Р Е Ш
Е Н И
Е
N
гр.Радомир, 29.03.2021г.
Радомирски районен съд
- наказателна колегия, в публичното заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: ИВЕТА ПАВЛОВА
при секретаря Т. П. и с участието на прокурора _______________
като разгледа докладваното от съдията АНД дело N 351 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-002895/21.10.2020г. на Директора на Д „ИТ” СО със седалище ***
към ГД „ИТ“, на основание чл.416, ал.5,
във вр.с чл.414 ал.3 от КТ е наложено на
„П.Г.“ ЕООД, с ЕИК ., със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Мирослав Петков Иванов-
управител, имуществена санкция в размер
на 2 500 лева за нарушение по чл.61, ал.1 във вр. с
чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
Недоволно от така наложеното му наказание
дружеството-жалбоподател чрез адвокат-пълномощника си по подробно изложени съображения във жалбата и
в с.з моли съда да отмени същото. Навеждат се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения от АНО при издаване на обжалваното НП, а
именно липаса на яснота относно мястото на извършване на нарушението, както и
за липса на териториална компетентност на АНО за издаване на НП. По същество на
спора се пледира за недоказаност на извършеното адм.нарушение,
за което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател с атакуваното НП. Алтернативно
се прави искане за намаляване на наложеното адм.наказание
до неговия минимум предвиден в закона.Претендират се на основание чл.63, ал.1 ЗАНН разноски по делото.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда-Софийска област “ чрез
процесуалния си представител по подробно изложени в с.з. съображения моли
атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.Прави се възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Р.п.П.Т. редовно и своевременно призована не изпраща
представител и не е изразила становище по жалбата.
Радомирски районен
съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното
разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Във връзка с постъпил сигнал по спазване на трудовото законодателство на
17.09.2020 г. от служители на Дирекция „ИТ-София област“ свидетелите А.П.Г. и Д.Л.П.
посетили обект, стопанисван от жалбоподателя, „П.Г.“ ЕООД , а именно: Жилищна
сграда с офиси при средноетажно свързано застрояване,
УПИ VІІІ-189, кв. 42, м.“Овча купел“ гр.София, СО, като впоследствие проверката
е приключила по документи на 25.09.2020
г. в сградата на ГД „ИТ-СО“, със
седалище *** , като контролните органи
на Инспекцията по труда са установили, че дружеството „П.Г. “ЕООД, в
качеството си на работодател по смисъла
на параграф 1, т.1 от ДР от Кодекса на труда, не е уредило като трудови правоотношенията при предоставянето на
работна сила , като не е сключило трудов договор с лицето Г.П.А., с ЕГН: **********, преди
постъпването му на работа. Нарушението безспорно е извършено на 17.09.2020
г., когато лицето А. е заварено на
работа в горецитирания обект в 16.00 ч. да полага
труд като работник, без наличието на
сключен трудов договор, като по време на проверката на място в попълнена от
лицето Г. П.А. декларация/Трудова
справка / предоставено му от контролните органи последният е декларирал, че работи в обекта от
17.09.2020 г., като „работник“ с работно време от 8.00 часа до 17.00 часа и с
трудово възнаграждение 610 лева и няма сключен писмен трудов договор, а
граждански договор. Така установеното от контролните органи адм.нарушение е такова
по чл.61, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Въз основа на тези констатации контролните органи са съставили АУАН
№23-002895/25.09.2020г. , който е връчен надлежно на управителя на дружеството –жалбоподател на същата дата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът
следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване
на обжалваното НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите изложени във въззивната
жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО при издаване на
обжалваното НП.При провеждане на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, атакувания АУАН и
НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл.
57 и чл. 42
от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са
относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира
защитата си. Посочени са доказателствата,
въз основа на които е направен
извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.Относно възраженията на процесуалния представител на въззивника за липса
на териториална компетентност на актосъставителя Г.,
то в хода на съдебното дирене е представена Заповед ДОК №20007327 от
26.08.20202г. на изп.директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, с която Г. е упълномощен в срок от 01.09.2020г. до
26.10.2020г. да извърша проверки по спазване на трудовото законодателство в
обекти контрол на Дирекция“ инспекция по труда „ гр.Перник, където е и седалището на дружеството- нарушител и съответно е извършено
административното нарушение. В тази връзка настоящият състав на съда следва да отбележи, че действително
атакуваното НП е издадено от Директора
на „Дирекция инспекция по труда –София
област“, със седалище *** към ГД „ИТ „ , вместо от компетентния Директор
на териториална дирекция „ИТ“ гр.Перник, където е извършено административното
нарушение.Административното нарушение, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството видно от атакуваното НП е на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл.
414, ал. 3
за това, че е нарушена разпоредбата
на чл. 61, ал. 1 от КТ във вр.
с чл. 1, ал. 2 от КТ, а именно, че работодателят не е сключеил трудов договор преди постъпването му на работа
с Г.А..Т.е изпълнителното деяние, за което
е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството, представлява по своята същност
несключване на трудов договор/бездействие/, за
което е без значение в последствие мястото, където работника ще полага своя труд/ в случая в гр.София/. Задължението за сключване на
трудов договор с работниците в дружество възниква, преди постъпването им на работа, т.е
по седалището и адреса на управление на дружеството, което е в случая е в гр. Радомир. Обстоятелството, че лицето Г.П.А. ***, не променя местната
подсъдност за разглеждане на правния спор, а именно от Районен съд гр.Радомир, както и територалната компетентност на Директора
на „Дирекция инспекция по труда –Перник“, който в случая се явява компетентен в случая да издаде НП за налагане на адм.наказание
за извършеното адм.нарушение
по чл.61, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1,ал.2 от КТ по трудовото законодателство на територията на
област Перник. В настоящият случай обаче съдът намира,че атакуваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган независимо, че е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда-София област“. Компетентността на АНО се доказва от приложена по делото
Заповед №3-1088 от 06.11.2019г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда „, с която на
Директора на Д“ИТ Софийска област „ е делегирано правомощието да издава НП по
съставени АУАН от инспекторите на същата дирекция за констатирани нарушения с
място на извършване, находящо се в рамките на друга
Дирекция „ИТ“ , какъвто е и настоящия случай.
По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка
описана в АУАН и в атакуваното НП предвид ангажираните в хода на съдебното
следствие от страна на административно-наказващият орган гласни и писмени
доказателства е установена и доказана по безспорен начин.Твърдението на
административно-наказващият орган, че дружеството-жалбоподател е извършило
административното нарушение описано в акта за адм.
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление е доказано по безспорен начин от представените в АНП писмени
доказателства и показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта Г. и П.. Доказва се категорично обстоятелството, че А. е
полагал труд с определено работно време, с определено всекидневно възнаграждение
и определени почивни дни –събота и неделя. Самият Г.А., разпитан в хода на
съдебното следствие независимо от обстоятелството, че отрича да е попълвал „декларация“
към момента на проверката от контролните органи на 17.09.2020г. , а твърди, че
само я е подписал без да се запознае със съдържанието й, поради неграмотност, заявява
пред съда, че е бил на работа всеки ден без събота и неделя, когато е почивал и,
че е получавал от работодателя всеки
ден надница 80 лева независимо от
изработеното. Определеното работно време, регламентирани почивки и определеното
ежедневно възнаграждение сочат на елементи на трудово правоотношение, което е
следвало да се уреди между дружеството-жалбоподател и работника със сключване
на писмен трудов договор преди постъпването на работа, което в случая не е
сторено.
Настоящия състав на съда да отбележи, че са неоснователни възраженията от страна на дружеството
- жалбоподател, че отношенията между дружеството и А. не са трудовоправни, предвид че са
уредени с подписан между тях граждански договор.При
преценката на естеството на договорните отношения следва да се държи сметка за
действителното съдържание на уговорките между страните и техните съществени
елементи, които ги отличават от другите видове правоотношения. Трудовите и облигационните правоотношения се характеризират с
различни права и задължения на страните по тях. Основната разлика между
трудовия договор и договора за изработка/услуга се състои в елементите: работно
време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина,
както и в йерархическата зависимост на работника при трудов договор, докато при
договора за изработка/услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при
осъществяване на уговорения резултат. Целта на сключване на
гражданския договор е извършване на дадена работа, която трябва да е определена
по съдържание и обем и да отговаря на конкретни критерии за качествено
изпълнение. По силата на трудовия договор едно
физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа,
като се намира под контрол на работодателя - за него важат трудовата
дисциплина, работното време и др. От друга страна изпълнителят на
граждански договор е самостоятелен и независим от работодателя, от него се
очаква уговореният резултат да бъде изпълнен в уговорения срок и съгласно
изискванията, на които трябва да отговаря, като съществената разлика е, че
изпълнителят не зависи от възложителя по отношение, касаещо
начин на извършване на работата, работно време, трудова дисциплина. Трудовият
договор включва предоставяне на работната сила при упражняване на конкретна
трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място,
характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. В приложения по делото
граждански договор № 1/10.09.2020
г. е посочено единствено, че поръчката се
изразява в "полагане на павета и
бордюри“, като въпросните строителни
работи са описани само по
вид, като липсва каквато и да е конкретизация в договора относно тяхната индивидуална специфика, количество и вид на материала,
който трябва да се вложи,
обем, начин на изпълнение или
други конкретно определящи ги характеристики,
от които би могло да
се формира извод, че между
"П.Г.“ЕООД и Г.А. е налице гражданско правоотношение по договор за изработка.
За наличие на трудово правоотношение сочи и представени по АНП ксерокопия
от книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа видно, от които на
Георгиев е проведен начален и ежедневен инструктаж, каквото задължение по ЗЗБУТ
имат само работодателите към своите работници назначени по трудово
правоотношение. Законът за здравословни и безопасни условия на труд задължава работодателя да осигури на
всеки работник и служител подходящи инструктаж и обучение по безопасност и
здраве при работа.
Предвид горните
правни съображения и
фактически констатации настоящия състав
намира, че е доказано по делото
извършено от жалбоподателя административно нарушение и наказващият орган правилно е ангажирал
административно-наказателната отговорност
на «П.Г. ЕООД, като е наложил на същото дружество административно наказание „имуществена санкция„ на основание
чл.414,ал.3 от КТ от Кодекса на труда.
За така извършеното
административно нарушение от жалбоподателя нормата на чл.414, ал.3 от КТ предвижда имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лева. При определяне на размера на имуществената
санкция следва да се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя съгласно
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай
административно-наказващият орган
е определил имуществена санкция в размер на 2 500 лева.При преценката на размера
на наложената санкция, обаче, настоящият съдебен състав намери, че наказващият орган е определил същия в прекомерен размер. Предвидената такава в закона
е имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева.
При тези законови рамки, наказващият орган е определил санкция в размер на 2 500
лева, без мотиви и без да става ясно на
какво основание санкцията е определен в посочения размер над минимума . Според настоящия съдебен
състав същият се явява несъответен
на извършеното и несъобразен с обстоятелството, че по делото
не се констатират
каквито и да е отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават налагането на санкция
над законоустановения минимум. Настоящият съдебен състав намира, че имуществена санкция в размер на 1500 лева се явява достатъчена
за постигане на целите на
наказанието и доколкото по делото не
са налице основания за налагането
на по-висок размер, обжалваното НП следва да бъде
изменено в посочената насока.Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генерална превенция за въздействие върху обществото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗАНН
, съдът