Р Е Ш Е Н И Е
Номер 182 15.02.2022г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесети януари две хиляди двадесет и втора
година, в публично заседание, в състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА Членове: 1.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С. Х.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД №
2740 по описа за 2021 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна
жалба на Д.И.Д. *** против Решение № 34 от 26.10.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 157/2021г. по описа на Районен съд –гр.Поморие, с което е потвърдено
наказателно постановление № 251а-34 от 10.06.2021г. издадено от директора на ОД
на МВР- гр.Бургас. Не се оспорва факта, че касаторът е била без предпазна маска
на посоченото в НП дата и място при проверката от полицейски служител, но
заявява, че е била на дистанция от 4 метра от клиент в търговския обект и е
спазвала изискването за дистанция. Не носила маска, поради алергичност към синтетични
материали и се позовава на Решение на ТЕЛК от 2011г., с което на касатора е
призната трета група инвалидност и 50% намалена работоспособност. Актосъставителят
Трайчо Николов бил доведен от друг служител на полицията, с който
собственичката на недвижимия имот, нает под наем от касатора Д., имала
многогодишни спорове. Заповедта на Министъра на здравеопазването е нормативен,
а не общ административен акт, но не е породил правно действие според касатора,
защото не бил обнародван в Държавен вестник, съгласно чл.78, ал.2 от АПК.
Евентуално, ако се приеме за общ административен акт не би могло въз основа на
този акт и неговите разпоредби да се ангажира отговорността на физическото лице
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Евентуално, деянието е съставомерно по чл.209а, ал.2 от
ЗЗ, тъй като в обекта касатора представлява ЕТ „Адора-Д.Д.“. Изразява се
несъгласие с извода на наказващият орган и на съда, че случаят не е маловажен и
се иска прилагане на чл.28 от ЗАНН. Извършеното от лицето деяние не е опасно и за
неносенето на маската има извинителни причини, а именно здравословното
състояние на лицето, удостоверено с цитираното решение на ТЕЛК, в противен
случай маската би причинила по-големи вреди на здравето от пандемията, срещу
която се налага такава да бъде поставена. Иска се отмяна на решението и отмяна
на наказателното постановление. Претендират се разноските по делото пред
първата съдебна инстанция- платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ОД на МВР-гр.Бургас, редовно уведомен,
не се представлява. Не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението на съда да
бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен
съд Бургас, в настоящият състав, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по делото и съобрази разпоредбите на закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение Районен съд- гр.Поморие е потвърдил
наказателно постановление № 251а-34
от 10.06.2021г. издадено от директора на ОД на МВР гр.Бургас, с което на
основание чл.53 ЗАНН и чл.209а, ал.1 и ал.4, предл.2 от Закона за здравето
(ЗЗ), за нарушение на чл.63, ал.4 от ЗЗ, във връзка с т.I, подт.7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването.
Същото е издадено за това, че на 08.03.2021г. около 16.25 часа, Д.Д. се намирала на закрито
обществено място в гр.Поморие, ул. „Княз Борис“ № 30, в магазин за бельо, без
поставена защитна маска за лице, покриваща носа и устата, в нарушение на
въведената противоепидемична мярка в заповедта на Министъра на здравеопазването
цитирана по-горе. На физическото лице е наложена
глоба в размер на 300.00 лева. За да постанови решението, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като същите
отговорят на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е намерил, че извършеното
деяние осъществява състав на административно нарушение съгласно цитираните
норми. Обсъдил приетите по делото доказателства, включително ангажираните
свидетелски показания на полицейските служители, които били последователни и
непротиворечиви. Изтъкнал е, че мястото, където се намира лицето – търговски
обект /магазин за бельо/ е закрито обществено място, по силата на легалната
дефиниция на §1а, б. „в“ от ДР на ЗЗ, вр. с § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, като в
обекта лицето работи в качеството на продавач- консултант. Изрично са изложени
съображения за неприложимост на института по чл.28 от ЗАНН, с оглед естеството
на обекта, и фактът, че при констатиране на нарушението в магазина е имало
клиенти. Отчетено е здравословното състояние на жалбоподателя, която страда от
заболяване описано в приложения медицински документ, но това обстоятелство е
смекчаващо отговорността, а не основание за освобождаване от отговорност
въобще. Прието е, че наложеното наказание е в минималния размер именно при
отчитане на това смекчаващо обстоятелство. Съдът намерил за неоснователно и
възражението на жалбоподателя, че следва да бъде санкционирана в качеството на
едноличен търговец /ЕТ/, в което качество стопанисвала търговския обект, тъй
като задължението за носене на предпазни маски е вменено на всички субекти-
физически лица.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените
в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Постановеното решение е ПРАВИЛНО, като
настоящият касационен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд,
с които е обоснована законосъобразност на оспореното наказателно постановление.
В случаят, към датата на извършване на
административното нарушение 08.03.2021г., санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, предвижда глоба в размер от 300 лева до 1000 лева за
нарушение или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки, освен ако деянието
не съставлява престъпление. Съответно правомощия на Министъра на
здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната
или отделен регион се съдържат в нормата на чл.63, ал.4, вр. с ал.1 от ЗЗ и са обективирани от цитираната
заповед.
Противно
на изложеното от касатора, заповедта на министъра на здравеопазването съставлява
общ административен акт, съгласно чл.63, ал.11 от ЗЗ и се издава по
реда на чл.73 от АПК.
Фактът, че лицето е било без предпазна
маска за лице, покриващо носа и устата е безспорен по делото и е установен по
категоричен начин от свидетелските показания. Отношенията между собственика на
обекта и наемодател на търговеца, който го стопанисва от една страна и
цитирания в жалбата полицейски служител от друга, нямат отношение към предмета
на делото, нито могат да компрометират гласните доказателства ангажирани в
процеса, доколкото не се и твърди наличие на някакви отношения между самия касатор
и разпитаните свидетели по делото, поради което показанията им да не се
кредитират с доверие. Самият жалбоподател не оспорва извършеното нарушение от
фактическа страна, като заявява последователно, че действително е била без
предпазна маска, позовавайки се на обективираното в Решение на ТЕЛК
здравословно състояние. Последното обаче не може да удостовери твърдението й в
касационната жалба, че поставянето на такава маска би причинило много по-големи
вреди на здравето й от колкото липсата на такава маска. Това е така, защото
въведената противоепидемична мярка принципно е насочена към опазването на
здравето на всички субекти, а не само на този който я носи. Освен това
представеното като доказателство експертно решение на ТЕЛК не установява
непоносимост от носенето на подобна маска, поради алергия към материали от
които се изготвят маските, както се твърди в касационната жалба. Наред с това,
следва да се отбележи обстоятелството, че в търговската мрежа се продават
предпазни маски изработени от различни материали, поради което всяко лице може
да избере подходящият материал при евентуално наличие на алергия към конкретен
вид материя. Физическите лица не са задължени да носят маска от „синтетичен
материал“, съответно санкцията не е наложена за липса на маска от такъв
конкретен вид. Отговорността на касатора е ангажирана в качеството на физическо
лице, а за субекта на този вид нарушение фактът, че е едноличен търговец не
може да обоснове прилагане на друга правна квалификация. Задължението за носене
на предпазни маски е вменено на всички физически лица и независимо дали
нарушителят е клиент на закрития търговски обект или това е самият търговец,
продавач-консултант и т.н., за осъществяване на нарушението не се изисква наличието
на подобно качество, като част от неговия състав, респективно правна
квалификация.
При индивидуализацията на наказанието са
отчетени всички релевантни обстоятелства, включително наличните смекчаващи
отговорността, респективно наложеното наказание в минималния възможен размер е
законосъобразно.
Както е изтъкнал и предходният състав конкретното
деяние осъществяващо състав на административно
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, не следва да се квалифицира като „маловажен случай“, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В случаят, са обсъдени относимите към тази
преценка факти и обстоятелства, като естеството на обекта /магазин/, наличието
на клиенти по време на осъществената проверка, поради което липсата на
констатирани други предходни деяния не може да обоснове прилагане на чл.28 от ЗАНН. Процесният случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от други сходни деяния именно поради така описаните обстоятелства и прилагането
на този институт би било необосновано.
По изложените съображения, съдебното
решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в
сила, респективно подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде
отхвърлена.
Ответната страна не претендира разноски,
поради което не се присъждат.
Ето защо, на основание чл.221, ал.2, предл.1-во, вр. с чл.218
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 34 от 26.10.2021г., постановено по АНД № 157 по описа за 2021г. на Районен
съд –гр.Поморие.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:
1.
2.