Мотиви
към Присъда №192/11.06.2020г., постановена по НОХД №10/2020г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска
районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу Х.Ц.Х. *** за това, че за
времето
от 26.05.2019г. до 31.05.2019г., в гр.Разград и в гр.Търговище, с цел да набави
за себе си и за М. М. К.от гр.Разград имотна облага, е укрил и спомогнал да
бъде отчуждена чужда движима вещ - златен синджир с тегло 34,30 грама, на обща
стойност 1543,50 лева, собственост на Д.Н.Ю. ***, като е знаел, че вещта е
придобита от М. М. К.от гр.Разград чрез извършено
престъпление по чл.207, ал.1 от НК - престъпление по чл.215, ал.1 от НК.
В заседанието
пред РРС представителят на РРП подържа обвинението.
Подсъдимият не дава обяснения, но заявява, че се
признава за виновен. Лично и чрез защитника си моли за налагане на минимално
наказание.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х.Ц.Х. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият Х.Х. ***. Същият бил
приятел със св.М. К. от гр.Разград. На 25.05.2019г., вечерта, св.М. К. отишла
заедно със своя приятелка - св.Ал. Ф., в заведение „Сохо“/дискотека/ в
гр.Разград. След полунощ, вече на 26.05.2019г. св.М. К. отишла до тоалетната в
заведението, заедно с приятелката си А. Ф. Малко по-късно, след като се връщали
от тоалетната, св.М.К. забелязала, че на земята в коридора към дискотеката
златен синджир. Златният синджир бил собственост на св.Д.Ю. ***, който го бил
изгубил същата вечер в заведението при възникнало спречкване между него и други
лица. Св. К. взела златния синджир и го прибрала в себе си. Малко по-късно
двете със св.Ал. Ф. напуснали заведението и се прибрали в домовете си. Същият
ден - 26.05.2019г., около обяд, св.М.К. се срещнала в гр.Разград с приятеля си -подс.Х.Х. и му показала златния синджир,
който била намерила в заведение „Сохо“ същата нощ, като му заявила, че иска да
го продадат, след което да си разделят парите и да ги използват за задоволяване
на свои нужди. Подсъдимият се съгласил, въпреки, че разбрал, че процесният
златен синджир не е собственост на св.К., а е чужда собственост и същата го е
намерила. След това двамата отишли в гр.Търговище до заложна къща „Стефи“ ЕООД-
гр.Търговище, където като управител работел св.С. К.. Подсъдимият Х. отишъл при
св.К. и му предложил за продан златният синджир, намерен от св.М.Кънчева. Св.Ст.Крумов
попитал подсъдимия, дали златния синджир е краден и подсъдимия му отговорил,че не е краден, а е
негова собственост, но тъй като имал нужда от пари, желаел да го продаде. След
това св.К. вписал имената на подсъдимия в дневника за продажби, след което
претеглил златния синджир. Установил, че същият е изработен от злато 14 карата.
После заплатил на подсъдимия сумата от 700 лева. След това подсъдимия и св.М.К.
се прибрали от гр.Търговище в гр.Разград. Там си разделили парите, след което
всеки се прибрал в дома си.
На 29.05.2019г. св.К. изпратил
заедно с други златни накити и процесния златен синджир за претопяване в
гр.Пловдив.
Видно от заключението на
назначената на досъдебното производство оценъчна
експертиза стойността на предмета на посегателството, е в размер на 1543,50
лева.
Вече в хода на съдебния процес
подсъдимият е възстановил на пострадалия стойността на отчуждената негова вещ
предмет на престъплението.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от всички събрани доказателства и не се
оспорва. Поради изложеното съдът намира, че обстоятелствата
изложени в обвинителния акт са напълно доказани.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи: С деянието си подсъдимия Х.Х. е
осъществил състава на престъплението по чл.215, ал.1 от НК,
тъй като за времето от
26.05.2019г. до 31.05.2019г., в гр.Разград и в гр.Търговище, с цел да набави за
себе си и за М. М. К.от гр.Разград имотна облага, е укрил и спомогнал да бъде
отчуждена чужда движима вещ - златен синджир с тегло 34,30 грама, на обща
стойност 1543,50 лева, собственост на Д.Н.Ю. ***, като е знаел, че вещта е
придобита от М. М. К.от гр.Разград чрез извършено
престъпление по чл.207, ал.1 от НК. Подсъдимият е знаел, че св. М. К. е намерила
процесната вещ. При това подсъдимият очевидно е знаел, че тази вещ е придобита
от Кънчева чрез престъпление – знаел е, че това е чужда вещ, която Кънчева намерила
и е бил наясно, че давайки му тази вещ К. демонстрира намерението си да не
съобщава за същата на собственика, на органите на властта или на този, който я
е изгубил. Не е необходимо подсъдимият да е
знаел как следва да се квалифицира деянието на К. Впоследствие
подсъдимият отчуждил посочената вещ, като го е направил именно с намерение да набави облага за себе си и свидетелката
Кънчева и с това осъществил вмененият му
престъпен състав.
Индивидуализирайки наказанието на
подсъдимия Х. съдът намира, че спрямо него са налице основания за
освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК. Подсъдимият не е осъждан, не е освобождаван
от наказателна отговорност по този ред, щетите са възстановени, а за
извършеното от него деяние се предвижда наказание глоба. Съдът съобразява разпоредбата на чл.78а, ал.5 НК по силата на която разпоредба, ако в особената част се предвижда само
наказание глоба, то размерът на глобата, която следва да се наложи на лицето не
следва да надхвърля размера по особената част. В случая в особената част се
предвижда глоба в размер от 100 до 300 лв и съдът следва да остане в тези рамки
при определяне на наказанието. С оглед конкретната тежест на деянието съдът
намира, че на подсъдимия Х.Х. следва да се определи административно наказание
глоба в размер на 150 лв.
С оглед
изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден и за разноските по същото.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: