Р Е Ш Е Н И Е
№1010/17.6.2020г.
Град Пловдив, 17.06.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
първи май две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 519 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив
против решение № 2324 от 05.12.2019 г., постановено по а.н.д. № 4892 по описа
на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е отменено наказателно
постановление № 945 от 10.07.2019 г. на зам.-кмета на Община Пловдив, с което на
Д.Б.Я., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер
на 20 лева за нарушение по чл.4а от Наредбата за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив
(НРСППППСТГП), на основание чл.43, ал.4 НРСППППСТГП.
Според касатора решението е неправилно и необосновано.
Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът оспорва касационната жалба и моли да се
потвърди решението на ПРС. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните
съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е приел, че събраните устни и писмени доказателства установяват, че на
посочената в АУАН дата водач на автомобила на жалбоподателя е бил неговият
баща, поради което по никакъв начин не може да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на Д.Я..
Решението е неправилно. Въз основа на правилно
установени факти районният съд е направил необосновани и неправилни изводи, в
нарушение на материалния закон. Основателни са касационните възражения.
Я. е привлечен към
административнонаказателна отговорност по чл.43, ал.4 НРСППППСТГП за неправилно
паркиране в зоната на пътен знак В-27, което нарушение е безспорно доказано от
събраните писмени и гласни доказателства. Санкционираното лице е собственик на МПС с рег. № РВ7113РМ и не се е възползвал от
правото да посочи лицето, което е управлявало МПС, поради което правилно е
ангажирана отговорността му за констатираното нарушение на чл.4а НРСППППСТГП.
Съгласно чл.39,
ал.2, изр.2 НРСППППСТГП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи лице,
на което е предоставил ползването на моторното превозно средство. Тази норма е
в пълно съответствие с нормата на чл.188, ал.1 ЗДвП, според която собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение; собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство.
Чл.39, ал.2,
изр.2 НРСППППСТГП и чл.188, ал.1 ЗДвП не налагат на административнонаказващия
орган да установява дали лично собственикът е паркирал МПС на мястото на
нарушението, обратно на становището на първостепенния съд. Това е обективно
невъзможно, доколкото се касае за паркирано МПС, в отсъствие на водач. По
същество правните норми създават една оборима презумпция, че собственикът на
МПС е водачът, извършил констатираното нарушение. Същите норми създават и
съвсем лесен начин за собственика да обори презумпцията, като посочи лицето,
управлявало МПС, което в случая не е сторено. Със свидетелски показания не може
да бъде оборена законовата презумпция, доколкото тези показания не могат да
заместят липсващото волеизявление на собственика на МПС.
Тъй като
фактическата обстановка е правилно и всестранно установена, по безспорен начин
са доказани нарушението и нарушителят, правилно е квалифицирано извършеното
нарушение и е определена санкционната норма, като размерът на глобата е в
минималния предвиден от наредбата размер, под който не може да бъде определено
наказание, допуснатото от първостепенния съд нарушение на материалния закон не
налага връщане на делото за ново разглеждане. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са съставени при
спазване изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН – нарушението е описано със
съставомерните елементи от обективна и субективна страна, конкретизирани са
обстоятелствата, при които то е извършено. Нарушителят се е запознал със
съдържанието на акта, който му е предявен и е подписан от него, станало му е
ясно за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност.
Правото му на защита не е нарушено, доколкото не е възпрепятствана възможността
му да организира защитата си в пълен обем. Чрез ефективното налагане на глоба
ще бъдат постигнати целите на наказването по чл.12 ЗАНН.
Водим от всичко
изложено касационната инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение, с което да
се потвърди обжалваното наказателно постановление. С оглед изхода на делото и
направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и на
основание чл.63, ал.3 и 5 ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ да бъде осъден ответника да заплати на община Пловдив сумата 100 лева. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2324 от 05.12.2019 г.,
постановено по а.н.д. № 4892 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 945 от
10.07.2019 г. на зам.-кмета на Община Пловдив, с което на Д.Б.Я., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение по чл.4а от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив (НРСППППСТГП), на
основание чл.43, ал.4 НРСППППСТГП.
ОСЪЖДА Д.Б.Я., ЕГН **********,***, да
заплати на община Пловдив сумата (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.