата 1 728.39
лв. в полза на св. Т. Г.като взискател по и..д. №
523/2016г. по описа на ЧСИ М. М., представляваща деловодни разноски в полза на
свидетелката държавна такса по изпълнителното дело.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна се налага извода, че предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3
и т. 4 от ЗОДОВ е основателен частично – до размера от 4 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди и частично в размер на 2 143.66 лв.,
представляващи – имуществени вреди –
заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното дело и такси по
изпълнително дело № 505/2016г.
Предявения иск се квалифицира като такъв по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в
сега действащата му редакция.
Специалният характер на така предявеният иск не изключва изискването на
института на деликтната отговорност от общото
гражданско законодателство, а именно и в съответствие с доказателствената
тежест ищецът да докаже по надлежния ред всички предпоставки – настъпването на
вреди като пряка и непосредствена последица от незаконните актове на държавата
в лицето на ответниците като нейни органи.
Незаконността на действията на държавните правозащитни органи е
установена с факта на постановената оправдателна присъда, което изпълва доказателствената тежест на ищеца относно тази
предпоставка.
В изпълнение на доказателствената тежест на ищцата
по делото се представиха достатъчно доказателства обосноваващи извод, че е
претърпяла неимуществени вреди.
По въпроса относно справедливия размер е налице задължителна практика-
т. 4 на ППВС № 4/1968 г., в която е прието, че размера на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и
даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС:
Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Олга Керелска; решение № 377 от
22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; решение № 832 от 10.12.2010
г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; решение № 302 от 4.10.2011 г. по гр.
д. № 78/2011 г. на III г. о. В тях е прието е, че съгласно трайно установената
практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики –характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
Несъмнено се установи по делото, че ищцата е претърпял в личен
емоционален план негативни преживявания - умерено разстройство на емоциите и
депресивни епизоди, тревожност, раздразнителност. Претърпяла е, унижение,
притеснение, загуба на самочувствие, близки, приятели, колеги, от момента на
повдигане на обвинението за извършено престъпление до отмяната на влязлата в
сила осъдителна присъда и оправдаването й за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.
По делото няма данни за пряка причинно-следствена връзка между воденото
наказателно-производство и преустановяване кариерата на ищцата като преводач,
като от данните от свидетелските показания се установява, че сама е взела
решение в тази насока. Установеното посредством представеното медицинско
удостоверение – „разстройство в адаптацията“ само по себе си не води до извод
за нарушаване на когнитивните й способности за възприятие, памет, мислене и
вземане на решение. Установи се, че се е сринала – схванато като непълноценна
изява на нейната личност, отдръпнала се от социалния си живот и контакти в
следствие на фрустрацията от повдигнатото обвинение,
но няма данни самото обвинение да е допринесло за злепоставянето й в обществото
или промяна на отношението и нагласата на приятели и колеги към нея. Не на
последно място, по време на наказателното дело е починал и нейния баща, като
преживяването на траур успоредно с психичното разстройство, съпътстващо
повдигнатото обвинение несъмнено е утежнило нейното състояние, към което,
обаче, ответникът няма съпричастност и не може да бъде ангажирана неговата
отговорност.
Установените от свидетелските показания и приложените писмени
доказателства за потърсена и ползвана психологическа подкрепа от страна на
ищцата неимуществени вреди под формата на негативни преживявания и разстройство
в адаптацията, съдът намира, че в съответствие с принципа заложен в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, предполага репарация в размер на 6 000 лв.
Този размер на обезщетение, обаче, съдът намира че следва да бъде намален с
оглед установеното по възражението на ответника поведение от страна на ищцата,
явяващо се каузален фактор за повдигането и поддържането на обвинение по чл.
216, ал. 1 НК. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на
ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик
съдията Жанета Найденова, „Държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е
причинено по изключителна вина на пострадалия - чл. 5 ЗОДВПГ. В този случай се
изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и
доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е
поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл
- обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай (чл.
5, ал. 2 ЗОДВПГ).“
Съществено значение по този въпрос има обстоятелството, че ищцата е
била оправдана, не поради липсата на доказателства за извършено деяние
противоправно деяние и вина от нейна страна, а за погрешна преценка на вината й
като такава за ангажиране на наказателната отговорност. В рамките на
наказателното дело несъмнено е било установено умишленото – във формата на
евентуален умисъл (съзнаване и допускане от нейна страна на вредоносния
резултат) и реално причиняване на щети, каквото е било и отношението й към
собственото й поведение. Ищцата е била оправдана с оглед възможността за
ангажиране на отговорността й по ЗАНН, а не поради липсата на виновно поведение
от нейна страна за причиняване на вреди върху чуждо имущество. В този смисъл,
съдът преценява съпричиняването от нейна страна на
ищцата за настъпване на вредоносния резултат от повдигане на обвинението на
1/3, с каквато част следва да се намали обезщетението, съответстващо на вида,
обема и степента на преживените от нея страдания за периода от момента на
привличането й към наказателна отговорност - 12.03.2014г. до 20.04.2017г. До
привличането й да отговаря за престъпление, действията на Прокуратурата
съответстват на типичните функции по водене и разследване и са в съответствие с
данните за извършеното деяние и и неговата противоправност.
Основателен е до посочения по-горе размер и претенцията на ищцата за
претърпени имуществени вреди с оглед заплатеното адвокатско възнаграждение и
държавните такси по изпълнението, доколкото те са непосредствена последица от
наказателното производство. Не се явява недължимо платена сумата, заплатена на
св. Т. Гагова разноски и такси, предвиди деянието на ищцата, с което е
причинила щети. Същите са последица не от повдигнато от Прокуратурата и
поддържано обвинение в престъпление, а изцяло с оглед поведението на ищцата,
поради което ответникът не отговаря за тях съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ.
Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да отговаря за
търпените след влизане в сила на присъдата вреди от изтърпяване на наказание пробация, предвид т. 8 от Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, докладчик съдията Таня
Куцарова и Лиляна Папазова. С посоченото задължително разрешение е разяснено,
че исковете за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията
лишаване от свобода и пробация, са подсъдни на
административните съдилища. Претенцията, на ищцата не е с оглед незаконните
актове по повод на изтърпяване на наказанието, а от факта на налагането му с
оглед дейността на правозащитните органи.
Неоснователно е и възражението на Прокуратурата, че не отговаря за
претърпените от ищцата вреди, предвид влязлата в сила присъда. Отговорността по
чл. 2 от ЗОДОВ, не е деликтна, а гаранционна и
доколкото за постановяването на присъдата е налице съпричастност от страна на
Прокуратурата с оглед повдигнатото и поддържано обвинение, то тя отговаря за
всички настъпили вреди в следствие на незаконното обвинение като субституент на Държавата.
Съгласно настоящата редакция на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ /ДВ бр. 43/2008 г./ при частично уважаване на иск по ЗОДОВ, ищецът не дължи държавна такса в размер на 4 % върху отхвърлената част от иска, както и направените деловодни разноски.
Водим от гореизложеното съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Е.И.Т., ЕГН **********,*** сумата 4 000 лв.
(четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди и сумата 2 143.66 лв. (две хиляди, сто четиридесет и три лева и 66 ст.),
представляващи – имуществени вреди –
заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното дело и такси по
изпълнително дело № 505/2016г., в следствие на незаконно обвинение в
извършването на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, за което е оправдана с решението
от 20.04.2017г. по НВОХД № 18/2017г. на Апелативен съд – Бургас след
възобновяване на наказателното производство по искане на основание чл. 422, ал.
1, т. 5 НПК присъда по НОХД №
1396/2014г. на РС – Сливен, заедно със законната лихва върху размера от
4 000 лв. на неимуществените и размера на имущестевине
вреди от 2 143.66 лв., считано от 20.04.2017г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.И.Т.,
ЕГН **********, против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск над посочените
по-горе размери до пълния претендиран размер от
27 000 лв. за неимуществени вреди и до 3 872.59 лв. – имуществени
вреди като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Е.И.Т., ЕГН **********,*** сумата 238.80
лв. (двеста тритедесет и осем рева и 80 ст.).,
деловодни разноски
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването и
връчването му на страните пред АпС – гр. Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: