РЕШЕНИЕ№1683
02.07.2019 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII
- ми граждански състав
на двадесет и пети юни две
хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Милена Манолова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 9026 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", per. №
********* - Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес
на управление гр. Париж, бул. Осман № 1, Франция, упражняващо дейност в
България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 14, с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът Я.И.П., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 2240
лева главница, дължима по договор за потребителски заем с номер ***,
сключен на 28.08.2015 г., сумата 752,60 лева възнаградителна лихва за периода
20.10.2015г. - 20.05.2017г., сумата 190,95 лева мораторна лихва за периода
20.11.2015 г. - 11.09.2018 г., както и законната лихва върху главницата от
28.09.2018 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № ***/01.10.2018 г. по ч. гр. д. № ***/2018 г. на
БРС.
Твърди се, че между страните е
сключен договор за потребителски паричен кредит № ***/28.08.2015
г. Длъжникът е следвало да погаси заема на 20 равни месечни вноски, но не е
заплатил нито една, поради което на 20.10.2015 г. задължението е станало
предсрочно изискуемо на основание чл. 5 от договора.
Ответната страна чрез особен
представител е оспорила исковата молба. Посочила е, че исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като длъжникът не е уведомен за
обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.
Бургаският районен съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото
договор за потребителски паричен кредит ***, сключен на 28.08.2015 г., ищцовото
дружество е отпуснало на П. заем в размер на 2000 лева за потребителски цели и
240 лева за застраховка, като сумата е преведена по сметка на заемополучателя,
което се установява от разписката, инкорпорирана в самия договор. В договора е
посочено, че лихвеният процент по кредита е 32,65 %. В погасителния план към
договора за заем е посочено, че месечната вноска е в размер на 149,63 лева и
включва главница и лихва. Първата дължима вноска е с падеж 20.10.2015 г., а
последната - 20.05.2017 г., като общият брой на вноските е 20, а общата
стойност на плащанията - 2992,60 лева. Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 27.09.2018 г., е настъпил падежът на
последната вноска. В чл. 5 е посочено, че „при просрочване на две или повече
месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на заемодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава."
При така обсъдените
доказателства, настоящият състав счита предявените искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл.
422 ГПК за основателни.
В тежест на ищеца по делото бе
установи наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, че е бил
изправна страна по договора, както и дължимостта и размера на главницата и
лихвата, а в тежест на ответника - че е изплатил напълно претендираните суми.
Ищецът е следвало да установи също, че е настъпила изискуемостта на главните
задължения, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и че размерът на
уговорените с договора лихви възлиза именно на спорните претендирани от него
суми.
Съдът намира, че ищецът е установил наличието на
облигационно отношение между страните, което обстоятелство не се оспорва и от
ответника. По делото е безспорно установено, че на 28.08.2015 г. страните са
сключили валиден договор за заем, като ищецът е превел по сметка на ответника
сума в размер на 2000 лева, което се удостоверява от разписката върху самия
договор. Ищецът е изпълнил договорното си задължение и е предоставил заемната
сума, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното
си парично задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с
начисленото оскъпяване, в сроковете, уговорени в договора. Общото задължение на
П. е възлизало на 2992,60 лева съобразно уговореното в договора и включващо
главница и договорна лихва, но е заплатена сума в размер на 450 лева след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Видно от представената справка, са
постъпили суми на 27.09.2016 г., 17.11.2016 г., 15.02.2017 г., 18.07.2017 г.,
14.10.2017 г. и 22.03.2018 г., като са погасени задължения за плащане на
мораторна лихва. Към момента на плащанията по силата на чл. 5 от договора
предсрочната изискуемост на целия кредит вече е настъпила. Това е станало на
20.10.2015 г. (датата на втората просрочена вноска), като длъжникът е редовно уведомен
за обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит
- видно от приложената по делото покана и обратна разписка към нея, връчена на
майката на П. на 20.05.2016 г. Уведомяването на длъжника за обявената предрочна
изискуемост е обусловила дължимостта на всички суми по кредита, в т.ч. кредита
до ползвания размер, както и начислената договорна лихва. Освен това към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е настъпил и
крайният срок на договора (20.05.2017 г.). Доказателства за заплащане на тези
суми от страна на ответника липсват, въпреки изрично разпределената с доклада
по делото доказателствена тежест, поради което исковете са доказани в пълния им
размер, до който следва да бъдат уважени.
Съдът намира за основателна
претенцията по чл. 86 ЗЗД. Като извърши съответните изчисления в calculator.bg, съдът
намери, че дължимата лихва в размер на законната за претендирания от ищеца
период 20.11.2015 г. до 11.09.2018 г. възлиза на сумата 640,95 лева. Тъй като
ищецът претендира лихва за забава в размер на 190,95 лева, предвид извършеното
от ответника плащане на сумата 450 лева, погасило съобразно правилото на чл. 76 ЗЗД дължимата лихва за забава, искът следва да бъде изцяло уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи на ищеца сторените в настоящото и заповедното производство
разноски в размер на 712,60 лева.
Поради гореизложеното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Я.И.П., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", per. № *********
- Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със
седалище и адрес на управление гр. Париж, бул. Осман № 1, Франция, упражняващо
дейност в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 14, сумата от 2240 лева (две хиляди двеста и четиридесет
лева) главница, дължима по договор за потребителски заем с номер ***,
сключен на 28.08.2015 г., сумата 752,60 лева (седемстотин петдесет и два лева и
шестдесет стотинки) възнаградителна лихва за периода 20.10.2015 г. - 20.05.2017
г., сумата 190,95 лева (сто и деветдесет лева и деветдесет и пет стотинки)
мораторна лихва за периода 20.11.2015 г. - 11.09.2018 г., както и законната
лихва върху главницата от 28.09.2018 г. до окончателното й плащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № ***/01.10.2018 г. по ч.
гр. д. № ***/2018 г. на БРС.
ОСЪЖДА Я.И.П., ЕГН **********, адрес:
***, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", per. №
********* - Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес
на управление гр. Париж, бул. Осман № 1, Франция, упражняващо дейност в
България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 14, сумата от общо 712,60 лева (седемстотин и
дванадесет лева и шестдесет стотинки) съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство и в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Бургаския окръжен съд.
Районен съдия: (п)
Вярно с оригинала! ММ