№ 21
гр. Велико Търново, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500420 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 1 е сл. от ГПК, във
връзка с чл. 42, б.“а“, вр. чл. 3, б.“в“, пр. 2, вр. чл. 43, ал. 1, б.“а“ и б.“б“, пр. 3
от ЗН, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД.
С Решение № 359/ 09.08.2021 г., постановено по гр.д. № 560/ 2020 г. по
описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ:
предявеният от ищцата Ю. Й. Н., ЕГН **********, с настоящо
местожителство в Англия, срещу ответника К. Ц. Д., ЕГН **********, от гр.
Велико Търново, главен отрицателен установителен иск, с правно основание
чл. 42, б.“а“, вр. чл. 3, б.“в“, пр. 2 от ЗН, за прогласяване нищожност на
Нотариално завещание № 1, том І, рег. № 3445, н.д. № 1/ 2015 г. по описа на
Нотариус С. К., с район на действие РС – гр. Велико Търново, като направено
в полза на лице, което няма право да получава по завещание, тъй като е
склонило наследодателя чрез измама да направи завещание; предявеният от
ищцата срещу ответника, съединен с главния иск в условията на
евентуалност, конститутивен иск, с правно основание чл. 43, ал. 1, б.“а“ и
1
б.“б“, пр. 3 от ЗН, за унищожаемост на Нотариално завещание № 1, том І, рег.
№ 3445, н.д. № 1/ 2015 г. по описа на Нотариус С. К., с район на действие РС
– гр. Велико Търново, като направено в полза на лице, което по време на
съставянето му не е било способно да завещава и като направено поради
измама; предявеният от ищцата срещу ответника обективно кумулативно
съединен осъдителен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от
ЗЗД, за неоснователно обогатяване, с цена на иска 28 000 лева, като
неоснователни и недоказани.
Недоволна от постановеното Решение, ищцата Ю. Й. Н., ЕГН
**********, с постоянно местожителство в Англия, е подала въззивна жалба.
Като порочност на обжалваното Решение жалбоподателката посочва
отхвърлянето на предявените искове. Изложени са подробни съображения в
подкрепа на този довод. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с
което да се отмени обжалвания съдебен акт и да се уважат предявените
искове.
В законно-определения срок, редовно уведомен, ответникът К. Ц. Д.,
ЕГН **********, от гр. Велико Търново, чрез пълномощника си адвокат Б.М.
от АК – гр. Велико Търново, е подал отговор на въззивната жалба. Изложено
е становище за неоснователност на жалбата по съображения, подробно
изложени в отговора. Иска се от въззивния съд да остави без уважение
жалбата и постанови Решение, с което да потвърди обжалвания с нея съдебен
акт.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.
№ 6128/ 07.08.2020 г., от ищцата Ю. Й. Н., ЕГН **********, с настоящо
местожителство в Англия, срещу ответника К. Ц. Д., ЕГН **********, от гр.
Велико Търново. В исковата молба ищцата твърди, че нейната починала
майка И. И. М., е завещала чрез изготвено в офиса на Нотариус С. К.
нотариално завещание на 03.08.2015 г. на ответника 1/3 идеална част от
2
недвижим имот – апартамент № 7, на ет. 6 в сграда на ул. *****, като се
оспорва завещанието да е извършено по волята на завещателя, който е бил
дрогиран, в завещателна недееспособност и с каквито и да е било
завещателни намерения. Ищцата твърди, че майка й е била болна от рак и в
състояние на опиянение, в резултат на приспания от наркоза разсъдък на
болен човек, като е била занесена до автомобил и съпроводена от трима
крепящи я млади мъже, за да извърши завещателното разпореждане пред
помощник-нотариуса М. С.. Ищцата твърди, че на 28.03.20117 г. откупила от
ответника завещания му дял за сумата 28 000 лева. Иска от съда да прогласи
нотариалното завещание за нищожно, на основание чл. 42, б.“а“, вр. чл. 3,
б.“в“, пр. 2 от ЗН, като направено в полза на лице, което няма право да
получава по завещание, тъй като е склонило наследодателя с измама да
направи завещанието, или пък да приеме нотариалното завещание за
унищожаемо, на основание чл. 43, ал. 1, б.“а“ и б.“б“, пр. 3 от ЗН, като
направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да
завещава и като направено поради измама. Иска се също така ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата 28 000 лева, с които неоснователно
се е обогатил.
Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 560/
2020 г. по описа на съда.
В о.с.з. на 24.06.2021 г. ищцата се е явила лично, като е заявила, че
подържа исковата молба и е поискала от съда да уважи исковете. В
представена писмена защита е изложила съображения за основателността им.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на исковете. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният
представител на ответника – адвокат М. от АК – гр. Велико Търново е
поискала от съда да отхвърли изцяло исковете, като в представената писмена
защита е изложила доводи за тяхната неоснователност.
От фактическа страна се установява следното:
В о.с.з. на 24.06.2021 г. съдът е приел представените от ищцата с
първоначалната искова молба писмени доказателства, с изключение на
Договор за наем от 27.07.2016 г. и Нотариална покана от ищцата до Ц. Д. П.,
като неотносими към предмета на спора. Приел е и представените от ищцата
с молба Нотариално завещание № 1, том І, рег. № 3445, н.д. № 1/ 2015 г. по
3
описа на Нотариус С. К., с район на действие РС – гр. Велико Търново и
Нотариален акт /НА/ за покупко-продажба на недвижим имот № 160, том І,
рег. № 1024, дело 986/ 2017 г. по описа на Нотариус Д. Р., с район на действие
РС – гр. Велико Търново.
По искане на ответника съдът е допуснал до разпит трима свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
Ищцата е дъщеря на наследодателя И. И. М., което обстоятелство се
установява от представеното по делото удостоверение за наследници и в
качеството си на наследник има правен интерес от предявяване на исковете.
От представеното по делото Нотариално завещание № 1, том І, рег. №
3445, н.д. № 1/ 2015 г. по описа на Нотариус С. К., с район на действие РС –
гр. Велико Търново, вписана под № 611 в регистъра на НК се установява, че
И. И. М. е завещала на К. Ц. Д. 1/3 идеална част от собствен недвижим имот,
представляващ апартамент № 7 със застроена площ от 103 кв.м., с прилежаща
изба от 12,64 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата,
с адрес: гр. Велико Търново, ул. *****.
От представения НА за покупко-продажба на недвижим имот № 160,
том І, рег. № 1024, дело 986/ 2017 г. по описа на Нотариус Д. Р., с район на
действие РС – гр. Велико Търново се установява, че на 30.03.2017 г. ищцата е
закупила от ответника 1/3 идеална част от процесния недвижим имот за
сумата 25 000 лева, изплатена в деня на изповядване на сделката.
По делото са били разпитани трима свидетели, посочени от ответника
с отговора на исковата молба.
Помощник-нотариусът М. С. заявява, че предявеното й нотариално
завещание е извършено от нея, но няма конкретни спомени. Описва
технологията на процеса по изготвяне на нотариално завещание и заявява, че
от разговора, който е провела с И. И. М. е установила, че тя разбира
свойството и значението на извършеното и правния ефект, който то ще
породи, в противен случай би отказала да изготви завещанието. Посочва, че
завещателката сама е дошла в кантората, в състояние като на обикновен човек
и в своята практика няма случаи, в които завещателката да е била носена на
ръце, да не е можела да се разписва, да не е можела да говори. Твърди, че си
4
спомня бегло другите двама свидетели по делото, но не ги познава лично.
Свидетелят С. Т. заявява, че познава от дълги години К. и семейството
му и е бил свидетел на завещанието по молба на бащата на К. – Ц. Д.. Когато
отишъл в уречения час пред кантората на нотариуса, там били И. и Ц.. И. сама
се движела без кой знае какви затруднения, като няма спомен Ц. да я е
подкрепял. Свидетелят бил приятно изненадан, че макар и болна от рак, в
деня на завещанието И. била много добре – с лек задух и лека слабост. И.
заявила пред помощник-нотариуса своята воля и след като завещанието било
прочетено, го подписала заедно с другите двама свидетели. Свидетелят бил
чувал от К., с когото са много близки, че И. имала намерение да му завещае
1/3 идеална част от апартамента, в който живеела с баща му.
Свидетелят И. И. заявява, че по молба на Ц. Д. е бил свидетел на
завещанието. И. М. се придвижвала абсолютно сама. Нямало неадекватно
поведение от нейна страна или колебание – била категорична в изявяването
на волята си. След като нотариусът прочел завещанието, всичките го
подписали. Твърди, че бил близък със завещателката и тя споделяла със
свидетеля намеренията си да завещае 1/3 идеална част от апартамента на К..
Въззивният съд кредитира свидетелските показания, като
непротиворечиви и допълващи се взаимно, въпреки близостта на двамата
свидетели на нотариалното завещание с ответника.
За да бъде уважен главният установителен иск, с правно основание чл.
42, б.“а“, вр. чл. 3, б.“в“, пр. 2 от ЗН, следва да бъде установено, че
процесното нотариално завещание е нищожно, тъй като завещателното
разпореждане е направено в полза на лице, което няма право да получава по
завещание, защото е склонило чрез измама наследодателя да направи
завещанието.
Във връзка с твърдението си за нищожност на нотариалното завещание
ищцата не е представила доказателства в тази насока. От разпита на двамата
свидетели на нотариалното завещание, посочени от ответника се установява,
че майката на ищцата – И. И. М., е споделила с тях намерението си да направи
завещателно разпореждане в полза на ответника К. Ц. Д. с мотив, ако се случи
нещо с нея, с оглед онкологичното й заболяване, бащата на ответника Ц. Д. да
има къде да живее. Тя е изразила свободно и ясно завещателната си воля пред
помощник-нотариуса, без намесата на трети лица, след което завещанието е
5
било прочетено на свидетелите и завещателката, която се е съгласила със
записаното и доброволно го е подписала.
По изложените съображения главният иск, като недоказан и затова
неоснователен, следва да се отхвърли.
За да бъде уважен предявеният в условията на евентуалност
конститутивен иск, с правно основание чл. 43, ал. 1, б.“а“ и б.“б“, пр. 3 от ЗН,
следва да бъде установено, че процесното нотариално завещание е
унищожаемо, тъй като е направено от лице, което по време на съставянето му
не е било способно да завещава и когато е било направено поради измама.
Ищцата не е представила никакви доказателства и в тази насока.
Нотариалното разпореждане е извършено на 03.08.2015 г., а видно от
приложеното удостоверение за наследници е, че завещателката е починала на
01.09.2015 г. – по-малко от месец след извършването му. Въпреки този кратък
срок и твърдението в исковата молба, че И. М. се е подложила на
химиотерапия и е приемала силни болкоуспокоителни лекарства, не се
установява по делото тя да е била в неадекватно състояние и да не е била
способна да завещава. Напротив, от разпита на тримата свидетели, посочени
от ответника се установява, че по време на съставяне на завещанието
завещателката е била в добро здравословно състояние, придвижвала се е сама,
само имала лек задух и лека слабост, ясно е изразила завещателната си воля,
която е била записана от помощник-нотариуса, след което завещанието е било
прочетено на завещателката, която се е съгласила със записаното и
доброволно го е подписала, т.е. била е в адекватно състояние и е била
способна да завещава. Както беше посочено по-горе, липсват данни
завещателното разпореждане да е било направено с измама.
Тъй като не са налице предпоставките на чл. 43, ал. 1, б.“а“ и б.“б“, пр.
3 от ЗН, предявеният в условията на евентуалност иск е недоказан и затова
неоснователен, и следва да се отхвърли.
С оглед отхвърлянето на главния и евентуално предявеният иск, следва
да се отхвърли обективно кумулативно съединеният с тях иск за
неоснователно обогатяване, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от
ЗЗД, тъй като ответникът – продавач е собственик, по силата на нотариалното
завещание, на продадената на ищцата 1/3 идеална част от процесния
недвижим имот, поради което получената от него сума в размер на 25 000
6
лева, не е получена без основание.
Като е стигнал до същите правни изводи, първостепенният съд е
постановил правилно Решение, което следва да се потвърди изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед оставяне на въззивната жалба без уважение, на въззивника не
следва да се присъждат разноски по делото.
Тъй като въззиваемият е направил разноски във въззивното
производство в размер на 2 570 лева, представляващи заплатено в брой
адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивната жалба и
процесуално представителство пред въззивната инстанция, представил е
доказателства за това, включително и списък на разноските, и е направил
своевременно искане, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати
направените разноски.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 359/ 09.08.2021 г., постановено по гр.д.
№ 560/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд.
ОСЪЖДА Ю. Й. Н., ЕГН **********, с настоящо местожителство в
Англия, да заплати на К. Ц. Д., ЕГН **********, от гр. Велико Търново,
********, сумата 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща
направени разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7