РЕШЕНИЕ
№ 4032
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110108941 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Е. С. и Е.” ООД срещу А. И. А.
положителен специален установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищеца сумата в
размер на 2 032.93 лева, представляваща стойността на реално изразходваната топлинна
енергия засечена от индивидуалните измервателни уреди на жилището на ответницата,
находящ се в *, за периода от м. юли 2018 г. до м. април 2020 г., ведно с обезщетението за
забава съизмерима със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление в съда –
03.06.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 5094/30.09.2020 г. по ч. гр. д. № 9824 по
описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, като издадената заповед е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви
настоящите искове.
Сочи се, че ответникът е наемател на топлоснабдения имот в гр. С.. Поради това, че е
ползвател на имота по негово искане на 19.01.2018 г. е сключен договор за доставка на
топлинна енергия – гореща вода, който не е прекратен към м. април 2020 г. Излага се, че в
задължението за плащане се включва разпределение на постъпилата топлинна енергия в
сградата етажна собственост, но не отчетена от топломерите на отделните жилища,
разпределена като дялово разпределение и реално изразходваната топлинна енергия /топла
вода/ засечена съобразно индивидуалните измервателни уреди. Твърди се, че ответникът е
използвал реално доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през процесния
период и към настоящия момент не е погасил задълженията си, въпреки проведените
многократни извънсъдебни преговори за заплащане.
По същество се моли за уважаване на предявения иск поради изложените аргументи.
1
Претендират се и сторените в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който ответникът оспорва
иска по основание и размер. Твърди, че между страните не е налице облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба на топлинна енергия за процесния обект и
период. Оспорва и изправността на ищцовото дружество, като твърди, че не е доказано по
делото реалното доставяне на гореща вода до адреса. Поддържа, че договорът от 19.01.2018
г. е със срок от една година, считано от 19.01.2018 г. до 18.01.2019 г., т.е. ответникът може
да има качеството потребител само в периода на действие на договора.
По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се
представлява. С молба от 15.11.2022 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи
предявените искове както по основание, така и по размер.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява лично в о.с.з.
Представлява се от адв. Д. Д., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК като особен
представител, чрез която поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
За да бъде уважен предявеният специален положителен установителен иск с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по несъмнен начин кумулативното
наличие на всички елементи от фактическия състав на договроната отговотрност на
ответницата, а именно наличието на твърдяното облигационно отношение, учредено по
силата на договор за продажба на топлинна енергия за посочения в заповедта за изпълнение
по чл. 410 от ГПК обект, въз основа на който реално е предоставил потребеното количество
топлинна енергия /топла вода/ през целия период на фактуриране, както и размера на
предявените граждански притезания. Следва да установи претенцията си за заплащане на
обезщетение за забава.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти,
както и да докаже своите възражения и положителни твърдения, а при установяване на
горното да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми.
Не се спори по делото, а и от приобщеното ч. гр. д. № 9824 по описа за 2020 г. на РС-
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав е видно, че в полза на ищеца срещу ответницата е издадена
по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение досежно претендираните вземания, която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят-ищец в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство по чл. 422 от ГПК и неговата допустимост.
От представения по делото договор № 180 от 19.01.2018 г. категорично се установява,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет покупко-
продажба на топлинна енергия за битови нужди, а именно битова гореща вода за имот,
находящ се в гр. С., *, с аб. № *. Договорено е между страните количесвтото консумирана
топлинна енергия да се определи съгласно ОУ на продавача-ищец, които са представени по
делото на л. 14 и следв., по показанията на средствата за търговско измерване и средствата
за отчитане на дяловото разпределение на толинна енергия. Отчитането и разпределението е
уговорено да се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД, лице вписано в публичния регистър
на МЕ по чл. 139а от ЗЕ. Договорът е подписан за срок от една година, считано от датата на
протокола на Техем Сървисис. Съгалсно договора ответницата е поела задължението да
заплаща консумираната топлоенергия по цена в размер на 60.00 лева/МВт без ДДС.
Ето защо възраженията на ответницата за липса на облигационно правоотношение
между нея и ищцовото дружество не се споделят от настоящия съдебен състав.
В същото време обаче, за да възникне паричното вземане на ищеца-продавач на
2
топлинна енергия, същият следва по несъмнен начин да установи в процеса на доказване
своята изправност по сделката, а именно че е удовлетворил интереса на ответницата-
кучувач, доставяйки й остойностеното количесвто топлоенергия.
В конркетния случай нито по настоящото дело, нито по ч. гр. д. № 9824/2020 г. на
РС-Варна са ангажирани писмени, гласни или експертни доказателства за реалното
доставяне до адреса в гр. С. на количествата топлоенергия, чиято левова равностойност
ищеца претендира. С определението по чл. 140 от ГПК съдът е уважил доказателствените
искания на ищеца и назначил изготвянето на Съдебно-техническа и Съдебно-счетоводна
експертизи, но въпреки указанията на съда ищецът не е внесъл първоначалния депозит,
определен от съда, за изготвянето им. С молбата от 05.11.2022 г. ищецът е изразил
становище по хода на делото и по съществото на спора, но не е обективирал нарочно искане
за даване на повторна възможност за внасяне на указания депозит, необходим за
ангажирането на специалните знания на вещите лица по допуснатите СТЕ и ССчЕ, които са
поискани от ищеца и назначени от съда именно във връзка с доказване изправността на
дружеството-продавач, както и за доказване размера на предявените граждански притезания.
Крайният извод на съда е за неоснователност на предявения иск, доколкото по делото
не се доказа по несъмнен начин обстоятелството, че ищецът е задоволил непариччното
вземане на ответницата, доставяйки й остойностените количества топлоенергия.
При този изход от делото, претенцията на ищеца за компенсация на разноските,
направени за защита в производство по неоснователна искова молба, следва да се остави без
уважение.
Ответницата не е обективирала искане за присъждане на разноски и не е представила
доказателства в тази насока.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от „Е. С. и Е.” ООД, ЕИК * срещу А. И. А., ЕГН
**********, специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищеца сумата в
размер на 2 032.93 лева, представляваща стойността на реално изразходваната топлинна
енергия засечена от индивидуалните измервателни уреди на жилището на отвтеницата,
находящ се в *, за периода от м. юли 2018 г. до м. април 2020 г., ведно с обезщетението за
забава съизмерима със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление в съда –
03.06.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 5094/30.09.2020 г. по ч. гр. д. № 9824 по
описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3