№ 538
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20231100901669 по описа за 2023 година
Ищецът е предявил срещу ответника искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр.3-то ЗЗД за връщане на платена сума в размер на 42000 лв. по
договор от 31.01.2022 г. за изработка и монтаж на „Линия за производство на
пелети“, който е развален частично поради неизпълнение на ответника да
достави и монтира сушилня и транспортни съоръжения като част от
инсталацията, иск за нищожност на клаузата на чл.27, изр.3-то от договора,
както и за заплащане на сумата от 19809,36 лв., представляваща обезщетение
за вреди за претърпени загуби от неизпълнението на договора под формата
на направени разходи за закупуване на пелети в периода 19.12.2022 -
02.05.2023 поради липсата на собствено производство на такива и в причинна
връзка с неизпълнението на ответника.
Твърденията на ищеца са, че с ответника сключили договор от
31.01.2022 г. за изработка и монтаж на „Линия за производство на пелети“, с
който му възложил изработката и монтажа на съоръжението на обща
стойност 96 000 лв. с ДДС, съответно включващо сушилня с определена
производителност на стойност 40000 лв. без ДДС, мелница на стойност 8000
лв. без ДДС, пелет преса на стойност 22000 лв. и транспортни съоръжения за
свързването им на стойност 10000 лв. без ДДС, като с допълнително
споразумение от 01.02.2022 г. е намалена общата цена на 78000 лв. с ДДС за
сметка на намаление на цената на сушилнята до 25000 лв. Ищецът заплатил
цялата сума на четири пъти по 19200 лв., като първото плащане е извършено
на 22.02.2022 г., от която дата започнал да тече уговорения 6-месечн срок за
изпълнение. Ответникът не изпълнил задължението си да изработи и предаде
цялото оборудване, като на ищеца били предадена само мелница и пелет
1
преса, но не и сушилнята и транспортните съоръжения, като след преговори и
покани, ищецът развалил договора за неизпълнената част от него, като на
15.05.2023 г. отправил по електронна поща уведомление за разваляне на
договора, с което предоставил 7-дневен срок за изпълнение, каквото не
последвало. Претендира връщане на платената стойност на недоставеното
оборудване / сушилня и транспортни съоръжения/, като счита, че макар и да е
уговорена неустойка на забавено изпълнение, на която е придаден характер на
изключителна, то има право да търси по-големи вреди и счита, че ответникът
отговаря за направените от ищеца разходи за пелети
Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковете като твърди,
че е доставил на ищеца цялото оборудване, което е прието без забележки,
като само е забавил изпълнението, поради което счита, че ищецът няма право
на разваляне. Оспорва ищецът да е направил каквито и да било разходи за
пелети и те да имат връзка с неизпълнението на ответника, което е забавено.
Ищецът оспорва твърденията за изпълнение на ответника, като оспорва
да е получавал всички елементи от съоръжението и оспорва представените от
ответника доказателства да установяват изпълнение, тъй като са едностранно
съставени и не носят подпис на ищеца, а признание за неизпълнение се
съдържа и в електронната кореспонденция, която ответникът е изпратил в
отговор на поканите на ищеца.Сочи, че като не изпълнил в срок задължението
си ответникът поставил ищеца пред необходимост да си закупи пелетите,
които не може сам да произведе, поради което са направени разходи.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключен
договор и извършените плащания на ответника, отправянето и получаването
на изявление за разваляне, които не се оспорват, както и твърденията си, че в
пряка причинна връзка с развалената част от договора са настъпили за него
вреди под формата на разходи за пелети, необходимостта и извършването им.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че преди изтичане на
определение срок за изпълнение в изявлението за разваляне е изпълнил в
цялост задълженията си по договора да достави и монтира всички елементи
на линията за производство на пелети.
С представения по делото Договор от 31.01.2022 г., сключен между
ищеца, в качеството му на Възложител и ответното дружество, в качеството
му на изпълнител, и Допълнително споразумение към договор от 31.01.2022 г.
се доказват твърденията на ищеца за възникване на правоотношение между
страни с характеристиките на договор за изработка с предмет изработка и
монтаж на „Линия за производство на пелети“, която включва четири
основни елемента, за които е уговорена и отделна цена, а именно:1.) Сушилня
с производителност 300 кг./ч готов продукт- кокоши тор, с начална влажност
на материала преди сушилнята 50% и първоначална цена в размер на 40 000
лева без ДДС, която е намалена на 25000 лв.; 2) Мелница с производителност
2
300 кг/ч готов продукт – кокоши тор, с инсталирана мощност на основния
двигател - 15,0 kw и с цена в размер на 8 000,00 лева без ДДС; 3) Пелет преса
с производителност – 300 кг/ч, всяка, с инсталирана мощност (на основния
двигател) – 30,0 kw и с цена 22 000 лева без ДДС; 4) Транспортни съоръжения
- необходими шнекове за прехвърляне на материала и барабанен охладител
обезпрашител и с цена 10 000лева без ДДС или обща цена от 78000 лв. с ДДС.
Съгласно чл.2 договорът влиза в сила от датата на първото плащане, от
която дата тече и 4-месечния срок по чл.3 за изпълнение на задълженията на
ответника по изработка, доставка и монтаж на съоръженията.
Ищецът е представил платежни нареждания, от които се установява, че
е направил плащания към ответника, както следва- на 22.02.2022 г. за сумата
от 19 200 лева; на 17.03.2022 за сумата от 19 200 лева; на 14.04.2022 за сумата
от 19 200 лева; на 18.05.2022 за сумата от 19 200 лева; на 20.06.2022 за
сумата от 19 200 лева и следователно уговореният срок за изпълнение на
задълженията на ответника е изтекъл на 22.06.2022 г.
Ищецът е признал изрично, че е получил и приел в периода 6-9-ти
февруари 2023 г. доставката на два от елементите на производствената линия,
а именно мелницата и пелет пресата.
Ответникът, който носи тежестта, не е доказал по делото твърденията си
за изпълнение на останалите задължения, които включват доставката на
сушилня и транспортни съоръжения, както и монтажа на цялата линия.
Представените от ответника протокол за превоз от 20.07.2022 г. и
товарителница от същата дата съдържат информация за възлагането от
ответника на превоз на „барабан за сушилня със стойка, палет преса и
електро табло“, като ищецът е посочен като получател, но не удостоверяват
нито изпълнението на възложения превоз, нито получаването на стоките от
ищеца, тъй като протоколът е подписан само за ответника, а товарителницата
също не съдържа подпис за ответника, а подпис за Реком ООД, което
дружество не е посочено нито като получател, нито като превозвач. На
следващо място с исковата молба е представена електронна кореспонденция
между страните, която не е оспорена, като в електронно писмо от 29.04.2023
г. представител на ответното дружество е уведомил ищеца, че е налице
забавяне по отношение доставянето на оставащото оборудване на палети и се
надява до 09.05.2023 г. то да бъде доставено. В имейл от 17.05.2023 г.
представител на ответното дружество заявява, че не желае да разваля
договора, позовава се на затрудненото финансово положение в което се
намира дружеството и иска още време за да довърши работата си, които
изявления следват с почти година съставянето на товарителницата и
протокола от 20.07.2022г. и представляват извънсъдебно признание на
фактите относно частичното неизпълнение на договора от страна на ответник
към м.май 2023 г., а и след тази дата, поради което и съдът приема, че
договорът не е бил изпълнен в цялост от ответника, поради което и в полза на
ищеца е възникнало право да развали договора, тъй като неизпълнената част
3
от договора е съществена, доколкото производствената линия не би могла да
функционира изобщо без сушилнята и транспортните си елементи.
Това право е упражнено надлежно, като с електронно писмо от
15.05.2023 г. ищецът е изпратил на ответника уведомление, с което го кани в
7-дневен срок да изпълни останалата неизпълнена част от договора, като
достави елементите „сушилня“ и „транспортни съоръжения“, като
уведомлението съдържа и изявление, че с изтичането на срока и при
неизпълнение ищецът ще счита договора за частично развален по отношение
на неизпълнената част. Получаването на уведомлението от ответника се
установява от отговора му от 17.05.2023 на електронното писмо, с което
уведомлението е изпратено, като с изтичането на определения срок на
22.05.2023 г. договорът между страните следва да се счита за развален за
неизпълнената част от задълженията и следователно е отпаднало
основанието ответникът да задържа платената авансово част от
възнаграждението за изработката на елементите „сушилня“ и „транспортни
съоръжения“, което съобразно уговорките между страните е в общ размер на
42000 лв., от които 30000 лв. за сушилнята и 12000 лв. за транспортните
съоръжения е предявеният иск за връщането на тези суми е изцяло
основателен.
Неоснователен е предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищеца загуби в резултат от неизпълнението на договора.
На първо място, следва да се посочи, че представените от ищеца
писмени доказателства не установяват извършването на разходи конкретно за
пелети в твърдения период, тъй като между представените фактури и
платежни нареждания няма съответствие нито в сумите, посочени във
фактурите и нарежданията, нито между посочените при плащанията
основания и номерата на фактурите.
На следващо място, дори и да се приеме, че ищецът е доказал разходи за
закупуване на пелети, които не е могъл да произведе поради липсата на
собствена производствена линия, по никакъв начин не се доказва тези разходи
да са били необходими за дейността му, нито че дори и да беше имал
производствена линия, то капацитетът й и използването на собствената му
суровина биха заместили същото количество пелети, нито че разходите за
собственото му производство не биха компенсирали частично цената на
готовите пелети, тъй като производството им при всички случаи изисква
такива разходи за суровина и експлоатация на линията за производство.
На трето място, дори и при доказване на горните две предпоставки,
искът пак би бил неоснователен поради липсата на пряка причинна връзка
между твърдяното неизпълнение и твърдените вреди.
Договорът е частично изпълнен, като по волята на ищеца е запазил
действието си в изпълнената част, в която изпълнението е само забавено и
следователно ищецът може да търси вреди само във връзка със забавата и за
периода, за който тя е продължила. Доколкото в частта, в която договорът е
4
запазил действието си, предметът му е ограничен след развалянето до части
от производствена линия, които сами по себе си, макар и ищецът да ги счита
полезни, не биха могли да функционират самостоятелно без останалите
елементи на производствената линия, то забавеното им доставяне няма как да
причини вреди под формата на разходи за пелети, тъй като дори и да бяха
доставени навреме, само чрез тези елементи производство на пелети не може
да се постигне.
Що се отнася до развалената част от договора, която засяга останалите
елементи от линията, следва да се посочи, че в причинна връзка с
развалянето, т.е. с отпадане на последиците от договора за част от
престацията, преките вреди на ищеца биха могли да се изразят единствено в
по-големите разходи, които той би направил, за да замести същата тази
престация и евентуално в направените разходи във връзка със сключването на
разваления договор. Други вреди не биха могли да имат пряка причинна
връзка с неизпълнение, обусловило разваляне на договора по избор на
изправната страна.Следователно искът на ищеца за обезщетение подлежи на
отхвърляне.
Ищецът е поискал и прогласяване нищожност на клаузата на чл.27,
изр.3-то от договора от 31.01.2022 г., предвиждаща изключителност на
предвидени неустойки за забава и неустойка в случай не непостигане на
уговорения производствен капацитет на линията, като доколкото договорът е
развален само частично, то и по отношение на неразвалената част от
договора, във връзка с която не са предявявани претенции по делото, ищецът
има правен интерес да повдигне въпроса за валидността на клаузите, тъй като
по отношение на развалената част договорът няма действие след развалянето,
респективно липсва и интерес от изследване на въпроса за валидността му.
Неустойката представлява съглашение с акцесорен характер, по силата
на което длъжникът се съгласява да обезщети вредите претърпени от
кредитора, вследствие на неизпълнението, като размерът на обезщетението е в
предварително определен или определяем размер, без да е необходимо
кредитора да доказва вредите си. Функциите на неустойката са три- да
обезпечи изпълнението на задължението, да обезщети вреди, които кредитора
е претърпял и наказателна, ако е налице изрично съглашение на страните в
този смисъл. Правната доктрина определя няколко вида неустойки в
зависимост от възможността освен неустойка да се претендира и обезщетение
за вреди. Алтернативната неустойка предоставя избор на кредитора - да иска
или неустойката или обезщетението. Кумулативната неустойка се дължи
заедно с обезщетението за вреди и в този случай неустойката изпълнява и
наказателна функция. Изключителната неустойка е уговорка, при която е
длъжникът е освободен от отговорността за действителните вреди.
Евентуалната неустойка може да се претендира само ако размерът й е по-
малък или равен на размера на вредите. В чл.92,ал.1 ЗЗД е възприет
принципа, че ако не е уговорено друго, неустойката е зачетна и кредиторът
може да претендира и по- големите вреди, стига да успее да ги докаже.
5
Същевременно обаче няма пречка да се уговори и някой от другите видове
неустойки, доколкото уредбата е диспозитивна.
В исковата си молба ищеца извежда нищожността на чл.27, изр.3-то от
Договора от три обстоятелства- първо се позовава на ТР №1/2009 г на ОСТК,
второ твърди че въпросната клауза представлявала предварителен отказ от
права, който бил нищожен и трето, че с тази клауза се нарушавала
разпоредбата на чл.94 ЗЗД, като тези доводи на ищеца са неоснователни.
Не може да се приеме, че става въпрос за предварителен отказ от права,
защото ищецът не се е отказал от правото си да ангажира договорната
отговорност на длъжника, а единствено се е съгласил отговорността на
длъжника да бъде ограничена до определен по общо съгласие на страните
размер. Това ограничение не нарушава разпоредбата на чл.94 ЗЗД, която
предвижда нищожност на уговорките, с които предварително се изключва или
ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност,
тъй като от съдържанието на чл.27, ал.3 от Договора е видно, че клаузата не
третира тези форми на вина. Изключителната неустойка, каквато е
процесната, би била нищожна само в хипотеза, когато размерът и е
несъразмерно малък с претърпените от кредитора вреди, като по този начин
се нарушава принципа на справедливостта в гражданския оборот и на
еквивалентност на престациите. Процесният случай не е такъв- чл.27,ал.1 от
договора предвижда максимален размер на мораторна неустойка в размер на
10% от стойността на съответната машина, а чл.27,ал.2 предвижда
компенсаторна неустойка в размер на 20% процента от общата стойност на
договора, без да се изключва правото на кредитора да развали договора, да
иска поправяне на вещта или да отстрани недостатъците за сметка на
изпълнителя. В заключение следва да се приеме, че клаузата на чл.27,ал.3 от
договора не противоречи на закона и добрите нрави, поради което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност в размер на 1680
лева държавна такса за иска по чл.55,ал.1, предложение трето ЗЗД и
адвокатски хонорар в размер на 2 237,6 лева, доколкото само един от трите
предявени иска е основателен, а в представения договор за правна защита и
съдействие няма разграничаване на размера на хонорара за всеки предявен
иск. Ответникът също е поискал да му се присъдят разноски, но с оглед на
факта, че не представил каквито и да било доказателства да е извършил
някакви разноски, то и такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.Д.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Средец, ж.к. „Орландовци“, ул. „ *******, да
6
върне на „Б.Ч.“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „ ******* на основание чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД сумата от
42 000 лева, платена по договор от 31.01.2022 г. за изработка и монтаж на
„Линия за производство на пелети“, който е развален частично поради
неизпълнение на ответника да достави и монтира сушилня и транспортни
съоръжения като част от инсталацията, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 31.05.2023 г. до окончателното й заплащане, както и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3917,60 лв., представляваща
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Ч.“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „ ******* срещу „Е.Д.“ ЕООД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ж.к.
„Орландовци“, ул. „ ******* иск за нищожност на клаузата на чл.27,
изр.3-то от договор от 31.01.2022 г. за изработка и монтаж на „Линия за
производство на пелети“, както и иск за заплащане на сумата от 19809,36
лв., представляваща обезщетение за вреди за претърпени загуби от
неизпълнението на договора под формата на направени разходи за
закупуване на пелети в периода 19.12.2022 - 02.05.2023 поради липсата на
собствено производство на такива и в причинна връзка с неизпълнението на
ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7