Решение по дело №1081/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260019
Дата: 14 август 2020 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия: Георги Цвятков Митев
Дело: 20203110201081
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер               260019/14.8.2020г.                                    град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Варна, Пети наказателен състав,

на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в следния състав:

председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,

като разгледа докладваното от председателя

АНД № 1081 по описа на съда за 2020 година,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Отменя Наказателно постановление № 03-008447/20.09.2017 г., издадено от Д.Н.Д., изпълняваща длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда-гр.Варна, с което на  И. ЕООД, Булстат 148 001 134, със седалище и адрес на управление *** магазин 6, представлявано от управителя С.М.Ж. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 15 000 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.2 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.16 т.1б във връзка с чл.60 ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Осъжда Дирекция Инспекция по труда гр.Варна да заплати на И. ЕООД, Булстат 148 001 134, сумата в размер на 980 лева (деветстотин и осемдесет лева), представляваща направени в настоящото производство разноски за възнаграждение на един адвокат.

Отхвърля искането на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Да се изпратят съобщения на И. ЕООД чрез адв.С.Т. и на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвен, пред Варненски административен съд по реда на глава XII от  Административно-процесуалния кодекс.

След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да се върне на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

МОТИВИ :

Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба, предявена от И. ЕООД, представлявано от управителя си С.М.Ж. чрез пълномощника Т.Щ. Т. против наказателно постановление № 03-008447/20.09.2017 г., издадено от Д.Н.Д., изпълняваща длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.

Във въззивната жалба се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.М. Б. Р. и адв.С.Н.Т. ***, надлежно упълномощени и приети от съда. По същество адв.М.Р. счита, че наказаното дружество няма качествата на работодател и строител в настоящия случай. Твърди допуснати съществени процесуални нарушения с оглед липсата на конкретно описание в какво се изразява твърдяното от административно-наказващия орган нарушение, не са посочени кои конкретни правила за безопасна работа на височина не са били съблюдавани и кои са нарушените нормативни разпоредби. В наказателното постановление липсвали мотиви относно размера на наложената санкция и как е било индивидуализирано наказанието. От събраните гласни и писмени доказателства се установявало, че пострадалото лице е било назначено на работа по трудов договор и е работило към подизпълнителя на И. ЕООД, а именно Митко Галата ЕООД. Това дружество му е извършвало ежедневните инструктажи, свързани с мерките за безопасност и няма как в същото качество да бъде ангажирана и отговорността на И. ЕООД. Именно Митко Галата ЕООД е било санкционирано в качеството му на работодател на пострадалото лице, което  само по себе си изключва такова качество да притежава и И. ЕООД. Счита, че няма основания за ангажиране на отговорността на И. ЕООД по посочените разпоредби, тъй като в качеството си на строител И. ЕООД е изпълнило задължението си, които му вменява чл.61 ал.2 от Наредба 2, като е осигурил скеле на блок 2 и на практика с това той е изпълнил своето задължение. Непредприемането на мерките за лична безопасност от страна на работниците, с които те са били запознати и е следвало да съблюдават сочат, че се касае за едно немарливо изпълнение на трудовите задължения на тези работници, което не може до доведе до ангажиране на отговорността на строителя на обекта. По тези  съображения моли за отмяна на наказателното постановление. Адв.Т. счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му е  нарушен принципа non bis in idem и чл.17 от ЗАНН, тъй като И. ЕООД е наказано два пъти за едно и също нарушение, в подкрепа на което са представили още едно наказателно постановление за идентично нарушение. Посочва и друго процесуално нарушение – липсва на тъждество между обстоятелствената част на акта за установяване на нарушението и наказателното постановление, като е констатирано нарушение, което е извършено от строител, а наказателното постановление е съставено на работодател. В условията на алтернативност моли съда да измени наказателното постановление, като намали размера на имуществена санкция на 1500 лева.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява в съдебното заседание от юрисконсулт Дарина Ошавкова, редовно упълномощена, която по същество моли да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Сочи, че в случая отговорността на И. ЕООД не е за това, че е допуснало нарушение като работодател за свой работник, а за това, че като главен изпълнител на строителен обект, което изрично е записано в наказателното постановление, не е осигурил комплексни здравословни и безопасни условия на труд на работниците на подизпълнителя. В Наредба 2 посочената разпоредба на чл.16 т.16 изрично е посочено, че самият главен изпълнител, строителят не се освобождава от отговорност по отношение на осигуряването на безопасни условия на труд за всички работници, в това число не само за него, но и за работниците на подизпълнителя. Представените други наказателни постановления на И. ЕООД и Митко Галата ООД били за допуснати други нарушения. Счита, че конкретно е посочено неизпълненото задължение, че е трябвало да бъде обезопасена работната площадка чрез подходящо оборудване, колективни предпазни средства или изградена устойчива и здрава конструкция служеща за захващане на предпазните колани. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна и следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят И. ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител С.М.Ж. стопанисвало строителен обект, намиращ се в гр.Варна ул.Дубровник № 54, където се извършвала строителна дейност.

С Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от поземлен имот и взаимно учредяване на вещно право на строеж върху поземлен имот срещу задължението за извършване на строителство № 69, том I, рег.№ 1803, дело № 43 от 2016 г. по регистъра на нотариус С.Д./л.40/, собствениците на имот в гр.Варна на ул.Дубровник № 54 прехвърлили на И. ЕООД идеални части от имота срещу задължение за проектиране и строителство.

На 07.03.2017 г. е сключен Трудов договор № 00012 между Митко Галата ООД като работодател и А.С.С. ЕГН ********** като работник за длъжността тенекеджия.

На 21.04.2017 г. е сключен договор за строителство № МГ – 01/л.30/ между И. ЕООД като възложител и Митко Галата ООД като строител за монтаж на ламаринени обшивки, улуци и водосточни тръби на обект жилищна сграда на ул.Дубровник № 54. Към договора като Приложение № 2 е сключено Споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при съвместно изпълнение на СМР, според което всички задължения по обезопасяване на строителния обект са за сметка на изпълнителя, като единствено следва той да предостави документацията във връзка с осигуряване на безопасност и здраве на възложителя за даване на становище и съобразяване с неговите инструкции.

На 11.08.2017 г. на строителния обект е възникнала трудова злополука, при която починал А.С.С..

След извършената проверка били издадени от Дирекция Инспекция по труда следните документи извън обжалваното по настоящето дело наказателно постановление:

1.                 При извършената на 11.08.2017 г. проверка на обекта от служители на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна бил изготвен Протокол № ПР1729222/04.09.2017 г./л.28/ за извършена проверка на 11.08.2017 г. на Митко Галата ООД в качеството му на подизпълнител в строителен обект в гр.Варна ул.Дубровник № 54 бл.3. Като констатирано нарушение в т.4 е посочено, че на 11.08.2017 г. в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол за извършване на работа от лицето А.С.С. ЕГН ********** на длъжност тенекеджия без да създаде риск за здравето и по безопасен начин за работещия при извършване на работа в строителен обект в гр.Варна ул.Дубровник № 54 блок 3, като допуснало лицето да извършва работа по монтаж на улуци на равен покрив над мезонет, намиращ се над основния покрив на сградата на кота +23,00, където част от покрива граничи с наклонен покрив с наклон от 45 градуса, достигащ до края на сградата, без работещия да е бил осигурен с лично предпазно средство колан, закрепен за здрава устойчива конструкция, в следствие на което загиналият работник попада в зоната на наклонения покрив, достига до края на покрива, огъва вече монтиран улук и пада от кота +20,20 от височина 21,20 м., с което е нарушен чл.16 ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд/ЗЗБУТ/. Като констатирано нарушение в т.5 е посочено, че Митко Галата ООД в качеството му на подизпълнител е допуснал работа на покрив на сграда в гр.Варна ул.Дубровник № 54 блок 3 от лицето А.С.С. ЕГН ********** на длъжност тенекеджия без да съгласува своите действия със строителя И. ЕООД, с което е нарушен чл.18 ал.2 от ЗЗБУТ.

2.                 На 20.09.2015 г. от Д.Н.Д., изпълняваща длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, е било издадено наказателно постановление № 03-008446/л.113/ срещу Митко Галата ООД за това, че в качеството си на работодател и подизпълнител на строителен обект в гр.Варна ул.Дубровник № 54 блок 3, е допуснал работа на покрив от лицето А.С.С. ЕГН ********** на длъжност тенекеджия без да съгласува своите действия със строителя И. ЕООД, като лицето е пуснато да се предвижва до работно място на 11.08.2017 г. от балкон на кота + 20,20 до равен покрив на кота 23,00 по покрив с наклон 45 градуса по-голям от 20 градуса, без работещия да използва сигурна прикрепена към покрива стълба. Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението на Митко Галата ООД по чл.18 ал.2 във връзка с.т.2.3 от Приложение № 3 към чл.2 ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи/наричана по-нататък Наредбата/ и е ангажирал обективната отговорност на Митко Галата ООД на основание чл.416 ал.5 и чл.413 ал.2 от Кодекса на труда, като му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

3.                 На 20.09.2015 г. от Д.Н.Д., изпълняваща длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, е било издадено наказателно постановление № 03-008444/л.105/ срещу Митко Галата ООД за това, че в качеството си на работодател при осъществяване на дейността по осигуряване здравословни и безопасни условия на труд не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол за извършване на работа от лицето А.С.С. ЕГН ********** на длъжност тенекеджия без да създаде риск за здравето и по безопасен начин за работещия при изпълнение на служебните му задължения, тъй като на 11.08.2017 г. на строителен обект в гр.Варна ул.Дубровник № 54 блок 3, е допуснало лицето да извършва работа по монтаж на улуци на равен покрив над мезонет, намиращ се над основния покрив на сградата на кота +23,00, където част от покрива граничи с наклонен покрив с наклон от 45 градуса, достигащ до края на сградата, без работещия да е бил осигурен с лично предпазно средство колан закрепен за здрава устойчива конструкция, в следствие на което загиналият работник попада в зоната на наклонения покрив, достига до края на покрива, огъва вече монтиран улук и пада от кота +20,20 от височина 21,20 м. Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението на Митко Галата ООД по чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ във връзка с чл.60 ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и е ангажирал обективната отговорност на въззивника на основание чл.416 ал.5 и чл.413 ал.2 от Кодекса на труда, като му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

4.                 На 20.09.2015 г. от Д.Н.Д., изпълняваща длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, е било издадено наказателно постановление № 03-008448/л.77/ срещу И. ЕООД за това, че в качеството си на работодател при осъществяване на дейността на строителен обект в гр.Варна ул.Дубровник № 54 бл.3, не е изпълнил задължението си да осигури комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи включително на подизпълнителя Митко Галата ООД, като е допуснал лицето А.С.С. ЕГН ********** на длъжност тенекеджия да се предвижва до работно място на 11.08.2017 г. от балкон на кота +20,20 до равен покрив на кота 23,00 по покрив с наклон 45 градуса по-голям от 20 градуса, без работещия да използва сигурна прикрепена към покрива стълба. Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението на И. ЕООД по чл.16 т.1б във връзка с.т.2.3 от Приложение № 3 към чл.2 ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и е ангажирал обективната отговорност на въззивника на основание чл.416 ал.5 и чл.413 ал.2 от Кодекса на труда, като му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

Към административно-наказателната преписка, приключила с издаване на атакуваното на настоящето дело наказателно постановление е приложено заверено копие от Протокол № ПР1729830/05.09.2017 г. за извършена проверка на И. ЕООД на 11.08.2017 г., в който няма отразено такова нарушение, за което е съставен акта и е издадено наказателното постановление.

На 05.09.2017 г. от главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда гр.Варна С.П. е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-008447 на И. ЕООД за това, че в качеството си на работодател при осъществяване на дейността на строителен обект в гр.Варна ул.Дубровник № 54 блок 3, не е изпълнил задължението си да осигури комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи включително на подизпълнителя Митко Галата ООД, като е допуснал работа на покрив на строителен обект в гр.Варна ул.Дубровник № 54 блок 3, над мезонет на кота 23,00 по монтаж на улуци от лицето А.С.С. ЕГН ********** на длъжност тенекеджия, работник на подизпълнителя, без да е осигурена безопасността от падане на хора от работната площадка чрез подходящо оборудване, колективни предпазни средства или да е изградена устойчива и здрава конструкция служеща за захващане на предпазни колани при работа в опасната зона на работната площадка намираща се на кота +23,00, също предотвратяващи опасността падане от височина по покрив с наклон 45 градуса по-голям от 20 градуса, без работещия да използва сигурна прикрепена към покрива стълба. Актосъставителят приел, че от страна на въззивника е извършено нарушение на чл.16 т.1б във връзка с чл.60 ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. АУАН бил връчен на 05.09.2017 г. на С.М.Ж., който не направил възражения по констатациите в него. Не са постъпили и писмени възражения по АУАН в тридневния срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

На 20.09.2017 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление. Административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за установяване на административно нарушение, като е квалифицирал нарушението на И. ЕООД по чл.16 т.1б във връзка с чл.60 ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и е ангажирал обективната отговорност на въззивника на основание чл.416 ал.5 и чл.413 ал.2 от Кодекса на труда, като му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 15 000 лева.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят С.И.П. потвърждава отразените обстоятелства в съставените от него документи. Твърди, че проверката е започнала по получен сигнал в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна за пострадало лице. Съставил е АУАН на И. ЕООД като строител. Установили, че пострадалото лице е бил работник на Митко Галата ООД.

В съдебно заседание беше разпитан в качеството на свидетел Д.О.Г., който е работил заедно с починалото лице А. С. при възникване на инцидента. Според неговите показания, той и А. са работили към Митко Галата ООД като тенекеджии. Работили на строителния обект в гр.Варна на ул.Дубровник № 54, там извършвали тенекеджийска дейност по сградата с колегата си А. С.. В деня на инцидента трябвало да слагат водосточни тръби на фасадата на сградата, за което имало изградено скеле. Приключили със зададената задача за деня към 13-14 часа. Решили да си уплътнят работния ден и по тяхна инициатива да извършат довършителни дейности на покрива на друго тяло от строителния обект. Монтирали улуци на покрива, като св.Г. подавал улуците на А. С., който ги монтирал. Когато Г. отишъл да вземе поредния улук чул сгромолясване и след това видял, че С. е паднал от покрива. Там не били обезопасени по никакъв начин нито със стълба, нито с колани. Бил им извършен ежедневен инструктаж. Поставената им задача за него ден била работа само на скелето, никой не им е нареждал да ходят на покрива. Според него наклона на покривната конструкция, на която станал инцидента, е бил 45 градуса, имало равна част и в краищата бил с наклон от 45 градуса.

В качеството на свидетел в съдебно заседание бе разпитан и Т.Щ. Т., който работел в И. ЕООД на длъжност технически ръководител и отговарял за организиране на строително монтажните работи на строителния обект на Дубровник 54 и бил координатор по безопасността. Работили с Митко Галата ООД като фирма подизпълнител, на която били възложени с  договор тенекеджийските работи. Относно безопасността на труда била стикована дейността с Митко Галата ООД – извършване от тяхна страна на начален инструктаж, посочване на съответните места, където трябва да бъде извършена самата дейност и мерките за безопасност. От страна на И. ЕООД били осигурявани предпазни средства относно фасадата, изграждане на скеле на фасадата, а другите предпазни средства ги осигурявало Митко Галата ООД. На ул.Дубровник 54 обекта бил жилищна сграда с четири входа като всеки вход си имал номер от 1 до 4 с различни фасади и различна етажност. В деня на инцидента работниците на Митко Галата ООД имали задача да монтират на блок 2 водосточни тръби от скелето, за да може да се демонтира скелето. По-късно разбрал, че работник на Митко Галата ООД е паднал от покрива на блок 3, а те трябвало да работят на блок две, където било изградено скелето и не е разбрал причината да отидат на блок 3. На това тяло, където е станал инцидента, на покрива била положена хидроизолацията и бил довършен покрива. На самият покрив нямало обезопасителни съоръжения, защото били изцяло завършени дейностите. Покривната конструкция на трето тяло била хоризонтална с малка част скатни покриви. Имало мезонет на последния етаж, който бил със скатен покрив, като наклона на покрива на мезонета бил около 30 процента.

Съдът кредитира свидетелските показания на свидетели Д.О.Г. и Т.Щ. Т. относно фактите, че за деня на инцидента никой не е възлагал на работниците на Митко Галата ООД А. С. и Д.Г. да извършват дейности по покрива на тяло 3 на строителния обект, това те са извършили по собствена инициатива след приключване на тенекеджийските работи по фасадата на блок 2 от монтираното скеле.

От представената от Национална агенция за приходите справка за актуално състояние на трудовите договори на А.С.С./л.76/ е видно, че същият към датата на установяване на нарушението е бил със сключен трудов договор с Митко Галата ООД от дата 07.03.2017 г. на длъжност тенекеджия.

Съдът кредитира писмените доказателствени средства, приети по делото.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Наказателното постановление е получено лично от управителя С.Ж. на 12.03.2018 г. Жалбата срещу него е подадена от пълномощника Т.Щ. Т. съгласно пълномощно рег.№ 4061/22.04.2016 г. от регистъра на нотариус Св.Димова и е заведена на 19.03.2018 г. Спазен е срокът по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Изходящото писмо, с което се изпраща жалбата на И. ЕООД и административно-наказателната преписка на съда е с изх.№ 18073684 от 03.07.2018 г., а е получено в Районен съд Варна на 05.03.2020 г. – преписката е пътувала 1 година и 7 месеца за разстояние от 1,3 км. Това е крещящо нарушение на задължението по чл.60 ал.2 от ЗАНН, според която в седемдневен срок от получаване на жалбата наказващият орган я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление или на обжалвания електронен фиш. Това поведение на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна влияе пряко и върху авторитета на Районен съд Варна, като го поставя в невъзможност да осъществи своевременно и ефективно правораздаване.

В наказателното постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл.16 т.1б от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Наредбата според § 3 от преходните и заключителни разпоредби се издава на основание чл.276 ал.1 от Кодекса на труда. По силата на чл.416 ал.1 от Кодекса на труда нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. АУАН е съставен от компетентен орган - главен инспектор С.И.П. в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна в тримесечния преклузивен по чл.34 ал.1 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Д.Н.Д., изпълняваща длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда-Варна съгласно Заповед № 1008/01.09.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда/л.92/, Заповед № 0280/03.08.2000 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна дирекция по труда и чл.416 ал.5 от Кодекса на труда. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административно-наказващият орган е описал нарушението от обективна страна, квалифицирал е същото от материално-правна страна, респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност на И. ЕООД.

Актът е съставен в присъствието само на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, които да нарушават правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност дружество.

Съдът счита, че издаденото наказателно постановление е  незаконосъобразно и необосновано на следните основания:

На първо място:

В АУАН е посочено, че същият е съставен на И. ЕООД в качеството му на строител за строителния обект. Наказателното постановление е издадено срещу И. ЕООД в качеството му на работодател за строителния обект.

В самото наказателно постановление е посочена като нарушена норма за строител, а е наложено наказание за работодател.

Посочването на различни качества на привлеченото към административно-наказателна отговорност юридическо лице в АУАН и в наказателното постановление води до невъзможност за него да разбере в какво качество е привлечено към отговорност и за какво точно нарушение му е повдигнато обвинение, тъй като различните качества на един субект за един строителен обект – работодател, строител, подизпълнител водят до различни задължения и различни състави на нарушения. Съдът приема, че в случая е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита на юридическото лице, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

На второ място:

Административното наказание имуществена санкция е наложено на И. ЕООД в качеството му на работодател за строителния обект.

За да е осъществен съставът на цитираната в наказателното постановление санкционна норма на чл.413 ал.2 от Кодекса на труда следва да е установено наличието на задължено лице – работодател,  вменено му от законодателя задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и доказано неизпълнение на това му задължение.

С нормата на чл.14 от ЗЗБУТ е въведено общо задължение за всички юридически и физически лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други,  да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. В §1 т.9 от допълнителните разпоредби на същия закон е дефиниран критерия за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд  - такива условия,  които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълното физическо, психическо и   социално благополучие на работещите лица.

В разглеждания случай,  предвид специфичния  характер на дейностите по строителство,  с Наредба № 2/2004 г. за минималните  изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и  монтажни  работи са  въведени специални  изисквания на задължените лица с вменени задължения за извършване на конкретни действия по изпълнението им. Такива задължени лица са възложителят /чл.5 от Наредбата/; координаторът по безопасност и здраве/чл.11 от Наредбата/ и строителят/чл.16 от Наредбата/.

От анализа на посочените разпоредби и данните,  събрани по делото, според настоящият състав на съда на И. ЕООД не може да се придаде качеството „строител“,  тъй като не са представени никакви доказателства, от които да е  възможен извод за самостоятелно наети от  дружеството работници (конкретно индивидуализирани лица) с трудови договори.   След като е така, то процесното дружество не може да бъде поставено в кръга на задължените лица, очертан с конкретните разпоредби на Наредба № 2/2004 г. Изводите  относно придаденото на „И.“ ЕООД качество на работодател, при положение, че дружеството дори няма качеството на строител, са в противоречие с относимите  материално-правни разпоредби. В подкрепа на горното заключение са и данните от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства.

На трето място:

В наказателното постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл.16 т.1б от Наредбата за осигуряване от строителя на комплексни здравословни и безопасни условия на труд. Едновременно с това е направена връзката с чл.60 ал.1 и ал.2 от Наредбата като конкретизация на извършеното нарушение, като  текстово са изписани като нарушени разпоредбите и на двете алинеи. Но следва да се отбележи, че разпоредбите на двете алинеи са алтернативни и изрично е посочено, че изискванията по ал.2 се предвиждат единствено когато използването на оборудването и средствата по ал.1 е невъзможно, следователно е възможно или нарушение на ал.1 или нарушение на ал.2, но не и кумулативно на двете алинеи. Това също е съществено процесуално нарушение, тъй като води до невъзможност за нарушителя да разбере в какво точно нарушение е обвинен и му е нарушено правото на защита.

На четвърто място:

Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му е  нарушен принципа non bis in idem и И. ЕООД е наказано два пъти за едно и също нарушение. От представеното от въззивника заверено копие от Наказателно постановление № 03-008448 е видно, че то е издадено отново срещу Изолации ООД, на същата дата както обжалваното наказателно постановление, двете са с поредни номера и са за едно и също нарушение. Еднаква е обстоятелствената част на двете наказателни постановление, посочената като нарушена материална норма, единствената разлика е, че в едното наказателно постановление е посочено, че не е използвана прикрепена към покрива стълба, а в другото наказателно постановление – че не е осигурена безопасността чрез подходящо оборудване или колективни предпазни средства, което по своята същност е едно и също нарушение.

Съдът приема възражението на процесуалните представители на въззивника, направено в писменото становище, че е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 пр.последно от ЗАНН.  В наказателното постановление не са посочени никакви доказателства, които да потвърждават твърдяното нарушение. Такива доказателства не бяха представени и в хода на съдебното производство. Не бяха представени доказателства относно качеството на наказаното юридическо лице, другите участници на обекта, техните връзки и задължения, характера на мястото на трудовия инцидент и др.

Съдът не приема твърдението на процесуалния представител на административно-наказващия орган, че се установило, че техническият ръководител и останалите работници на строителния обекта били в трудови отношение с И. ЕООД. От гласните доказателствени средства, а и от приобщените писмени такива се установи категорично, че работниците, работили на обекта в деня на нарушението, са били в трудови отношения с подизпълнителя на обекта Митко Галата ООД. Обстоятелството, че пострадалият работник А. С. е работник на подизпълнителя фигурира и в АУАН, и в наказателното постановление.

Относно разноските:

На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

От процесуален представител на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не е направено възражение за прекомерност на поисканите от въззиваемата страна разноски.

Идентично искане за присъждане на разноски  е направено и от процесуалния представител на въззивника, като са ангажирани и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1920 лв.

Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /наказателното постановление следва да бъде отменено/, по аргумент на противното на чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК е неоснователно и бе отхвърлено от съда.

От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното наказателно постановление и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложените на л.120-122 списък на направените разноски, фактура № **********/05.05.2020 г. за сумата от 1920 лева с ДДС за процесуално представителство и платежно нареждане от 05.05.2020 г. за сумата от 1920 лева и приложените пълномощни се установява, че жалбоподателят е упълномощил на 30.04.2020 г. с пълномощно адвокатско дружество „Ралчеви, Станев и Джамбазова“ и лично адв.М. Б. Р. да представлява дружество по АНД № 1081/20 г. по описа на Районен съд Варна с право да преупълномощава други адвокати с тези права. Адв.М. Б. Р. е преупълномощил адв.С.Н.Т. с правата, дадени му от И. ЕООД в производството по АНД № 1081/2020 г. по описа на Районен съд Варна. В последствие двамата адвокати М.Р. и С.Т. са участвали в съдебното производство по делото и от въззивника им било изплатено общо възнаграждение. Адвокатското възнаграждение е в размер на 1920 лева  и е заплатено по банкова сметка ***, т. е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.   

Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност не е направено от процесуалния представител на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.

Но по силата на чл.143 ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Следователно в случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията ѝ  от 15.05.2020 г., когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 10 000 до 100 000 лв. е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В случая е наложено административно наказание имуществена санкция  в размер на 15 000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 980 лв. Съдът намира, че именно посоченият минимален размер от 980 лева следва да бъде присъден в полза на въззивника.

С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът счита, че наказателното постановление се явява изцяло незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от горните съображения, съдът постанови решението си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :