№ 6622
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110103071 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД твърди, че по договор за
застраховка „Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 3 095,50 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети на ремарке марка „Шмитц“, с
рег. № ТХ 0658 ЕЕ, настъпили в резултат от ПТП на 17.10.2021г. на паркинг на
пристанище ТЕЦ Езерово в гр. Варна. Виновен за ПТП е водачът на т.а. марка „Волво“,
с рег. № В 6624 НН, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована
при ответното дружество. Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по
договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна
претенция за заплатено застрахователно обезщетение, като е останал задължен за
сумата от 1772 лв., с включени 25 лв. ликвидационни разноски. Моли съда да осъди
ответника да му заплати последната сума, ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 19.01.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 41,35 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 27.10.2022г. до 18.01.2023г. Претендира
разноски.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД в срока по чл.131 ГПК депозира
писмен отговор на исковата молба. Заявява, че не оспорва да е застраховател на
гражданската отговорност за т.а. марка „Волво“, с рег. № В 6624 НН, към датата на
ПТП. Поддържа, че е заплатил на ищеца по процесната щета сумата от 1 348,50 лв., до
който размер счита, че е отговорността му. Твърди, че размерът на определеното
обезщетение е завишен и не отговаря на стойността на действителните вреди. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането с изключение на
неговия размер, са безспорни между страните, поради което и на основание чл. 153
ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало регресното
вземане. За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната практика, постановена
по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г.
на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. При това делинквентът /застрахователят на неговата гражданска отговорност/
дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния
интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест
възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и
невъзможно предвид спецификата на увредената част/, поради което обезщетението
следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът
/застрахователят на гражданската му отговорност/ понесе и отговорността за влагането
на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към
т. 6, б. „б“ от Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС, съгласно които при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема
предвид изхабяването на вещта.
Съгласно заключението на САТЕ всички увреждания по ремарке марка „Шмитц“,
с рег. № ТХ 0658 ЕЕ се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
процесното ПТП, настъпило на 17.10.2021г., а средната пазарната стойност на
увреденото имущество без овехтяване възлиза на 3 692,40 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
2
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът
на извършеното плащане – сумата от 3 095,50 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът има
право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата.
Съдът приема, че сумата от 25 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума,
като общият размер на дълга възлиза на 3 120,50 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 1348,50 лв. преди
завеждане на настоящия иск, поради което поради което искът за разликата от 1 772 лв.
следва да бъде уважен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по регреса
обезщетение. Видно от представеното по делото известие за доставяне на регресната
покана, ответното дружество е получило преписката с доказателствата на 26.09.2022г.
Срокът по чл.412 КЗ е изтекъл на 26.10.2022г., а ответникът е изпаднал в забава за
плащане от 27.10.2022г. За процесния период на забавата от 27.10.2022г. до
18.01.2023г., вкл. дължимата мораторна лихва съдът определя по реда на чл. 162 ГПК в
размер на 41,35 лв. Искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът в размер на 1 197,88 лв., представляващи заплатена държавна такса, депозит за
САТЕ и адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено от ищеца на адв.
З. К., видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
20.12.2022г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, на основание чл.411 КЗ
3
сумата от 1 772 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за вреди на ремарке марка „Шмитц“, с рег. № ТХ 0658
ЕЕ, настъпили в резултат на ПТП на 17.10.2021г. на паркинг на пристанище ТЕЦ
Езерово в гр. Варна, ведно със законната лихва от 19.01.2023г. до погасяването, на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 41,35 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 27.10.2022г. до 18.01.2023г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
1 197,88 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4