№ 1940
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100113753 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на С. П. А. срещу Прокуратурата
на РБ за осъждането й да му заплати на сумата от 60 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигане и поддържане
на обвинение за извършено престъпление, за което е била постановена
оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 18.07.2024 г. до
окончателното изплащане и 9 000 лева имуществени вреди, от които 8 000
лева за заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство и
1 000 лева за транспортни разходи до гр. София, свързани с явяване като
обвиняем и подсъдим, ведно със законните лихви от 18.07.2024 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че през 2016 г. Специализираната прокуратура (СпП)
срещу него било образувано наказателно производство, като през януари 2018
г. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3,
пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК. През това време А. заемал длъжността „граничен
полицай“ в ГД „Гранична полиция“, ГКПП „Малко Търново“.
След внасяне на обвинителен акт делото се развило в пет съдебни
инстанции, при обща продължителност от 6 години и 6 месеца. Обвинението
било активно поддържано от представители на ответника, докато окончателно
приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Незаконното обвинение довело до негативни промени в живота на
ищеца – стрес, напрежение, ограничения в социалната активност,
отстраняване от работа за срок от 6 месеца, накърнен авторитет пред роднини
и близки. Обвинението било огласено и в медиите. На А. била наложена и
забрана да напуска пределите на страната. Изпитвал неудобство и пред сина
1
си и от начина, по който приема коментарите за това, че баща му е член на
организирана престъпна група. Интензитетът на неимуществените вреди
намалял след 2024 г., когато делото окончателно приключило с оправдателна
присъда, но у ищеца останало чувството на обида и унижение и влошеното му
здравословно състояние. Неимуществените вреди оценява на сумата от 60 000
лева.
От воденото наказателно преследване А. търпял и имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за пътуване за участие в съдебни заседания – 1 000
лева, и за адвокатски възнаграждения – 9 000 лева.
Присъдата влязла в сила на 18.07.2024 г., поради което претендира
законни лихви върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди
от тази дата до окончателното им изплащане.
Ответникът ПРБ оспорва претенциите за присъждане на обезщетения,
включително търпените от ищеца ограничения в правото му на придвижване
извън пределите на РБ и негативните промени в начина му на живот. Оспорва
и ангажиране на отговорността му за медийно разгласяване на обвинението, за
което не се представяли и доказателства. Обезщетението от 60 000 лева за
търпени неимуществени вреди счита за прекомерно, а продължителността на
производството се дължала на развитието на делото в неговата съдебна фаза.
Оспорва и исковете за имуществени вреди като недоказани, а
заплатените адвокатски възнаграждения в наказателното производство счита
за прекомерни.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД,
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и
законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен
характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ
предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД,
породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата
(чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на
ищеца имуществени и неимуществени вреди от действия на представители на
2
прокуратурата – образуване на наказателно производство, повдигане и
поддържане на обвинение за извършване на престъпление, за което С. П. А. е
оправдан.
В доказателствена тежест на ищцовата страна е и установяване на
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника – претърпени от
ищеца вреди и причинно-следствена връзка между тях и незаконните действия
от страна на представители на ПРБ.
Установява се от писмените доказателства по делото, че през 2016 г. е
образувано наказателно производство, пр.пр. № 696/2016 г. по описа на СпП и
на 31.08.2018 г. в СпНС е внесен обвинителен акт, с който С. П. А. е бил
привлечен като обвиняем за това, че от неустановена дата през декември 2016
г. до 22.01.2018 г. на територията на РБ, ГКПП Малко Търново участвал в
организирана престъпна група с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления по чл. 301, ал. 1 от НК, като групата е била създадена с користна
цел – да извлича противозаконни облаги от получаваните като подкуп
парични суми.
С присъда от 25.09.2019 г. по НОХД № 2689/2018 г. по описа на СпНС С.
А. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено
наказание лишаване от свобода за една година, като изпълнението на
наказанието е отложено за срок от три години.
По жалба на А. срещу осъдителната присъда се е произнесъл АСпНС,
който с решение № 260001/25.09.2020 г. по ВНОХД № 71/2020 г. е отменил
присъдата и е върнал делото за разглеждане от друг състав на СпНС.
При повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е
постановена присъда на 01.02.2023 г. по НОХД № 2696/2020 г., с която С. П.
А. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3,
пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК.
По протест на ПРБ е образувано ВНОХД № 1084/2023 г. по описа на
САС и в частта, в която С. А. е оправдан присъдата е потвърдена.
С окончателно решение № 427/18.07.2024 г. по н.д. № 359/2024 г. по
описа на ВКС, III н.о. оправдателната присъда е влязла в сила.
Въз основа на тези доказателства по делото доказателства съдът приема
за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди, с
3
което са осъществени две от предпоставките за уважаване на предявения иск -
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер и
влязла в сила присъда, с която ищецът в настоящото производство е признат за
невиновен в извършването му.
При наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер съдът следва да определи по справедливост, съгласно § 1
от ДР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД. Приложимите критерии са свързани с
тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване
(досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на
увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на
лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно
следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от
неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни
ограничения в личния, обществения и професионалния живот.
Негативните последици върху личността и психиката на обвинения в
извършване на престъпление се подразбират от естеството на извършените
спрямо него наказателно-процесуални действия. Неминуемо е привличането
към наказателна отговорност за извършени умишлени престъпления от общ
характер да породи страх у обвиняемия от осъждане.
На С. П. А. е било повдигнато обвинение и е оправдан за извършване на
престъпление за участие в организирана престъпна група, създадена с
користна цел и в качеството му на длъжностно лице, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години. Наказателната
репресия спрямо А. е продължила повече от шест години. По делото не са
представени доказателства за задържането му, като от съдържанието на
обвинителния акт е видно, че му е била наложена мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 1 000 лева. От привличането му като
обвиняем през 2018 г. до влизане в сила на оправдателната присъда ищецът е
изпитвал страх от неоснователно осъждане в умишлено извършено
престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Характерът на негативните последици за обществено-социалния живот
на ищеца се установяват от показанията на свидетеля Й.И.. Разказва, че с
4
ищеца били колеги в ГКПП - Малко Търново от 2012 г., като А. бил посочен за
наставник на свидетеля. Тогава ищецът бил приветлив, усмихнат и
общителен.
В службата се разчуло за образуваното срещу С. А. и срещу други седем
души наказателно дело. А. бил отстранен от работа за около шест месеца.
След като му повдигнали обвинение през 2018 г. А. коренно се променил.
Затворил се и не общувал с никого от колегите си, а на моменти започнал да
проявява агресия. Свидетелят забелязал такова поведение и по отношение на
членовете на семейството на ищеца. Това поведение А. обяснявал с
напрежението от воденото срещу него наказателно дело. Възнамерявал и да
потърси психолог за детето си, което споделило, че ще го е срам да отиде на
училище, ако разберат за случващото се с баща му. През 2021 г. А. се развел,
като споделил, че причината е в собственото му агресивно поведение, което
самият свидетел и колеги на ищеца забелязали.
След 2018 г. ищецът отказал и да спортува заедно със свидетеля.
През годините А. посещавал служебно организиран курс за
психологически самоконтрол, но и той не помогнал особено за овладяване на
гнева на ищеца. Изпитвал страх от осъждане и подхвърлял на И., че може да
му стане комшия, тъй като свидетелят живеел в квартала, в който се намира
затворът в Бургас.
Особени притеснения А. изпитвал от отношението на колегите си. Имал
и финансови затруднения, за които споделил със свидетеля И.. След развода се
преместил да живее от Бургас при родителите си в Малко Търново.
След като приключило делото А. започнал да се съвзема, но промяната
била едва забележима.
Споделял, че всички подсъдими пътуват организирано за участие в
съдебните заседания, като разходите били по около 50 лева на човек.
Естествена реакция е ограничаването на социалните контакти на
незаконно обвинения поради чувството на срам, обида и унижение.
Променени са ежедневието, личният живот и самочувствие, а за
продължителен период от време за А. са се създали затруднения в
комуникацията му с околните. Стресът и напрежението са предизвикали силна
психологическа реакция и трудности в овладяване на негативни поведенчески
5
прояви. Притесненията му са се подсилили от реакцията на сина му и
последиците за неговия живот от наказателното преследване срещу баща му.
Поради нетолерантно поведение спрямо съпруга му, за свидетел на което е
ставал и И., бракът на А. е бил прекратен с развод.
Причисляване на ищеца към група от длъжностни лица, създадена с
користна цел е хвърлила петно върху безупречната му репутация. Преди 2018
г. той не е имал каквито и да било престъпни прояви или съмнения за
извършване на такива, ползвал се е с добро име и уважение сред близките,
приятелите и колегите си.
Действително, в значителната си част наказателното производство се е
развило в неговата съдебна фаза. Прокуратурата, чрез своите представители,
не влияе върху срока на разглеждане на делото в съдебната фаза. Нейна е
функцията обаче по повдигане и поддържане на обвинение. В случая не само е
внесен обвинителен акт, но и е поддържан пред съда и са подавани протести
срещу съдебните актове, с които С. А. е бил оправдан. Действията по
наказателно преследване са сложили началото на процес, който закономерно
се развива в съдебната фаза. Затова и отговорност за изначално
неоснователното обвинение носи прокуратурата, включително за вредите през
целия срок на наказателното производство.
Не се доказа медийна популярност на обвинението, нито А. да е
поименно споменат в публикации, сочещи на обвинението му за участие в
организирана престъпна група.
До влизане в сила на оправдателната присъда А. умишлено е
ограничавал контактите си поради срам и неудобството да обясни, че е
невинен и опасността това да се приеме като оправдание от околните.
По отношение на някои професии, към които обществото дължи респект
и уважение, и поради това има завишени изисквания за почтеност и
професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в
по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги
упражняват. С повдигането на обвинение за извършени престъпления в
областта на тяхната професионална реализация се засягат и професионалните
им качества. Затова и създадените при наказателното преследване неудобства
и притеснения имат по-силно отражение върху негативните изживявания на
упражняващите такива професии, а това е от значение при определяне на
6
размера на обезщетението. В този смисъл е решение № 319/17.11.2015 г. по
гр.д. № 2829/2015 г. на ВКС, IV г. о.
Дискредитирането на ищеца в обществото като професионалист в
неговата област несъмнено се е отразило на психическото му състояние. След
оправдаването му по повдигнатото обвинение се е успокоил, но преживяното
е оставило отпечатък върху личността му, и особено върху разрушения му
семеен живот. Нанесените от наказателното преследване срещу А. вреди
трудно могат да бъдат поправени.
При отчитане на релевантните критерии за определяне на справедлив
размер на обезщетението за търпените от С. А. неимуществени вреди, съдът
намира иска за основателен до размера на сумата от 15 000 лева. Тя репарира в
относително пълен размер търпените от ищеца неудобства и притеснения от
воденото срещу него наказателно производство. Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди съдът съобразява и
икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата
на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането на ПРБ да обезщети
незаконно обвинения само по себе си също има ефект на репарация. Размерът
на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за
пострадалия.
Що се отнася до претендираните 1 000 лева разходи за път във връзка с
участие в наказателното производство и представените по делото
доказателства за това, включително гласните доказателства за стойността на
тези разходи, съдът намира иска за основателен до размера на сумата от 500
лева. Този размер съдът определя в приложение на нормата на чл. 162 от ГПК.
По делото са представени доказателства за заплатени адвокатски
хонорари по договори за правна защита и съдействие в наказателното
производство. По договор от 10.11.2020 г. за представителство пред СпНС по
НОХД № 2696/2020 г. С. А. е заплатил 1 200 лева с ДДС, по договор за защита
от 07.12.2023 г. по ВНОХД № 1084/2023 г. по описа на САС – 1 320 лева с ДДС
и по договор от 17.05.2024 г. за представителство пред ВКС по н.д. №
359/2024 г. – 960 лева с ДДС. Така заплатените от А. възнаграждения не са
прекомерни, дори и в приложение на чл. 13, т. 3 от Наредба № 1/2004 г.
Общата им стойност е 3 480 лева и до този размер искът е основателен. За
7
горницата до 9 000 лева искът е недоказан и подлежи на отхвърляне.
Законната лихва върху определените от съда обезщетения се дължи от
датата на влизане в сила на присъдата – 18.07.2024 г. до окончателното им
изплащане. (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС) –
28.12.2017 г.)
Разноски за производството ищецът не претендира и такива не му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата
на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на С.
П. А., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, ул. „******* – адв. П. Т.:
- сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от обвинение престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК, за
което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва от
18.07.2024 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 60 000 лева;
- сумата от 3 980 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, от които 500 лева разходи за път във връзка с участие в наказателното
производство и 3 480 лева разходи за адвокатски възнаграждения, ведно със
законната лихва от 18.07.2024 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горниците съответно от 1 000 лева и 8 000 лева.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8