№ 23
гр. Ямбол , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20212300500123 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивни жалби, депозирани от Д.С.С. от
с.Поляна чрез пълномощника си адв.Р.Ж. и от П.Ч.У.С. чрез пълномощника му адв.Н.Г.
против решение № 22/8.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 2254/2020 г. по описа на ЯРС в
частта, в която след като е прекратил брака между страните съдът е постановил, че вина за
прекратяване на брака носят двамата съпрузи.
Въззивницата Д.С.С. счита, че съдът след като е приел за недоказани твърденията на
съпруга за брачна изневяра от нейна страна, за злоупотреба със средства от нейна страна,
както и че е изгорила лични документи и вещи на съпруга си, въпреки това е стигнал до
извода, че тя носи вина за разстройството на брака. Необосновани са изводите на съда за
наличие на вина от нейна страна при положение, че такава следва да се носи единствено от
съпруга П.С.. Поради това искането е за отмяна на решението в частта за вината и
постановяване на решение, с което се приеме, че вина за разстройството на брака носи
единствено съпругът П.С..
В законоустановения срок ищецът по делото П.Ч.У.С. е депозирал отговор на
въззивната жалба и счита същата за неоснователна и я оспорва изцяло. Излагат се подробни
съображения за това, че съдът не е възприел за доказани фактите за брачна изневяра и
злоупотреба със средства от страна на съпругата като не е кредитирал показанията на двама
от свидетелите, които са в близки отношения със съпруга.
1
В депозираната от П.Ч.У.С. въззивна жалба, както се посочи се атакува решението на
ЯРС също в частта на вината за прекратяване на брака като се счита, че изводите на съда в
тази част са неправилни. Възприятията на съда са превратни относно свидетелстващите за
отношенията между съпругата и приятелят й и пристрастни в полза на нейната защитна теза
относно извънбрачната й връзка. Не е безспорно установено упражненото от съпруга
домашно насилие по отношение на съпругата като изводите на съда са единствено въз
основа на издадената заповед за защита от домашно насилие, която е с временен характер,
без да е направена справка относно висящността на процеса.Съдът е обсъждал избирателно
събраните по делото доказателства, което води до необоснованост на постановеното
решение. Като е приел, че вина за прекратяване на брака носят двамата съпрузи съдът не се
е произнесъл по разноските с изричен диспозитив, а само в мотивите като е приел, че
разноските следва да останат в тежест на страните, както са ги направили. След като
съпругата е заявила в с.з., че не поддържа искането си за предоставяне ползването на
семейното жилище, съдът не се е произнесъл по този въпрос, което също се счита за
неправилно. Иска се отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на такова, с
което се приеме, че вина за настъпилото разстройство на брака носи само съпругата Д.С.С.,
както и присъждане на разноски в полза на съпруга.
В срока за отговор на въззивната жалба на П.Ч.У.С. е депозиран такъв от Д.С.С. и с него
се възразява изцяло по изложеното в жалбата по подробно изложени съображения и
детайлно обсъдени гласни доказателства.
В съдебно заседание, страните редовно призовани не се явяват, а поддържат въззивните
си жалби и отговори по тях чрез своите пълномощници.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Производството пред ЯРС е образувано за прекратяване на брака с развод по искова
молба от П.С. срещу Д.С.С. поради това, че отношенията между съпрузите са се влошили
през последните две години. Съпругата теглила средства от банкова сметка, предназначена
за бизнес, които харчела за свои лични прищевки - през септември 2019 г. 25 000 лв., по-
късно 35 000 евро прехвърлила в своя сметка, а сума била предоставена на ищеца в заем.
Съпругата също така променила отношението си към своя съпруг - липсвала любов,
започнала е да поддържа връзки с други мъже. Изнудвала съпруга си за пари, като в
противен случай отказвала интимни отношения, комуникирала с него само по ел.поща и се
пренесла на горния етаж. Не изпълнявала домакинските си задължения да почиства
семейното жилище, да пере, глади съпруга си, да готви. Отказвала да отглежда дете. На
07.09.2020 г. изгорила всичките му документи, наредила е преводи от сумите в банковите му
сметки в размер на 10 000 австралийски долара към собствената си банкова сметка,
инициирала е скандал, за да изгони съпруга си от дома му, заплашила го е, че ако не напусне
жилището, ще извика полиция, тъй като е жертва на домашно насилие. Премахнала е
2
записващите устройства на охранителните камери, за да може да обвини съпруга си в
извършване на такова насилие, без той да може да докаже истината. Съпругът напуснал
дома, за да избегне скандала, а на следващия ден е установил, че в жилището се е нанесъл
друг мъж. Ищецът останал на улицата, без лични вещи и без личния си компютър, с който
работи. Вещите се използват от ответницата и новия й приятел. Когато е успял да влезе
тайно в дома си, ищецът не е намерил и тоалетните си принадлежности. Съпругата не му
давала шанс да разговарят и да изяснят отношенията си.
От съпругата Д.С.С. също е предявен иск за прекратяване на брака, но по вина на
съпруга П.С.. Съпругата също излага подробни обстоятелства, сочещи вината за
разстройството на брака, но за съпруга, който станал изключително нервен спрямо нея,
вдигал е скандали без повод, не я е изслушвал и не е понасял чуждо мнение. Контактувал с
нея чрез имейли, не й позволявал да ползва автомобилите - СИО. Ограничавал личната й
свобода, правото й на придвижване и контакти. Заплашвал я , че ако не се съгласява за
интимни отношения с него, ще я лиши от парични средства за издръжка. В съдебно
заседание са добавени нови брачни провинения на съпруга й: че бил ревнив и се отнасял
собственически към нея, поради което не й позволявал да излиза сама с лек автомобил;
донесъл е множество котки в дома, за които тя е трябвало да се грижи, като след смъртта на
любимата му от тях през 2017 г. е заплашил съпругата си с убийство; принудил я да направи
два аборта, защото не е искал да има дете; зависим бил от алкохол и порнография, поради
което е накарал съпругата си да се премести на втория етаж на къщата, за да не му пречи да
гледа порно; два пъти през 2020 г. е напускал къщата за няколко дни, без да й съобщи, къде
отива, което е предизвиквало в нея страх и я е мотивирало да повика приятел в дома й за
охрана; работила е заедно със съпруга си от къщи в екип със свидетеля О., за което
последният е заплащал високо възнаграждение на ищеца, а той от своя страна е бил запознат
напълно с извършваните от съпругата му транзакции, тъй като всички са минавали през нея;
под въздействие на алкохола е упражнявал насилие над съпругата си, като веднъж я е
изблъскал от движещ се автомобил; след съобщаването от нея за подадения сигнал за
домашно насилие и уведомяването на полицията за лишаването й от свободно ползване на
семейните автомобили, ищецът е избягал от дома, а след няколко дни е влязъл в него с взлом
и е изнесъл семейно имущество, като е оставил вратите разбити.
Пред районния съд в подкрепа на твърденията на страните са събрани гласни
доказателства в лицето на посочените от страна и на двамата свидетели. Свидетелят Д.Д.Д.,
съсед на страните в с.Поляна ги познава, откакто се настанили в съседната къща през май
2019 г. Имали са приятелски отношения, помагал им е за решаване на битови въпроси.
Свидетелят заявява за случай, когато един ден през септември 2020 г. П. отишъл в дома му
уплашен и го помолил за помощ - да го откара до Ямбол, защото нямало къде да остане и да
ползва интернет. Казал е, че с жена му се скарали, тя заключила къщата и запалила вещите.
Тогава П. останал да нощува при свидетеля, а той му предоставил възможност да ползва
интернет, за да си смени паролите за банковата сметка, за да не злоупотреби жена му с
парите. Тогава в дома на съпрузите дошли полицаи, от което П.С. притеснил. Д. говорила с
3
тях, а освен полицейските автомобили е пристигнало и „БМВ"- черно, с варненска
регистрация. От него е излязъл мъж (посочен като свидетеля на ответницата - М.),
прескочил оградата и останал в дома на страните. Тъй като П.С. страхувал да се прибере у
дома си, само вечерта отишъл да си вземе флашка, на която е имал важна информация за
работата си. Свидетеля го придружил и двамата чули романтична музика от къщата. П.
казал на свидетеля, че чул и пъшкане от съпругата си и другия мъж. На другия ден
свидетелят го е закарал при неговия приятел и съдружник Д. в Казанлък. Черният автомобил
е останал до семейното жилище около една седмица. Свидетелят не е виждал ответницата в
него. Следващата седмица я видял в буса, с който са дошли със същия мъж, двамата били
прегърнати. Около три-четири пъти са товарили буса с имущество от къщата. Натоварили са
и два автомобила, които са на съпрузите на Пътна помощ, варненска регистрация - сиво
„Ауди", 8-ма серия и бяло „Порше Кайен". Алармите им са се включили и работили през
цялото време, ключовете за тях били в ищеца. През това време според свидетеля
охранителните камери на къщата не са работели.
От страна на съпругата е разпитан свидетеля А.М., неин приятел и посочен от свидетеля
Д. като мъжа, който бил с нея в къщата и с когото товарили колите и вещите. Свидетелят М.
заявява, че е военнослужещ и се запознал с Д. във Фейсбук. Твърди, че е посещавал три пъти
къщата на съпрузите винаги по повод на това, че Д. е била сама и притеснена от заплахите
на съпруга си да не й направи нещо лошо. Д. е била заплашвана от съпруга си включително
и с убийство, като цяло се страхувала. Последния път било, когато Д. е извикала и полиция
след скандал с мъжа й. Тогава, когато отишъл свидетеля, от Пол нямало и следа, бил си взел
компютъра, ключовете на автомобилите, документи. Свидетелят М. заявява, че
автомобилите, регистрирани на името на Д., са били натоварени с цел да бъде предотвратен
опит на съпруга да ги продаде на части, както е заплашвал съпругата си. Разтоварени били в
с. Тополи, обл.Варна, където свидетелят живее, но не в негов имот. Освен автомобилите Д.
взела свои лични вещи - основно дрехи, чанти, обувки, някакъв шкаф. Вещите били
изнесени на два или три пъти с бус, варненска регистрация, нает от свидетеля. Взели са и
животните - около 30 котки и 5 кучета и са се погрижили да бъдат осиновени. Свидетелят М.
твърди, че съпругът също е влизал в къщата и е взел всички дрехи от гардероба, лични
принадлежности, самобръсначки, семеен куфар с инструменти.
Свидетелят С.П.О., приятел на съпруга, заявява, че се познава с П. и Д. от м.юни 2013 г.
Веднъж годишно посещавал съпрузите за една седмица в дома им, ходели са заедно на
ресторант, през останалото време общуват по Скайп. П. и Д. кумували са на сватбата му
през 2015 г. Свидетелят твърди, че съпрузите не живеят заедно от 7.09.2020 г. Ищецът
живее в имот на свидетеля в гр.Казанлък. Казал е на свидетеля, че на тази дата ответницата е
поискала 50 000 долара и ключовете на двете коли, като го е заплашила с полиция, ако не ги
даде. Ищецът е отишъл в дома на съседа, за да ползва интернет, да спре опита на жена си да
преведе 10 000 долара от банковата му сметка. През това време дошла полиция, а П.С.
уплашил да не би нещо да му се случи. Казал е още на свидетеля, че отишъл при съседа, а
4
вечерта, когато се е приближил до задния прозорец на къщата, видял, че съпругата му прави
секс с приятеля си. На следващата сутрин съседът му го завел при адвокат в гр.Ямбол и
подал молбата за развод. Отстраняването на съпругата от бизнеса по споразумение между
свидетеля и П.С.оред него не е причина за завеждане на делото за развод. Друго, което
ищецът е разказал на свидетеля, е че Д. преди две години се е преместила на горния етаж, не
учила, не работила, харчила пари за луксозни чанти и дрехи, а през 2018 г. е причинила
липса на голяма сума пари от банкова сметка, което се е повторило следващата година.
Според свидетеля това са пари, които е изпращал на Пол като инвестиция, за да започнат
работа. Последният му казал още, че комуникацията между съпрузите е само по имейл през
последните 6 месеца преди раздялата. Свидетелят О. твърди, че двамата с П.С. отишли до
семейното жилище и са взели опаковани вещи, съдомиялна, един диван двойка, килими,
постелки и дребни неща. П. потърсил донесени от Австралия маса и столове, подарък от
майка му, но не ги е намерил в къщата. С буса на свидетеля О. са взимали вещи два пъти,
когато според последния собственикът на къщата ги е помолил да отидат.
От страна на Д.С. е разпитана като свидетел нейна приятелка М.Д., с която се познават
покрай служебни въпроси, тъй като двамата с П.С. й клиенти. Страхът си от заплахите за
убийство Д. е споделила и с тази свидетелка. Свидетелката Д. не се е виждала с Д. лично,
тъй като, както е разбрала от нея, съпругът й не й позволява да излиза. Свидетелката е от
град Добрич. Чували са се по телефона. Ответницата й е споделила през 2014 г., че след
инцидент с крака й съпругът й не й е позволил да отиде на лекар. Показала е на видео крака
си - с черен цвят. Споделила е, че на рождения й ден на 12 април 2017 г., че съпругът й я
принудил да направи аборт, какъвто е направила на 13 април. На този или следващия ден
любимата му котка починала. Д. се обадила на свидетелката, плачейки, разтреперана и
много уплашена. Казала й, че съпругът й я е заплашил, че ще я убие, ще я нареже и ще я
сложи в камината за пелети, защото я смята за виновна за смъртта й. Помолила е
свидетелката да я търси всеки ден, за да провери дали е жива и тя я е търсила в продължение
на една седмица, след което е разредила обажданията. Свидетелката сочи, че преди 2017 г.
ответницата й се е оплаквала, че ищецът всеки ден носи нова котка вкъщи и не е съгласен
животните да бъдат осиновени в Германия. Закупували са за тях с интернет поръчки от
свидетелката храна, на каквато тя е дистрибутор. Ответницата е изпращала снимки на
котките, от които се виждало също, че е много чисто и подредено в дома им. Свидетелката
знае за св. А.М., че й е помогнал, но нямат интимни отношения, а общуват по повод на
животни.
Във връзка с твърденията си Д.С. е представила пред районния съд заповед за незабавна
защита № 47/11.09.2020 г. по гр.д.№ 2276/2020 г. на ЯРС, с която са постановени мерки за
закрила спрямо нея: съпругът й е задължен да не извършва домашно насилие и да не я
приближава до приключване на производството по делото.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни
изводи:
5
Въззивните жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са
легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценени по същество съдът намира
и двете въззивни жалби за неоснователни.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за изцяло правилно.
С атакуваното решение на районния съд е прекратен бракът между съпрузите като
съгласно чл. 49 ал. 3 от СК, съдът дължи произнасяне по въпроса за вината, което желаят и
двамата съпрузи. Въззивните жалби, депозирани против първоинстанционното решение са
насочени единствено по отношение на постановената от съда част за вината за прекратяване
на брака, възприета, че е на двамата съпрузи. Въззивният съд преценя, че е налице взаимна
вина за разстройството на брака, така както е приел и районния съд, тъй като и двамата
съпрузи с поведението си са допринесли за разрушаване на връзката между тях.
От анализа на показанията на свидетелите, разпитани и от двете страни може да се
направи извод, че и двамата съпрузи не са имали поведение, отговарящо на нормалните
съпружески отношения в един брак. Съпругата Д.С. е изпитвала страх за живота си от
заплахите на съпруга й – свидетелката Д., която е била помолена от нея да й се обажда всеки
ден, тъй като е уплашена за живота си, свидетелят М., който три пъти се е отзовал на молба
за защита, когато ищецът е отсъствал от дома си, без съпругата му да знае къде е. В тази
връзка следва да се има предвид и подадената от съпругата молба за защита от домашно
насилие, независимо от изхода на това производство, тъй като в случая е от значение
изпитвания от нея страх от съпруга й. Установено е, че Д.С. е била ограничавана в личната
свобода от съпруга си, който не й е предоставил ключовете за семейните автомобили.
Действително приятелство на Д.С. със свидетеля М. /което и съпругата и свидетелят не
отричат/, не е установено да е било интимно, но е несъвместимо по съдържание с брачните
отношения между съпрузите и е в състояние да разруши доверието на съпруга и да
предизвика макар и неоснователна ревност у него.
В същото време съпругата е отказвала интимни контакти на съпруга си, общувала е с
него само по имейл, както и сама признава. Останалите обстоятелства, твърдени от съпруга
П.С. относно това, че съпругата му не работела, а само харчела изработените от него пари,
че не се грижела за дома им, че е горила негови документи и го е лишила от компютъра му и
личните му вещи, са недоказани и в тази връзка въззивният съд споделя изцяло направените
от първоинстанционния съд изводи съобразно разпоредбата на чл.272 от ГПК.
Предвид изложеното, въззивният съд счита, че прекратяването на брака следва да бъде
постановено по вина на двамата съпрузи, тъй като и двамата са допринесли за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачните отношения, така, както е постановил районния съд.
6
Вината на съпругата се изразява в установеното от нея близко приятелство със свидетеля М.
и игнориране на съпруга й, ограничаване на всякакви контакти с него, а вината на съпруга
се изразява в провокиране на страх у съпругата и чувството на постоянна опасност и заплаха
за живота, който дори и да не е основателен е налице, а той не е допринесъл по никакъв
начин да го опровергае. Вината и на двамата съпрузи се състои в това, че при очевидно
разрушената им брачна връзка не са положили каквито и да било усилия да променят
обстоятелствата и да заздравят брачния съюз помежду си. Такива индикации у двамата не са
направени и по време на настоящия бракоразводен процес, а при такъв разрив в
отношенията, ако не бъдат положени усилия и от двамата съпрузи, възстановяване на
брачната връзка е невъзможно. Добрите брачни отношения се градят на взаимни
компромиси и на прошката за брачни провинения, проблемите в семейството се разрешават
чрез активен диалог, но в случая двамата съпрузи не са съумели да направят компромиси в
името на семейството.
Въззивният съд счита, че атакуваното първоинстанционно решение за прекратяване на
брака в частта относно приетата вина за това на двамата съпрузи, е правилно и следва да се
потвърди, тъй като настоящият състав достигна до същите изводи. С потвърждаване на
първоинстанционното решение, разноски не следва да бъдат присъждани на никоя от
страните.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/8.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 2254/2020 г. по
описа на ЯРС в частта, в която бракът е прекратен по вина на двамата съпрузи.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7