№ 315
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жанет МАРЧЕВА
при участието на секретаря А. СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет МАРЧЕВА Гражданско дело №
************** по описа за 2024 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК за сумата общо от 1 132.59 лв.,
представляваща сбор от вземания за незаплатени месечни абонаментни такси
и използвани услуги, лизингови вноски и неустойка по отделни договора за
предоставяне на мобилни услуги.
Производството по делото е образувано по искова молба от
“***********” ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр.С, ж.к.»М 4», Бизнес парк С, сграда 6 чрез адв. В Н от АК – С със съдебен
адрес гр.С, ул.»Ш П» № 10 срещу П. К. Ш. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш,
ул.»******» № 63.
В исковата молба се твърди, че длъжникът подписал с ищцовото
дружество Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ************
от **/**/****г. за срок от 24 месеца с месечен абонамент от 19.99 лв., а след
изтичане на срока на 25.99 лв. По този договор неплатените задължения били
20.89 лв. за периода от **/**/****г. – **/**/****г., поради което била
начислена неустойка в размер на 92.16 лв., ненадвишаваща трикратния размер
на месечните вноски.
На **/**/****г. между страните било подписано Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
1
************ за срок от 24 месеца с абонаментен план «Тотал Макс» с
месечен абонамент от 39.99 лв., а след изтичане на срока на 49.99 лв. По този
договор неплатените задължения били 37.85 лв. за периода от **/**/****г. –
**/**/****г., поради което била начислена неустойка в размер на 100.67лв.,
ненадвишаваща трикратния размер на месечните вноски.
На същата дата бил подписан Договор за лизинг, с който за същият
предпочетен номер било предоставено за ползване уствойство марка
*************** Black за обща лизингова цена 298.77 лв, дължима за 23
месечни вноски, всяка от които в размер на 12.99 лв. По този договор
ответницата дължала сума в размер на 285.78 лв. за периода от **/**/****г. –
**/**/****г.. Вследствие неизпълнението по договора ответницата дължала и
242.41 лв., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора, начислена
във Фактура № ************ от **/**/****г.
На **/**/****г. между страните бил подписан Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер + ************** за срок от 24 месеца с
абонаментен план «Интернет +» с месечен абонамент от 16.99 лв. По този
договор неплатените задължения били 51.88 лв. за периода от **/**/****г. –
**/**/****г., поради което била начислена неустойка в размер на 42.48 лв.,
ненадвишаваща трикратния размер на месечните вноски.
На същата дата бил подписан Договор за лизинг, с който за същият
предпочетен номер било предоставено за ползване уствойство марка
*************** Platinium Grey за обща лизингова цена 68.77 лв, дължима за
23 месечни вноски, всяка от които в размер на 2.99 лв. По този договор
ответницата дължала сума в размер на 62.79 лв. за периода от **/**/****г. –
**/**/****.. Вследствие неизпълнението по договора ответницата дължала и
195.68 лв., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора, начислена
във Фактура № ********** от **/**/****г.
Предвид неизпълнението на задължението от страна на ответника по
инициатива на ищеца било учредено заповедно производство и образувано
ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Поради връчването на
заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедния съд указал на
2
ищеца – заявител, че следва да предяви иск, поради което за ищеца възникнал
правен интерес от провеждане на избраните форми на искова защита. В
заключение се моли за постановяване на положително решение по
предявените искове. Претендират се и разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били
редовно връчени на ответника, чрез назначения му в производството особен
представител. В законоустановения срок постъпил писмен отговор, в който се
сочи, че искът е допустим и вероятно основателен.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, депозира се
становище за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и по хода по същество,
като към него е представен списък за разноски.
В съдебно заседание за ответника се явява назначения особен
представител – адв. Г. Г. от ШАК. Поддържа се писмения отговор, като се
сочи, че исковете са вероятно основателни. В заключение се моли за решение,
съобразно приложените по делото доказателства.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по
делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа
страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№ *** от **/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС било разпоредено
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1 132.59 лв.,
представляваща задължения по сключени договори, ведно със законната
лихва от датата на подаване на задължението – **/**/****г. до окончателно
изплащане на вземането, както и 25 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатско
възнаграждение. Поради връчването на заповедта на длъжника по реда на
чл.47 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви искове за
вземанията си.
Между страните не се спори, че на **/**/****г. между ответницата и
„***************“ ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги за мобилен
номер ************** по абонаментен план „Тотал +“ за срок от 24 месеца и
абонамент от 19.99 лв. и месечен абонамент след изтичане срока на договора в
размер на 25.99 лв. Ответницата не е изпълнила задълженията си в общ
размер на 20.89 лв., представляваща абонаментна такса за периода от
**/**/****г. – **/**/****г. Начислена е и неустойка в размер на 92.16 лв.,
3
която не надвишавала трикратния размер на месечни такси и сумите били
начислени във фактура № ************/**/**/****г.
На **/**/****г. между ответницата и „***************“ ЕАД било
сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги за
предпочетен номер ************ по абонаментен план „Тотал Макс“ за срок
от 24 месеца и абонамент от 19.99 лв. и месечен абонамент след изтичане
срока на договора в размер на 39.99 лв. Ответницата не е изпълнила
задълженията си в общ размер на 37.85лв., представляваща абонаментна такса
за периода от **/**/****г. – **/**/****г. Начислена е и неустойка в размер на
100.67 лв., която не надвишавала трикратния размер на месечни такси и
сумите били начислени във фактура № ************/**/**/****г.
На същата дата е сключен Договор за лизинг за предоставяне на
временно и възмездно ползване на устройство марка *************** Black
на цена 298.77 лв., за срок от 23 месеца всяка в размер на 12.99 лв., като след
този период лизингополучателят може да подпише договор за изкупуване на
устройството или да го върне в едномесечен срок от изтичането на срока на
договора. По този договор ответницата дължала сума от 285.78 лв.
Вследствие неизпълнението по договора ответницата дължала сума от 242.41
лв., представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена. Задълженията фигурирали във
Фактура № ************/**/**/****г.
Установи се, че на **/**/****г. между ответницата и „***************“
ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер
************** по абонаментен план „Интернет +“ за срок от 24 месеца и
абонамент от 16.99 лв. Ответницата не е изпълнила задълженията си в общ
размер на 51.88 лв., представляваща абонаментна такса за периода от
**/**/****г. – **/**/****г. Начислена е и неустойка в размер на 42.48 лв.,
която не надвишавала трикратния размер на месечни такси и сумите били
начислени във фактура № **********/**/**/****г.
На същата дата е сключен Договор за лизинг за предоставяне на
временно и възмездно ползване на устройство марка ************** M8 4G
Platinum Grey на цена 68.77 лв., за срок от 23 месеца всяка в размер на 2.99 лв.,
като след този период лизингополучателят може да подпише договор за
изкупуване на устройството или да го върне в едномесечен срок от изтичането
4
на срока на договора. По този договор ответницата дължала сума от 62.79лв.
Вследствие неизпълнението по договора ответницата дължала сума от
195.68лв., представляваща разлика между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена. Задълженията били
начислени във Фактури с № *********** от **/**/****г., № ************ от
**/**/****г., № ********** от **/**/**** и № ********** от **/**/****г.
По делото са представени доказателства за прекратяване на договорите,
като видно от Заявления преносимост на номера от **/**/****г., ответницата е
заявила, че е съгласна договорите да бъдат прекратени по отношение на
номера ************** и *************, но липсват каквито и да е
доказателства за прекратяване на договора или наличие на писмена покана до
лицето за плащане на вземанията и обявяването на договора за телефон п не и
по отношение на номер за прекратен.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни
изводи:
По допустимостта на исковете: Предявените установителни искове са
допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство,
предвид наличие на образувано заповедно производство, в което заповедта е
връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането
на същия, като са дадени указания на заявителя да депозира искове за
взиманията си по заповедта. По отношение на местната си компетентност да
разгледа настоящото производство, съдът намира, че е родово и местно
компетентен да се произнесе със съдебен акт.
По основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗЗД, както и по този с правно основание
чл.422 от ГПК, във връзка с чл.342, ал.1 от ТЗ : За уважаването на исковете,
ищецът следва да докаже наличие на валидни облигационни правоотношения
между „***************“ ЕАД (сега „************“ ЕАД) и ответника;
изправността си по договорите; наличие на задължения от ответника към
мобилния оператор и техния размер; лизингодателят следва да докаже и че е
предоставил на ответника – лизингополучател, вещта, съобразно
уговореното.
В конкретния случай не се спори от страните по делото, че са
5
съществували валидни договори за мобилни услуги и за лизинг. По силата на
договореното между страните оператора предоставял мобилни услуги за
мобилни апарати с предпочетени номера **************, ************* и
**************, както и възмездното ползване на лизинговите вещи, като
получаването на същите е декларирано от ответницата с подписването на
договора. Общия размер на фактурираните услуги, включително и
абонаментни такси по трите договора за мобилни услуги е сума от 110.62 лв.,
за неплатените лизингови вноски е сума в общ размер на 348.57 лв., а общата
сума за разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по посочените договори за лизинг е
438.09 лв. Съгласно чл.27 от Общите условия на „***************“ ЕАД
(лист 27 от делото) плащането на посочената във фактурата цена се извършва
в срока, указан в самата фактура (в случая двадесето число на следващия
месец), но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й (в случая
издаване на фактурата е на 5-то число всеки месец). Видно от доказателствата
по делото плащане от страна на ответника на дължимите суми няма и към
момента. Поради това и съдът намира, че предявените установителни искове
за неплатени месечни абонаментни такси, ползвани услуги и лизингови
вноски, както и за разликата между цените на устройствата и
преференциалните такива, следва да се уважат изцяло, предвид и липсата на
оспорване на техните размери от страна на процесуалния представител на
ответника.
По основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във
връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД: Съгласно Договорите
за предоставяне на мобилни услуги при прекратяването на същите по вина
или по инициатива на потребителя – ответник, същия дължи неустойка в
размер на месечните абонаменти за всяка СИМ карта до края на срока на
договора. В случая има доказателства за прекратяването на два от
договорите, като по отношение на третия такива липсват, като са начислени
неустойки и по трите договора в размер на три месечни абонаментни вноски.
Предвид на липсата на доказателства договора за предпочетен номер
************** да е бил прекратен, то неоснователно е начислена и
неустойката. Така мобилния оператор получава имуществена облага от
насрещната страна – потребител в размер, какъвто би получила ако договорът
не беше прекратен, но без да предоставя своята насрещна престация във
6
формата на мобилни услуги. С това уговорената в договора неустойка излиза
много извън типичната си обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, което води до значително неравновесие между правата и
задълженията на мобилния оператор и на абоната, създавайки условия за
нарушаване на принципа на справедливост. При това положение клаузата в
договора за предпочетен номер ************** е нищожна на основание
чл.143, т.5 и т.6 и т.14 от ЗЗП.
Поради изложеното иска за неустойката е частично основателен за
сумата от 192.83 лв., а за сумата от 42.48 лв. и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото
производство: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. №
4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното
производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца
следва да се възложат в тежест на ответника. В заповедното са направени
такива в общ размер от 505 лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса и 480
лв. адвокатско възнаграждение. Разноските в заповедното производство обаче
следва да се определят в размер на общо 486.06 лв., предвид частичното
уважаване на исковете. В исковото производство са направени такива общо в
размер на 951.26 лв., от които 125 лв. заплатена държавна такса, 413.26 лв.
възнаграждение за особен представител и 413 лв. възнаграждение за адвокат.
Тези разноски следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
исковете или в размер на 353.83 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че П. К. Ш. с
ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.»******» № 63 дължи на „***********
ЕАД“ с ЕИК ********** (с предходно наименование „***************“
ЕАД), чрез адв. В Н от АК – гр.С, ул.»Ш П» № 10
сумата общо от 1090.11 лв. (хиляда и деветдесет лева и единадесет
7
стотинки), от която 110.62 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани
услуги по три Договора за мобилни услуги с предпочетени номера
**************, ************* и **************, сума от 348.57 лв.
представляваща сбора от неплатени лизингови вноски за предоставяне за
възмездно и временно ползване на устройства марка *************** Black и
************** M8 4G Platinum Grey по Договори за лизинг, сума от 438.09
лв., представляваща разликата между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по Договорите за лизинг, както и
сума от 192.83 лв., представляваща неустойка за прекратяване на Договори за
мобилни услуги с предпочетени номера ************** и *************,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане
на заявлението по чл.410 от ГПК – **/**/****г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № ***/**/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС, като
отхвърля иска с правно основание по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.92, ал.1
от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 42.48 лв. (четиридесет и два лева и
четиридесет и осем стотинки), представляваща неустойка по Договор за
мобилни услуги за предпочетен номер **************, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. К. Ш. с ЕГН **********
да заплати на „***********“ ЕАД с ЕИК ********** сторените в
заповедното производство разноски в размер общо на 505 лв. (петстотин и
пет лева), както и тези направени в исковото производство в размер на общо
951.26 лв. (деветстотин петдесет и един лев и двадесет и шест стотинки),
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
8