О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../………..2019г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на четвърти октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Като разгледа докладваното ч.т.дело №1440/2019г. за да се произнесе по молбата съдът прецени следното:
Производството е
образувано по частна жалба на КНМ ГРУП
ЕООД, ЕИК *********, София, чрез адв.Д.Янакиев от ВАК, срещу определение
№9048/15.07.2019г., постановено по гр.дело №3449/2019г. на
ВРС, с което производството по делото е било прекратено изцяло поради преценка
на съда за недопустимост на иска.
В жалбата се излага, че определението на съда е неправилно поради
противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага се, че съдът е
достигнал до погрешни изводи относно наличието на валидно арбитражно
споразумение /арбитражна клауза/, обективирано в договор за цесия от 23.10.2014г., прогласяването на чиято недействителност е
заявено с петитума на исковата молба. Твърди се, че съдът е
допуснал процесуално нарушение като не е връчил на ищеца възражението на
ответника, направено по реда на чл.133 вр.чл.19 ГПК. Това
е било необходимо за ищеца и с оглед възможността да оспори наличието и/или
валидността на арбитражната клауза. Още повече ищците
по този начин са били лишени и от възможността да предявят иск по чл.212 ГПК
като обвържат ответника със сила на пресъдено нещо относно валидността на тази
клауза. /цит.решение по т.дело №2448/2015г. на ВКС, Първо т.о./ По този начин жалбоподателят твърди, че
съдът е постановил незаконосъобразно определение.
Поддържа се, че в договора за цесия не е налице валидна арбитражна
клауза. В представеното по делото пълномощно не е
учредена представителна власт на пълномощника да изменя подсъдността на
исковете чрез включване на арбитражна клауза. Ето
защо, жалбоподателят твърди, че включената без представителна власт арбитражна
клауза е недействителна. Освен изложеното, в частната
жалба се излага, че с исковата молба е предявен неарбитрируем спор. Ищецът претендира недействителност на договор за цесия, по силата
на който е придобил едно вземане, предмет и на предходна цесия, представляващо
платена без основание стойност на коригирана потребена ел.енергия, по издадена
от ЕПП фактура. Твърди се, че КНМ е придобило по този
начин вземане от кръга на визираните в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, при което по
силата на чл.19 ГПК, спорът не може да бъде разрешаван от арбитраж. Последващото прехвърляне на вземането от КНМ на Интейк, прехвърля и
привилегиите на същото, вкл. и това спорът да е
неарбитрируем. Съгласно чл.47, ал.2 от ЗМТА, тези арбитражни
решения са прогласени за нищожни. Ако спорът би се
отнесъл до арбитражен съд, въз основа на включената в договора арбитражна
клауза, жалбоподателят твърди, че би се стигнало до правен абсурд арбитражът
постановявайки недействителност на договора за цесия, да изключи и основанието
на собствената си правораздавателна власт. Поради
изложеното, жалбоподателят претендира отмяна на определението и връщане на
делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока за отговор е постъпило становище
на насрещната страна ИНТЕЙК ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, чрез
пълномощника адв.Кр.Тодоров, за неоснователност на жалбата. Според страната, предявения иск от КНМ Груп ЕООД е недопустим,
поради което и правилно съдът е прекратил производството по същия. Поддържа, че спорът съгласно сключената между страните арбитражна
клауза, не е подсъден на съда. Поради това единствено
арбитражния съд е компетентен да се произнесе относно съществуването на
арбитражна клауза и нейната действителност.
Отделно от това, се твърди висящ спор между ИНТЕЙК ЕООД и КНМ Груп
ЕООД в АрбС –Варна при СППМ, с предмет чл.124 ГПК, за сумата от 12 660.19
лева, придобита по процесния договор за цесия от 23.10.2014г. Налице е допуснато от арбитражния съд по арб.дело №170/2018г.
обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.дело №5695/2018г. на ВРС, 9 състав. Твърди се, че в това
дело КНМ Груп може да предяви всички възражения срещу действителността на
процесната цесия. /цит. практика
на ВКС по т.дело №2448/2015г. на Първо т.о. и
определение по т.дело №1696/2017г. на Първо т.о./
Поради това, арбитражното производство по отношение на КНМ Груп ЕООД е
недопустимо и на основание чл.126 ГПК, поради висящност на друг спор пред
държавен или арбитражен съд.
Твърди се, че жалбоподателят не е оспорил подписа в пълномощното за
представителна власт на адв.Тодоров. Поддържа, че е
налице пълна представителна власт на пълномощника противно на твърденията в частната
жалба. Твърди,
че спорът е арбитрируем доколкото е имуществен и не попада в изключенията на
чл.19 ГПК. Твърди се, че нито една от страните по
договора за цесия не е потребител по смисъла на пар.13 от ЗЗП, защото не е
физическо лице, а търговец. С оглед на изложените
аргументи се претендира оставане без уважение на подадената от КНМ Груп ЕООД
частна жалба.
При преценка редовността на жалбата, съдът констатира, че същата е
подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощения процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок. Производството по частната жалба е допустимо.
По
същество на жалбата съдът намира следното: Пред ВРС е образувано исково въз
основа на предявени от „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район
Люлин, ж.к. „Люлин“, ул. „Търново“, срещу блок 817 с управител П.Н.К., и „ПИ
МАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град
София, район Люлин, ж.к. „Люлин“, ул. „Търново“, срещу блок 817 с управител П.К.Б.,
искове срещу „ИНТЕЙК“ ЕООД, *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна, район Одесос, ул. „Георги Живков“ 22, партер с
управител Р.К.М., както следва: за установяване нищожността на договор
за цесия от 23.10.2014г., сключен между „КНМ Груп” ЕООД и „Интейк” ЕООД с
предмет прехвърляне на вземане в размер на 12 660.19 лв. поради заобикаляне на закона; за прогласяване
нищожността на процесния договор за цесия поради противоречие с добрите нрави;
за прогласяване на нищожност на процесния договор за цесия поради липса на
съгласие; за недействителност на процесния договор за цесия поради липса на
представителна власт на пълномощника; за недействителност на процесния договор
за цесия поради договаряне във вреда на упълномощителя; за установяване, че
транслативния ефект по процесния договор за цесия не е настъпил; за установяване, че процесния договор за
цесия е развален; за недействителност на отделни клаузи от договора, които не
водят до цялостна недействителност на процесния договор за цесия, а именно
нищожност на чл. 5 от процесния договор за цесия поради противоречие със
закона, невъзможен предмет, липса на основание; нищожност на чл.10 от процесния
договор за цесия поради невъзможен предмет; нищожност на чл.9 от процесния
договор за цесия поради прекомерност на уговорената неустойка; недействителност
на чл.11 от процесния договор за цесия поради липса на представителна власт;
недействителност на чл.5 от процесния договор за цесия поради договаряне във
вреда на упълномощителя. В исковата молба се твърди, че по силата на договор за цесия
от 12.05.2014г. „КНМ Груп” ЕООД е придобило от ЕТ „Петър Желев – 45”
сумата от 12 660.19 лева, представляваща осъществена корекция на потребена
електрическа енергия за периода 01.02.2010 г. - 30.07.2010 г.,
за която е издадена фактура № **********/19.08.2010 год. от
цедирания длъжник „Енерго-Про Продажби"АД. За
гореописаната сума „КНМ Груп” ЕООД е предявило в качеството си на цесионер
искова претенция с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. първо ЗЗД, при което е
образувано гр.д. №11312/2014 год. по
описа на ВРС, 21 състав, със страни: ищец - „КНМ Груп” ЕООД и ответник -
„Енерго-Про Продажби" АД. В хода на висящия процес по
гр.д. № 11312/2014 г. „КНМ Груп” ЕООД прехвърля на „Пи Маркет“ ЕООД придобитото по договора за цесия вземане, съгласно
подписан между страните договор за цесия от дата 21.10.2014г. По
цитираното гражданско дело №11312/2014 г. по описа на ВРС е постановено влязло
в сила Решение №60/ 06.01.2015 г., съгласно което „Енерго-Про Продажби" АД
е осъдено да заплати на „КНМ Груп” ЕООД цедираната сума в размер на 12 660.19
лева. След влизане в сила на решението е издаден изпълнителен
лист за дължимата сума. С молба вх. №10683 от 01.10.2018 г. взискателят „КНМ Груп” ЕООД е образувал
изп. д. №442/2018 год. по описа на ЧСИ
Станимира Данова, per. № 718 на КЧСИ, район на действие - ВОС за събиране на
съдебно признатото вземане. Със своя молба
вх.№11151/15.10.2018г. ответникът „Интейк”ЕООД е отправил искане
да бъде конституиран като взискател на мястото на взискателя „КНМ Груп” ЕООД,
легитимирайки се като негов частен правоприемник на основание чл. 429, ал. 1 ГПК по силата на договор за цесия от дата
23.10.2014 г., с който вземането в размер на 12
660.19 лева му е прехвърлено. Договорът за цесия от 23.10.2014г., представен от
„Интейк” ЕООД, подписан от Красимир Димов Тодоров в качеството му на
пълномощник на „КНМ Груп”ЕООД. В отговор на искането за конституиране на
„Интейк” ЕООД като взискател „КНМ Груп” ЕООД е депозирало молба
вх.№11342/16.10.2018 год., с която оспорва предпоставките за настъпване на
правоприемство в изпълнителния процес както и настъпването на правоприемство в
исковия процес. Със свое разпореждане от дата 17.10.2018 г.
ЧСИ Станимира Данова отказва да конституира „Интейк”ЕООД като кредитор по
изп.д. №442/2018г. поради
наличие на спор между кредитори относно изпълняваното вземане. Разпореждането
на ЧСИ е обжалвано от „Интейк” ЕООД, в резултат на което със свое решение от
28.01.2019 г., постановено по в.г.д.№2531/2018г. ВОС постановява „Интейк” ЕООД да бъде конституиран като взискател
по изп.д. №442/2018 г. Междувременно „Пи Маркет“ ЕООД
също депозира молба за конституиране по изп.д. № 442/2018г.
Твърди се, че „КНМ Груп” ЕООД в качеството си на праводател (цедент) на „Пи
Маркет“ЕООД всякога е отричало настъпването, валидността и действителността на
каквито и да било прехвърляния на процесното вземане в размер на 12660.19 лева,
присъдено по гр.д. № 11312/2014 год. по описа на ВРС в полза на други лица. С нотариална покана
от 06.03.2018 г. „КНМ Груп” ЕООД уведомява „Интейк” ЕООД, че счита за
недействителни всички договори за цесия, сключени от Красимир Димов Тодоров
като пълномощник на „КНМ Груп”ЕООД, а алтернативно - ако същите са валидни и
действителни - за тяхното разваляне.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „Интейк” ЕООД, в който исковата молба се оспорва.
Твърди, че исковете са недопустими, евентуално неоснователни.
Прави са възражение за наличие на арбитражна клауза в
процесния договор за цесия от 23.10.2014г. Поради това
се иска прекратяване на производството като неподведомствено на съда съгласно
чл.8 от ЗМТА и чл.117 ГПК вр.чл.47 ЗМТА. Посочва се, че между „КНМ
Груп”ЕООД и „Пи Маркет“ЕООД към настоящия момент е налице висящ спор пред
Арбитражен съд – Варна при С.П.П.М. с предмет иск по чл.124, ал.1 от ГПК за
сумата от 12 660.19 лв., което също обуславя недопустимост на исковете съгласно
чл.126 ГПК. Твърди се, че между КНМ Груп и Интейк ЕООД е
налице извънсъдебна спогодба за уреждане на всички отношения по повод цесията.
Излагат се твърдения във връзка с евентуалната
неоснователност на предявените искове. В отговора е
оспорена и активната легитимация на Пи Маркет ЕООД да оспорва действителността
на договор за цесия, сключен между трети лица. Отделно,
ответникът сочи, че това дружество няма право да прави възражения за действия
във вреда на представлявания и липса на представителна власт. Претендира се прекратяване на производството по исковете на Пи
Маркет ЕООД.
За
да прекрати производството, първостепенният съд е приел по отношение
предявените от Интейк ЕООД искове, че същите са недопустими поради
неподведомственост на спора на гражданския съд, а на арбитражен съд при
Сдружение за правна помощ и медиация, Варна. Съдът се позовал на наличната в
чл.11 от договора за цесия, арбитражна клауза, която обхваща и предмета на
предявените искове – прогласяване недействителността на договора за цесия. Съдът формирал изводи за липса на процесуални пречки за отнасяне на
спора пред АС като извършил и преценка за неговата арбитрируемост. По
отношение на исковете, предявени от втория ищец Пи маркет ЕООД срещу КНМ Груп,
съдът формирал изводи за липса на активна материална /процесуална/ легитимация
по спора тъй като дружеството не е страна по договора за цесия от 23.10.2014г.,
макар да е частен правоприемник на КНМ Груп ЕООД. Поради това
съдът прекратил изцяло производството по предявените искове, на основание
чл.130 ГПК.
Съдът съобразява, че в полза на ищеца КНМ Груп ЕООД
е налице постановено осъдително решение срещу Енерго про Продажби АД по гр.дело
№11312/2014г. на ВРС, 21 състав,
съответно издаден изпълнителен лист и образувано изп.производство по изп.дело
№442/2018г. на ЧСИ Ст.Данова, рег.№718, ОС - Варна.
Интересът си от предявените искове за установяване най-общо недействителността
на договор за цесия, сключен между КНМ Груп и ответното дружество Интейк ЕООД
от 23.10.2014г. както и установяване липса на
действащо правоотношение по този договор поради извънсъдебното му разваляне,
произтича от отказа на ЧСИ да конституира като взискател по изп.дело
правоприемника на КНМ – Пи Маркет ЕООД, поради спор между кредитори относно
съществуването на материалното правоотношение, основание за взискането.
Настоящият
състав споделя мотивите на ВРС относно липсата на активна легитимация по
предявените искове, съответно и интерес от същите, за ищеца Пи Маркет ООД,
доколкото същия не се явява страна по атакувания договор за цесия, а основава
правата си на друг договор за цесия от същия праводател – договор от
21.10.2014г. правото на иск принадлежи на носителя на материалното право,
накърнено от спора. Легитимирани страни в исковия процес са
тези, които претендират, че са притежатели на материалните права и в този
смисъл, процесуалната легитимация е процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните. Наличието й обуславя допустимостта на
иска, а липсата й - недопустимостта му. Доколкото Пи Маркет ЕООД не
твърди да е страна, т.е. да черпи права от договора за прехвърляне на вземане,
предмет на предявените кумулативно съединени искове по чл.124 ГПК, същия не е
легитимирана страна в производството /освен като трето лице помагач/ и
производството по предявените от него искове подлежи на прекратяване като
недопустимо.
Съдът
споделя и мотивите на ВРС относно наличието на арбитражна клауза в договора,
която прави спора подведомствен на арбитражен, а не на граждански съд. /чл.11
от договора за цесия/ видно от клаузата, същата обхваща включително предмета на
настоящите искове. Правилно съдът е изложил
съображения, че спорът не попада в обхвата на т.н. неарбитрируеми спорове
съгласно чл.19 ГПК; страните не са потребители по смисъла на пар.13 от ЗЗП
доколкото са търговци. Спорът има имуществен характер.
/в тази връзка съдът цени и постановеното решение по т.дело
№2646/2018г. на Първо т.о. на ВКС относно
имуществения характер на установителни искове за недействителност на клаузи от
договор/. По силата на разпоредбите на чл.8, ал.1 и чл.19, ал.1 ЗМТА
произнасянето по действителността, съответно недействителността на сключено
арбитражно споразумение по чл.7,
ал.1 ЗМТА, е в компетентността на съда (държавен или арбитражен),
който е сезиран с материалноправен спор между страните по арбитражното
споразумение. Произнасянето на държавен съд по реда на чл.8, ал.1, изр. 2 ЗМТА за нищожност на
арбитражното споразумение по заявено възражение във висящо производство не
представлява процесуална пречка за образуване на арбитражно производство и за
постановяване на решение по същото - чл. 8, ал. 2 ЗМТА. Арбитражното решение по недействително
арбитражно споразумение би подлежало на отмяна съгласно чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА от ВКС. В този смисъл преценката за действителност или
недействителност на арбитражното споразумение, направена при проверка на
компетентността на сезирания съд (по възражение по чл.119, ал. 3 във
вр. с чл.19 ГПК на
държавен съд или при оспорване на споразумението по чл.19 ЗМТА на
арбитражен съд), не е обвързваща за арбитражния съд - в първата хипотези и
съответно за държавния съд - във втората хипотеза, в случаите на висящи
производства. /решение по т.дело 2448/2015г. на Първо
т.о. на ВКС/ От самостоятелния характер на арбитражното споразумение, както е
прието в р. № 149
от 3.10.2014 г. по т. д. № 1368/2014 г., ВКС, I т. о., което се споделя от
настоящия състав, следва, че недействителността, развалянето и прекратяването
на договора, съдържащ арбитражна клауза, са по начало без значение за
действието на арбитражната клауза, тъй като те засягат само материалното
правоотношение.
Видно от чл.11 от приложения
по делото договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен между „КНМ Груп” ЕООД и
„Интейк” ЕООД с предмет прехвърляне на вземане в размер на 12660.19 лв.,
страните по него изрично са уговорили, че всички спорове между тях, породени от
договора или отнасящи се до него, включително спорове, породени или отнясящи се
до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат
разрешавани от Арбитражен съд – гр. Варна при Сдружение за
правна помощ и медиация съобразно неговия правилник. Сключеното
между страните по договора арбитражно споразумение представлява относителна
отрицателна предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която
съдът не следи служебно, а само по възражение на ответника. В срока по чл.8, ал.1 от ЗМТА - срока за отговор на исковата молба,
ответникът се е позовал на сключена между страните арбитражна клауза. Независимо от въведената с исковата молба недействителност на
договора и/или отделни негови клаузи, съдебната практика възприема арбитражната
клауза като самостоятелно съглашение, отделно от останалите договорни клауза.
Арбитражното споразумение се отнася до спорове, породени от
или отнясящи се до процесния договор за цесия, а в настоящото производство
предметът на делото включва установяване недействителността на договора.
С оглед на посоченото направеното от ищеца възражение за
наличие на арбитражно споразумение е основателно, поради което на основание
чл.8, ал.1 от ЗМТА производството подлежи на изпращане на органа, на който е
подведомствен.
Поради
достигане до идентични правни изводи, определението на ВРС следва да бъде
потвърдено. По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№9048/15.07.2019г., постановено по гр.дело №3449/2019г. по описа на ВРС, 30
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на
обжалване в 1 седмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: