Р Е Ш Е Н И Е
Номер 755
от 21.05.2021 г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Бургас, петнадесети
състав, на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Лилия
Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря И. Г. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 655 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Уелдинг сервисес Петров 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Ален мак“ № 28, представлявано от Н.П.П.против Решение № 260106/09.02.2021 г., постановено по НАХД № 49/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено Наказателно постановление № 02-0002548/29.10.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като с решението същата е намалена на 1500 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да отмени наказателното постановление изцяло. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, се представлява от юрисконсулт Станка Николова, която оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна, но по мотиви, различни от изложените.
Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на „Уелдинг сервисес Петров 2016“ ЕООД против Наказателно постановление № 02-0002548/ 29.10.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. За да измени наказателното постановление, районният съд е приел, че при определяне размера на санкцията административнонаказващият орган не е съобразил затрудненото финансово положение на дружеството по обективни причини. В този смисъл първоинстанционният съд е приел, че минималният размер на наказанието от 1 500 лева е достатъчен за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Решението на Районен
съд – Бургас е неправилно и следва да отмени.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Настоящият състав намира, че според установените по делото факти наказаното лице действително е извършило нарушението, за което е ангажирана отговорността му с процесното наказателно постановление, но административнонаказващият орган не е съобразил нормата на чл. 18 от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за неизпълнение на предписание, дадено от органите на Инспекция по труда и обективирано в Протокол № ПР 2016836/23.06.2020 г. – т. 4 от същия. Дружеството е задължено да заплати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за февруари 2020 г. на девет различни физически лица, работещи в обект Производствена база, съгласно изискванията на чл. 128, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 270, ал. 1; чл. 270, ал. 2 и чл. 270, ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 18 от ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Видно от описанието на нарушението, дружеството не е изплатило заплати на различни физически лица, т.е. с деянието неплащане е извършило няколко отделни нарушения (неизплащане на заплатата на всяко лице) и за всяко от тях е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството поотделно. Като не е сторил това, административнонаказващият орган е постановил наказателно постановление, в което фактическата обстановка и съответно квалификацията на всяко от нарушенията е неправилна. Независимо от обстоятелството, че твърдяното предписание е формулирано в т. 4 от протокола, анализа на текста на тази точка 4 показва, че в същата реално са обективирани 9 самостоятелни по своя характер предписания – да се изплатят трудовите възнаграждения на 9 отделни работници. Обстоятелството, че указанието за плащане на дължимото трудово възнаграждение на всеки отделен работник по своя характер съставлява отделно предписание се подкрепя и от факта, че дължимото трудово възнаграждение е различно за всеки един от тях. Следвайки логиката на административнонаказващия орган, че т. 4 съставлява едно самостоятелно предписание, логично следва въпроса – налице ли ще е изпълнение на предписанието, ако работодателя плати само на един от вписаните в т. 4 общо 9 работника, а на останалите не заплати дължимото възнаграждение или пък заплати дължимото трудово възнаграждение на 8 от работниците, а на един от тях не. Така поставения въпрос подкрепя тезата, че всяко едно от указанията за плащане на трудово възнаграждение, инкорпорирано в т. 4 съставлява самостоятелно предписание, неизпълнението на което съставлява самостоятелно нарушение, за което по смисъла на чл. 18 от ЗАНН следва да се наложи отделно административно наказание.
Като е достигнал до изводи, различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а на отмяна подлежи и процесното наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260106/09.02.2021 г., постановено по НАХД № 49/2021 г. по
описа на Районен съд – Бургас
и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002548/29.10.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.