№ 116
гр. П., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Поля П. Иванова
при участието на секретаря Д.Г.Л.
като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №
20213520100151 по описа за 2021 година
Предявеният е иск с правна квалификация по чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищецът М. АЛ. АЛ. от с. З., общ. П., твърди в исковата молба, че с ответницата били
съпрузи от 19.09.1994 г. и че от брака си имали родено едно дете – М.М. А., пълнолетна
понастоящем.
Поради несходство в характерите си през годините съпрузите имали противоречия по
редица семейни въпроси. През 2004/2005 г. ответницата се установила да живее и работи в
чужбина въпреки несъгласието на ищеца. До 2008 г. ответницата се връщала периодично – веднъж
годишно в България, но не в семейното им жилище в с. З., а в апартамента им в гр. П..
Въпреки положените от ищеца опити да се съберат и да заживеят отново като семейство,
ответницата не се съгласила и така от 2008 г. окончателно били разделени, като спрели да се
интересуват един от друг и всеки от тях имал самостоятелен личен живот.
Последно се били виждали през 2014 г. – на бала на дъщеря им и през 2019 г. – на
дипломирането на дъщеря им в гр. В.Т.. От дъщеря си знаел, че съпругата му живеела и работела в
Германия.
Твърди, че била налице дълготрайна фактическа раздяла и че бракът им бил изпразнен от
съдържание, поради което моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с развод,
по взаимна вина, като не претендира издръжка от ответницата след прекратяване на брака.
В съдебно заседание поддържа предявения иск лично и с пълномощник: адв. Р.Р. от АК –
Т., като не поддържа искането си за произнасяне по въпроса за вината.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. Й.Д. от АК – Т.,
назначена на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответницата, в който
същата изразява становище за допустимост на предявения иск, а по основателността му заявява, че
ще вземе становище след изслушване на свидетелите в с.з.
1
В съдебно заседание особеният представител на ответницата изразява становище за
допустимост и основателност на предявения иск.
Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от
фактическа страна:
Страните са съпрузи по силата на акт за граждански брак № 1/19.09.1994 г., съставен в с. З.,
общ. П., обл. Т. (видно от приложеното на л. 6 удостоверение за сключен граждански брак). Няма
спор, че сключеният брак е първи по ред за двамата съпрузи.
Няма спор че по време на брака си съпрузите имат едно родено дете: М.М. А., пълнолетна
понастоящем.
От показанията на св. С.А.С. от с. К., общ. П., без родство със страните, се установява, че
съпрузите са разделени от около 15 години, като ответницата живее в чужбина и за този дълъг
период от време се е връщала в страната изключително рядко. Двамата съпрузи не поддържат
никакви отношения помежду си.
Съдът кредитира показанията на горепосочения свидетел, тъй като няма данни същият да е
заинтересован от изхода на делото, показанията му са обективни, последователни и не са оборени
от други доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
бракът между страните е само формален и лишен от съдържание поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения. Липсва една от основните му предпоставки –
физическа и духовна близост между съпрузите.
Настоящият състав на съда приема, че фактическата раздяла между съпрузите, датираща от
преди около 15 години, продължаваща и понастоящем, както и липсата на данни който и да било
от съпрузите да е изразил намерение за подновяване съвместното съжителство и за възстановяване
на брачните взаимоотношения, напълно са лишили брака от присъщото му съдържание и смисъл.
Поради изложеното, съдът счита, че следва да бъде допуснат развод между страните поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения.
Предвид факта, че ищецът чрез пълномощника си заяви в с.з., че не поддържа искането за
произнасяне по въпроса за вината, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Тъй като роденото от брака дете е навършило пълнолетие, както и няма искания за
предоставяне ползването на семейното жилище и за присъждане на издръжка между бившите
съпрузи след прекратяване на брака, съдът не дължи произнасяне по посочените въпроси.
Тъй като ответницата не е направила искане за възстановяване на предбрачното й фамилно
име след прекратяване на брака, то с решението следва да бъде постановено същата да продължи
да носи брачното си фамилно име – А..
Съдът определя държавна такса по допускането на развода – в размер 50.00 лв., които
следва да бъдат заплатени поравно от страните, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между М. АЛ. АЛ., ЕГН **********, от с. З., общ. П.,
обл. Т., ул. „**“ № 5 и ЕМ. ХЮС. АЛ., ЕГН **********, от гр. П., обл. Т., ж.к. „***“ № 21, вх. В,
ет. 1, ап. 1, сключен с акт за граждански брак № 1/19.09.1994 г., съставен в с. З., общ. П., обл. Т.,
КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената ЕМ. ХЮС. АЛ. да продължи да носи брачното
фамилно име: А..
ОСЪЖДА М. АЛ. АЛ., ЕГН **********, от с. З., общ. П., обл. Т., ул. „**“ № 5, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П. сумата 25.00 лв.
(двадесет и пет лева 00 ст.) – държавна такса за допускането на развода, на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ЕМ. ХЮС. АЛ., ЕГН **********, от гр. П., обл. Т., ж.к. „***“ № 21, вх. В, ет.
1, ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П.
сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева 00 ст.) – държавна такса за допускането на развода, на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд – Т..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3