Решение по дело №12381/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              11.02.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                                      ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 12381 по описа за 2018г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 25.04.2018г., гр.д.74511/16г., СРС, 151 с-в отхвърля предявените от З. С.О.против „П.К.Б.“ ЕООД искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и чл.22 вр. чл.11, ал.1 ЗПК за прогласяване за нищожен на целия договор за револвиращ заем № 50039905581/30.04.2013г. поради липса на съгласие и липса на изискуемите реквизити на договора за потребителски кредит и иска с правно основание чл.143, т.5 вр. чл.146, ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите към т.VI от договора за револвиращ заем като неравноправни; прогласява за нищожен по иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, чл.VI от договор за револвиращ заем № 50039905581/30.04.2013г. в частта относно уговорената възнаградителна лихва от 98 процента годишно, както и анекс № 1/15.10.2013г. в частта относно уговорената възнаградителна лихва от 98,54 процента годишно и анекс № 2/31.03.2014г. в частта относно уговорената възнаградителна лихва от 84,70 процента годишно, за размера над 10,02 процента възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите нрави, осъжда „П.К.Б.“ ЕООД да заплати на З. С.О.по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 477,62 лв. - получена без основание от ответника за обслужване на договор за револвиращ заем № 50039905581/30.04.2013г. като недължимо платена възнаградителна лихва на осн. чл.VI от договора, анекс № 1/15.10.2013г. и анекс № 2/31.03.2014г. за периода 30.04.2013г. - 06.07.2016г., ведно със законната лихва считано от 20.12.2016г. и сумата 715 лв. – разноски, а ищцата да заплати на ответника сумата 200 лв. - разноски.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях „П.К.Б.“ ЕООД. Счита, че страните при условията на договорна свобода уговарят размера на възнаградителната лихва върху предоставения заем. Същата не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Няма законово предвиден праг за договорната възнаградителна лихва, въпреки предвиждането на чл.10, ал.2 ЗЗД. Размерът на законната лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД е неприложим като критерий, защото се касае за две различни по своята правна природа лихви. Затова не се дължи връщане като надплатена на част от възнаградителната лихва. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се  отхвърлят исковете.

         Въззиваемата – ищцата З. С.О.оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

По силата на договор за револвиращ заем № 50039905581/30.04.2013г., ответникът по исковете „П.К.Б.“ ЕООД предоставя заем на ищцата З. С.О.. Уговорената годишна възнаградителна лихва в чл.VI от договора възлиза на 98 %, в анекс № 1/15.10.2013г. - 98,54 % и в анекс № 2/31.03.2014г. - 84,70 %.

         Предвиденият размер на договорната възнаградителна лихва по чл.240, ал.2 ЗЗД, съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на заемната сума през периода от нейното предоставяне до обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, поради забавени плащания. Фиксираните в рамките на договорната свобода по чл.9 ЗЗД лихвени размери, водят до нищожност на съответните клаузи, поради накърнен принцип за еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.  За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, като се използва недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Именно в тази връзка, чл.10, ал.2 ЗЗД предвижда, че лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет и ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер. Към настоящия момент подобен лимит не е нормативно установен. Същевременно, разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД  касае договорната възнаградителна лихва, а не законната лихва за забава, в чийто размер се определя обезщетението при договорно неизпълнение по чл.86, ал.1 ЗЗД.  Затова с решение № 1270/09.01.2009г., гр.д.5093/07г., ВКС, ІІ г.о. се приема, че волята на страните е меродавна, доколкото не надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 ЗЗД, какъвто не е регламентиран, поради което критерий за преценка следва да бъде законната лихва. С оглед разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД уговорката за по-висок размер на възнаградителната лихва следва да се замести по право от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме че се дължи законната лихва за забава. По аргумент в тази насока, въззивният съд съобразява специалния чл.21, ал.2 от Закона за потребителския кредит, според който нищожна е всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4 ЗПК, а именно в границите 1 % - 0.5 % от предсрочно погасения кредит.

В случая, уговорената годишна възнаградителна лихва варира в рамките на 98 %, 98,54 % и 84,70 %. Размерът й превишава съществено регламентирания с ПМС № 100/29.05.2012г. нормативен праг на законната лихва за задължения в левове - ОЛП на БНБ за текущата година плюс 10 %, или 10.02 % според съдебно-счетоводната експертиза, при посочен ОЛП от 02 %. Уговорката над нормативния размер е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. В съответствие с чл.26, ал.4 ЗЗД, същата следва да се замести по право от повелителни правила на закона, като се приеме дължимост на лихвата до размера от 10.02 %. В резултат, основателен е искът по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на изчислената от ССЕ сума 477.62 лв., като платена при начална липса на правно основание.

 

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

         Пред настоящата инстанция въззиваемата реализира разноски за 1 000 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.04.2018г., гр.д.74511/16г., СРС, 151 с-в в частта, с която се прогласява за нищожен по предявения от З. С.О.против „П.К.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, чл.VI от договор за револвиращ заем № 50039905581/30.04.2013г. в частта относно уговорената възнаградителна лихва от 98 процента годишно, както и анекс № 1/15.10.2013г. в частта относно уговорената възнаградителна лихва от 98,54 процента годишно и анекс № 2/31.03.2014г. в частта относно уговорената възнаградителна лихва от 84,70 процента годишно, за размера над 10,02 процента възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите нрави и осъжда „П.К.Б.“ ЕООД да заплати на З. С.О.по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 477,62 лв. - получена без основание от ответника за обслужване на договор за револвиращ заем № 50039905581/30.04.2013г. като недължимо платена възнаградителна лихва на осн. чл. VI от договора, анекс № 1/15.10.2013г. и анекс № 2/31.03.2014г. за периода 30.04.2013г. - 06.07.2016г., ведно със законната лихва считано от 20.12.2016г.

ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, *** да заплати на З. С.О., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 1 000 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните в частта за иска по чл.26, ал.1 ЗЗД, а в останалата част е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.