Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 69 18
март 2009 година
град Велинград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД .
. . . . състав
двадесет и шести февруари
през двехиляди и девета година в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Г.
Секретар:М.Д.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Г.
гражд.дело
№ 656 по описа за 2008 година съобрази, че:
Иск за
развод по чл.99, ал.1 от СК.
С
исковата си молба Г.Т.П. *** твърди против
ответницата В.Н.П. ***, че са сключили граждански брак на 06.07.2004 г.,
от който нямат родени деца. В началото живеели добре, но не могли да имат дете
веднага и ответницата се отчуждила от него и започнала да го избягва. Често
ходила в дома на баща си и оставала за по-дълъг период при него. Това продължавало
вече три години.Според него не може да продължат брачната си връзка, всички
възможни компромиси и отстъпки били изчерпани и нямало никакви изгледи бракът
им да бъде саниран. Поради горното бракът им бил дълбоко и
непоправимо разстроен, което пораждало и правния му интерес от иска.
МОЛИ
бракът им с ответницата да бъде прекратен по
изключителна вина на ответницата, ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.Велинград, ул. “Ливадите” № 16, собственост на родителите му
да бъде предоставено на него и след прекратяването на брака иска да носи
предбрачното си фамилно име Паунов, както и му бъдат присъдени направените
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата не дава писмен отговор по иска, не сочи
доказателства.
Съдът, като прецени всички
събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие
за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното по делото
удостоверение от 06.07.2004 г. за сключен граждански брак, страните са сключили
такъв на 06.07.2004 г. в гр.Велинград.От събраните гласни
доказателства-показанията на свид. ПАУНОВА и свид.Любка Паунова-сестра и майка
на ищеца, се установи, че страните живяха нормално като семейство през първата
година от брака си.Ответницата не могла да забременее, както очаквали и това ги
отчуждило един от друг и тя си ходела при баща си.Преди около три години ответницата
напуснала семейното жилище – жилищна сграда, собственост на родителите на ищеца
(вж. нот.акт №162, том І, дело 345/1990 г. на ВРС) и оттогава не поддържат
нормални съпружески отношения с ищеца, въпреки, че той не я бил гонил и не бил
искал да се разделят.От показанията на свид.М.Паунова се установи, че той няколко
пъти се опитвал да разговаря с нея за да
се съберат, но тя не пожелала.Свидетелите установяват, че след фактическата
раздяла ответницата е установила връзка с
друг мъж и брачните отношения с ищеца не могат да се зазравят.От
декларация от ищеца от 13.11.2008 г. е
видно, че същият не работи и не притежава движими или недвижими вещи.
С оглед на горното съдът счита, че предявеният иск
е основателен
и следва да бъде уважен, като се
прекрати брака на страните по делото.Същият е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.99, ал.1 от СК-налице е липса на взаимност,
разбирателство и уважение между съпрузите и това състояние не може да се преодолее и да се възстановят нормалните
съпружески отношения между тях.Причините довели брака до това състояние са
нежеланието на съпрузите да дадат приоритет на съпружеските и семейните си
отношения, както и да направят компромиси за възстановяването на брачната
връзка и настъпилата продължителна фактическата раздяла отпреди три
години.Установи се, че през периода на фактическата раздяла ищецът е търсил
ищцата и е искал да възстановят брачните си отношения, но опитите били без
успех. Запазването на такъв формален, изпразнен от съдържание брак, не е
оправдано нито от гледище на интересите на съпрузите, нито на обществото.
Вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
имат и двамата съпрузи, които не са направили необходимите компромиси за
запазването на съпружески отношения и контакти, което е довело до
продължителната фактическа раздяла, през който период не поддържали никакви
отношения са и напълно охладнели един към
друг. Ответницата била установила връзка с друг мъж, но само поради тези
обстоятелства не може да й се вмени изцяло вината за разстройството на
семейните отношения, обосноваващо допускането на развода.
Ползването на семейното жилище в
гр.Велинград, собственост на трети лица-родителите на ищеца, следва да се предостави на него.
Следва след развода ищеца да носи предбрачното си
фамилно име Паунов.
Следва да се осъди ответницата да заплати т а к с а
по развода в размер на 25 лв. + 5 лв. за служебното издаване на
изпълнителен лист, а разноските по делото да се понесат от страните, така както
са направени.
Водим от горното и на
основание чл.99, ал.1 от СК, Велинградският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между
Г.Т.П. с ЕГН ********** ***, обл.Пазарджик и В.Н.П. с ЕГН ********** ***, обл.Пазарджик, сключен
с акт за граждански брак №35/06.07.2004 г. на Община град Велинград, като дълбоко и непоправимо разстроен.
В и н а за настъпване на
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище –находящо се в
гр.Велинград, ул.”Ливадите”№16 и собственост на трети лица, на Г.Т.П., с посочен ЕГН и адрес.
След
развода съпругът Г.Т.П. да носи предбрачното си фамилно име Паунов.
ОСЪЖДА В.Н.П. , с посочен ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата,
в полза на бюджета на съдебната власт т
а к с а по развода в размер на 25 лв.
+ 5 лв. т а к с а за служебното издаване на изпълнителен лист.
Решението
влиза в сила дори и да е обжалвано само в частта относно вината.
СЪДИЯ: