Решение по дело №39/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във връзка с чл.38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Образувано е по жалба на „Серес” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Сливен, ул.”Добри Чинтулов” № 16, представлявано от изп. директор С.И.С., действащ чрез процесуален представител юрк. Д.Д., против решение № 12/06.01.2023 г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от път I-1 (E-79) „Видин-Ботевград“ от км 61+750 (километраж по съществуващ път I-1)≡58+128,47 (километраж по проект), до км 102+060 (километраж по съществуващ път I-1)≡99+193 (километраж по проект) на териториите на областите Видин и Монтана”, в частта относно определения размер на парично обезщетение за следните имоти:

1. ПИ с идентификатор 56753.80.12, находящ се в землището на с. Плешивец, общ. Ружинци, обл. Видин, представляващ нива, с площ 6,808 дка, от която площ за отчуждаване 0,811 дка;

2. ПИ с идентификатор 56753.123.18, находящ се в землището на с. Плешивец, общ. Ружинци, обл. Видин, представляващ нива, с площ 5,699 дка, от която площ за отчуждаване 1,457 дка;

3. ПИ с идентификатор 56753.123.30, находящ се в землището на с. Плешивец, общ. Ружинци, обл. Видин, представляващ нива, с площ 8,999 дка, от която площ за отчуждаване 2,723 дка;

4. ПИ с идентификатор 18486.44.10, находящ се в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин, представляващ нива, с площ 12,957 дка, от която площ за отчуждаване 12,957 дка;

5. ПИ с идентификатор 18486.261.22, находящ се в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин, представляващ нива, с площ 3,002 дка, от която площ за отчуждаване 2,336 дка;

Твърди се, че решението е незаконосъобразно в обжалваната част, като се навеждат доводи, че определените обезщетения са несправедливи.

Иска се от Съда да определи справедлИ. обезщетение. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът Министерски съвет на Република България оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище заявява, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Оспорва заключението на вещото лице. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва експертизата. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за процесуално представителство от страна на оспорващия. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованото лице Министър на регионалното развитие и благоустройство оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

Заинтересованото лице Министър на финансите, чрез процесуален представител депозира писмено становище, с което оспорва жалбата.

След като обсъди становищата на страните и представените по делото писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка: с решение № 325/19.05.2011 г. на Министерски съвет  републикански път „Видин-Монтана“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на §.5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС.

За обект „Модернизация на участък от път I-1 (E-79) „Видин-Ботевград“ от км 61+750 (километраж по съществуващ път I-1)≡км 58+128,47 (километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път I-1)≡км 99+193 (километраж по проект)”, засягащ землищата на с. Ружинци, с. Гюргич, с. Плешивец и с. Черно поле на територията на област Видин, община Ружинци и землища на територията на област Монтана, е одобрен Подробен устройствен план-парцеларен план, със заповед № РД-02-15-14/03.02.2021 г. на зам. министър на регионалното развитие и благоустройство, влязла в сила, на която е било допуснато предварително изпълнение. Във връзка с това заинтересованото лице Агенция „Пътна инфраструктура” е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх.№ 90-03-981/31.10.2022 г., за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обекта. Към искането е приложена одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване, всички приложени по делото. Двамата министри от своя страна са направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите – частна собственост, засегнати от изграждането на обекта. Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

Като изпълнил процедурата по чл.34 и чл.34а от ЗДС, Министерски съвет на Република България постановил Решение № 12/06.01.2023 г., с което били отчуждени за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти – частна собственост, подробно описани в приложението.

Предмет на отчуждаване с процесното решение са и части от следните поземлени имоти, собственост на жалбоподателя: имоти с идентификатор 56753.80.12, 56753.123.18 и 56753.123.30, находящи се в землището на с. Плешивец, както и имоти с идентификатор 18486.44.10 и 18486.261.22, находящи се в землището на с. Гюргич.

Размерът на обезщетенията е определен в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Бачковски консулт“ ЕООД, въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-5982/30.05.2022 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключен договор № Д-152/20.11.2019 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение за размерите на обезщетенията за имотите, като заключението е извършено след обстоен преглед и анализ на сключените сделки за всяко процесно землище в Службата по вписвания Белоградчик. Вещото лице е изготвило няколко варианта, като е взело предвид наличието или липсата на пазарни аналози за съответните землища.

По отношение имотите в землището на с. Плешивец за периода 30.05.2021 г. – 30.05.2022 г. вещото лице е установило само един приложим пазарен аналог, поради което е определило размера на обезщетението по реда на Наредбата за реда за определяне на цените на земеделските земи. Определен по реда на Наредбата, размерът на обезщетението за процесните имоти трета категория е при цена 500 лева/декар. За същия период при липса на сключени сделки със страна ЮЛ вещото лице е дало и цената на сделките, сключени между ФЛ, при които една от страните по сделките е ФЛ, регистрирано в регистър БУЛСТАТ с отбелязване за упражнявана дейност-земеделски производител, като е установило 2 такива сделки. Така при налични три пазарни аналога е извело единична цена на декар в размер на 1380,39 лева. Вещото лице е дало заключение и за сключените сделки в периода 05.01.2022 г. – 05.01.2023 г. съобразно поставената му задача, допусната от съда по искане на жалбоподателя, като е установило две сделки, при които една от страните по сделката е ЮЛ. Въз основа на същите е извело цена на декар от 1700,00 лева.

По отношение имотите в землището на с. Гюргич за периода 30.05.2021 г. – 30.05.2022 г. вещото лице установило липса на приложими сделки, поради което посочило, че размерът на равностойното парично обезщетение следва да бъде определен по реда на Наредбата за реда за определяне цените на земеделските земи. По този ред размерът на обезщетението за процесния имот трета категория е при цена 500 лева/декар, а за имота четвърта категория е при цена 430 лева/декар. След като приложило съответен коефициент за разстояние от границите на всеки от двата имота до границите на най-близката урбанизирана територия, извело единична цена на декар за ПИ с идентификатор 18486.44.10 от 537,50 лева, а за ПИ с идентификатор 18486.261.22 от 550,00 лева.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното: жалбата е допустима, като насочена срещу годен за обжалване административен акт, подадена от надлежна страна, собственик на имоти, предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати от акта.

С определение от 01.02.2023 г. ответникът и заинтересовната страна Агенция „Пътна инфраструктура“ са задължени в тридневен срок да представят доказателства за датата на връчване на оспореното решение на жалбоподателя, но тъй като такива не са представени, съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗДС.

Разгледана по същество жалбата е основателна по отношение ПИ с идентификатор 56753.80.12, 56753.123.18 и 56753.123.30, находящи се в землището на с. Плешивец, и за ПИ с идентификатор 18486.44.10 в землището на с. Гюргич, и е неоснователна по отношение ПИ с идентификатор 18486.261.22, находящ се в землището на с. Гюргич.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, издадено е от компетентен орган – Министерски съвет на РБ, съгласно чл.34а, ал.1 от ЗДС.

Издадено е в нормативно установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в протИ.речие с материалния закон и неговата цел относно размера на обезщетението, по отношение първите четири имота.

От събраните по делото доказателства се установява изпълнение на предвидената в чл.34а и чл.34б от ЗДС процедура по издаване на процесното решение. Същото съдържа всички реквизити по чл.34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам. министър на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл.33, ал.2 от ЗДС.

Отчуждени са имоти, собственост на жалбоподателя, земеделска земя по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Стойността на обезщетението е определена по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС.

Съгласно чл.32, ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

„Пазарни цени" по смисъла на §.1а, т.2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а, т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище.

Видно от цитираните норми целта на описания начин на определяне на обезщетението е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки, които отговорят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедлИ. парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, както и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.

Поради изложените мотиви, решенията на КС на РБ и съдебна практика на националните съдилища и на ЕСПЧ, съдът приема, че по отношение на землището на с. Плешивец следва да се възприеме вариант 1 на заключението на вещото лице, при който стойността на обезщетението е определена на база 3 пазарни аналога за относимия съобразно §.1а, т.2 от ДР на ЗДС период. За землището са установени сделки, от които може да бъде направен категоричен извод, че размерът на дължимото обезщетение по реда на Наредбата е явно несправедлив и не представлява реалната пазарна стойност на имотите, поради което „прилагането на правилата в наредбата и не би довело до присъждане на обезщетение , което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателя“, тъй като е в нарушение на чл.1 от Допълнителен протокол към КЗПЧОС (т.91 от Решение на ЕСПЧ по дело „Kostov and Others v. Bulgaria” от 14.05.2020 г.). Обезщетението следва да бъде определено при условията на чл.32, ал.2 от ЗДС, като разпоредбата на §.1а, т.2 от ДР на ЗДС не следва да бъде тълкувана стеснително. Според заключението за землището са налични сделки, при които една от страните е ФЛ-земеделски производител по смисъла на §.1, т.1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), базиран на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент на Съвета от 17.12.2013 г. Съобразно легалната дефиниция „земеделски производители” са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или жИ.тинска продукция. Трайно установена е практиката на Върховния административен съд, произнесена по спорове във връзка с данъчното облагане на ФЛ, че данъчна основа за облагане на дейностите като едноличен търговец формират не само физическите лица - регистрирани еднолични търговци, но и тези, които са търговци по смисъла на ТЗ, без регистрация като ЕТ. Такава е изричната разпоредба на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, според която качеството на търговец има и ФЛ, което осъществява търговска дейност без регистрация като ЕТ или друга по ТЗ. В този смисъл е и разпоредбата на чл.1, ал.3 от ТЗ. Не е налице идентичност между земеделските производители по смисъла на §.1, т.1 от ДР на ЗПЗП и лицата, извършващи селскостопанска дейност по смисъла на чл.2, т.1 от ТЗ, които са изключени от търговците. Земеделският производител в преимуществото от случаите се занимава по занятие с тази дейност, а селскостопанските производители, които съгласно чл.2, т.1 от ТЗ не са търговци, извършват дейността единствено с личен труд, за подпомагане на домакинството. В този смисъл е както практиката на ВАС, така и на ВКС (Решение № 2627/28.02.2018 г. на ВАС по адм.д. № 7592/2017 г., Определение № 523/01.09.2015 г. по т.д. № 2280/2014 г. на ВКС). При наличие на сключени сделки с ФЛ, регистрирани като земеделски производители, които позволяват обезщетението да се определи въз основа на пазарни аналози по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, а не въз основа на Наредбата, респ. по реда на чл.32, ал.3 от ЗДС, ограничителното тълкуване на понятието „търговец“ само до такива, които са вписани в търговски регистър, е в протИ.речие с Решение № 6/04.07.2006 г. на КС на РБ по КД № 5/2006 г. и в нарушение на чл.1 от Протокол №1 към КЗПЧОС.

Следователно обезщетението за за процесните имоти в землището на с. Плешивец следва да бъде определено по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, въз основа на установените пазарни аналози във вариант 1 от експертизата на вещото лице, при осреднена цена на дка от 1380,39 лева, както следва:

1. ПИ с идентификатор 56753.80.12, находящ се в землището на с. Плешивец, общ. Ружинци, обл. Видин, представляващ нива, с площ 6,808 дка, от която площ за отчуждаване 0,811 дка, за която е определено обезщетение от 466 лева, следва да бъде увеличено на 1119 лева;

2. ПИ с идентификатор 56753.123.18, находящ се в землището на с. Плешивец, общ. Ружинци, обл. Видин, представляващ нива, с площ 5,699 дка, от която площ за отчуждаване 1,457 дка, за която е определено обезщетение от 765 лева, следва да бъде увеличено на 2011 лева;

3. ПИ с идентификатор 56753.123.30, находящ се в землището на с. Плешивец, общ. Ружинци, обл. Видин, представляващ нива, с площ 8,999 дка, от която площ за отчуждаване 2,723 дка, за която е определено обезщетение от 1430 лева, следва да бъде увеличено на 3759 лева;

По отношение на землището на с. Гюргич следва да бъде възприето заключението, определящо обезщетението по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, именно поради обстоятелството, че не са установени относими пазарни аналози за 12 месечния период, считано от възлагане на оценката, визиран в разпоредбата на §.1а, т.2 от ДР на ЗДС. Съобразно чл.32, ал.3 от ЗДС в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ, за земеделски земи. Съобразно Решение № 6/04.07.2006 г. на КС на РБ по КД № 5/2006 г. се касае за едно изключение от общото правило, при безспорна липса на възможност да се приложи правилото, предписано с чл.32, ал.2 от ЗДС.

Видно от заключението за землището на с. Гюргич липсват пазарни аналози за разписания в закона период.

Следователно за землището на с. Гюргич следва да бъде възприет размерът на обезщетението съобразно заключението на вещото лице за относимия период, като за отчуждавана част от ПИ с идентификатор 18486.44.10 същото е в размер на 6964 лева. Следва да бъде възприето заключението относно различната стойност, определена по реда на наредбата, тъй като вещото лице е обективирало измерванията си относно приложения по-висок коефициент, като изводите му се възприемат и от съда.

В приложимата разпоредба - §.1а, т.2 от ДР на ЗДС, е предвиден периодът, от който следва да се изследват сключените сделки, а именно в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, поради което съдът следва да приложи законовата разпоредба. В този смисъл са категорично и съображенията в Решение № 6/04.07.2006 г. на КС на РБ по КД № 5/2006 г., като не следва обратното и от посоченото по-горе Решение по делото Костов срещу България на ЕСПЧ. Съобразно чл.34б, ал.1 от ЗДС в решението си МС следва да посочи и размера на обезщетението, като определянето на същото е предвидено да се извърши при спазване на административната процедура, разписана в закона, и съответните срокове за това, което изключва определянето на обезщетението по пазарни цени към датата на издаване на самото решение, но предвидените срокове в закона са гаранция именно за определянето му в максимално близък срок. Необходимост от наличие на процедура, която да осигури цялостна оценка на последиците от отчуждаването, включително присъждане на размер на обезщетение в съответствие със стойността на отчужденото имущество, сочи и решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов срещу България - т.64. В практиката си ЕСПЧ приема, че държавите имат право на суверенна преценка при приемане на вътрешното си законодателство, отнасящо се до регламентиране на условията, при които може да бъде предвидено лишаването от собственост в обществен интерес (Решение № 9/05.12.2019 г. на КС по КД № 8/2019 г.). Съобразно националното законодателство тази процедура предхожда решението за отчуждаване с оглед разпоредбата на чл.17, ал.5 от Конституцията на РБ. Според постоянната практика на Европейския съд по правата на човека няма нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, когато отнемането на собствеността е в обществена полза, направено е въз основа на закон, уреждащ процедурата, по която се извършва отчуждаването, без прекомерно забавяне и срещу справедлИ. и своевременно обезщетение. В тези случаи се приема, че намесата в правото на собственост чрез отнемането му е пропорционална на целта – да бъде задоволен общественият интерес. В случая оценката е изготвена в срока по чл.34а, ал.4, т.3 от ЗДС, считано от подаване на искането за отчуждаване, съобразно установените срокове в административното производство, поради което липсва основание за съда да определи обезщетението въз основа на приложими сделки от период, различен от законоустановения.

Поради това размерът на обезщетението следва да бъде определен по реда на чл.32, ал.3 от ЗДС за землището на с. Гюргич, като за ПИ с идентификатор 18486.44.10, находящ се в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин, представляващ нива, с площ 12,957 дка, от която площ за отчуждаване 12,957 дка, за която е определено обезщетение от 6686 лева, следва да бъде увеличено на 6964 лева.

По отношение ПИ с идентификатор 18486.261.22, находящ се в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин, представляващ нива, с площ 3,002 дка, от която площ за отчуждаване 2,336 дка, за която е определено обезщетение от 1285 лева, жалбата се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. В случая размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителния доклад на независимата експертиза, назначена от административния орган. От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че оценката на ПИ с идентификатор 18486.261.22 е определена съобразно изискванията на закона и е в съответствие с определената в обжалваното решение.

Предвид изложеното се налага извода, че оспорващият не е установил съществуването на предпоставки за определяне на по-висок размер на обезщетението. Дължимата като обезщетение сума за този имот е правилно определена от административния орган, съобразно метода на оценка, възприет от законодателя. Този извод се потвърждава от назначената по делото експертиза.

Съобразно изхода от спора на основание чл.143, ал.1 от АПК разноските следва да бъдат присъдени в полза на страните съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата.

В полза на оспорващия следва да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 150,00 лева, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следователно, като съобрази направените разноски от жалбоподателя по делото съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 960,00 лева, съразмерно на уважената част от жалбата.

В полза на ответника и на заинтересованите страни Министерство на регионалното развитие и благоустройството и на Агенция „Пътна инфраструктура” следва да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство в размер на по 150,00 лева, като оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ответника и на всяка от заинтересованите страни, сумата от по 30,00 лева, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ решение № 12/06.01.2023 г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин-Ботевград“ от км 61+750 (километраж по съществуващ път I-1)≡58+128,47 (километраж по проект), до км 102+060 (километраж по съществуващ път I-1)≡99+193 (километраж по проект) на териториите на областите Видин и Монтана”, В ЧАСТТА относно размера на определеното обезщетение за отчуждени части от поземлени имоти, собственост на „Серес” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Сливен, ул.”Добри Чинтулов” № 16, представлявано от изп. директор С.И.С., като УВЕЛИЧАВА размера на определеното обезщетение за имотите, както следва:

1. За отчуждената част от ПИ с идентификатор 56753.80.12, находящ се в землището на с. Плешивец, общ. Ружинци, обл. Видин, от 466 лева на 1119 лева;

2. За отчуждената част от ПИ с идентификатор 56753.123.18, находящ се в землището на с. Плешивец, общ. Ружинци, обл. Видин, от 765 лева на 2011 лева;

3. За отчуждената част от ПИ с идентификатор 56753.123.30, находящ се в землището на с. Плешивец, общ. Ружинци, обл. Видин, от 1430 лева на 3759 лева;

4. За отчуждената част от ПИ с идентификатор 18486.44.10, находящ се в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин, от 6686 лева на 6964 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявената жалба на „Серес” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Сливен, ул.”Добри Чинтулов” № 16, представлявано от изп. директор С.И.С. против решение № 12/06.01.2023 г. на Министерски съвет на Република България, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ по отношение ПИ с идентификатор 18486.261.22, находящ се в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци, обл. Видин, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Администрация на Министерски съвет на Република България да заплати в полза на „Серес” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Сливен, ул.”Добри Чинтулов” № 16, представлявано от изп. директор С.И.С., направените по делото разноски в размер общо на 960,00 (деветстотин и шестдесет) лева, съразмерно на уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА „Серес” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Сливен, ул.”Добри Чинтулов” № 16, представлявано от изп. директор С.И.С., да заплати в полза на Администрация на Министерски съвет на Република България направените разноски за процесуално представителство по делото в размер на 30,00 (тридесет) лева, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

ОСЪЖДА „Серес” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Сливен, ул.”Добри Чинтулов” № 16, представлявано от изп. директор С.И.С., да заплати в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството направените разноски за процесуално представителство по делото в размер на 30,00 (тридесет) лева, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

ОСЪЖДА „Серес” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Сливен, ул.”Добри Чинтулов” № 16, представлявано от изп. директор С.И.С., да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура” направените разноски за процесуално представителство по делото в размер на 30,00 (тридесет) лева, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Съдия: